Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
30.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание,
проведено на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА
КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6038 по описа за 2020година
на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от К.К.П.,
ЕГН ********** с адрес *** срещу К.Х.П.,
ЕГН ********** с адрес *** иск с правно
основание чл. 144 СК да бъде осъден ответникът да заплаща на ищеца
издръжка, считано от датата на подаване на исковата молба - 09.06.2020г. в
размер на 250лв месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,
до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
исковата молба: ищцата К.К.П. е навършила пълнолетие
на 18.04.2020г. Сочи, че докато е била непълнолетна баща и́ - К.Х.П. е
заплащал издръжка на майка и́ съобразно влезли в сила съдебни решения за
това, но след навършване на 18 годишна възраст ответникът е спрял плащането на
издръжката. Излага, че е ученичка в 11 клас в гимназия, като и́ предстои
завършване на 12 клас и дипломиране. В тази връзка сочи, че с оглед
кандидатстването и́ във висше учебно заведение, е необходимо да си закупи
различни учебни помагала и да посещава курсове за подготовка за изпити, поради
което нуждата и́ от издръжка не е отпаднала. Сочи, че живее заедно с майка
си, която изцяло полага грижи за нейното отглеждане, възпитание и образование,
но доходите на последната са минимални и недостатъчни. Излага още, че не
разполага със собствено имущество и доколкото е ученичка няма възможност да
реализира трудови доходи. Твърди, че ответникът работи като шофьор в „Пътища и
мостове“, притежава недвижимо имущество и реализира доходи от труд, поради
което има възможност да осигури издръжка. Моли за осъждането на ответника да
заплаща издръжка за бъдеще време.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника,
с който искът се оспорва по основание и размер. Твърди, че не е станал причина
за завеждане на делото, защото към него не е отправено искане за плащане на
издръжка, с оглед настъпилата промяна в обстоятелствата, а именно навършване на
пълнолетие на дъщеря му. Не оспорва, че бракът с майката на ищцата е прекратен
и че е заплащал издръжка за непълнолетно лице. Сочи, че ищцата не осъществява
никакви контакти с него и няма никаква информация за нея, освен че посещава
гимназия. Твърди, че ищцата се позовава на бъдещи несигурни събития
(необходимостта и́ от учебници и приемането и́ във ВУЗ), които биха
могли да налагат нуждата и́ от издръжка. Не оспорва, че работи като шофьор
към „Пътища и мостове“ ЕООД и реализира доходи от положения труд. Излага, че
притежава недвижим имот, в който е изградена една постройка, в която живее
майка му, а той обитава каравана. Сочи, че към момента е с брутен месечен доход
от 950 лв. заплата и 530 лв. пенсия, но погасява дългосрочен кредит. Счита, че
ако заплаща издръжка няма да има възможност да посреща своите минимални нужди.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуален представител поддържа исковата молба.
Ответникът редовно уведомен, чрез
процесуален представител оспорва исковата молба и поддържа писмения отговор.
След съвкупна преценка на
ангажираните по делото писмени доказателства и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 144 СК родителите дължат издръжка на своите
навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите
си или от използване на имуществото си, когато учат редовна форма на обучение в
средно или висше учебно заведение за предвидения срок на обучение, до
навършване на 20- годишна възраст при обучение в средно и 25-годишна възраст
при обучение във висше учебно заведение, и
родителите могат да дават издръжка без особени затруднения.
