№ 17691
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110116941 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Електрохолд продажби“ ЕАД е предявилo искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.97, ал.1
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу „АСАД 2003“ ЕООД (съгласно уточнителна молба с вх. №
190536/04.07.2023г. – л.79) за сумата от 515,98 лева - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа по отношение на имот на адрес : Ч***, кл. №
210004634567 за периода м.07.2021г. - м.11.2021г., вкл., ведно със законната лихва от
12.01.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, за сумата от 167,44 лева - цена за доставена електроенергия по
отношение на имот на адрес : Ч***, кл. № 210004634567 за периода м.07.2021г. - м.11.2021г.,
вкл., ведно със законната лихва от 12.01.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 13,87 лева - обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 03.09.2021г. - 22.12.2021г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 36675/2022г. на СРС, 64 – ти
състав, поправена по реда на чл.247 ГПК с разпореждане от 02.10.2025г. по ч.гр.д. №
36675/2022г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищцовото дружество твърди, че продава електрическа енергия на потребители,
присъединени към разпределителната мрежа на територията, за която притежава лицензия са
снабдяване с ел. енергия за обособена територия, лизензия за търговия с ел. енергия и
лицензия за доставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция. Между ищеца (с
предишно наименование „Чез Електро България“ АД) и ответника бил сключен комбиниран
договор № 10669797- 0003 от 06.07.2021г. за продажба на ел. енергия от ищеца и закупуване
от ответника на количеството ел. енергия, измерена в точките за доставка на обектите
съгласно споразумението към договора. Ответникът бил клиент на ищеца, като сключеният
между тях договор бил при общи условия по силата на чл.95, ал.1 ЗЕ, чл.104, ал.1 и чл.19,
ал.5 от Правилата за търговия с електрическа енергия. Потребителите, присъединени към
електроразпределителната мрежа, при публично известни общи условия заплащали всички
мрежови услуги, каквато е и цената на достъп, на крайния снабдител съгласно чл.28, ал.1 от
Правилата за търговия с електрическа енергия. Начинът, по който била формулирана цената
за достъп от регулатора, сочел, че дължимостта на цената за достъп до
1
електроразпределителната мрежа не е обвързана с потреблението на ел. енергия, а само с
предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата. Липсата на
потребление на ел. енергия в свързания с електропреносната мрежа обект не водело до
отпадане на задължението на потребителя да заплаща определената цена за достъп до
електроразпределителната мрежа. През процесния период ответникът ползвал доставена до
собствения му процесен обект електрическа енергия и мрежова услуга достъп до
електроразпределителната мрежа. За задълженията ищецът издавал месечно фактури, които
съдържали и срок за плащане – чл.21, ал.1 и ал.2 и чл.23, ал.3 ОУ.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва исковете. Възразява, че на 06.07.2021г. е подал заявление за прекъсване на
електрозахранването, като е заплатил и съответната такса за това. Срокът за изпълнение на
заявеното прекъсване бил 7 дни, но същото не било изпълнено в указания срок, а по – късно
и то поради причина непогасени задължения и за тази „услуга“ била начислена такса.
Ответникът бил мотивиран да подаде заявление за прекъсване на електрозахранването
поради съмнение за незаконно присъединяване към партидата от други лица, защото
въпреки липсата на дейност в обекта на ответника продължавали да се начисляват
задължения за потребена ел. енергия. Претендираната цена за снабдяване с ел. енергия би
следвало да се дължи срещу предоставена от ищеца услуга, като в случая по искане на
ответника предоставяне на услуга електроснабдяване следвало да бъде преустановено и за
процесния период такава услуга не била предоставена на ответника. Относно
претендираната цена за достъп до мрежата ответникът възразява, че такава услуга нито е
била уговаряна между страните, нито е ясно как е формирана нейната цена, нито реално е
била предоставяна. Нямало валидно правно основание за начисляване на суми за достъп до
мрежата. Отделно от това се позовава на обстоятелството, че услугата по електрозахранване
на процесния обект се предоставя чрез захранване на собствен на ответника, а не на ищеца,
трафопост, който се намира в имота на ответника. Ищецът предоставял услугата по
електрозахранване на други свои клиенти чрез собствения на ответника трафопост.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е предявил НАСРЕЩЕН ИСК по чл.59, ал.1 ЗЗД за
сумата от 1640,02 лева (след допуснато изменение на размера на иска в открито съдебно
заседание) – обезщетение за ползване на собствен на ответника трафопост, разположен в
поземлен имот с площ от 14,085 дка в землището на гр. Червен бряг, в местността „Сираков
мост“, за периода 04.08.2023г. – 17.11.2023г. (след допуснато в открито съдебно заседание
изменение на периода, за който се отнася претенцията, който е част от първоначално
заявения период 17.11.2018г. – 17.11.2023г.).
