МОТИВИ към
Присъда № 300/15.10.2015г.,
постановена по НОХД № 5932/2015г. по описа на Пловдивски районен съд, VІ н. с.
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение
срещу подсъдимия Б.Н.П. – роден на ***г***, *****, български гражданин,
със средно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН: ********** за това,
че в периода от 30.10.2014 г. до
10.11.2014 г. в гр.Пловдив, в условията на опасен рецидив – извършил е престъплението,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК,
също така – извършил е престъплението, след като е бил осъждан два и повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, в
условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи, както
следва:
на 30.10.2014 г. мобилен телефон марка „NOKIA” модел «C2» на стойност 85 лв., 1 р. червен кожен портфейл на
стойност 25 лева и пари - сумата от 80
лева, на обща стойност 190 лева от владението на И.С.Г. ***, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;
на 10.11.2014 г. – един
брой мобилен телефон марка «SONI XPERIA”, модел «Z1» на стойност 454 лева, от владението на Г.И.Й. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, или
всички вещи на обща стойност 644 лв. – престъпление
по чл. 196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” вр. с
чл.26 ал.1 от НК.
Съдебното производство е проведено по
реда на Глава XXVII от НПК в хипотезата на чл.
371 т.2 от НПК.
Представителят на Районна прокуратура – Пловдив
поддържа изцяло така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита
последното за доказано по безспорен и категоричен начин. Тъй като
производството е протекло по реда на Глава XXVII от НПК и направените от подсъдимите самопризнания се
подкрепят със събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
предлага на Съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание „Лишаване
от свобода” , като на осн. чл.58а, вр. чл.54 от НК същото да бъде редуцирано с
1/3. Предлага също наказанието да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим
в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и на основание чл.189, ал.3 от НПК на същия да
бъдат възложени направените в хода на досъдебното производство разноски.
Сл.защитник на подс.П. – адв.А. навежда твърдения, че
подсъдимият е съдействал изцяло на разследването, признал е вината си и
съжалява за стореното. Също така, че стойността на невъзстановените щети била
малка, както и че единственото отегчаващо вината обстоятелство били предишните
осъждания на подзащитният му, но те били взети предвид и не следвало да бъдат
взимани повторно, ето защо моли Съда да определи наказание, ориентирано към
минимума.
Подс. Б.П. поддържа изложеното от
защитника му, признава се за виновен и съжалява за стореното.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимият Б.Н.П.
е роден на ***г***, *****, български гражданин, със средно образование, безработен,
неженен, осъждан, ЕГН: **********.
Подс.Б.Н.П. е осъждан многократно, като от значение за
настоящото производство са следните съдебни актове:
1. С Присъда № 88/23.09.2010 г. по НОХД № 470/2010 г. по описа на Районен съд
гр.Левски, влязла в законна сила на 08.10.2010 г., подс.П. е бил признат за
виновен за извършено през месец март 2010 г. престъпление по чл.194 ал.1 от НК и на
основание чл.58а вр. с чл.54 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален „строг” режим на
изтърпяване на наложеното му наказание.
2. С Присъда № 99/08.11.2010 г. по НОХД № 479/2010 г.
по описа на Районен съд гр.Левски, влязла
в законна сила на 23.11.2010 г., подс.П. е бил признат за виновен за извършено
на 11.06.2010 г. и на 01.08.2010 г. престъпление по чл.195 ал.1 т.3 т.4 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр.чл.26
ал.1 от НК и на основание чл.55 ал.1 ал.1 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от пет месеца
при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наложеното му
наказание.
3. С Присъда № 1/04.01.2011 г. по НОХД № 1247/2010 г.
по описа на Окръжен съд гр.Плевен,
влязла в законна сила на 26.04.2011 г., подс.П. е бил признат за виновен
за извършено на 22.06.2010 г. престъпление по чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК
и на основание чл.58а ал.1 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца при първоначален „строг” режим на
изтърпяване на наложеното му наказание.
4. С Присъда № 12/17.02.2012 г. по НОХД № 1212/2011 г.
по описа на Окръжен съд гр.Плевен,
влязла в законна сила на 05.03.2012 г., подс.П. е бил признат за виновен
за извършено в периода 13.04.2011 г. – 06.05.2011 г. престъпление по чл.196
ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” вр.чл.26 ал.1 от НК и на основание чл.58 а ал.1
от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален „строг” режим на изтърпяване
на наложеното му наказание.
От изтърпяване на наказанията по тези предишни присъди
не са изминали 5 години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК, което обуславя
квалификацията на настоящото деяние на подсъдимия като такова, извършено при
условията на чл. 29, ал. 1, б.”А” и б. „Б” от НК.
