Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен 16. 09 . 2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Плевенският
районен
съд,
тринадесети граждански състав, в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Галя Николова, като
разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА
гр. д. № 162 / 2019 г. за да се произнесе, взе
предвид:
Иск на основание чл. 132, ал.1 , т. 2 от СК.
В районен съд гр.
Плевен е постъпила искова молба от Ю.И.С., ЕГН **********, чрез адв. Й.Д. ***, ***, против Т.Н. Ч., ЕГН **********, с адрес *** ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 132, ал.1, т. 2 от СК.
Ищецът моли, съдът да
постанови решение, с което да лиши ответницата Т.Н.Ч., ЕГН **********, с
адрес *** ***, от родителски
права по отношение на детето ***С. с ЕГН **********. Препис от исковата молба и
приложенията е връчен на ответната страна чрез особен представител и в
срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор,
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че страните са родители на детето
***.
В периода от 2003 до 2005 г. ищецът
и ответницата са имали връзка и са били във фактическо съжителство, като на ***. се е
родил синът им ***С. с ЕГН **********.
Още от раждането на детето ответницата не е проявявала присъщия родителски интерес и грижа по отглеждането
и издръжката на детето. Едва няколко месеца след раждането на ***, отношенията
на шщеца с Ч. са се влошили и тя е решила
да напусне общия им дом. От този момент се е наложило той да поеме изцяло грижите за сина им, тъй
като ответницата е преустановила
всякакъв контакт с тях - не е посещавала детето, не е
проявявала никаква загриженост за това как расте то, какви потребности
има. Многократно ищецът е правил опити
да установи връзка с нея и да провокира желанието й да контактува с детето им, но без
успех. Последният път, в който
ответницата е видяла сина им, е бил през 2007 г. Оттогава и към настоящия момент
тя напълно се е дезинтересирала от
живота на сина си и трайно не изпълнява родителските си задължения да се грижи
за физическото, нравственото и социално развитие на детето. Повече от 10 години ответницата не е осъществявала личен контакт с детето, не
го търси и по телефона, не му се обажда за празниците и рождения ден. Ч. не
знае в кое училище учи ***, какви извънкласни занимания посещава, не се
интересува от здравословното му състояние и от личните му потребности.
Едновременно с това, е променила и
телефония си номер, което прави невъзможно да се установи контакт с нея, в
случай, че има нужда от нейната помощ и съдействие при отглеждането на детето
ни. По този начин още веднъж е засвидетелствала липсата на желание да участва в
живота на детето си. Към момента ***живее при
ищеца.
Освен, че напълно се е дезинтересирала от живота на детето, ответницата
от години не заплаща и дължимата месечна издръжка. С влязло в законна сила
Решение № 355 / 07. 12. 2007 г, постановено
по гр. д № 3354 / 2007 г. по описа на РС - Плевен упражняването на родителските
права по отношение на ***С. бе предоставено на ищеца, като на ответницата е определен режим на
лични контакти с детето. Т.Ч. е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на
100 лева, считано от 10. 10. 2007 г. до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване. Около година след влизане в сила на
съдебното решение, тя е заплащала определената от съда месечна издръжка, след
което през ноември 2008 г. е преустановила плащането й. Това е мотивирало Ю. И. през
2010 г. да депозира жалба в Районна прокуратура
- Плевен с оглед ангажиране на наказателната й отговорност. С Постановление от
23. 06. 2010 г. по ДП № Д – 685 / 2010 г. по описа на РП - Плевен образуваното
наказателно производство против ***Ч. е
спряно, тъй като местонахождението й не е известно и след щателно проучване
не е установено. След извършеното
издирване от Районна прокуратура - Плевен е установено, че местонахождението на
Т.Ч. е извън пределите на Република
България и не може да бъде установено.
От показанията на допуснатите до разпит при режим на довеждане свидетели се доказва пълната дезинтересираност
на ответницата по отношение на сина и.
Приложени са по делото Заверено
копие от Удостоверение за раждане на ***С.,***.
Заверено копие от Удостоверение за настоящ адрес на ***С.. Заверено копие
от Решение №
355 / 07. 12. 2007
постановено по гр.д.
№ 3354 / 2007 г. по описа на РС – Плевен. Заверено копие от Постановление
за спиране на наказателното производство от 23. 06. 2010 г. по ДП № Д – 685 / 2010 г. по описа на РП - Плевен.
Заверено копие от
Постановление за възобновяване и
прекратяване на наказателното
производство от 18.03.2014г. по ДП № Д – 685 / 2010 г. по описа на РП - Плевен.
Безспорно по делото е, че с влязло в сила решение, упражняването на родителските права върху
малолетното дете е било представено на бащата,
на майката е бил определен режим на лични отношения с детето и е била осъдена да заплаща ежемесечна
издръжка.
Наказателното производство е образувано и се е провеждало против Т.Н.Ч. от гр. Плевен, затова, че през периода
месец ноември 2008 г. - месец февруари 2010 г, като осъдена с Решение № 335 / 2007 г. по гр. д.
№ 3354 / 2007 г. по описа на Районен съд - Плевен, да издържа свои низходящ -
непълнолетния ******С., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на
повече от две месечни вноски - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. С постановление на РП - Плевен от
06. 12. 2013 г. наказателното производство е спряно на основание чл. 244, ал.1, т. 1 от НПК, поради неустановеното
местонахождение на Т.Ч.. Приложимата погасителна давност за наказателно
преследване е визирана в чл.80, ал.1, т.
5 от НК и възлиза на 2 години, изтекла е
през месец февруари 2012 г. Налице е изтекъл абсолютен давностен срок, визиран в чл. 81, ал. 3 от НК, който възлиза на 3 години. Наказателното
преследване е прекратено, поради
изтичането на определения в закона преследвателен давностен срок. Последният е
въведен от НПК в процесуална пречка за допустимост на наказателното
производство, поради което същото следва да бъде прекратено. От изложеното се
установява, че са налице предпоставките за прекратяване наказателното производство при условията на
чл.24 от НПК.
В заключение
може да се обобщи, че са налице и двете изискуеми от нормата на чл. 132 ал.1,
т.2 от СК предпоставки - ответникът без основание трайно не полага родителски
грижи за отглеждане на детето ***С., а
също така липсва и всякакъв материален принос в грижите за него. Горното
предпоставя цялостно неизпълнение на родителските задължения от Т.Н.Ч..
Предвид гореизложеното, предявеният иск следва да се уважи изцяло като основателен.
При този
изход на делото, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на в полза на ПлРС направените деловодни
разноски в размер на 50 лв. за държавна такса и на ишеца направените разноски
за адв. възнаграждение.
По
изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
На основание чл. 132, ал.
1, т. 2 от СК, ЛИШАВА Т.Н.Ч., ЕГН **********, с адрес *** *** от родителски права по отношение на
детето ***С., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, Т.Н.Ч., ЕГН **********,
с адрес *** ***, да заплати на Ю.И.С.,
ЕГН **********, чрез адв. Й.Д. ***, ***,
направените по делото разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение
и 300 лв. за адвокатско възнаграждение
на особен представител.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, Т.Н.Ч., ЕГН **********,
с адрес *** ***, да заплати в полза на
ПлРС, държавна такса в размер на 50 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: