Р Е Ш Е Н И Е № 485
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 18.10.2019г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на деветнадесети септември, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 713 по описа за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.
първо във вр. с чл.228, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от Община Видин, Булстат *********, с адрес: гр.Видин, общ.Видин,
обл.Видин, пл.”Бдинци” № 2, представлявана от кмета на общината против
Б.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца права са: Наличието на сключен между страните на
03.11.2015г. договор за наем на жилищен имот – частна общинска собственост, по
силата на който, общината отдала на ответника за временно и възмездно ползване
жилище с административен адрес: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, ул.”Арда” 18,
бл.1, ап.8, с наемна цена 46.96 лева на месец. Поддържа се още, че наемодателят
е представил на ответника достъп до жилището, а последният е започнал да
упражнява правата си по договора; че наемателят продължил да ползва общинското
жилище до изземването му на 13.12.2016г., както и че останал задължен за
заплащане на наемната цена след първите 5 месеца.
Поддържа
се, че за вземането си ищецът подал до съда заявление по реда на чл.410 и сл.
от ГПК и в реализираното заповедно производство по ч.гр.Д. № 3038/2017г. по
описа на ВРС, му била издадена заповед за изпълнение за дължимите суми, която
обаче била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което не е
влязла в сила и поради което ищецът има правен интерес от предявяване на иск за
установяване на вземането си.
Иска се от ищеца, съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че има задължение за заплащане на следните суми: 395.37 лева – главница,
представляваща неизплатената наемна цена по договора, сключен между страните,
за периода от м.Април 2016г. до 13.12.2016г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.Д. № 3038/2017г. по описа на ВРС – 16.10.2017г. до
окончателното издължаване и сумата в размер на 83.74 лева, представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 03.04.2017г. до датата на подаване на
заявлението - 16.10.2017г. Ищецът ангажира писмени доказателства и съдебно –
счетоводна експертиза. Претендира разноските по производството.
В срока за отговор на исковата
молба, е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен
представител, с който оспорва предявения иск като неоснователен, като поддържа
от своя страна, че ищецът не ангажира доказателства, че ответникът не е изплатил
дължимата се наемна цена по договора за наем, сключен между страните. Оспорва
претенцията за заплащане на лихва за забава върху главницата, считано от
издаване на всяка месечна фактура, вместо от поканата съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД. Поставя въпрос към вещото лице за установяване на обстоятелствата –
заплатени ли са претендираните суми от ответника и с какви платежни документи е
станало това.
Съдът,
след като разгледа предявения иск и взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за
установено следното по допустимостта на иска, от фактическа и правна страна:
С оглед наведените в исковата молба твърдения и
формулирано искане до съда, следва да се приеме, че в настоящият процес са
предявени два обективно съединени осъдителни искови претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 228
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Основанието на
предявения иск по чл. 79, ал. 1
във вр. с чл. 228 ЗЗД, е неизпълнение на задължението за заплащане на уговорената наемна цена по
сключен между старните договор за наем на недвижима вещ, който
по своята правна същност е възмезден двустранен договор,
регламентиран в чл. 228 и сл. ЗЗД.
Исковете
са предявени от надлежни страни – ищец - страната по договора, претендираща
заплащане на наемната цена за ползването на описаната по - горе вещ за
претендирания период и лихва за забава върху главницата за плащането на
вноските, и
срещу надлежна страна - ответник – наемателят по договора. Искът е предявен
пред компетентен съд, по постоянния адрес на ответника - РС – Видин.
По
делото е внесена държавна такса от ищеца по предявените
от него искове.
В настоящият казус, от доказателствата по делото се
установява, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения,
видно от договор за отдаване под наем на
социално жилище – частна общинска собственост, сключен на 03.11.2015г., по силата на който, ищецът има качеството на наемодател, а ответникът
– на наемател на жилище с административен адрес: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин,
ул.”Арда” 19, бл.1, ап.8.
Предвид
горното, отношенията между страните са подчинени на чл. 228 и сл. от ЗЗД. При оспорване, в тежест на ответника е да
докаже, че не дължи изпълнение, или че не го дължи в посоченият от ищцовото
дружество размер. Не се спори между страните, че наеманата вещ е предадена за
ползване на ответника. Признава се от ищеца, че ответникът е бил изправна
страна по договора за заплащането на наемната цена за първите 5 месеца от
действието на договора. Неоснователен е доводът на ответната страна, че ищецът
не ангажира доказателства за това, че ответникът не е заплатил останалата
претендирана наемна цена, тъй като неизпълнението /неплащането на наемната
цена/ съставлява отрицателен юридически факт, който не подлежи на доказване. С
оглед на претенцията, в тежест на ответника е да докаже изпълнението по
договора /плащането/, в случай, че е налице това обстоятелство. Същото не бе
сторено в настоящия процес, поради което следва да се приеме, че ответникът е
неизправна страна по договора.