Насрещният иск се основава на твърдението, че ищецът неоснователно се е обогатил
за сметка на ответника, ползвайки собствения на ответника трафопост, чрез който е
предоставил на други свои клиенти електрозахранване и за което е получавал
възнаграждение, без да заплаща такова на ответника като собственик на трафопоста. За
правото на собственост върху трафопоста, разположен в собствения му имот, ответникът
разполагал с нотариален акт.
Ищецът е подал отговор на насрещния иск в срока по чл.131 ГПК, с който го оспорва.
Възразява, че не е надлежен ответник по насрещния иск, защото няма лицензия за
управление на електроразпределителната мрежа и съответно не е лицензиран да извършва
дейност по пренос, преобразуване или разпределение на електрическа енергия посредством
процесния трафопост. Дейността по достъп, разпределение и пренос на електрическа
енергия била различна от дейността по снабдяване с електрическа енергия, като ищецът бил
краен снабдител по смисъла на пар. 1, т.28а, б.“а“ ЗР на ЗЕ, като се е позовал и на пар. 17
ПЗР на ЗЕ. Ищецът притежавал лицензия единствено за продажба (снабдяване) на ел.
енергия на потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа на
съответната територия. При това претендираните задължения от ответника не можели да
2
възникнат в патримониума на ищеца, а само в тежест на оператора на
електроразпределителните мрежи, каквото качество ищецът не притежавал и каквото
качество имало друго дружество, а именно „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД
(предходно наименование „ЧЕЗ Разпределение“). С позоваване на чл.88 ЗЕ посочва, че
операторът на електроразпределителната мрежа е собственик на същата, която мрежа
включвала трансформаторните постове, кабелните линии и т.н. Претендираното задължение
не било възникнало в патримониума на ищеца, защото по силата на закона ищецът не
можел да бъде негов носител. С позоваване на пар.4 ПЗР на ЗЕ възразява, че няма
задължение да закупува сочените съоръжения и съответно не дължи обезщетение за
ползването им. Ищецът не е извършвал присъединяване на клиенти към процесния
трафопост поради липса на лицензия за извършване на такова присъединяване. Не били
представени доказателтства за инициирана съгласно нормативните изисквания процедура по
изкупуване на процесния трафопост, съответно за определяне на обезщетение за ползването
му от оператора на електроразпределителната мрежа. Направил е възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва иска и като завишен по размер поради това, че не съответства
на актуалната Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или
разпределително предприятие от потребители през собствените им уреди и съоръжения до
други потребители.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
От приетия като доказателство комбиниран договор за покупко – продажба на
електрическа енергия № 10669797-0003 от 06.07.2021г. (л.42), сключен между ищеца „ЧЕЗ
Електро България“ АД (настоящо наименование „Електрохолд продажби“ ЕАД) в
качеството на продавач и ответника „Асад 2003“ ЕООД в качеството на купувач, се
установява, че ищецът се е задължил да продава за ответника активна електрическа енергия
съгласно ЗЕ, ПТЕЕ и приложими други подзаконови нормативни актове, а ответникът се е
задължил да закупува ел. енергия, измерена в точките на доставка на обектите, описани в
споразумение – неразделна част към договора (чл.1, ал.1 от договора). Към договора е
приложен списък с обекти – споразумение (л.52) към договор за снабдяване с електрическа
енергия по свободно договорени дени, като съгласно споразумението обектът по договора е
в Червен бряг, с клиентски номер 210004634567. В споразумението е уговорена цена на
доставяната ел. енергия, посочена е предоставена мощност – 120 КВт и срок на плащане – 20
дни след издаване на фактурата.
Доставката на електрическа енергия от страна на крайния снабдител – ищецът, се
извършва при Общи условия – чл.98а ЗЕ, като такива са приети като доказателство по
делото (Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Електрохолд
Продажби“ ЕАД – л.64 и сл.)
Няма спор по делото, а и от заключението по съдебно – техническата експертиза, което
се кредитира то съда, се установява, че процесният обект е присъединен към
електроразпределителната мрежа.
Съгласно сключения между страните договор ответникът като купувач на електрическа
енергия се е задължил да заплаща договорената цена за електрическа енергия до точките на
доставка, включително дължимите суми за мрежови услуги, такси, добавки, акциз и ДДС,
както и други свои задължения (чл.6, ал.2 от договора). Уговорено, че ответникът (купувач
по договора) следва да заплаща на ищеца (продавач по договора) договорна цена за
доставената електрическа енергия в размер съгласно споразумение към договора.
Предвидено е, че ищецът фактурира допълнително цените за мрежови услуги на оператора
на електроразпределителната мрежа (чл.11, ал.1 от договора). Съгласно чл.11, ал.8 от
договора ответникът заплаща количеството измерена ел. енергия и дължимите мрежови
услуги срещу издадена от ищеца данъчна фактура в срок от 20 календарни дни от
3
издаването на фактурата. Задължение за плащане на цената на електрическата енергия и на
дължимата сума за извършен пренос на енергията е предвидено и в клаузата на чл.19, ал.1
ОУ.
Съгласно пар.1, т.8. ДР (приложима редакция, ДВ, бр. 40 от 2020 г., в сила от 5.05.2020
г.) от Правилника за търговия с електрическа енергия „мрежови услуги" са достъп до
електропреносната мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа,
достъп до електроразпределителна мрежа и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителна мрежа, достъп до затворена електроразпределителна мрежа и
пренос на електрическа енергия през затворена електроразпределителна мрежа и други
услуги по мрежите, определени в нормативен акт. „Достъп“ е правото за използване на
преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия срещу
заплащане на цена и при условия, определени с наредба – пар. 1, т.15 ДР на ЗЕ. „Пренос на
електрическа енергия“ е транспортиране на електрическата енергия през преносната мрежа
– т.44, пар.1 ДР на ЗЕ. Съгласно чл.28, ал.1 (приложима редакция, ДВ, бр. 39 от 2014 г.) от
Правила за търговия с електрическа енергия битовите и небитовите крайни клиенти на
крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на
крайния снабдител. Крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и
заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други
мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния
снабдител/доставчика от последна инстанция количество електрическа енергия (чл.28, ал.2,
приложима редакция ДВ, бр. 39 от 2014 г.) от Правила за търговия с електрическа енергия.
Съгласно чл.29, ал.1 (редакция, ДВ бр. 40 от 2020 г., в сила от 5.05.2020 г.) от Правила за
търговия с електрическа енергия мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители
върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с правилата по чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и
договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени.
От цитираните клаузи от сключения между страните договор и от нормативната уредба
следва, че цената по договора за продажба на електрическа енергия е многокомпонентна,
като включва цена за снабдяване с електрическа енергия, както и цена за мрежови услуги,
като към последната се причисляват цена за пренос през разпределителната мрежа и цена за
достъп до преносната /електроразпределителната мрежа. Цената на мрежовите услуги (цена
за достъп до и за пренос през електроразпределителната мрежа) се дължи от страна на
ответника като краен клиент (т.27г, пар.1 ДР на ЗЕ) на ищцовото дружество, което е краен
снабдител (т.28а, пар.1 ДР на ЗЕ). Легитимиран да събира цената за мрежови услуги е
ищецът като краен снабдител, а след събирането й същият я заплаща на оператора на
електроразпределителната мрежа (арг. чл.28, ал.2 ПТЕЕ). Цената за достъп до и цената за
пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към
дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т. ч.
разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване,
отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо
предназначение за съответната разпределителна мрежа (така е прието в решение № 227 от
11.02.2013г. по търг.д. № 1054/2011г. на II ТО на ВКС).
В приетите като доказателства фактури за задълженията за процесния период (л.53 и сл.)
в съответствие с уговореното в чл.19, ал.5 ОУ, са начислени задължения, както за
снабдяване с електрическа енергия, така и за пренос през разпределителната мрежа и за
достъп до разпределителната мрежа, като след 31.08.2021г. е начислявана само цена за
достъп до електроразпределителната мрежа за брой дни и предоставена мощност.
По делото безспорно се установява, че на 06.07.2021г. ответникът е подал заявление за
временно преустановяване на снабдяването с електрическа енергия по негово желание чрез
4
оперативно превключване и е платил таксата за изпълнение на услугата. Това следва от
приетите писмени доказателства - фактура № **********/06.07.2021г., разписка от
07.07.2021г., входящ номер на заявление (л.150 – 152 вкл.), както и от заключението по
съдебно – техническата експертиза, което се кредитира от съда. Спирането на продажбата на
електрическа енергия по искане на потребителя е уговорено в чл.44 от Общите условия.
Предвидено е, че при писмено заявление от потребителя продавачът спира продажбата на
електрическа енергия за определен срок, като искането се подава най – късно 7 дни преди
датата на спирането. При това срокът за изпълнение на услугата при подаденото от ищеца
заявление е 7 дни (арг. чл.44, ал.2 ОУ и видно от посоченото в разписката за входирано
заявление – л.150). От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че захранването
е прекъснато едва на 14.10.2021г. При това съдът приема, че въпреки отправено по
надлежния ред искане на потребителя (след подаване на писмено заявление и заплащане на
дължимата такса) електрозахранването не е било спряно в предвидения 7 – дневен срок, а
много по – късно – на 14.10.2021г. Ответникът е подал заявлението за спиране на
електрозахранването на датата, на която е сключен договорът между страните – 06.07.2021г.
Съдът приема, че след тази дата ответникът не дължи цена за снабдяване с електрическа
енергия, защото липсва съгласие от негова страна да купува електрическа енергия. За част от
процесния период – 01.07.2021г. – 31.08.2021г., видно от фактурите за претендираните
задължения, е начислявана цена за доставка на ел. енергия. За този период, в който въпреки
надлежното искане за преустановяване на електрозахранването, такова е било предоставено,
не се дължи цена за снабдяване с ел. енергия, поради липса на волеизявление за получаване
на предоставената престация – доставка на ел. енергия до обекта.
Предвид горното ответникът не дължи претендираната цена за доставка на електрическа
енергия.
Поначало и при преустановяване на електрозахранването се дължи цена за достъп до
електоразпределителната мрежа, защото тя не зависи от консумацията на електроенергия.
Цената за достъп се формира на база одобрените от КЕВР разходи за предоставяне на
същата услуга. В заключението на вещото лице по СТЕ е посочено, че цената за достъп се
дължи за ангажирания от клиента капацитет на мрежата. Поначало през времето, в което
клиентът не ползва електрическа енергия, електоразпределителното дружество извършва
разходи за поддържане на мрежата и съоръженията, поради което и при липса на
електрозахранване цената за достъп е дължима.
В случая обаче ответникът е присъединен към електрическата мрежа чрез трафопост,
който е негова собственост, а именно ТП 13 гр. Червен бряг с адрес : гр. Червен бряг,
местност Сираков мост, от който ответникът захранва собствения си обект (стр. 3 от
заключение по СТЕ). Правото на собственост на ответника върху трафопоста, от който се
захранва процесният обект, се установява посредством приетият като доказателство по
делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 15, том IV, рег. № 4404 дело №
615/2007г., от който се установява, че ответникът е придобил право на собственост върху
поземлен имот с площ от 14,086 дка, находящ се в землището на гр. Червен бряг в
местността „Сираков мост“, заедно с конкретно описани сгради, вкл. и трафопост. При това
след като процесният обект е свързан към електрическата мрежа чрез собствен на клиента
трафопост, клиентът не дължи цена за пренос и достъп през/до електрическата мрежа.
