№ 301
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора П. Ем. П.
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600820 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 424, ал.1 вр. с чл. 422, ал.1, т.5
от НПК.
Постъпило е искане от осъдения Т. Б. Г. за възобновяване на
наказателното производство по НОХД№ 14850/2018г по описа на СРС,
приключило с влязла в сила осъдителна присъда, потвърдена с решение по
ВНОХД№ 848/2021 г на СГС.
Твърди се, че в хода на наказателното производство при
постановяване на въззивния съдебен акт, както и на потвърдената с него
първоинстанционната присъда, са допуснати съществени нарушения по чл.
348, ал.1 т. 1-3 от НПК - нарушение на материалния закон, съществени
процесуални нарушения, рефлектиращи върху правата на осъдения, но са
изложени твърдения за необоснованост на присъдата, каквато е недопустимо
да се обсъжда в производството по Глава ХХХIII от НПК. Изложени са
оплаквания за явна несправедливост на . наложеното наказание.
Иска се на основание разпоредбата на чл.425, ал.1, т.1 от НПК,
1
отмяна по реда на възобновяването на присъдата постановена по НОХД№
14850/2018г по описа на СРС, и на решение постановено по ВНОХД№
848/2021 г на СГС с което тя е потвърдена, и връщане делото за ново
разглеждане с указания по приложението на закона При условията на
евентуалност се иска да се счете наказанието за явно насправедливо и да се
намали неговия размер.
В съдебно заседание искането за възобновяване на наказателното
производство се поддържа, като защитникът моли същото да бъде уважено.
Счита че обвиненията са абсолютно недоказани. Моли съдът да се произнесе
съгласно начина по който е сезиран и крайният съдебен акт да бъде съобразен
с това.
Осъденият Г. поддържа казаното от защитника. Моли за
справедливост.
Прокурорът счита искането за възобновяване на наказателното
производство за неоснователно и моли да бъде оставено без уважение. Счита,
че съдебните атове са правилни, а наложеното наказание на осъдения, което е
потвърдено от втората инстанция, не се явява явно несправедливо. То било
съобразено по размер с престъплението, за което е осъден и неговото
изпълнение правилно отложено.
Софийският апелативен съд, след като обсъди искането на
осъдения Т., съображенията развити устно в съдебно заседание, и извърши
проверка в рамките на изтъкнатите основания по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за
възобновяване на делото, намира следното:
Искането на осъдения за отмяна по реда на възобновяването на
влезли в сила съдебни актове, които не са проверени по касационен е
процесуално допустимо. Разгледано по същество то е
НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда от 21.09.2020 г., постановена по НОХД. № 14850/2018 г.
по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделени, 22-ри състав,
подсъдимият Т. Б. Г. е признат за виновен в това. че на 18.09.2017 г. около
444
08:15 часа в гр. София, ж.к. ,.Младост' № 3, ул. „Николай П. Николаев, в
44
близост до ОДЗ „Елхица, се заканил с убийство на Н. К. З. с думите: „Ще те
застрелям, ако те хвана да се виждаш с друг, разбираш ли? Докога ще се
разправям с теб - или се събираме да живеем заедно или ти няма да живееш,
2
аз няма какво да губя, ще ви съсипя всички, цялото ти семейство, ще ви срина
44
със земята, ти ще си застреляна като жената от Лагера, нали я помниш? и
това заканване е могло да възбуди у З. основателен страх за осъществяването
му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при
първоначален общ режим на изтърпяване.
С присъдата подсъдимият Т. Б. Г. е признат за виновен и в това, че
след като е осъден с решение № 21665 от 22.12.2016 г., постановено по гр. д.
№ 36167/2016 г. по описа на Софийски районен съд. III- то гражданско
отделение, 83-ти състав, влязло в законна сила на 22.12.2016 г., да издържа
свой низходящ - малолетното си дете - Б. Т. Б., родена на ******** г., като
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 115,00 (сто и петнадесет) лева,
чрез неговата майка и законен представител - -Н. К. З., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а
именно: за периода от м. май 2017 г. до м. декември 2017 г. - една непълна
месечна вноска за м. май 2017 г. в размер на 110,00 (сто и десет) лева и седем
пълни месечни вноски за периода от м. юни 2017 г. до м. декември 2017 г.,
включително, в размер на 805,00 (осемстотин и пет) лева. като размерът на
общо дължимата издръжка е 915,00 (деветстотин и петнадесет) лева, поради
което и на основание чл. 183, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален общ режим на
изтърпяване.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено най-тежкото
измежду наказанията за престъпленията по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и по
чл. 183, ал. 1 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от една година,
което да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 68, ал. 1 от
НК е приведено в изпълнение отложеното наказание, определено с присъда от
21.04.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 19196/2016 г. по описа на СРС, НО, 9-
ти състав, влязла в законна сила на 10.05.2017 г., лишаване от свобода за срок
от осем месеца при първоначален общ режим на изтърпяване.
По своята същност оплакванията в искането са свързани с
необоснованоста на присъдата и въззивното решение, което всъщност е
недопустимо от гледна точка характера на настоящето производство.
САС приема, че съдебните инстанции са спазили процесуалните
3
правила гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение и са
предприели всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. Не
се констатира допуснато игнориране, изопачено или превратно тълкуване на
доказателствени източници. Фактическите положения, установени от
инстанциите по същество са залегнали в мотивите на присъдата и в нужната
степен задълбочено и аналитично в решението, с което е потвърдена тя.
Апелативният съд констатира, че съдебните състави са изпълнили
задълженията си като инстанции по фактите, да изследват, проверят и
анализират доказателствената съвкупност, събрана за изясняване именно на
факти от предметния обхват на чл.102 от НПК, събрали са възможния обем от
доказателства и не са допуснали нарушение на задължението си да вземат
всички мерки за разкриване на обективната истина. Въззивният съд е
извършил на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, като законосъобразно
не е констатирал наличие на основания, налагащи неговата отмяна.
Изложеното в искането за възобновяване на наказателното
производство оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание
също е неоснователно. Твърди се, че съдилищата са определили наказанието
неправилно без да съобразят от една страна, че за престъплението по чл.183,
ал.1 от НК е предвидена алтернатива за освобождаване от отговорност, а от
друга, че страните са родители на общо дете, пода което имат отношения и
понастоящем. Всъщност, наказанието от една година лишаване от свобода за
престъплението по чл.144, ал.3 от НК е определено при значителен превес на
смекчаващите обстоятелства, след като е отмерено много под средния размер
и по-близо до минималния такъв. Това е и размерът на общото наказание
наложено след приложението на чл.23, ал.1 от НК.
С оглед на това настоящият съдебен състав приема, че инстанциите по
същество са отчели сравнително правилно релевантните за
индивидуализацията на наказанието обстоятелства, като са спазили принципа
за неговата законоустановеност. Оценъчната дейност на въззивния съдебен
състав за фактическите обстоятелства от значение за правилната
индивидуализация на наказанието е протекла при съобразяване с принципите
за целесъобразност, справедливост и хуманност при отмерване на конкретно
определеното по размер и начин на изтърпяване наказание. С оглед на
изложеното съдът приема, че рационално е наложено наказание ориентирано
4
по-близо до минимумът на наказанието лишаване от свобода определен в
Общата част на Наказателния кодекс.
Индивидуалната степен на обществена опасност на осъдения Г. е
отчетена от инстанциите по същество правилно. Материалния закон е
приложен законосъобразно, на фона на предно осъждане на Г., обусловило
приложението и на чл.68 от НК.
С оглед на това САС приема, че наложеното на осъдения общо
наказание за извършените от него престъпления не е явно несправедливо от
гледна точка на осъденото лице. Не е била надценена обществената опасност
на същото, а отчетените смекчаващи обстоятелства са дали основание
законосъобразно да се приеме, че наказанието лишаване от свобода следва да
бъде в определения размер за всяко едно от престъпленията и след
приложението на чл.23, ал.1 от НК. САС приема, че няма основание за
смекчаване на наложената санкция и в това отношение искането също се
явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран така и на основание чл.424, ал.1 от НПК Софийският
апелативен съд, пети състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането Т. Б. Г. за възобновяване на
наказателното производство по НОХД№ 14850/2018г по описа на СРС,
приключило с влязла в сила осъдителна присъда, потвърдена с решение по
ВНОХД№ 848/2021 г на СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5