№ 78
гр. Перник, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно
наказателно дело № 20241720201227 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Минералмаш" АД, ЕИК *********, представлявано от
Н.Б.М, чрез адв. С., против НП № 92-01-102 от 05.08.2024 г. издадено от Заместник
изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с което на основание чл. 118, ал. 1, т. 2
от Закона за мерките срещу изпиране на парите (ЗМИП) му е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 63, ал. 6 на
ЗМИП, вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Счита,
че са налице процесуални нарушения при издаване на НП и АУАН. На следващо място,
посочва, че нарушението не е осъществено, тъй като не се установява от фактите вменени
АУАН и НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез адв. С. поддържа жалбата и моли НП да
бъде отменено като незаконосъобразно. Позовава се, че е изтекла абсолютната давност, тъй
като нарушението е извършено на 31.06.2019 г. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Ответникът - Заместник изпълнителния директор на Агенция по вписванията, не се
явява и не се представлява.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на
страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
При извършена справка по електронната партидата на "МИНЕРАЛМАШ" АД с ЕИК
*********, представлявано от изпълнителен директор Н.Б.М, със седалище и адрес на
управление: гр. П. 2300, ж.к. ***, в информационната система на Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се установило, че не е вписан
действителен собственик на дружеството.
1
След справка по партидата на дружеството се установило, че няма вписани като
съдружници или еднолични собственици на капитала лица отговарящи на изискванията на §
2 от допълнителните разпоредби па ЗМИП.
В тази връзка за "МИНЕРАЛМАШ" АД с ЕИК ********* е възникнало задължението
да заяви действителен собственик съобразно изискванията на чл. 63, ал. 6 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари.
Съгласно § 9. ал. 2 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за мерките
срещу изпирането на пари лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните
по ал. 1 в съответния регистър по чл. 63, заявяват за вписване тези данни в срок до 4 месеца
от изтичането на срока по ал. 1-31 януари 2019 г., т.е. до 31 май 2019 г.
При проверката бил издаден Сигнал № 92-02-21 от 04.01.2024 г. на Н.А. - директор на
дирекция ДЛР и ДЛВ и Констативен протокол от 11.04.2024 г.
При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН № 92-02-21 от
20.05.2024 г., а въз основа на него и процесното НП.
Настоящият съдебен кредитира в цялост показанията на свидетелите Д. и С. тъй като
същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на
приобщените по делото писмени доказателства. Показанията са достатъчно информативни,
като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на нарушението.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно предоставените
доказателства, приложени по делото.
В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото съдържание на АУАН и
НП.
Актът и постановлението са съставени в нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН. Визираните разпоредби се отнасят до задължителното съдържание на двата акта и
са императивни по своя характер. В издадения АУАН не е посочена датата на нарушението.
Същата за пръв път е цитирана в НП. Така извършеното разминаване между съдържанието
на АУАН и НП представлява съществено процесуално нарушение водещо до ограничаване
правото на защита на наказаното лице.
Като задължителен реквизит, в чл. 42, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, се изисква
посочване, в обстоятелствената част на двата акта, на описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и дата на извършеното нарушение. Това
изискване ще бъде изпълнено само тогава, когато са посочени всички съставомерни
признаци на вмененото нарушение и те са максимално конкретизирани откъм фактически
обстоятелства в съответствие с установеното по преписката към този момент. Необходимо е
АУАН и НП да съдържат фактическо описание на конкретното проявление на деянието в
обективната действителност - обстановката, при която е било извършено, начинът и
2
средствата за осъществяването му, конкретно настъпилите общественоопасни последици и
дата на извършване на нарушението.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, който е
записан като свидетел по съставяне на акта. От изложените си свидетелски показания в
съдебно заседание св. Д. не е свидетел по съставянето на акта, тъй като актовете идвали
напечатани и готови.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН АУАН се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите присъствали при извършване или установяване на нарушението,
а съгласно, ал. 3 на чл. 40 при липса на свидетели при извършване или установяване на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, актът се съставя
в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. От така
изложеното се установява още едно нарушение при издаване на АУАН.
На следващо място АУАН № 92-02-21 е издаден от 20.05.2024 г., а е подписан от
нарушителя на 22.05.2024 г., поради което се установява, че е издаден в негово отсъствие,
макар, че подписът му да фигурира на нарушител, той е с последваща дата от два дни на
издаването му.