Посочените суми поначало отразяват разходите по поддържане на електрическите
съоръжения, чрез които обектът на клиента се присъединява към електрическата мрежа, като
в случая след като електрозахранването е чрез собствен на клиента трафопост, такива
разходи поначало не се правят от оператора на електроразпределителната мрежа. При това
съдът приема, че в случая не се дължи цена за мрежови услуги.
В допълнение следва да се посочи, че процесните фактури за претендираните
задължения не са осчетоводени от ответника и не са декларирани от него в дневниците за
5
покупки по ЗДДС, което се установява от приетото без възражения заключение по съдебно –
счетоводната експертиза, което се кредитира от съда. При това не може да се приеме и
извънсъдебно признание от страна на ответника за възникване в негова тежест на
претендираните от ищеца задължения.
Предвид горното исковете за главните вземания са неоснователни и следва да се
отхвърлят. Исковете за акцесорните вземания като обусловени от тези за главните вземания
също са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По насрещния иск :
Следва да бъде разгледан и насрещния иск, тъй като същият не е предявен като
евентуален.
В случая от приетото без възражения заключение по съдебно – техническа експертиза се
установява, че към трафопоста, който е собственост на ответника (ищец по насрещния иск),
а именно ТП 13 гр. Червен бряг с адрес : гр. Червен бряг, местност Сираков мост, са
присъединени освен ответникът, още 3 бр. клиенти на ищцовото дружество (ответник по
насрещния иск), конкретно посочени в заключението. При това съдът намира, че в полза на
ответника „Асад 2003“ ЕООД е възникнало право на обезщетение за ползването на собствен
трафопост за целите на преноса и преобразуването на електрическа енергия до други
потребители, различни от собственика, без да е налице сключен договор по чл.117, ал.8 ЗЕ
или друго правно основание за ползването (така е прието в решение № 179 от 18.05.2011 г.
на ВКС по т. д. № 13/2010 г., II т. о., ТК). Пасивно легитимиран от гледна точка на
материалното право да отговаря по иска по чл.59 ЗЗД обаче не е ответникът по насрещния
иск – „Електрохолд Продажби“ ЕАД, а „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД
(предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“). Съгласно пар.17, ал.1 (Изм. - ДВ,
бр. 74 от 2006 г.) ПЗР на ЗЕ дейностите, свързани с разпределение на електрическа енергия и
оперативно управление на разпределителните мрежи, се отделят юридически и
организационно от снабдяването с електрическа енергия и другите дейности на
електроразпределителните дружества до 31 декември 2006 г., но не по-късно от датата на
влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския
съюз. В случая „Електрохолд Продажби“ ЕАД разполага с лицензии единствено за
снабдяване с електрическа енергия (л.110), за доставка на електрическа енергия от доставчик
от последна инстанция (л.111) и за търговия с електрическа енергия (л.112). Експлоатацията
на електроразпределителните мрежи се извършва от операторите на
електроразпределителните мрежи – чл.88 ЗЕ. Трафопостът е енергиен обект по смисъла на
пар.1, т.23 ДР на ЗЕ. Предвидено е енергийните обекти, представляващи елементи от
съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила
на Закона за енергетиката трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни
предприятия, но са собственост на трети лица, да се изкупуват именно от преносното или от
съответното разпределително предприятие – пар. 4, ал.1 ПЗР на ЗЕ. При това поначало
именно преносното/разпределителното предприятие следва да е собственик на енергийният
обект, защото това предприятие експлоатира електроразпределителната мрежа (арг. чл.88
ЗЕ). Именно на оператора на електроразпределителната мрежа е предвидено чрез договор
възмездно да бъде предоставено ползването на електрически уредби и съоръжения от страна
на собствениците им за преноса и преобразуване на ел. енергия до други клиенти – арг.
чл.117, ал.8 ЗЕ. От изложеното следва, че доколкото „Електрохолд продажби“ ЕАД не
оперира електроразпределителната мрежа (предвид липсата на лизенция за такава дейност),
не следва отговаря за задълженията, свързани с експлоатация на мрежата, вкл. и за ползване
на чужд енергиен обект за пренос за целите на преноса и преобразуването на електрическа
енергия до други потребители, различни от собственика.
