№ 6633
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стилияна Г.а
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Г.а Гражданско дело №
20251100103876 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на И. К. С. срещу
Столична община за осъждането й да заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 45 000 лева и 4 439.22 лева обезщетение за имуществени
вреди (съгласно уточнителна молба от 24.07.2025 г.) от инцидент на 16.01.2025
г., ведно със законните лихви от 16.01.2025 г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 16.01.2025 г. около 10.00 часа вървяла по левия
тротоар на ул. „Петър Бонев“ от ул. „Матей Преображенски“ към бл.
********. На около 20-30 м след кръстовището, след трафопоста в близост до
бл. ******** се подхлъзнала на заледен и непочистен участък от тротоара и
паднала на левия си крак, при което получила счупване на бедрената шийка на
долния ляв крайник.
Съсед от бл. ******** станал свидетел на инцидента и й помогнал да се
прибере вкъщи, но поради силните болки повикала ЦСМП и била откарана в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. В лечебното заведение се установило, че
левият крак е видимо скъсен и външно ротиран. На следващия ден я
оперирали, а на 22.01.2025 г. я изписали, след което ползвала 30 дни отпуск по
болест. Месец по-късно посетила 12 ДКЦ за експертиза на
работоспособността. Издали й болничен лист за допълнителни 30 дни отпуск
по болест.
1
На 25.02.2025 г. посетила УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ за консултация.
Поради болка и нарушена функция в областта на лява тазобедрена става
отпускът по болест бил удължен.
И. С. търпяла продължителни болки и страдания, които продължавали и
към момента. Придвижването й било значително затруднено, като ползвала
патерици. Нуждаела се от постоянна помощ за извършване на елементарни
ежедневни дейности. Изпитвала страх да ходи по улиците, станала
раздразнителна и избягвала социални контакти.
Пътят, на който настъпил инцидентът бил публична общинска
собственост, поради което моли ответникът да бъде осъден да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди за болките и страданията от падането на
непочистения участък в размер на 45 000 лева. Претендира и законната лихва
от датата на увредата до окончателното изплащане.
За лечението си направила разходи на обща стойност 4 439.22 лева
(съгласно уточнителна молба от 24.07.2025 г.), като претендира заплащането
им от ответника, ведно със законните лихви от 16.01.2025 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва
предявените искове. Със „Зауба“ ЕАД имало сключен договор за дейности по
стопанисване, включително по зимно почистване и поддържане на улици.
Тротоарът следвало да се почисти от ползвателите му и за неговото
поддържане Столична община не отговаряла.
Ответникът оспорва и механизма на увреждането на ищцата. Оспорва
характера и тежестта на увредите и счита претендирания размер на
обезщетението за неимуществени вреди за прекомерен. Ищцата допринесла за
собственото си увреждане, като не положила дължимата грижа да прояви
внимание при движение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
По делото е разпитан свидетелят Н.П., очевидец на инцидента и съсед на
ищцата в същия вход на бл. ******** в ж.к. „Люлин“. В средата на януари
2025 г., около 9.00-9.30 ч. Приготвял закуска на терасата на жилището, в което
живеел. Видял една жена, която се движила по тротоара в посока ул. „Матей
Преображенски“, но в един момент се подхлъзнала и паднала на лявата си
2
страна. Теренът бил заледен и заснежен. Вместо да стане, тя започнала да
вика за помощ. Свидетелят слязъл и тогава я познал. С. лежала, не давала да я
пипат и се оплаквала от силни болки. П. внимателно я вдигнал и пренесъл на
ръце до дома й. Синът й извикал Бърза помощ. След около две седмици
свидетелят видял С. и разбрал, че е счупила тазобедрена става. Когато я
посетил в дома й, ищцата била на легло и изпитвала болки. След около три
месеца я видял навън. Придвижвала се с патерици, а след това ползвала
бастун. Според П., пострадалата все още не се е възстановила.
Като домоуправител на входа, свидетелят лично почиствал
пространството от вх. А до края на блока, за да не понесе глоба от общината.
