№ 1519
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20211110126384 по описа за 2021 година
Предявени са от „Софийска вода” АД срещу АНН. Г. Н. по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК обективно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответника, възникнало въз
основа на договор за предоставяне на В и К услуги до имот с адрес: гр. София, ул.
„Хемус“ № 23, вх. Б, ет. 1, ап. 1. Твърди, че облигационното отношение с ответника е
възникнало въз основа на качеството му на собственик на процесния имот, който като
такъв има качеството „потребител“ на В и К услуги на основание § 1, ал. 1, т. 2, б. „б“
от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
Посочва, че съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяването на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи получаването на В и К услуги става чрез публично известни
Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационни системи или от съответния регулаторен орган.
Твърди, че по силата на чл. 2 от ОУ ответникът има качеството потребител на В и К
услуги за процесния имот. Поддържа, че съгласно ОУ е доставял на ответника за
процесния период питейна вода. Поддържа, че след придобиване на собствеността
върху процесния имот ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 61, ал. 1 от
приложимите Общи условия, като фактурите са били издавани първоначално на името
на предишния собственик, а впоследствие – след постъпване на данни за промяна на
собствеността, са префактурирани на името на ответника. Процесните суми били
начислявани по реда на чл. 34а, ал. 5, вр. чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, „на база“ трима потребители поради
изтекла метрологична проверка на водомерите, находящи се в имота, а след 07.06.2019
г. – са отчитани показанията на водомерите. Твърди, че въз основа на издадените
фактури, издадени в периода от 04.07.2018 г. до 20.05.2020 г. и отнасящи се за
задължения, начислени в периода от 10.12.2013 г. до 20.05.2020 г., задължението на
1
ответника за главница за процесния имот възлиза на сумата от 3494,89 лв. Поддържа,
че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е образувано ч. гр. д. 40270/20 г. по описа на СРС, 56 състав, по което е издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника, като след подадено възражение в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК са дадени указания за предявяване на иск за установяване на
съществуването на процесните вземания. Иска се от съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
от 3494,89 лв., представляваща неплатена цена за доставка на питейна вода и В и К
услуги за периода от 10.12.2013 г. до 20.05.2020 г., обективирана във фактури,
издадени в периода от 04.07.2018 г. до 20.05.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от 26.08.2020 г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер
на 536,89 лв. за периода от 04.08.2018 г. до 20.05.2020 г. Претендира разноски, в т. ч. и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът АНН. Г. Н. в законоустановения срок по чл. 131 ГПК повторно е
подала възражение по чл. 414 ГПК, което следва да се приравни като последици на
оспорване с отговор на исковата молба. В срока за отговор на исковата молба
ответникът е оспорил размера на задължението, като твърди частично плащане.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Допустимостта на предявените искови претенции, предвид релевирането им по
реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални
предпоставки, още и от специалните такива – подаване на възражение от длъжника в
срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителните искове в едномесечен срок от
уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по
заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. В конкретния
случай в исковото производство се излагат допълнителни твърдения, които сочат на
период, в който са начислени задължения, който не съвпада с периода, в който са
издадени процесните фактури. Същото обаче не представлява навеждане на ново
основание, а конкретизиране на вече наведеното такова, поради което съдът намира, че
освен общите, са налице и специалните предпоставки, обуславящи допустимостта на
исковете, което налага тяхното разглеждане по същество.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД за
установяване съществуването на задължение за заплащане на дължима цена за
предоставени услуги за доставка на питейна вода:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца по делото
съществуването на облигационно правоотношение за доставка на питейна вода между
страните по делото, по силата на което ищецът е престирал съобразно уговореното,
поради което за ответника е възникнало задължение за плащане на дължимата цена,
както и обема на доставената и разходвана вода и дължимата за нея цена.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
неоснователен. Съображенията за това са следните:
Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, дадено в § 1, ал.
1, т. 2 от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, потребители
на водоснабдителни и канализационни услуги са: а/ юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги; б/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; в/ предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
2
питейни води.
В случая, ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е собственик или титуляр на вещното право на ползване върху процесния
имот с адрес: гр. София, ул. „Хемус“ № 23, вх. Б, ет. 1, ап. 1.
За установяване на посоченото обстоятелство по делото е представена справка
oт 11.12.2020 г. от Имотния регистър за период от 01.01.1992 г. до 05.05.2020 г. за
лицето АНН. Г. Н., от която е видно, че е налице вписване на акт № 36 от 16.12.2005 г.
за придобиване от държава и община на имот с адрес гр. София, ул. „Хемус“ № 23, вх.
Б, ет. 1, ап. 1. По отношение на същия имот през 2017 г. е извършено вписване на
възбрана, а пред 2019 г. същата е заличена.
Посочената справка от имотния регистър би могла да се цени само като
индиция, че ответникът е собственик на имот с адрес: гр. София, ул. „Хемус“ № 23, вх.
Б, ет. 1, ап. 1, но не го легитимира като такъв. За да се приеме за доказан един факт по
делото обаче въз основа на косвени доказателства е необходимо да има такава верига
от косвени доказателства, които преценени в своята съвкупност но несъмнен и
еднозначен начин сочат единствено възможен извод. Ето защо съдът приема, че по
делото не е доказано от ищеца при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът се явява потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по см.
на пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните
услуги за процесния имот през процесния период.
На следващо място, дори да се приеме за доказана принадлежността на правото
на собственост на ответника върху процесния имот за релевирания период, искът се
явява неоснователен и на друго основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи получаването на В и К услуги става чрез публично известни
Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационни системи или от съответния регулаторен орган.
По делото не се спори, че Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператора „Софийска вода“ АД са одобрени от ДКЕВР на
основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № OУ – 064/17.07.2006 г., както и че
същите са публикувани в централен и местен ежедневник. По делото не се твърди,
нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 68, ал. 2 от ОУ, поради което същите са влезли в сила.
Отчитането на потребените количества питейна вода се определя по реда на гл.
VI. „Заплащане на В и К услугите“ на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия на ищеца.
Два са подходите, въз основа на които се определят потребените водни
количества, за имоти в сграда – етажна собственост – 1/. при наличие на водомери
потребените количества се определят съобразно разпоредбите на чл. 32 и чл. 35 от
Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи; 2/. при липса на водомери
потребеното водно количество се определя на база брой обитатели и определено
месечно потребление по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
За установяване на обема на разхода за вода, отразени във фактури за периода
от 04.07.2018 г. до 20.05.2020 г., в които са отразени задължения за периода от
3
10.12.2013 г. до 20.05.2020 г. за процесния имот и дължимата цена за ползваните В и К
услуги по делото е изслушано заключение на СТЕ.
От заключението на СТЕ се установява, че процесният имот – апартамент,
находящ се в гр. София, ул. „Хемус“ № 23, вх. Б, ет. 1, ап. 1, е водоснабден и с
изградена канализация.
Вещото лице по СТЕ дава заключение /въз основа на представена му от ищеца
справка/, че за част от процесния период, а именно за задълженията по фактури за
периода от 04.07.2018 г. до 19.06.2019 г., отчитането е извършено по метода „на база
брой ползватели“, а за периода от 10.07.2019 г. до 20.05.2020 г. отчитането е по
показания на водомерите. Съгласно заключението на СТЕ фактурираните потребени
месечни водни количества за формиране на задължението са определени на база куб.
м./обитател за трима обитатели /за топлофицирано жилище/ по см. на чл. 39, ал. 5 и 6
от Наредба № 4/14.09.2004 г. Потребените водни количества са преизчислявани с
„общо потребление“. За процесния период от 04.07.2018 г. до 19.06.2019 г. потребените
/фактурирани/ водни количества по сметката по партидата са общо 454,882 куб. м. /при
средно потребление по 24,35 куб. м./месец за имот или по 8 – 10 куб. м./месец за
обитател. За периода от 10 месеца – от 10.07.2019 г. до 20.05.2020 г. въз основа на
реални отчети на водомерите са отчетени 81 куб.м.
Тъй като заключението на СТЕ е изготвено въз основа на писмени
доказателства, изходящи от ищеца, които не са представени по делото, от които да е
видно, че през част от процесния период /04.07.2018 г. до 19.06.2019 г./ определянето
на потреблението е на база трима обитатели поради неизпълнено предписание за смяна
на водомера поради изтекъл срок за метрологична проверка, то съдът намира, че
извършените от ищеца вписвания в счетоводните му книги, касаещи доставката на
питейна вода и В и К услуги за процесния имот и период, не могат да се кредитират
като достоверни, респ. не може да се приеме за доказан обема на разхода за вода за
процесния имот през процесния период при условията на пълно и главно доказване.
По отношение на отчетените количества въз основа на реален отчет, ищецът не
е ангажирал по делото годни писмени доказателства, от които да е видно, че е
извършен реален отчет на водомерите в процесния имот през процесния период, или
че такъв не е извършен поради неосигурен достъп. Поради това не може да се направи
и безспорен извод, че извършените от ищеца вписвания в счетоводните му книги,
касаещи процесния имот и период, са достоверни, за да се приеме, че ответникът
дължи претендираната цена.
Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 във
вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 4031,78 лв., представляваща неплатена цена за доставка на питейна вода и В
и К услуги за периода от представляваща неплатена цена за доставка на питейна вода и
В и К услуги за периода от 10.12.2013 г. до 20.05.2020 г., обективирана във фактури,
издадени в периода от 04.07.2018 г. до 20.05.2020 г., , следва да се отхвърли като
неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за лихва за забава предполага наличието на главен
дълг и забава в погасяването му.
Предвид формирания от съда извод за липса на главен дълг, следва да се
отхвърли като неоснователен и искът за лихва за забава.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Същият обаче не е
претендирал такива, поради което и не следва да бъдат присъждани.
4
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Софийска вода“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост –
4“, ул. Бизнес парк София № 1, сграда 2А, срещу АНН. Г. Н., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. София, ул. „Хемус“ № 23, вх. Б, ет. 1, ап. 1, иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че дължи сумата от 3494,89 лв., представляваща неплатена цена за
доставка на питейна вода и В и К услуги за периода от 10.12.2013 г. до 20.05.2020 г.,
обективирана във фактури, издадени в периода от 04.07.2018 г. до 20.05.2020 г. до имот
с адрес: гр. София, ул. „Хемус“ № 23, вх. Б, ет. 1, ап. 1, както и иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че дължи мораторна лихва в размер на
536,89 лв. за периода от 04.08.2018 г. до 20.05.2020 г.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5