От ангажираните по делото писмени
доказателства се установява следното: Ищцата е родена на ***г. от майка Л.ИП. и баща К.Х.П.. С решение по гр.д. №
5031/2018г. по описа на ВРС е изменен размерът на месечната издръжка, която
ответникът е следвало да плаща в полза на дъщеря си, в посока неговото
увеличаване. Понастоящем ищцата е навършила пълнолетие, поради което и по
силата на закона дължимостта от бащата на така
определената издръжка е прекратена считано от 18.04.2020г., когато е навършила
пълнолетие. Представеното уверение № УВД 26 1531/29.05.2020г. издадено от
Гимназия с преподаване на чужди езици „Йоан Екзарх“ Варна установява, че ищцата
е ученичка редовна форма на обучение през учебната 2019/2020г. в 11 клас,
дневна форма на обучение. Майка й работи като служител в МВР- Варна и реализира
нетно възнаграждение в средно месечен размер от 786,20лева, като изплаща кредит
към банкова институция в размер на 395,71лева с краен срок 28.09.2024г. Ищцата
в със заболяване на очите – „миопия“ или намалено
зрение на далече, което налага извършването на контролни прегледи през период
от 6-12месеца, за което са представени съответните медицински заключения.
За твърдяните
обстоятелства са ангажирани гласни доказателства посредством разпит на св. Л. В.- майка на ищцата. Същата твърди, че
поради заболяването на очите на дъщеря й, се налага закупуването на очила на
всеки шест месеца. Сочи, че когато има възможност дава на ищцата джобни - 10
лева на ден. Твърди, че дъщеря й посещава уроци по английски език, за които
заплаща по 30лева на урок, като посещенията месечно са в зависимост от нейните
финансови възможности. Във връзка с разходите, й се налагало да работи
допълнително. Сочи, че издръжката на ищцата до навършване на пълнолетие от нея
винаги е била събирана принудително от ответника, чрез удръжка от заплатата му
и респ. превеждане по сметка от ЧСИ.
От представените от ответника писмени доказателства се
установява следното: Бащата е кредитополучател по договор от 28.03.2019г. за
сумата от 15741,44хил.лв. със срок на издължаване до 2026г. и месечна вноска от
около 233,75лева.
От справка от НАП е
видно, че бащата реализира доходи от трудово правоотношение, с работодател
„Пътища и мостове“ ЕООД, средно около 952,31лева в брутен размер.
Доказателства за получаваната от него пенсия не се
представиха, но твърдението в отговора на исковата молба е, че същият получава
пенсия в размер на 530лева.
Ответникът е твърдял, че полага грижи за майка си. За
тези си твърдения е ангажирал гласни доказателства - показанията на св.С.С. Свидетелят разказва, че ответника познава от дълги
години. Живеел в каравана в двор около 100кв.м, където направил на майка си
барака. Майка му била на 80години, в недобро здравословно състояние, със
старческа деменция, но се движела и обслужвала сама.
Ответникът й помагал- грижел се за бараката и двора.
Между страните липсва спор, че към
датата на подаване на исковата молба ищцата е на 18г. и не е навършила 20г.
Същата към настоящия момент е ученичка в 12-ти последен клас в средно училище,
редовна форма на обучение през учебната година 2020/2021г. Така посочените
обстоятелства обуславят извод за действителни нужди от издръжка, доколкото
ищцата завършва средното си образование, респ. предстоят й държавните
зрелостни изпити, абитуриентски бал, необходима е подготовка за
кандидатстване във висше учебно заведение, което несъмнено е свързано с реална
направа на разходи. Възраженията на ответника, че дъщеря му би могла да работи
и реализира доходи, не могат да бъдат споделени, доколкото обучението в среднообразователно училище изключва обективно и
практически това да е възможно. Данни по делото да реализира доходи или да
притежава имущество, от което би могла да се издържа не са налице. Доходите на
майка й са малко над в минималния размер, но следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че същата изплаща кредит. Т.е установени са част от
предпоставките обосноваващи основателността на исковите претенции. Наред с тях
обаче, необходимо е ищцата да е провела доказване и на факта, че баща й, от
който претендира заплащане на издръжка, би могъл да я дава без особени
затруднения. За разлика от издръжката към непълнолетни деца, където
задължението на родителя е безусловно, то в хипотезата на чл. 144 СК, това не е
така, доколкото пълнолетните лица са длъжни да се грижат сами за издръжката си.
