№ 1005
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110216289 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 22-4332-022954 от 10.11.2022 г.,
Г.В.Б. началник група към СДВР ОПП е наложила на Г. М. Т., с ЕГН
**********, административно наказание – глоба, в размер 200. 00 /двеста/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало
наказаното лице, което подава в срок жалба срещу НП, като посочва, че не е
узнал за прекратената регистрация, като твърди и че автомобилът не е негова
собственост.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
като се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата и моли за отмяна
обжалваното НП по аргументи, изложени в жалбата, като излага подробно
съображения за липса на субективния елемент на нарушението.
Въззиваемата страна, редовно призована – не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят Т. бил правоспособен водач на МПС. На 02.08.2022 г.
1
около 23:10 часа, в гр.София същият управлявал товарен автомобил, Ивеко
Дейли 35 Ц 11, с ДКН СВ****РМ, собственост на "М.и 83" ЕООД с ЕИК
*********, по бул. Ботевградско шосе с посока на движение от ул.
Околовръстен път към Северна скоростна тангента и на 100 метра преди
Северна скоростна тангента бил спрян за проверка от свидетеля К. и М.Т.,
служители на ОПП СДВР. По време на проверката се установило от справка в
системите на МВР, че автомобилът бил със служебно прекратена регистрация
считано от 13.06.2022г. и водачът Т. управлява със СУМПС с изтекъл срок на
валидност. Самото МПС нямало знаци, че регистрацията му е прекратена,
табелите с регистрационните номера били поставени на мястото им.
Жалбоподателят не бил уведомяван и не знаел, че регистрацията на
автомобила е прекратена, също както и собственикът – посоченото
юридическо лице или негов представител, видно от изисканата справка от
ОПП СДВР.
Свидетелят К. съставил акт за установяване на административно
нарушение № GA615077, от 02.08.2022 г., с който срещу жалбоподателя Т.
било повдигнато административнонаказателно обвинение, за това че
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – нарушение на
чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, както и за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил му връчен за
подпис и запознаване, при което не са направени възражения, нито такива са
постъпили в рамките на срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Материалите били
изпратени на прокурор от СРП за преценка образуване на досъдебно
производство за извършено престъпление.
Въз основа на посочения акт и Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство на прокурор от СРП, било съставено процесното
наказателно постановление (НП) № 22-4332-022954 от 10.11.2022 г., Г.В.Б.
началник група към СДВР ОПП е наложила на Г. М. Т., с ЕГН **********,
административно наказание – глоба, в размер 200. 00 /двеста/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Във връзка с нарушението на чл.150а, ал.1 от ЗДвП с атакуваното НП не е
налагано наказание и същото не е предмет на проверка в рамките на
настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на приобщените по реда на чл. 283 от НПК към делото писмени
доказателства: АУАН, НП, Справки от ОПП-СДВР с приложения, справка за
нарушител/водач, Заповеди и актове за удостоверяване на заеманата
длъжност, постановление за отказ да се образува наказателно производство,
прокурорска преписка, както и въз основа на гласните доказателствени
средства, събрани чрез разпита на свидетелите К. и М..
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не
2
се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е
от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Съдът кредитира и показанията на разпитаните свидетели, които са
логични и кореспондират с останалите събраните доказателствени материали.
Видно от изпратените от ОПП СДВР справки, ОПП СДВР не е уведомявало
собственика за прекратената регистрация, нито жалбоподателя. Поради това
съдът приема, че няма данни собственикът да е уведомяван за извършената
дерегистрация, още по-малко жалбоподателят. В този смисъл са и
показанията на управителя на дружеството-собственик на МПС: свидетелят
М..
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на
обжалване, в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, с оглед на
което е допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на
съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, налага отмяна на
наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН, който е съставен от компетентен орган – мл. автоконтрольор при
СДВР ОПП, в рамките на материалната и териториална компетентност на
последния, съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и
материално компетентен орган, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени
изискванията за форма и съдържание на същите, за участие на свидетели и
връчване на процесуалните документи. Според настоящия съдебен състав
нарушението е описано достатъчно ясно, за да разбере жалбоподателят в
какво точно е обвинен. Съдът намира, че следва изрично да отбележи, че
административнонаказателното производство е започнало именно със
съставяне на АУАН по реда на чл. 36, ал. 1 ЗАНН, а не по реда на чл. 36, ал. 2
ЗАНН, както неточно е посочено в наказателното постановление, че същото е
издадено на основание отказ на прокуратурата да образува наказателно
производство. Това е така, доколкото нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН урежда
изключения от правилото за започване на производството, които допускат
същото да се проведе и без съставен АУАН, при наличието на изрично
предвидените в нея предпоставки. В настоящия случай не се налага
приложение на изключението, предвид наличието на съставен акт за
установяване на административно нарушение, който е сложил началото на
3
производството.
Посочената разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП допуска по пътищата,
отворени за обществено ползване, да се движат само МПС, които са
регистрирани и регистрационните табели са монтирани на съответните места,
като съгласно НП нарушението се е изразило в управление на МПС, чиято
регистрация е прекратена служебно.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, установена и от
настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с обективната страна на
посочения състав на административно нарушение. Управляваното от
жалбоподателя МПС е било без валидна регистрация към датата на деянието,
с оглед служебното прекратяване на същата в предходен момент. При това,
като е управлявал посоченото МПС по път за обществено ползване, какъвто е
и уличната мрежа на територията на гр. София, жалбоподателят формално е
нарушил правилото на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. В настоящия случай обаче не може да се направи
извод, че поведението на жалбоподателя П., което се субсумира под състава
на административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, е извършено виновно.
Превозното средство не е било негова собственост и както повелява
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП самият собственик е следвало да бъде
уведомен за това, че служебно е прекратена регистрацията на МПС. Това не е
било сторено, както се установява от изисканите справки то СДВР, още по-
малко има данни по делото жалбоподателят да е знаел, че регистрацията на
МПС е прекратена. Доколкото по делото липсват данни за служебната
дерегистрация на автомобила да е уведомен жалбоподателят или да са били
иззети свидетелството за регистрация или снети регистрационните табели на
автомобила, не може да се вмени нито в негова вина, нито във вина на трето
лице, управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението
обаче, а именно – прекратяването на регистрацията по служебен път, налага
извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в
условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК, вр. чл. 11 ЗАНН,
която всякога изключва умисъла. По делото няма доказателства и такива не са
ангажирани от наказващия орган, извършената служебна дерегистрация да е
била съобщена на собственика, каквото задължение е вменено на органа,
оправомощен да прекратява регистрацията, съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал. 10 ЗДвП. В този смисъл и Решение № 7423 от 21.12.2020 г. на АдмС -
София по адм. д. № 8338/2020 г.
Ето защо, с оглед липсата на доказателства за виновно поведение,
жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление
следва да бъде отменено.
4
При този изход на делото основателно се явява искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски. По делото жалбоподателят се
представлявал от упълномощен процесуален представител, на който е
заплатил хонорар в размер на 500 лв., съобразно приложения по делото
договор за правна защита и съдействие. Следва СДВР да бъде осъдена да
заплати тези разноски.
Воден от гореизложеното, СРС, НО, 116ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 22-4332-022954 от
10.11.2022 г., с което Г.В.Б. началник група към СДВР ОПП е наложила на Г.
М. Т., с ЕГН **********, административно наказание – глоба, в размер 200.
00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
/СДВР/ да заплати на Г. М. Т., с ЕГН ********** направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5