Неоснователен е доводът на ответника, че след като „Електрохолд продажби“ ЕАД
събира цената за мрежови услуги (цена за достъп и пренос до и през електропреносната
6
мрежа) следва да носи отговорност и за дължимото обезщетение за ползване на чужд
енергиен обект, към които са присъединени и други клиенти. Както се посочи по – горе,
според нормативната уредба (чл.28, ал.2 ПТЕЕ) и договореното между страните
„Електрохолд продажби“ ЕАД само събира от крайните клиенти цените за мрежови услуги,
като ги фактурира заедно с цената за снабдяване с електрическа енергия, а след това заплаща
сумите за мрежови услуги на електроразпределителното дружество, което оперира
електоразпределителната мрежа. При това краен получател на цената за мрежови услуги е
операторът на електоразпределителната мрежа, но задължението за плащането им от страна
на крайния клиент е спрямо крайния снабдител.
От изложеното по – горе следва, че „Електрохолд продажби“ ЕАД не е пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по насрещния иск и само на това основание
насрещният иск следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищецът претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80
ГПК. Съдът приема, че в случая такива не му се следват, защото същите са направени по
повод главния иск – доказателства за плащане на адв. възнаграждение са представени още с
исковата молба, от което следва, че претендираното адв. възнаграждение се отнася само
главния иск, но не и до защита срещу насрещния иск.
Ответникът претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80
ГПК. Сред тях са разноски за адв. възнаграждение в размер на 1000 лева – за настоящото
производство и 300 лева – за заповедното производство, като плащането на така
претендираните адв. възнаграждения е доказано посредством представените договори за
правна защита и съдействие, които обективират разписка за плащане на сумите. След като в
договора за правна защита и съдействие не е разграничено каква част от платения хонорар за
настоящото производство се отнася до защита срещу главните искове и каква част – до
предявяване на насрещния иск, съдът приема, че за защита срещу главните искове е
уговорена ½ част от общия хонорар или сумата от 500 лева. Разноските за държавна такса и
депозит за вещо лице, доколкото са направени по повод насрещния иск, който съдът прие за
неоснователен, не подлежат на присъждане в полза на ответника. Предвид изхода на делото
на ответника се следват разноски в размер на 500 лева – адв. хонорар за настоящото
производство, относим към защита срещу главните искове, и 300 лева – адв. възнаграждение
за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК от „Електрохолд продажби“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Цариградско шосе“
№ 28, „Изток плаза“, срещу „АСАД 2003“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, бул. „Витоша“ № 75, ет.2, ап.5, искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.97,
ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 515,98 лева - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа по отношение на имот на адрес : Ч***, кл. №
210004634567 за периода м.07.2021г. - м.11.2021г., вкл., ведно със законната лихва от
12.01.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, за сумата от 167,44 лева - цена за доставена електроенергия по
отношение на имот на адрес : Ч***, кл. № 210004634567 за периода м.07.2021г. - м.11.2021г.,
вкл., ведно със законната лихва от 12.01.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 13,87 лева - обезщетение за
7
забава в размер на законната лихва за периода 03.09.2021г. - 22.12.2021г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 36675/2022г. на СРС, 64 – ти
състав, поправена по реда на чл.247 ГПК с разпореждане от 02.10.2025г. по ч.гр.д. №
36675/2022г. на СРС, 64 – ти състав.
ОТХВЪРЛЯ насрещен иск по чл.59, ал.1 ЗЗД, предявен от „АСАД 2003“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Витоша“ № 75, ет.2, ап.5,
срещу „Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 28, „Изток плаза“, за сумата от 1640,02 лева –
обезщетение за ползване на собствен на ответника трафопост, разположен в поземлен имот
с площ от 14,085 дка в землището на гр. Червен бряг, в местността „Сираков мост“, за
периода 04.08.2023г. – 17.11.2023г.
ОСЪЖДА „Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 28, „Изток плаза“, да плати на „АСАД
2003“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул.
„Витоша“ № 75, ет.2, ап.5, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 500 лева – разноски за
настоящото производство и сумата от 300 лева – разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8