Гореописаните осъждания квалифицират деянието,
извършено от подс.П. по настоящото производство като такова, извършено при
условията на опасен рецидив съгласно чл.20, ал.1, б.“А“ и б.“Б“ от НК.
Подсъдимият П. ***. Същият не работил и не разполагал
с необходими средства за издръжката си.
През 2014
г. св.И.С.Г. *** работила като **** в СОУ „Никола
Вапцаров, находящо се в гр.Пловдив ул.”Огражден” № 10.
На 30.10.2014 г. сутринта в гр.Пловдив св.Г. отишла на
работа като оставила в учителската стая дамската си чанта, с намиращи се в
нея мобилен телефон марка „NOKIA” модел «C2», червен кожен портфейл със сумата от 80 лева и лични
документи. Св.Г. отишла да разговаря със своя колежка като учителската стая
останала празна. На същата дата, по същото време подс.Б.П. *** в района на СОУ „Никола Вапцаров” и решил да
си набави средства по престъпен начин чрез кражба. подс.П. влязъл в сградата на
училището като се представил за студент пред св.М.И.Г. /***** на учебното
заведение/ подсъдимият отишъл до учителската стая и след като се уверил, че
няма хора, влязъл вътре, бръкнал в
дамската чанта на св.И.Г. като отнел мобилния й телефон марка „NOKIA” модел «C2», червения кожен портфейл, с намиращи се в него 80 лева
и лични документи. Откраднатите вещи подс.П.
скрил в дрехите си, след което излязъл навън и изхвърлил отнетите лични
документи и дамски портфейл до контейнер
за смет, намиращ се на бул.”България” № 50 в гр.Пловдив. Същият ден подсъдимият
посетил заложна къща, намираща се на бул.”Руски” № 59 в гр.Пловдив, където за
сумата от 15 лева с договор за покупко-продажба продал на св.Р.Т.У. отнетия
мобилен телефон „NOKIA” модел «C2»/собственост на св.Г./ като
уверил У., че мобилния апарат бил негов. Сумата
от 80 лева подсъдимият изхарчил за лични нужди.Св.И.Г., след като установила за
извършената й кражба, подала оплакване в ІІІ РУП гр.Пловдив.
На 04.11.2014 г. в гр.Пловдив св.Н.А.И. от гр.Пловдив
се движила по бул.”България” като до № 50 забелязала на земята разпилени
личните документи на св.Г. и червен кожен портфейл, които с протокол предала в ІІІ РУП
гр.Пловдив, като вещите впоследствие били върнати на св.Г.. Св.Р.У. предал
доброволно в сградата на ІІІ РУП гр.Пловдив
мобилния телефон марка „NOKIA” модел «C2», който бил върнат с
разписка на собственика – св.И.Г..
На 10.11.2014 г. след обед в
гр.Пловдив св.Г.И.Й. – **** в ОМГ «Академик Кирил Попов» гр.Пловдив, след
учебните часове, отишъл със свои приятели да играе баскетбол на игрище в двора
на ОУ «Райна Княгиня». На пейка в близост до игрището св.Г.Й. оставил якето си,
в което се намирал и мобилния му телефон
«SONI XPERIA”, модел «Z1», предоставен му за
ползване от баща му – св.И.Г.Й.. На същата дата, по същото време подс.Б.П. се намирал в двора на ОУ «Райна Княгиня» гр.Пловдив и решил да извърши кражба. Първоначално
се включил в играта на баскетбол, след
което незабелязано бръкнал в якето на св.Й., отнел мобилния му телефон и
избягал. На същата дата на ул.”Васил Левски” № 12 в гр.Пловдив подс.П. посетил
заложна къща „ВАНГЕРИ”ЕООД с **** св.А.Д.К. и **** св.В. К.К.. Със заложен
билет № 2311/10.11.2014 г. срещу сумата от 150 лева подсъдимият оставил в залог
на св.К. отнетия мобилен телефон «SONI XPERIA”, модел «Z1», като уверил последния, че вещта била негова. Св.Й., след като установил липсата на мобилния си
телефон, разказал за случилото се на баща си – св.И.Й., който подал оплакване в
ІІІ РУП гр.Пловдив. С Протокол за доброволно предаване от 15.12.2014 г. св.В.К.К.
предал в сградата на ІІІ РУП гр.Пловдив
на полицейски служител св.П.С.М. мобилен телефон «SONI XPERIA”, модел «Z1», като впоследствие
вещта била върната на собственика – св.И.Й..
Описаната фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от самопризнанията на подс.П., направени по реда
на чл. 371 т.2 от НПК. Последните се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, а именно показанията на свидетелите: И.С.Г., Г.И.Й., И.Г.Й., П.С.М., Н.А.И., М.И.Г., Р.Т.У., В. К.
К., А.Д.К..
Съдът кредитира
показанията на свидетелите като непротиворечиви, последователни,
незаинтересовани и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Видно от заключението на назначената по делото
стоково-оценъчна експертиза се
установява, че към 30.10.2014 г. мобилен телефон марка „NOKIA” модел «C2» е на стойност 85 лв.; червен кожен портфейл е на
стойност 25 лева; към 10.11.2014 г. - «SONI XPERIA”, модел «Z1» е на стойност 454
лева.
Съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице като пълно, обективно и съобразено със специалните
знания на вещото лице и поставените задачи.
При така установената по несъмнен и
категоричен начин фактическа обстановка Съдът намира, че подс. Б.Н.П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 196
ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” вр. с чл.26 ал.1 от НК, за това , че в
периода от 30.10.2014 г. до 10.11.2014 г. в гр.Пловдив, в условията на опасен
рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК, също така – извършил е престъплението, след
като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, в условията на продължавано престъпление, е отнел чужди
движими вещи, както следва: на 30.10.2014 г. мобилен телефон марка „NOKIA” модел «C2» на стойност 85 лв., 1 бр. червен кожен портфейл на
стойност 25 лева и пари - сумата от 80
лева, на обща стойност 190 лева от владението на И.С.Г. ***, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои; на 10.11.2014 г. – един
брой мобилен телефон марка «SONI XPERIA”, модел «Z1» на стойност 454 лева, от владението на Г.И.Й. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, или
всички вещи на обща стойност 644 лв.
От обективна страна се събраха достатъчно
категорични доказателства, от които се установява, че подс.Б.Н.П. е отнел
вещите, предмет на престъплението, като е установил трайна фактическа власт
върху тях – чл. 194 ал.1 от НК. Наред с това подс.П. е осъществил престъплението
при условията на опасен рецидив, като е извършил престъплението, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и е извършил
престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК – квалификация на
престъплението по чл. 196 ал.1 т.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „А” и „Б” от НК.
От
субективна страна формата на вината на подс.П. е пряк умисъл с целени и
настъпили общественоопасни последици. Същият е разбирал свойството и значението
на извършеното от него, съзнавал е, че с
поведението си нанася вреди. Действал е с намерение противозаконно да присвои
вещите, предмет на престъплението, целейки набавянето за себе си на имотна облага.
За извършване на престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 вр.
с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” вр. с чл.26 ал.1 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години. Тъй като
съдебното производство е протекло по реда на Глава XXVII в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК, подс.П. признава
изцяло фактите и прави самопризнания. Предвид това и съгласно разпоредбата на
чл. чл.373 ал.2 вр. с чл. 372 ал.4 от НПК Съдът е длъжен да определи наказание
при условията на чл. 58а от НК. При определяне на наказанието, съобразно
разпоредбата на чл. 54 от НК следва да се отчетат смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Съдът отчита като отегчаващи отговорността
обстоятелства изключително лошите характеристични данни, предвид на това, че подс.П.
е осъждан многократно, както и упоритостта в действията му, което е довело до
извършване на деянието. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да
бъдат отчетени младата възраст, признанието на вината и изказаното съжаление за
стореното, съдействие на разследващите органи за установяване на обективната
истина.С оглед на това Съдът счита, че следва да определи и наложи наказание
при условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, което да бъде ориентирано под предвидения от закона среден
размер и да бъде ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. Съдът счита, че по този начин целите на
наказанието, за поправяне на дееца, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК ще
бъдат постигнати, като последното ще има превантивно превъзпитателен ефект
върху подсъдимия и обществото.
С оглед фактът, че производството е протекло по реда
на Глава XXVII в хипотезата на чл. 371 т.2
от НПК и предвид разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК, то Съдът следва да намали
така определеното наказание лишаване от свобода с една трета, като това
наказание да се счита лишаване от свобода в размер на ТРИ ГОДИНИ.
На осн. чл.61 т.2 вр. с чл.
60 ал.1 от ЗИНЗС така определеното наказание лишаване от свобода в размер на ТРИ
ГОДИНИ следва да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или
затворническо общежитие от „закрит тип”.
Подсъдимият Б.Н.П. следва, на основание чл.189 ал.3 от НПК, да бъде осъден да заплати сумата от 30 лева по сметка на ПРС в полза на
Държавата, представляващи направени от същия разноски по делото.
Причини за извършване на деянието – желание за
лично облагодетелстване и ниска правна култура.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.