С. паднала пред трафопост, разположен на около 30-40 м след блока, на ул.
„Петър Бонев“ и ул. „Матей Преображенски“.Знае и че скоро С. работи в
магазин за хранителни стоки и че се е върнала на работа в средата на
септември.
По делото е приета медицинска документация, послужила на вещото
лице за изготвяне на съдебно-медицинската експертиза. Въз основа на тази
документация и след личен преглед на ищеца вещото лице е заключило, че И.
С. е получила счупване на лява бедрена кост в горния й край в областта на
шийката, като увредата е в причинна връзка с падане на тротоара от собствен
ръст при подхлъзване на лед, което е съобщила при приема в „Н. И. Пирогов“
ЕАД. Д-р С. сочи, че при нормално протичане на лечебния процес, без
усложнения, периодът на възстановяване варира между шест и осем месеца.
Пострадалата е претърпяла оперативно лечение за тотална смяна на лява
тазобедрена става. В съдебното заседание на 10.10.2025 г. д-р С. е пояснил, че
този вид оперативно лечение е бил задължителен. При счупване на шийката
на бедрената кост, какъвто е конкретният случай, се прекъсва
кръвоснабдяването и смяна на ставата е най-удачният избор за лечение.
Според медицинската документация и резултата от прегледа на
01.09.2025 г., възстановяването на И. С. е протекло според обичайния за тази
увреда период и без усложнения. През първите 30 дни от инцидента
търпените от нея болки са били с по-висок интензитет. При смяна на
тазобедрена става възстановителният процес включвал раневи период от две
седмици, когато се сменял превръзки и се отстранявали конци. Следвал
период на раздвижване от месец и половина, през който се препоръчвало
3
избягване на натоварване. През последния стадий от лечението натоварването
целяло възстановяване на мускулната сила. С цел избягване на натоварването
ищцата първо се е придвижвала с помощта на патерици, е след това – и с
бастун.
При личния преглед на 01.09.2025 г. е установен ограничен обем в
движението на лява тазобедрена става, както и оперативен белег по външната
страна на лява тазобедрена става с кос надлъжен ход и дължина 11 см. При
смяна на тазобедрена става винаги оставал дефицит в обема на движение,
който се отразявал в решение на ТЕЛК. Пълно възстановяване при смяна на
става на долен крайник не настъпвало.
Приети са платежни документи за направени разходи на обща стойност
4 439.22 лева, които са били необходими за своевременно и правилно лечение
и за облекчаване на страданията на С..
В съдебното заседание на 10.10.2025 г. са приети допълнително
издадени болнични листове за периода до септември 2025 г.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД от И. К. С.
срещу Столична Община за заплащане на обезщетения за претърпени от нея
имуществени и неимуществени вреди.
Ищцата извежда правото си от незаконосъобразно бездействие на лица,
на които ответникът е възложил извършването на определена работа. В случая
Столична Община е надлежен ответник именно във връзка с обективната
гаранционно – обезпечителна отговорност по чл. 49 от ЗДД, в качеството й на
възложител на работата по отношение на свои служители, които с виновното
си бездействие са пропуснали обезопасяването на уличната мрежа.
За уважаването на така предявения иск за непозволено увреждане е
необходимо да бъдат установени предпоставките на чл. 49 от ЗЗД: настъпили
вреди за ищеца от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, като
вредите са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на
изпълнителя.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената
тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно и пълно
4
доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Тъй като в случая виновното поведение се изразява в бездействие,
неговата противоправност се определя от наличието в законодателството на
позитивно-правна норма, задължаваща делинквента да действа по определен
начин. Като е пропуснал да упражни определено поведение, той е станал
причина за увреждане на телесната цялост на пешеходец, който се е движил по
необезопасената пътна мрежа.
Установява се по безспорен начин от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, че на 16.01.2025 г. тротоарът на ул. „Петър Бонев“ в гр.
София, до бл. ******** в ж.к. „Люлин“ е бил заснежен и заледен.
