Решение по КНАХД №2420/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция за държавна финансова инспекция – София , против решение № 192/24.07.2025 г. по НАХД № 52/2025г. по описа на Районен съд – Девня /ДРС/ , с което е отменено издаденото от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция наказателно постановление /НП/ № 11-01-644²⁰²⁴/09.01.2025 г. и Агенцията е осъдена да заплати на М. Г. В. 1500 лв. разноски по делото.

В жалбата са развити доводи за постановяване на обжалваното решение при допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон, във връзка с което са изложени подробни аргументи за това , че неправилно съдът е приел, че са налице основания за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Изложени са съображения за неправилно тълкуване от страна на първостепенния съд на нормата на чл. 250 от ЗОП в предходната й редакция, както и на чл. 250а от ЗОП в сега действащата й редакция. Според касатора, с измененията в ЗОП не е отпаднала наказуемостта за възложителя при провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП. Изложени са доводи , че и двете редакции /чл. 250 и чл. 250а от ЗОП/ касаят неоснователно провеждане на процедура в резултат на която е сключен договор. Сочи се , че хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е приложима по отношение на определянето на размера на глобата , поради което в НП е извършена съпоставка на по-благоприятния закон за нарушителя и е приложена разпоредбата на чл. 250 от ЗОП , действала към момента на извършване на нарушението. С касационната жалба се оспорват и присъдените от ДРС разноски , като се иска изменение на решението на първостепенния съд в тази част. С оглед изложеното е поискано оспореното решение да бъде отменено изцяло и да се постанови ново , с което да се потвърди процесното НП. Отправя се искане за присъждане на юрискосконсултко възнаграждение в максимален размер за две съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. По делото са депозирани и писмени бележки , в които подробно е обоснована поддържаната от касатора правна теза за незаконосъобразност на обжалваното решение.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се представлява.

Ответникът – М. Г. В., се представлява от адв. К., който моли съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски. Обстойни доводи са развити в депозирано писмено становище.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок , от надлежна страна и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното НП, на М. Г. В. е наложена на основание чл. 250 във вр. с чл. 257, във вр. чл. 261, ал. 2 от ЗОП глоба в размер на 5329,39 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, извършено с взетото от нея Решение № [рег. номер]/15.09.2023 г. за откриване на процедура на пряко договаряне за възлагане на обществена поръчка на стойност 106 587,75 лв. без ДДС, без да са налице посочените в закона условия за прилагането й.

При постановяване на решението си Районен съд – Девня е констатирал, че М. В. е санкционирана съобразно разпоредбата на чл. 250 от ЗОП, която в редакцията към момента на извършване на нарушението (Обн. - ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г.) предвижда , че възложител който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3-10 или т. 13 без да са налице условията посочени в закона, се наказва с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС , но не повече от 10 000 лева. Впоследствие, към момента на извършване на финансовата проверка, съставяне на АУАН и издаване на НП , разпоредбата на чл. 250 от ЗОП е била изменена /ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г./ и от този момент не се предвижда наказание за незаконосъобразно провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП , каквото обвинение е повдигнато на В. , а касае само процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 3-7 от ЗОП. Към момента на финансовата проверка , съставяне на АУАН и издаване на НП вече е била в сила разпоредбата на чл. 250а от ЗОП , приета с ДВ, бр. 88 от 2023 г. , в сила от 22.12.2023 г. , която разпоредба предвижда наказание на възложител , който обаче сключи договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8-10 или т. 13, без да са налице условията за прилагането й.

Въззивният съд е счел , че с изменението на чл. 250 от ЗОП (ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) деянието „провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП без да са налице условията посочени в закона“ е отпаднало като такова , не е обявено за наказуемо с административно наказание към момента на съставяне на АУАН и издаване на НП , поради което не представлява административно нарушение. ДРС е приел , че е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Извел е извод , че деянието за което е наложена глоба към датата на постановяване на решението е несъставомерно.

Освен това в мотивите на обжалвания съдебен акт е прието , че в случая не е налице виновно поведение при извършване на деянието , тъй като В. не е разполагала с друга възможност да осигури транспорт за учениците си до училището. Според въззивния съд, директорът на училището е бил задължен да действа по посочения начин от провалената преди това процедура. Районен съд – Девня е обсъдил и обстоятелството , че процедурата е обявена в началото на учебната година и то при ежедневно вдигане на цените на горивата , за което по делото са събрани доказателства. С тези мотиви съдът е отменил оспореното НП и е присъдил на М. Г. В. сума в размер на 1500,00 лева , представляваща сторените по делото разноски за адв. възнаграждение.

Касационният съд намира, че не е налице изложеното в жалбата основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на въззивното решение – нарушение на материалния закон.

Противно на изложеното в касационната жалба, приложението на чл. 46 от Закона за нормативните актове изключва всяко разширително тълкуване и аналогия в административно-наказателното право. Следователно, не може да се приеме , че новият чл. 250а от ЗОП е просто продължение на стария чл. 250 от ЗОП , тъй като двете разпоредби уреждат различни състави. Съответно, след изменението на закона провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП при липса на основания, вече не представлява административно нарушение по чл. 250 от ЗОП , а наказуемост е предвидена единствено за сключването на договор без основания по чл. 250а от ЗОП. Систематичното тълкуване на разпоредбите сочи на различни фактически състави. С оглед горното, касационният състав приема , че след изменението на закона наказуемостта на деянието за което е наказана В. е отпаднала.

Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗАНН , когато до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая по-благоприятният закон е действащият след изменението на ЗОП , тъй като отпада наказуемостта на вмененото в наказателното постановление деяние – „провеждане на процедура по т. 13“, което вече не е предвидено като нарушение в действащата редакция на закона.

С оглед горното, при правилно приложение на материалния закон Районен съд – Девня е отменил процесното наказателно постановление. Освен материално законосъобразно, при служебно извършената от касационния съд проверка относно допустимостта и валидността на обжалваното решение, такива пороци не се констатираха, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

В касационната жалба е инкорпорирано искане за изменение на обжалваното решение в частта за разноските. С § 27 на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (Oбн., ДВ, бр. 63 от 1.08.2025 г., в сила от 5.08.2025 г.) е създаден нов чл. 176а , който въвежда специална процедура за изменение на решението в частта за разноските по АПК. Съгласно разпоредбата чл. 176а, ал. 4 от АПК, при подадена касационна жалба срещу решението, касационният съд се произнася и по искането за изменение или допълване в частта за разноските, ако такова е направено. Доколкото нормата на чл. 176а от АПК е процесуална , касационната инстанция приема , че същата има незабавно действие и следва да намери приложение не само в бъдещи производства, но и по висящите такива, образувани при действието на стария процесуален закон. Касационната жалба е подадена след влизане в сила на разпоредбата на чл. 176а от АПК /15.08.2025 г./, поради което компетентен да се произнесе по искането е настоящият съдебен състав.

С обжалваното решение ДРС е приел , че предвид оказаната правна помощ като вид и количество, както и представените доказателства за направени разноски , на М. В. следва да бъде присъден адвокатски хонорар в размер на 1500,00 лева. При постановяване на решението си в тази част обаче, първостепенният съд не е съобразил, че в проведеното на 24.07.2025 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ответната страна е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Касационната инстанция счита, че направеното възражение се явява основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа , ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение , възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата гласи, че за процесуално представителство , защита и съдействие по дела с интерес от 1000 до 10 000 лв., възнаграждението е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лева. В настоящия случай материалният интерес по делото е в размер на 5329,39 лв., т.е. минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 832,93 лева. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което в съответствие с действителната фактическа и правна сложност, съдът намира, че възражението за прекомерност следва да бъде уважено като въззивното решение се измени в частта за разноските, при което като в полза на М. В. следва да се присъдят разноски за производството пред Районен съд – Девня, представляващи заплатен адвокатски хонорар в размер на 850,00 лв.

С оглед изхода на касационното дело и своевременно направеното от ответника искане, то в полза на същия следва да се присъдят разноски за настоящото съдебно производство. От процесуалния представител на ответника е представен списък на разноските /л. 40 от делото/, с който се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Предвид направеното от касатора възражение за прекомерност и с оглед изложените по-горе мотиви, съдът намира, че на В. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 850,00 лева, на основание чл. 17, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 192/24.07.2025 г. по НАХД № 20253120200052/2025 г. по описа на Районен съд – Девня , като ИЗМЕНЯ същото само в частта му за разноските както следва : Осъжда Агенция за държавна финансова инспекция да заплати на М. Г. В., [ЕГН] сума в размер на 850,00 лева, представляваща сторените по НАХД № 52/2025 г. по описа на Районен съд – Девня разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция да заплати на М. Г. В., [ЕГН], сума в размер на 850,00 лева, представляваща сторените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.