Изключенията от последното законодателят е предвидил в хипотеза на учащо се
лице, но при зачитане възможностите на дължащия издръжката. Т.е родителят може
да бъде заставен да дава такава, само ако се изясни, че това не би го
затруднило особено. А преценката дали издръжката би могла да се дава от родителя
без особени затруднения е предпоставена от конкретно
установените по делото факти за неговото материално състояние- имущество,
доходи, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние, начин на
живот на задълженото лице и възможности. Това означава, че родителят трябва да
притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си учащо дете.
В конкретния казус и съобразно ангажираните от страните
по делото доказателства се налага извод, че ответникът има възможност да плаща
издръжка. Освен че е във трудово отношение,
получава и пенсия. Няма други деца. Твърдял е, че се грижи за майка си.
От гласните доказателства се установи, че той и майка му обитават двор, но в
отделни конструкции – той в подвижна, тя в барака. Майка му се обслужвала сама
в ежедневието. Ответникът я подпомага с труд в ежедневието й, като от гласните
доказателства не се установява майката на ответника да има конкретни нужди от издръжка,
която синът да е задължен да дава. Същевременно, по делото са налице данни, че
ответникът е собственик на ПИ в с.Звездица, че получава брутен доход от трудово
правоотношение от около 952,31лева и
530лева пенсия месечно. Факт е, че същият е задължен по договор за кредит с
месечна вноска от около 233,75лева, което обстоятелство също следва да се има
предвид, доколкото не се касае за издръжка на непълнолетно дете. Преценявайки
всички посочени обстоятелства относно нуждите на детето /ученичка, липса доходи
и имущество, от което да се издържа, доходите на майка й/, респ. възможностите
на бащата да осигурява средства на дъщеря си, съобразявайки доказателствата
относно реалния капацитет на тези възможности в количествено измерение,
настоящият състав прави извод, че издръжката следва да бъде определена в размер
на 200лева. Липсва проведено от ищеца доказване на обстоятелството, че даването
на издръжка от страна на ответника в по- голям размер няма да е свързано с
особени затруднения за него. Затова и искът по чл. 144 СК следва да бъде уважен
до размера от 200лева и отхвърлен за разликата до пълния заявен размер от
250лева като недоказан.
На основание чл. 242, ал.1 ГПК, решението подлежи на
предварително изпълнение.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
районен съд държавна такса в размер от 288лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски съобразно уважената част на исковете. Претендира
се адв. възнаграждение за един адвокат по реда на чл.
38 ЗАдв. На
основание чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения съдът определя адв.
възнаграждение в размер на 300лева. Съобразно уважената част на исковата
претенция в полза на адв. Г., като процесуален
представител на ищеца по реда на чл. 38 ЗАдв. следва
да се присъдят разноски в размер на 240лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
разноски съобразно изхода на спора. Представен е списък по чл. 80 ГПК.
Претендира се адв.възнаграждение за един адвокат в
размер на 300лева. Съобразно уважената част на исковата претенция в полза на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 60лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА К.Х.П., ЕГН ********** с адрес ***
ДА ЗАПЛАЩА в полза на К.К.П., ЕГН ********** с адрес *** издръжка в размер на 200лева месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба- 09.06.2020г. с падеж 26 число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на основание
за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 200лева до пълния предявен размер от
250лева, като неоснователен на основание
чл.144 СК.
ОСЪЖДА К.Х.П., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 288лева, представляваща дължима държавна такса по определения размер на
издръжката, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА К.Х.П., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.Х.Г.
от Варненска адвокатска колегия, с адрес на адвокатската кантора гр.Варна, ул.
Неофит Бозвели № 3 партер сумата
от 240лева, представляваща сторени съдебно -
деловодни разноски за адв. възнаграждение пред първа инстанция съобразно
уважената част на иска, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА К.К.П., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Х.П., ЕГН ********** сумата от 60лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част на исковата претенция,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, в
частта по произнасянето по иска с правно основание чл. 144 СК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от 30.09.2020г., за която дата страните са били надлежно
уведомени в открито съдебно заседание, на основание чл. 315, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: