Р Е Ш Е Н И Е
№ 255
гр. Велико Търново, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико
Търново, първи
касационен състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н. и участието на прокурора Светлана Иванова, разгледа
докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД № 10262/2023 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания.
С Решение № 390 от 14.07.2023г. по НАХД №
579/2023г. по описа на Районен съд Велико Търново е
отменен Електронен фиш
за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********,
с който на „ОЛИМПИКТРАНС“ ЕООД, с. Горско Ново село, за извършено нарушение на
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал.
3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв.
В законния
срок срещу решението е подадена касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ Национално ТОЛ
управление, гр. София, чрез ***Д.Н.М., с която въззивното решение се обжалва по касационен ред
като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон. Моли да се постанови решение, с което да се отмени решението на ВТРС като
неправилно, незаконосъобразно и немотивирано и потвърди издадения електронен
фиш като правилен и законосъобразен. Неоснователни намира изложените мотиви на
първоинстанционния съд относно сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Електронният фиш е
своеобразен властнически акт с устновителен и санкционен характер като същият
не може да се приравнява по форма, съдържание, реквизити, срокове и други нито
към АУАН, нито към НП. Счита, че са неотносими сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Позовава
се на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по Тълкувателно дело № 1/2013 г.,
според което реквизитите на електронния фиш са изрично упоменати в разпоредбата
на чл. 189ж, ал. 1 от ЗП, като същите не съдържат дата на издаване на
електронния фиш. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ответника предвид фактическата и правна сложност на делото. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Предвид гореизложеното
моли решението да се отмени, като се потвърди ЕФ.
Ответникът по касация „ОЛИМПИКТРАНС“ ЕООД, с. Горско Ново
село, чрез *** Д.С. от ВТАК заема становище за неоснователност на жалбата. Сроковете по чл. 34 от ЗАНН намира напълно приложими и в
настоящото производство. Въззивната инстанция е посочила съображения, които
споделя. В тази насока е съдебната практика на АСВТ и други административни
съдилища, на която се позовава. Освен това, настоящият случай има самостоятелно
основание за отмяна, а именно - преди издаване на електронния фиш вече е бил
съставен АУАН на водача. Макар и в последствие отменен счита, че в закона
съществува обратна процедура при установен нарушител и присъствие на контролен
орган, да се връща процедурата обратно за издаване на електронен фиш. Моли да се
остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждането на разноски за
настоящата инстанция, за което представя списък с разноски.
Представителят на ВТОП дава становище за
неоснователност на касационната жалба. Не могат да бъдат
споделени доводите в нея за неприложимост на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН по
отношение на електронните фишове. Съдът правилно бил установил от фактическа
страна, че от извършване на нарушението до издаване на електронния фиш е
изтекъл срок, надвишаващ законоустановения такъв от 6 месеца, поради което
електронният фиш се явява незаконосъобразен. Като го е отменил, съдът е
постановил правилен акт, който предлага да бъде оставен в сила.
Настоящият касационен състав на Административен
съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от
ВТРС и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава
същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН
проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният съд правилно е установил следната
фактическата обстановка по делото:
На 28.02.2022 г., в 12:23
часа, в община П. Тръмбеш, за движение по път I-5 км 68+946, с посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение №
D9 DEA9D025DF644EE053011F160A594C, с ППС ВЛЕКАЧ СКАНИЯ ***, регистрационен
номер ***, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 45000, като за посоченото ППС изцяло не е
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването –
квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал.
2 от ЗДвП, като на основание чл. 187а, ал.
2, т. 3, вр. чл. 179, ал.