Тази част от пътната мрежа е собственост на ответната община,
съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС вр. чл. 8, ал. 3 от ЗП. Пътят, на който е
настъпил инцидентът, и част от който се тротоарите, е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗП. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31, пр. 3 от
ЗП задължена да осъществява дейностите по поддържането му, е именно
ответната община. Законово вменените си задължения ответникът изпълнява
посредством възлагане на определена работа на физически лица, негови
служители. Тяхна е отговорността при пропуск да вземат необходимите
мерки, в изпълнение на своите служебни задължения да осигурят безопасното
и удобно придвижване по улиците и пътищата, общинска собственост на
всички участници в движението.
Неоснователно и неподкрепено от доказателствата по делото е
възражението на ответника, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 67,
ал. 1, т. 2 от Наредба за управление на отпадъците и поддържане и опазване на
чистотата на територията на Столична община. Според тази норма, всички
собственици, ползватели, лица, които фактически владеят или държат
недвижими имоти или части от тях, са длъжни да почистват тротоарите пред и
около сградите на имотите от сняг и лед. Освен че не е прецизирано понятието
„пред и около сградите“, под т. V.16 в Оперативен план (л. 66) фигурира
тротоарът на улица ОЗ (обществено значима) „Петър Бонев“. Почистването на
този обект Столична община е възложила на „Зауба“ ЕАД, което изключва
тази част от пътя от площите, за които се отнася задължението на лицата по
чл. 67, ал. 1, т. 2 от горепосочената Наредба.
5
Лицето, на което законът възлага задължение за определено действие, не
се освобождава от отговорност, когато я превъзлага на друг. Условията, при
които е възложена работата на „Зауба“ ЕАД са въпрос на отношения между
възложител и изпълнител и са извън обхвата на предпоставките за
извъндоговорна отговорност в хипотеза на непозволено увреждане на трето за
тези отношения лице.
Ответникът не е изпълнил вмененото му от закона задължение да
отстрани заледяването на предназначения за движение на пешеходци част от
пътя – тротоар, който по смисъла на § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП представлява
изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя,
ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на
пешеходци. Като е упражнявала правото си на придвижване по тротоар на ул.
„Петър Бонев“ в гр. София, И. С. е получила безспорно установеното
увреждане – счупване на лява бедрена кост в областта на шийката.
Съдът приема за категорично доказана причинно-следствената връзка
между установеното от вещото лице д-р С. увреждане и падането на заледен
тротоар на ул. „Петър Бонев“.
При определяне размера на обезщетението в приложение на принципа за
справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД следва да се съобразят характера и
тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки,
проявлението им във времето, възрастта на пострадалия и др.
И. С. е получила увреждане, което е наложило оперативна интервенция
по смяна на лява тазобедрена става. Характерът на увредата й е причинил
интензивни болки и страдания и е влошил качеството й на живот. Освен
едноседмичен престой в лечебно заведение, ищцата е била ограничена в
придвижването си за период от два месеца, като е ползвала помощни средства
– патерици и бастун. Задължителният щадящ режим за ненатоварване на
долните крайници я е поставило в невъзможност да полага труд и да води
обичайния си начин на живот. Първият месец е изпитвала по-интензивни
болки. В този раневи период са извършвани и смяна на превръзки и
премахване на конци. Макар и да не са настъпили усложнения в хода на
лечението, за 61-годишната С. възстановителният период е отнел осем месеца.
След разрешения 60-дневен отпуск по болест, решение на ТЕЛК с определен
процент неработоспособност не е представен. От показанията на свидетеля П.
6
се установява, че в средата на септември 2025 г. С. се е върнала на работа.
Въпреки това, като трайни негативни последици за здравословното й
състояние се очертават оперативният белег, ограниченият обем движение в
горната част на лявото бедро и болезненото схващане при първоначално
раздвижване.
При тези данни съдът намира, че обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде определено на 20 000 лева. За горницата до 45 000 лева
претенцията подлежи на отхвърляне.
Сумата от 25 000 лева се дължи ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 16.01.2025 г., съгласно чл. 84, ал. 3 от ГПК.
В причинна връзка с инцидента, за настъпване на който отговорност
носи ответникът, са и направените от ищцата разходи. Заплатени са на
16.01.2025 г. 4 200 лева за поставяне на пирони в тазобедрената става (от
действителната стойност – 5 280 лева, 1 080 лева са поети от НЗОК), на
22.01.2025 г. - 15 лева за запис на медицинското изследване, на 22.01.2025 г. -
34.80 лева потребителска такса, на 23.01.2025 г. - 10.90 лева за закупуване на
паратрамол, съгласно издадена рецепта от лекуващия д-р Б. Т., и 53.28 лева за
закупен профикс, предписан за прием в епикризата, на 24.01.2025 г. - 100.24
лева за фраксипарин, заместващ клексана и на 31.01.2025 г. - 25 лева за смяна
на превръзка на същата дата. Върху всяка от тези суми се дължи законна лихва
от датата на извършване на разхода.
На ищцата е оказана безплатна правна помощ. С оглед вида и характера
на спора, броя на проведените съдебни заседания и извършените по делото
процесуални действия, адвокатското възнаграждение съдът определя на 3 000
лева, 3 600 лева с ДДС. Съразмерно на уважената част от исковете, ответникът
дължи на адв. А. Г. 1 779.58 лева.
И. С. е заплатила депозит за експертиза в размер на 400 лева.
Съразмерно на уважената част от иска, Столична община дължи да й заплати
197.73 лева. На С. се дължат и внесените държавни такси – 58.85 лева по иска
за имуществени вреди и съразмерно на уважената част от иска за
неимуществени вреди – 266.67 лева, или общо 325.52 лева.
Ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В приложение на нормата на чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ, дължимото юрисконсултско възнаграждение съдът
7
определя на 500 лева, от които му се дължат 252.84 лева.
Ищцата е била частично освободена от заплащане на държавна такса и
съразмерно на уважената част от исковете, Столична община дължи на СГС
сумата от 652.05 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, Столична Община, с
адрес гр. София, ул. „Московска” № 33 да заплати на И. К. С., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. ******** сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
счупване на лява бедрена кост в горен край в областта на шийката при падане
на заледена пътна настилка на тротоара на ул. „Петър Бонев“, при трафопоста
до бл. ******** на 16.01.2025 г., ведно със законната лихва от 16.01.2025 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния
предявен размер от 45 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, Столична Община, с
адрес гр. София, ул. „Московска” № 33 да заплати на И. К. С., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. ******** обезщетения за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за възстановяване от увреда, получена при
падане на заледена пътна настилка на тротоара на ул. „Петър Бонев“, при
трафопоста до бл. ******** на 16.01.2025 г., както следва: сумата от 4 200
лева, ведно със законната лихва от 16.01.2025 г. до окончателното изплащане;
49.80 лева, ведно със законната лихва от 22.01.2025 г. до окончателното
изплащане; 64.18 лева, ведно със законната лихва от 23.01.2025 г. до
окончателното изплащане; 100.24 лева, ведно със законната лихва от
24.01.2025 г. до окончателното изплащане; 25 лева, ведно със законната лихва
от 31.01.2025 г. до окончателното изплащане, като отхвърля искането за
присъждане на лихви върху сумата от 239.22 лева от 16.01.2025 г. до датата на
извършване на разхода.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Столична Община, с адрес
гр. София, ул. „Московска” № 33 да заплати на И. К. С., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. ******** сумата от 523.25 лева разноски за
8
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.,
Столична Община, с адрес гр. София, ул. „Московска” № 33 да заплати на
адвокат А. Х. Г., с адрес гр. София, ул. „******** сумата от 1 779.58 лева
адвокатско възнаграждение за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, И. К. С., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. ******** да заплати на Столична
Община, с адрес гр. София, ул. „Московска” № 33 сумата от 252.84 лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Столична Община, с адрес
гр. София, ул. „Московска” № 33 да заплати по сметка на СГС сумата от
652.05 лева държавна такса.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9