Видно от Заповед № РД–02-11-1944, изд. на
05.12.2016г. от кмета на Община Видин, на основание ЗМСМА и ЗОС, е разпоредено
да бъде иззето процесното жилище – честна общинска собственост от ответника Б.Г.И..
Не се оспорва от ответника, че изземването е осъществено на 13.12.2016г.
Ищецът не е
ангажирал доказателства за собствеността върху процесния недвижим имот.
Независимо от това, правото на собственост в настоящия казус е ирелевантно към
правния спор, тъй като договор за наем може да бъде сключен и от лице, което
няма никакви права върху наеманата вещ, като договорът обвързва валидно
сключилите го страни /Решение № 541 от 6.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 810/2010
г., IV г. о., ГК/ постановено по реда на чл.290 от ГПК. Договорът е сключен за
позволен от закона срок – за период от три години от сключването му – чл.4 от Договора
и след като ищецът, като наемодател е изпълнил задължението си по договора и е
предоставил ползването на процесната вещ на ответника като наемател за исковия
период, то има право да иска насрещно договорно изпълнение – заплащане на
наемната по договора цена. От съдържанието на договора се установява, че общата
квадратура на наетата вещ е 45,90 кв.м., а наемната цена е 46.96 лева на месец.
Ответникът
не е заплатил цената по договора – обстоятелство, което ако беше налице е в
негова тежест да го установи, поради което, съдът намира, че главният иск е
основателен.
Вещото
лице по назначената, изслушана и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза е дала заключение за дължимите се от ответника наемни вноски по
месеци както следва: по 46.96 лева на месец за периода от април 2016г. до м.ноември 2016г. включително
и 19.69 лева за м.12.2016г., или общо 395.37 лева за исковия период – от
03.04.2016г. до 13.12.2016г., която сума съвпада изцяло с исковата претенция.
Предвид
основателността на главния иск, основателен и доказан се явява и акцесорния иск
за заплащане на лихва за забава върху всяка месечна вноска. Видно от клаузите
на договора, наемната цена се заплаща до 20 – то число на месеца, за което се
дължи месечната вноска. На основание, чл.84, ал.1, изр. първо от ЗЗД, не се
дължи покана от страна на наемодателя, тъй като денят на изпълнение е определен.
Вещото лице е дало заключение, че размерът на лихвата за забава върху
главницата, считано от 20 – то число на месеца, за който се дължи съответната
наемна месечна вноска до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, е общо в размер на 47.38 лева. Исковата претенция с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 83.74 лева е доказана до
размера посочен от вещото лице – 47.38 лева, в който искът следва да бъде
уважен. В останалата част, до пълния претендира размер искът следва да бъде
отхвърлен.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се пресъдят направените и
претендирани разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.Д. №
3038/2017г. по описа на ВРС, съразмерно уважената част от исковете, както
следва: 78.29 лева за дължима се платена държавна такса, 277.23 лева - депозит
за особен представител на ответника и 138.62 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът:
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, че
дължи изпълнение на парично задължение към Община
Видин, Булстат *********, с адрес: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин,
пл.”Бдинци” № 2, представлявана от кмета на общината, дължимо по сключен на 03.11.2015г.
между страните договор за отдаване под наем на социално жилище – частна общинска
собственост, с административен адрес: гр.Видин, общ.Видин,
обл.Видин, ул.”Арда” 19, бл.1, ап.8, за
което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.Д. № 3038/2017г. по описа на
ВРС – 16.10.2017г., както следва:
1. 395.37 /триста деветдесет и пет лв. и тридесет и седем ст./ лева - главница, представляваща неизплатена
наемна цена за периода от 03.04.2016г. до 13.12.2016г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.Д. № 3038/2017г. по описа на ВРС – 16.10.2017г. до
окончателното издължаване;
2. 47.38 /четиридесет и седем лв. и
тридесет и осем ст./ лева,
представляваща лихва за забава върху всяка месечна наемна вноска, за периода от
03.04.2017г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.Д. № 3038/2017г. по описа на ВРС – 16.10.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран
размер от 83.74 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Община
Видин, Булстат *********, с адрес: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин,
пл.”Бдинци” № 2, представлявана от кмета на общината, общо разноски в
настоящото производство и в производството по ч.гр.Д. № 3038/2017г. по описа на
ВРС, съразмерно уважената част от исковете, както следва: 78.29 /седемдесет и осем лв. и дведесет и девет ст./ лева за дължима се платена държавна
такса, 277.23 /двеста седемдесет и
седем лв. и двадесет и три ст./ лева
- депозит за особен представител на ответника и 138.62 /сто тридесет и осем лв. и шестдесет и две ст./ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: