№ 15236
гр. София, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110139669 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е въз основа на искова молба от „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес . (ищец),
подадена чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Ф.И.. Ищецът
твърди, че е доставял топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот ап. 34-ти,
находящ се в ., ж.к. „. . I“, бл. ., ., аб. номер ., през периода 01. 05. 2020 г. – 30. 04. 2021
г. Поддържа, че ответницата е потребявала доставяната топлинна енергия през
съответния период, но не я е заплатила. Намира, че е налице облигационно отношение
с нея като собственица на процесния имот въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно
приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен след изтичането на периода, за който се отнасят
съответните фактури. Като не сторила това, ответницата е изпаднала в забава, поради
което дължи и обезщетения за забава върху главницата в посочения в исковата молба
размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
клиентите в сградата-етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.
138б ЗЕ. Заявява, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата се извършва от „.“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за
топлоснабдяването. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Иска от съда
да осъди ответницата да му заплати стойността на доставената топлинна енергия,
стойността на услугата дялово разпределение и обезщетения за забава за първите две
стойности. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Е. И. С., ЕГН **********, съдебен адрес ., действуваща чрез
упълномощения процесуален представител адвокат М. Л.. Оспорва предявените
1
искове. Отрича да е собственица, вещен или облигационен ползвател на процесния
имот за процесния период. Оспорва ищецът реално да е доставил твърдяната от него
топлинна енергия. Отрича процесният имот да е бил топлоснабдяван. Отрича
средствата за търговско измерване да са били сертифицирани и да са преминали
метрологична проверка. Отрича да има строителни книжа за изграждането на сградна
инсталация в сградата-етажна собственост. Отрича също така да е било направено
заснемане на отоплителната инсталация в процесния имот съгласно промените в
законодателството от 2002 г. Оспорва наред с това и ищецът да притежава одобрени
строителни книжа в части „АС“ и „ОиВ“. Отрича през процесния период ищецът да е
имал валиден договор с третото лице помагач. Освен това оспорва
законосъобразността на протокола от общото събрание на етажната собственост, като
заявява, че той е бил подписан от лица без представителна власт. Прави евентуално
възражение за погасителна давност. Формулира редица доказателствени искания. Иска
от съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен
процесуален представител. След указания на съда е придружена с документ за внесена
държавна такса в необходимия размер. Отговаря и на останалите изисквания на чл.
127 и чл. 128 ГПК. Поради тези съображения исковата молба е редовна, а предявените
с нея искове са процесуално допустими.
Ищецът предявява четири кумулативно съединени осъдителни иска с правни
основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във
връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
присъждането на парични суми за стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия, обезщетение за забава, начислено върху стойността на доставената топлинна
енергия, за стойността на извършената услуга дялово разпределение и за обезщетение
за забава, начислено върху стойността на услугата дялово разпределение. Исковете са
свързани с доставянето на топлинна енергия през процесния период 01. 05. 2020 г. –
30. 04. 2021 г. и спрямо следния недвижим имот: ап. 34-ти, находящ се в ., абонатен
номер ..
По предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
облигационно отношение между страните през процесния период 01. 05. 2020 г. – 30.
04. 2021 г., по силата на което реално е доставил в полза на ответницата топлинна
енергия спрямо процесния топлоснабден имот, нейна собственост, в твърдяното
количество, че стойността на реално доставената топлинна енергия възлиза на 1 194
лева и 75 стотинки, че през процесния период сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа и реално е била
извършвана услугата дялово разпределение, че стойността на тази услуга през периода
01. 06. 2020 г. – 30. 04. 2021 г. възлиза на 24 лева и 83 стотинки, че ответницата е
изпаднала в забава за задълженията за стойността на топлинната енергия и на услугата
дялово разпределение и размерите на двете обезщетения за забава.
Началната материалноправна предпоставка за основателността на предявените
искове е наличието на валидно облигационно отношение между страните през
процесния период и свързано със съответния топлоснабден имот. Облигационното
отношение по доставянето на топлинна енергия за битови нужди може да възникне по
два начина – или по силата на закона с придобИ.ето на правото на собственост или
вещно право на ползуване върху недвижим имот, намиращ се в сграда-етажна
2
собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа (чл. 153, ал. 1 ЗЕ), или
по силата на пряко сключен договор между топлопреносното предприятие и
облигационния ползувател на топлоснабдения имот (Тълкувателно решение № 2 от
2018 г. по тълк. дело № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС).
В разглеждания случай ищецът се домогва да докаже, че ответницата е
собственица на процесния топлоснабден имот. Така към исковата молба е приложен
заверен препис от нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за
териториално и селищно устройство № 96, т. IV, нот. дело 796 по описа на I нотариус
при Софийския районен съд за 1990 г. Според данните от този нотариален акт И. Д. С.
е придобил през 1990 г. правото на собственост върху процесния недвижим имот.
Макар и ищецът да не изпълни задължението да представи оригинала на нотариалния
акт, вменено му от първостепенния съд, според разбирането на настоящия съдебен
състав завереният от юрисконсулт препис от него все пак не следва да бъде изключван
от доказателствените материали. Както правилно се обосновава ищецът, той не би
могъл да разполага с оригиналния нотариален акт, защото не е участвал в
производството по обезщетяване и по издаване на нотариалния акт пред нотариуса;
ищецът следователно не би могъл да разполага с оригиналния нотариален акт. От
постъпилото от Столичната община удостоверение за наследници се установява, че
след това И. Д. С. е починал на 30. 10. 2022 г, оставяйки ответницата като единствена
наследница. Няма данни преди или през процесния период 01. 05. 2020 г. – 30. 04.
2021 г. И. Д. С. да е прехвърлил правото на собственост върху недвижимия имот. При
това положение съдът следва да приеме, че през процесния период между ищеца и И.
Д. С. е било налице валидно възникнало облигационно отношение, свързано с
доставянето на топлинна енергия спрямо процесния недвижим имот по силата на
закона (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).
Във връзка с втория елемент от правопораждащия фактически състав, а именно
реалното доставяне на топлинната енергия спрямо топлоснабдения имот, съдът
допусна изготвянето на съдебно-техническа експертиза. Според експертното
заключение по нея, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено,
се установява, че сградата – етажна собственост, в която се помещава процесният
недвижим имот, е присъединена към топлопреносната мрежа чрез две абонатни
станции (за долен и горен отоплителен кръг) с общо измервателно устройство. В
недвижимия имот през процесния период са били монтирани три отоплителни тела с
индивидуални измервателни уреди, както и още едно отоплително тяло (щранг-лира)
без техническа възможност да му бъде монтиран измервателен уред. В
топлоснабдения имот е било поставено и устройство за измерването на топлинната
енергия за битово горещо водоснабдяване. Бил е предоставен достъп, въз основа на
който средствата за търговско измерване в топлоснабдения имот са били отчетени от
служител на третото лице помагач (л. 77 от делото). Що се отнася до топлинната
енергия, отдадена от щранг-лирата и сградната инсталация, вещото лице намира, че тя
е била правилно изчислена от третото лице помагач съобразно изискванията на
подзаконовата нормативна уредба в областта на топлосмабдяването. Технологичните
разходи са били приспаднати. При това положение вещото лице достига до
обоснования извод, че стойността на реално доставената топлинна енергия през
процесния период възлиза на общо 1 215 лева и 49 стотинки.
Предвид основателността на исковете за установяване на съществуването на
задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия, сбъдва се
3
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането на направените от двамата
ответници възражения за изтекла погасителна давност. Според разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълк. дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС,
паричните задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия, съставляват
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, за които намира приложение
специалната тригодишна погасителна давност. В дадения случай процесните парични
задължения са възникнали при действието на общите условия на ищеца за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., при чието действие изискуемостта на
паричните задължения настъпва с изтичането на 45-дневен срок от края на периода, за
който тези задължения се отнасят (чл. 33, ал. 1). В разглеждания случай най-ранното
претендирано парично задължение е това за месец май 2020 г. Тогава 45-дневния срок
започва да тече от 01. 06. 2020 г. и мораториумът на погасителната давност, въведен с
обявеното през съответната година извънредно положение, няма отношение към
разглеждания случай. Този 45-дневен срок следователно е изтекъл на 15. 07. 2020 г.
(сряда – присъствен ден) и съответното задължение е станало изискуемо. От този
момент е започнала да тече специалната тригодишна погасителна давност. За това най-
ранно претендирано задължение тя е щяла да изтече на 15. 07. 2023 г. Но 15. 07. 2023
г. е бил неприсъствен ден – събота. При това положение съгласно чл. 72, ал. 2 ЗЗД
срокът на тригодишната погасителна давност е щял да изтече в края на първия
следващ присъствен ден: 17. 07. 2023 г., понеделник. Исковата молба е подадена тъкмо
на тази дата, с което ищецът успешно е прекъснал течението на погасителната давност
на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД и течението на новата погасителна давност е спряло на
основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Поради тези съображения евентуалното
възражение на ответницата за изтекла погасителна давност е неоснователно.
Ищецът претендира присъждането на цената на топлинната енергия в по-нисък
размер от установения от съдебно-техническата експертиза. При това положение
съгласно диспозитивното начало, което засега все още продължава да намира
приложение в гражданския процес, съответният иск трябва да бъде уважен изцяло в
предявения размер.
По отношение на иска за заплащането на обезщетение за забава, начислено
върху стойността на доставената топлинна енергия, първостепенният съд приема
следното. Както беше вече изтъкнато, изискуемостта на съответните главни парични
задължения съгласно приложимите общи условия настъпва с изтичането на 45-дневен
срок от края на периода, за който те се отнасят. Все пак обаче обезщетение за забава
съгласно чл. 33, ал. 4 от общите условия се начислява само върху задълженията за
заплащане на топлинна енергия след реалното отчитане на средствата за търговско
измерване и дяловото изравняване, за които се издава т.нар. „обща фактура“. От
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
обезщетение за забава (мораторната лихва), начислено върху неплатените общи
фактури възлиза на 238 лева и 25 стотинки. По изложените по-горе съображения
евентуалното възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно.
По отношение на иска за стойността на извършваната услуга дялово
разпределение, съдът намира следното. Облигационното отношение по извършването
на услугата дялово разпределение възниква, когато потребителите на топлинна
енергия за битови нужди от присъединената към топлопреносната мрежа сграда-
етажна собственост изберат лице, което да я осъществява (чл. 139б ЗЕ) и сключат
договор с него. В дадения случай съответните обстоятелства се доказват от
представените с исковата молба заверени преписи от протокол от общо събрание на
4
етажната собственост и договор № 3948/25. 11. 2002 г. между топлинния счетоводител
и една от етажните собственици, приложени към исковата молба (л. 17 – 24 от делото).