3б от ЗДвП. На дружеството е наложена "имуществена
санкция" в размер на 2500 лева. Нарушението e установено с устройство №
40351, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата, намиращо се на път I - 5, км. 68+946. Видно
от снимковия материал, приложен към електронен фиш и доказателствения запис от
електронната система на 28.02.2022 г., в 12:23:12 часа, е заснет автомобил, с
рег. № ***. От представената по делото справка от история на обработка на
нарушение е видно, че процесният електронен фиш е издаден не по-рано от
29.12.2022 г., когато е подписан с квалифициран електронен подпис.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил
ЕФ, тъй като в хода
на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение при издаване на процесния ЕФ, като не е спазен срока по чл. 34, ал. 3
от ЗАНН. Съгласно установената константна практика на
Административен съд – Велико Търново по идентични казуси и съобразно
Тълкувателно решение № 4/29.03.2021 г. на ВАС на Република България - ОСС от I
и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 3/2019 г., приложимо към настоящия
казус, се приема, че "откриването" на нарушителя е налице, когато
компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи
нарушението и да идентифицира нарушителя. Това е моментът, в който необходимите
за това материали и/или информация са налични в съответната администрация,
защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за
това орган да определи субекта на нарушението, времето и мястото на
извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и от
субективна страна. В процесния случай, видно от снимковия материал, нарушението
е станало известно на наказващия орган още на 28.02.2022 г. и ЕФ е съставен
след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3
от ЗАНН от заснемане на нарушението - изтекъл на 28.08.2022г. Видно
е от приобщените по делото писмени доказателства, че процесният ЕФ е съставен
на 29.12.2022 г. и връчен на жалбоподателя на 13.03.2023 г. Според т. 1 от
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014
г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да
бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. За тези
срокове съдът следи служебно. Налага се извод, че издаването на електронен фиш,
респ. НП след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове, е абсолютна процесуална пречка да
продължаване на административнонаказателното производство и е достатъчно
основание за отмяна на атакувания електронен фиш като незаконосъобразно
издаден. В тази връзка съдът не споделят
доводите на въззиваемата страна, че ЕФ не може да се приравнява по форма,
съдържание, реквизити и срокове към НП и по отношение на него са неприложими
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В редица свои решения АС – Велико Търново
изтъква, че приемането за електронния фиш на последици, различни от
установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране
на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от
това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен
орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е
оправдано от гледище на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и това, че
специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на
електронен фиш цели осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране
на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на
нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава
възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от
санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Доколкото самото
заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в
административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от
датата на заснемането с техническото средство.
Настоящият състав намира решението за правилно, по
изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната
жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна. Решаващият
състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него
фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото,
установяващи се от събраните писмени доказателства, както и наведените
от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е
приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил процесуалните правила
относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените
като спорни в производството пред него факти.
С
изменението на ЗДвП (обн. ДВ бр. 105 от 2018 г.) и създаването на новите
разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП, бе въведена възможност за установяване на някои
видове административни нарушения по този закон и ангажиране на
административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се
основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Същевременно според т.1 от ТП № 1 от 27.02.2015 г. по ТД
№1/2014 г. на ОС на съдиите от Наказателна колегия на КС и ОС на съдиите от
Втора колегия на ВКС, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното
изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на
административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно. Нормата
на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ
закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане
и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва
друга специална уредба. Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство
по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но
не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото
започване и приключване. Началото на производството по издаване на електронен
фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната
система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и
има същото правно значение - дава началото на административно- наказателното
производство. От своя страна, електронното изявление, записано (обективирано)
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи,
съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на
наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН,
образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е
издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за
приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид
разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е
цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици
различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно
третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост
единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от
контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито
е оправдано от гледище на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и че
специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на
електронен фиш цели регламентирането на ускорена процедура по ангажиране на
административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите
на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за
продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за
изключване на отговорността на нарушителя. В конкретния случай не е доказано
електронният фиш да е съставен в рамките на предвидения в закона шестмесечен
срок.
При така изложеното настоящият състав намира, че
обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва
да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на основание чл. 63д от ЗАНН, в полза на ответника
по касация следва да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 550 лв. Предвид материалния интерес по
него ("имуществена
санкция" в размер на 2500лв.), неоснователно е възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 390 от 14.07.2023г. по НАХД № 579/2023г.
по описа на Районен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна
инфраструктура" гр. София да заплати на „ОЛИМПИКТРАНС“ ЕООД, с. Горско
Ново село, ЕИК: ********* направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 550,00 (петстотин и петдесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.