При тази фактическа обстановка съдът приема, че АУАН е издаден в отсъствието на
наказаното лице, като не е спазена процедурата по изпращането му на предварителна покана
за съставяне на АУАН.
По отношение на приложението на материалния закон:
Съгласно приложимата към датата на извършване на нарушението - чл. 63, ал. 6 от
ЗМИП учредените на територията на Република България юридически лица и други правни
образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване
съгласно, ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако
същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по
партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани
юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение
възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са
вписани в регистрите по, ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала
по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни
образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически
лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.
Съгласно § 9. ал. 2 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за мерките
срещу изпирането на пари лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните
по ал. 1 в съответния регистър по чл. 63, заявяват за вписване тези данни в срок до 4 месеца
от изтичането на срока по ал. 1-31 януари 2019 г., т.е. до 31 май 2019 г.
В конкретния случай административнонаказателното производство се води за
нарушение извършено на 01.06.2019 г.
Доколкото към настоящия момент обаче правораздавателният акт не е влязъл в сила и
не е породил своите правни последици, съобразявайки изтеклия от датата на деянието до
настоящия момент срок, съдът намира, че е налице формално основание за прекратяване на
производството, обосновано с изтичането на предвидената в закона абсолютна давност за
реализиране на отговорността на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН: "По въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и
опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този
закон не се предвижда друго". Под "обстоятелствата, изключващи отговорността"
законодателят е имал предвид тези релевантни факти или юридически събития, които са
пречка не само за възникване, но и за реализиране на административнонаказателна
3
отговорност. Последната е вид юридическа отговорност, която се реализира в рамките на
конкретно административно правоотношение, породено от извършването на
административно нарушение. В нейното съдържание са включени правомощията на
държавата да наложи определено административно наказание на нарушителя, да го изпълни
и на последно място - да третира нарушителя като наказван в рамките на определен период
от време, най-вече с оглед опасността от извършване на повторни нарушения /т. нар.
"специален рецидив"/.
В контекста на изложените разсъждения, тъй като правомощията да държавата да
ангажира административнонаказателна отговорност се реализират по принудителен ред, то
наличието да изтекла давност за осъществяване на първото правомощие - да се наложи
определено административно наказание на нарушителя с влязъл в материална законна сила
акт, представлява своеобразна пречка за осъществяването и на останалите две правомощия.
Това е така, защото давността се определя като продължителен период от време на
бездействие на компетентните длъжности лица, с изтичането на който се компрометира
идеята за своевременност и неотвратимост на административнонаказателната отговорност и
същата следва да се приложи "ex officio", като тези права на държавата не остават да
съществуват в някакъв естествен, латентен вид.
Съобразно тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция, не съществува
пречка давността за наказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, респективно
наличието на абсолютна такава по чл. 81, ал. 3 НК да се приложи субсидиарно, съгласно чл.
11 ЗАНН, тъй като този материалноправен институт не е уреден изрично в ЗАНН. Солиден
аргумент в тази насока е и обстоятелството, че извършителите на престъпни деяния не могат
да бъдат поставяни в по-благоприятно правно положение от лица, който нарушават
"установения ред на държавно управление" /чл. 6 ЗАНН/.
Безспорно установено е, че нарушението е извършено на 01.06.2019 г., а абсолютният
давностен срок е изтекъл на 01.01.2024 г., след която дата всички правомощия на държавата,
досежно този вид юридическа отговорност, са ограничени "ex lege" /т.е. по силата на самия
закон/. В конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, във вр. с чл. 81, ал.
3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК /ДВ бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 09.04.2010 г. /, т.е.
законът който е пораждал действие към датата на нарушението, който предвижда 3 години за
наличието на относителна, респективно 4 (четири) години и 6 (шест) месеца за настъпването
на абсолютна давност за реализацията на административнонаказателната отговорност.
По изложените съображения, съдът намира, че издаденото НП следва да бъде
отменен изцяло, без да се изследва въпросът за неговата правилност, поради наличието на
изтекла абсолютна давност за реализиране на административнонаказателната отговорност.
С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 92-01-102 от 05.08.2024 г. издадено от
Заместник изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с което на „Минералмаш"
АД, ЕИК *********, представлявано от Н.Б.М на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от Закона за
мерките срещу изпиране на парите (ЗМИП) му е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. . 63, ал. 6 на ЗМИП, вр. с
§ 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.
4
ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати сумата от 300 (триста) лева на
„Минералмаш" АД, ЕИК *********, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд - Перник по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5