Макар и ищецът да не изпълни задължението да представи оригиналите на
съответните документи, вменено му от първостепенния съд, според разбирането на
настоящия съдебен състав тези заверени от юрисконсулт преписи все пак не следва да
бъдат изключвани от доказателствените материали. Напротив, данните от тях са
полезни за изясняването на делото от фактическа страна и се подкрепят от останалите
събрани в хода на първоинстанционното съдебно дирене доказателства. Ищецът не е
участвал при сключването на индивидуалните договори между третото лице помагач и
етажните собственици, съответно не е участвал в общото събрание на етажната
собственост и не би могъл да разполага с оригиналите на тези документи, че да ги
представи на съда и на ответницата. Действително, приложеният заверен препис от
договор е с друга етажна собственица от същата сграда (Даринка), различна от
наследодателя И. С. и ответницата по делото. Въпреки това предвид данните от
представеното удостоверение от третото лице помагач (л. 19) за сключването на
индивидуални договори с етажните собственици то може да послужи като косвено
доказателство, че наследодателят на ответницата също е сключил такъв договор. Дори
и първостепенният съд да не приеме за установено валидното сключване на договор
между третото лице помагач и наследодателя на ответницата въз основа на това
косвено доказателство, съдебната практика на въззивния съд е в смисъл, че при липса
на сключен договор по чл. 140, ал. 5 ГПК, щом избраното от етажните собственици
лице фактически е извършвало услугата дялово разпределение в съответствие с
изискванията на нормативната уредба в областта на метрологията и
топлоснабдяването, то стойността на така извършената услуга дялово разпределение
се дължи (решение № 2208 от 4.04.2017 г. на СГС по в. гр. дело № 9027/2016 г., II-В
въззивен състав; решение № 4705 от 17.07.2025 г. на СГС по в. гр. дело № 8768/2024 г.,
II-А въззивен състав). А от данните от експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза се установява, че третото лице помагач реално е
предоставяло през процесния период на наследодателя на ответницата услугата дялово
разпределение в съответствие с изискванията на нормативната уредба в областта на
топлоснабдяването. При това положение наследодателят на ответницата действително
е дължал заплащането на стойността на услугата дялово разпределение. Тази стойност
се установява в размер на 24 лева и 83 стотинки от експертното заключение по
съдебно-счетоводната експертиза. За пълнота тук трябва да бъде добавено, че
активната материалноправна легитимация тъкмо на ищеца по иска за стойността на
услугата дялово разпределение, а не на третото лице помагач, произтича от чл. 22, ал.
2 от общите условия за доставяне на топлинна енергия. Не може да бъде споделена
изолираната съдебна практика на някои въззивни състави в противен смисъл.
Във връзка с евентуалното възражение за изтекла погасителна давност за
паричните задължения за стойността на извършената услуга дялово разпределение тук
трябва да се отбележи следното. Тези парични задължения, също както онези за цената
на доставената топлинна енергия, са периодични и се погасяват със специалната
тригодишна погасителна давност, във връзка с което вече бяха изложени подробни
съображения. От друга страна, за разлика от паричните задължения за стойността на
доставената топлинна енергия, общите условия на ищеца не установяват какъвто и да
е срок за изпълнението на тези за стойността на услугата дялово разпределение. При
това положение трябва да се приеме, че изискуемостта на паричните задължения за
заплащането на услугата дялово разпределение настъпва съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД с
получаването на поканата за тяхното заплащане от длъжника. В такъв случай обаче
5
погасителната давност започва да тече от възникването на паричното задължение
съгласно правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Понеже става въпрос за периодични месечни
задължения и понеже всяко парично задължение винаги се характеризира освен с
основанието и страните си също така и с размер, то следва да се приеме, че месечните
задължения за заплащането на стойността на услугата дялово разпределение възникват
в края на месеца, през който е била осъществявана тази услуга. В случая най-ранното
парично задължение за заплащането на услугата дялово разпределение се претендира
от ищеца за месец юни 2020 г. То е на стойност 2 лева и 25 стотинки (л. 84 от делото)
и погасителната давност за него е изтекла на 01. 07. 2023 г. преди предявяването на
иска. При това положение евентуалното възражение за изтекла погасителна давност е
основателно по отношение на тази сума в размер на 2 лева и 25 стотинки.
Поради изложените съображения искът за присъждането на стойността на
услугата дялово разпределение е частично основателен и трябва да бъде уважен до
размера на сумата 22 лева и 58 стотинки.
Във връзка с иска за присъждането на обезщетение за забава, начислено върху
главните парични задължения за заплащането на стойността на услугата дялово
разпределение, първостепенният съд приема следното. Както вече беше подробно
изложено, по отношение на задължението за стойността на услугата дялово
разпределение страните няма данни да са уговорили с общите условия или по друг
начин срок за изпълнение. При това положение това задължение става изискуемо
веднага с отправянето на покана до длъжника на общо основание - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. С
определението на съда по чл. 140 ГПК на ищеца беше изрично указано, че не сочи
доказателства да е поканил ответницата да му заплати задължението за стойността на
дяловото разпределение преди подаването на исковата молба. При това положение
изискуемостта на съответното задължение е настъпила едва с подаването на
заявлението и съответният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за по-ранен период е
неоснователен.
В обобщение, първоинстанционният съд намира, че три от четирите
кумулативно съединени иска са основателни и доказани по размер, но един от тях е
частично погасен по давност. Неоснователен е единствено искът за присъждането на
обезщетение за забава, начислено върху главницата за стойността на дяловото
разпределение.
Разноски. При този изход на спора съдът трябва да присъди пропорционално на
страните сторените от тях деловодни разноски.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса за разглеждането на предявените
искове в размер на 200 лева, за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лева,
за възнаграждения на вещите лица в размер на 650 лева и за юрисконсултско
възнаграждение, което предвид липсата на каквато и да било фактическа и правна
сложност на делото съдът определя на основание чл. 78, ал. 5 ГПК на 50 лева. Така
сторените разноски в размер на общо 905 лева трябва да се разпределят поравно за
всеки един от четирите кумулативно съединени иска, т.е. по 226 лева и 25 стотинки на
иск. С оглед на изхода на делото, при което два от исковете следва да бъдат уважени
изцяло, един – частично, а четвъртият трябва да бъде изцяло отхвърлен,
пропорционално на ищеца трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 658 лева и
25 стотинки.
Ответницата не е сторила каквито и да било разноски. Адвокат М. Л. й е
предоставял безвъзмездна правна помощ като материално затруднено лице на
6
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). При това положение
разноски трябва да бъдат присъдени в полза на адвоката на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. Минимално адвокатско възнаграждение се дължи за отхвърления изцяло иск,
както и пропорционално на частично отхвърления. Предвид приложимата редакция на
чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
общо дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 436 лева и 25 стотинки (36,25
+ 400).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите ответницата Е. И. С., ЕГН **********,
постоянен адрес ., да заплати на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на
управление .:
сумата 1 194 лева и 75 стотинки, представляваща цената на доставената
топлинна енергия през периода 01. 05. 2020 г. – 30. 04. 2021 г. спрямо ап. 34-ти,
находящ се в ., абонатен номер ., ведно със законовата лихва от 17. 07. 2023 г. до
окончателното изплащане;
сумата 238 лева и 25 стотинки, представляваща законна лихва за забава,
начислена от 15. 09. 2021 г. до 28. 06. 2023 г. върху стойността на топлинната
енергия;
и сумата 22 лева и 58 стотинки, представляваща стойността на извършената
през периода 01. 07. 2020 г. – 30. 04. 2021 г. услуга дялово разпределение, ведно
със законовата лихва от 17. 07. 2023 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 22 лева и 58 стотинки до пълния претендиран
размер 24 лева и 83 стотинки и за периода 01. 06. 2020 г. – 30. 06. 2020 г. като
погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес управление ., срещу
ответницата Е. И. С., ЕГН **********, постоянен адрес ., за присъждането на сумата 6
лева и 49 стотинки, представляваща мораторна лихва, начислена от 15. 08. 2020 г. до
28. 06. 2023 г. върху стойността на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА ответницата Е. И. С., ЕГН **********, постоянен адрес ., да заплати
на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес управление ., сумата в размер на 658 лева
и 25 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното исково
производство.
ОСЪЖДА ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес управление ., да заплати в
7
полза на адвокат М. Л. Л. с ЕГН **********, адрес на упражняване на дейността .,
сумата 436 лева и 25 стотинки, представляваща адвокатско възнаграждение за
безвъзмездна правна помощ в първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на „.“ ЕООД с ЕИК ., седалище и адрес
на управление ., като трето лице помагач, подпомагащо „.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8