Р Е Ш Е Н И Е
№ град А. 09.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.КИ РАЙОНЕН СЪД, 4-ти наказателен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести февруари две хиляда и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Мария Дучева
секретар:
Яна Петкова
прокурора:……….
като
разгледа докладваното
от съдия Дучева АНД №49 по описа на АРС
за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №02-0002675
от 19.12.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Б., с което на
ЕТ „К.-К.А.“, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр.А., *** за нарушение
на чл.62, ал.1 вр.чл.1, ал.2 КТ, е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 2000,00 лв на основание чл.414, ал.3 от КТ.
Недоволен
от горепосоченото наказателно постановление е останал жалбоподателя ЕТ „К.-К.А.“,
поради което обжалва същото в законоустановения срок с оплаквания за незаконосъобразност
и неправилност. По същество - оспорва се достоверността на фактическите
констатации, възприети от АНО в НП, като жалбоподателя поддържа твърдение да не
е извършила вмененото административно нарушение, т.к. лицето Т. А. Г. не полага
труд при него и поради тази причина обяснимо няма сключен трудов договор. С
жалбата се претендира, съдът да отмени изцяло обжалваното НП.
В
с.з. жалбоподателя не се явява. Представлява се от адв.И., която поддържа
жалбата на релевираните основания.
Въззиваемата страна – АНО - Директор на дирекция „Инспекция по Труда” –
гр. Б., редовно призована изпраща процесуален представител- юрисконсулт Н., която
изразява становище за неоснователност на
жалбата, оспорва я изцяло и пледира
за потвърждаване на НП, като законосъобразно и правилно, издадено в
съответствие с процесуалния и материалния закон, при безспорно доказаното
извършено административно нарушение.
РП –А., призована с оглед правомощията си по общ
надзор за законност на адм.актове, не изпраща процесуален представител в
с.з.
Съдът след като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните по делото, относно фактът, че
жалбоподателя стопанисва заведение за производство и продажба на закуски в гр.А..
На 06.11.2019г служителите
на Д „ИТ“ –Б.- свид.В.В. и К.Г. извършвали проверка на търговските обекти в гр.А..
Около 11,10ч. отишли в заведение –баничарница, стопанисвано от жалбоподателя. По
това време в заведението се намирали две жени, които полагали труд- едната
продавала закуски, а другата миела пода с парцал. На всяка от тях била дадена
анкетна карта за попълване. Жената , която миела пода казала , че е неграмотна
и се налага другата да й попълни анкетната карта. Започнали попълването на
анкетната карта , но на проверяващите направило впечатление, че жената твърде
много се бави с отговорите си и се усъмнили, че лицето казва истината, затова
се обърнали към РУ-А. за съдействие. След пристигане на място на полицейски
служители било установено, че имената на лицето са Т. А. Г., а не Т. И. К.,
както твърдяла тя. С помощта на управителя на фирмата св.Т. Г. попълнила под
диктовка анкетна карта, в която декларира, че работи в обекта без да има
сключен трудов договор, на длъжност „чистач“ с работно време от 07,00ч до 15,00ч,
с трудово възнаграждение от 15лв.на ден.
Жалбоподателя
бил поканен да се яви в Д „ИТ“ на 11.11.2019г
и да представи всички изискани документи. На посочената дата се явил
пълномощник на дружеството, който не представил трудов договор на св.Г..
След резултата от извършената проверка на 18.11.2019г
свид.В. пристъпил към издаване на АУАН №02-0002675/18.11.2019г, против жалбоподателя ЕТ „К.-К.А.“, в качеството му на
работодател.
Съставянето на процесния АУАН, както и неговото
предявяване и връчване, се извършили на 18.11.2019г. на пълномощник на нарушителя. В текста на АУАН възражения
не били вписани.
Въз основа на АУАН №02-0002675/18.11.2019г, Директорът
на Д„ИТ” – Б. издал обжалваното НП № 02-0002675/19.12.2019г, с което на
жалбоподателя ЕТ „К.-К.А.“ било наложено административно наказание -„Имуществена
санкция” в размер 2000 лв, на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ, за извършено нарушение по чл.62, ал.1
вр.чл.1, ал.2 КТ. Видно от съдържанието
на санкционния акт, неговата обстоятелствена част, АНО е възприел изцяло, както
фактическите констатациите, така и правната квалификация на нарушението, дадени
от контролния орган- вписани в АУАН и същите са възпроизведени по напълно
идентичен начин.
НП е редовно
връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 20.01.2020г.
От правна
страна, при установените – гореизложени факти, съдът приема следното:
Подадената жалба е процесуално допустима,
като депозирана в преклузивния срок за обжалване и от легитимирано лице –
санкционираният субект нарушителя Т. А.. Преценена по същество, същата е частично
основателна, за което съдът излага следващите правни съображения:
Настоящото производство е от
административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от
него виновно. В тежест на административно
-наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК),
тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на
чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият
(в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва
да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав
намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и
"незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната
процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и
реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от
некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение
(нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество
относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се
отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по
издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на
административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното
постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има
законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване
на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на
нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като
неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните
норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на
нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува
на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с
нормата на чл. 63 ЗАНН).
Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните
предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и
обосноваността на наложеното наказание в съответствие с материалните норми,
съдът намира: АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от
компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия съгласно Заповед
№ З-0058/ 11.02.2014г. НП е редовно връчено на 20.01.2020г съгласно
отбелязването направено в инкорпорираната в него разписка.
Съдът като разгледа спора по
същество, счита че е налице правилно приложение на материалния закон от АНО,
който правилно е привел фактите под хипотезата на правната норма на чл.62, ал.1
вр.чл.1, ал.2 КТ от КТ. За съставомерност
на деянието по чл.62, ал.1 от КТ законът изисква работодателят да е допуснал до
работа работника или служителя, без между тях да има сключен трудов договор.
Видно от попълнената от Т. Г. ,Справка по чл.402, ал.1, т.3 КТ (л.11), същата твърди , че работи в обекта без
трудов договор на длъжността „чистач“. В графата за работно време е посочила- 07,00ч-15,00ч,
а за трудово възнаграждение е посочила 15лв.на ден. Посочена е полагаемата дневна и междуседмична
почивка.
По дефиниция и определение от закона - Кодекс на труда, трудовото е всяко
правоотношение възникнало при и по повод предоставянето
на работна сила от работника на работодателя, за изпълнение на даден вид
работа, при определени работен режим и условия
за нейното предоставяне и използване - работно
място, работно време и възнаграждение за конкретно
възложена работа, със съответно произтичащите от това права и задължения и се
урежда от трудовоправните норми. Според императивната норма на чл.1,ал. КТ,
предоставянето на работна сила е юридически факт и е допустимо под форма само
на трудово правоотношение. От тук, изводими са и особеностите на трудовото
правоотношение, предопределящи същите и за трудовия договор, тук характерното
е: предмета – престира се работна сила/жив труд/, при упражняване на конкретна трудова функция,
с уговорени съществени елементи /работно време и място, характер на
извършваната работа и трудово възнаграждение/.
Типично за същото са продължителността
му – нееднократност на престирането на задълженията, така и необвързаността с
определен резултат, а с дължимост на работна сила като поведение. Видно от
попълнената от Т. Г. анкетна карта ,
договореностите между нея и жалбоподателя отговарят на критериите за трудово
правоотношение. В същото време последната категорично е декларирала липса на
сключен трудов договор. Този факт се потвърждава и от показанията на свид.К.Г.,
която потвърждава, че самият работодател не е твърдял, че свид.Г. има трудов
договор. Не се спори между страните , че към датата на проверката Т. Г. не е
имала сключен трудов договор с жалбоподателя в качеството на работодател. Едва
в съдебно заседание същата се явява и пред съда заявява, че не работи в обекта
на жалбоподателя, а само ходи да помага там от време на време. В същото време
свид.Г. не може да даде логично обяснение защо е заявила в анкетната си карта,
че работи там (и е посочила всички реквизити на трудовото правоотношение),
както и не може да обясни защо се е опитала да излъже за имената и личните си
данни и по този начин да осуети проверката. Поради изложените непълноти и
противоречия в показанията на свид.Г., съдът прецени да не кредитира нейните показания,
т.к. същите не звучат достоверно. Вместо това кредитира изцяло показанията на
свид.Г. и В., които са категорични, че са заварили свид.Г. да мие пода в обекта и първоначално тя е заявила,че работи
там постоянно без трудов договор.
Безспорно е установено, че към момента на проверката -11,10ч на процесната дата 06.11.2019г Т. Г. е полагала труд (миела е пода) в обекта,
стопанисван от жалбоподателя без да е имала сключен трудов договор с него. Видно от попълнената
декларация Т. Г. не е твърдяла да е подписвала
трудов договор.
Тъй
като се касае за жалбоподател - ЕТ въпросът за субективната страна на
административното нарушение не подлежи на обсъждане, тъй като отговорността на
търговските дружества по КТ като работодател, при която се налага
административно наказание "имуществена санкция", е обективна,
безвиновна отговорност и въпросите за вината не следва да се обсъждат.
Наложеното
адм.наказание обаче не е съобразено със смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, каквото задължение произтича от чл.28 ЗАНН. Нормата на чл.414,
ал.3 КП предвижда че, „Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 15 000 лв“. В случая АНО е ангажирал адм.наказателната
отговорност на жалбоподателя като му е наложил наказание „имуществена санкция“
от 2000 лева, което е над минимума, но не се е обосновал какво налага да бъде определен
именно този размер на санкцията. Не бива да се забравя, че НП има
характеристиките на ОА в наказателното производство и винаги когато налага
конкретен размер на наказанието АНО следва да го мотивира. В случая наложеното
наказание е над минималния размер, но никъде не посочена причината за това. Ако
жалбоподателят има други нарушения по КТ задължение на АНО е било да ги посочи
, но след като това не е сторено решаващия съдебен състав приема, че
жалбоподателят няма предходни нарушения, което мотивира да му бъде наложено
наказание в минималния размер от 1500лв.
По тези съображения съдът намира, че
обжалваното НП е законосъобразно, но същото следва да бъде изменено в
санкционната част като размера на наложеното наказание „Имуществена санкция“
следва да бъде намален от 2000лв на 1500лв.
Мотивиран така и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №02-0002675 от
19.12.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Б., с което на ЕТ
„К.-К.А.“, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр.А., ***, е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000,00 лв на
основание чл.414, ал.3 от КТ , като НАМАЛЯ размера на наложеното наказание „Имуществена
санкция” от 2000,00 лв. на 1500,00лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд- Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: