Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 322
Ботевград, 23.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на четвърти декември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Таня Бончева,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 2015 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
”А. за с. на в.”ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул.”Д-р П. Д.”№*, офис сграда Л., ет.*, офис *,
чрез пълномощник юрисконсулт Ц.С.П., моли да бъде признато за установено по
отношение на ответника М.Ц.Г. ***, с ЕГН:********** на съществуване на
вземането, за което е издадена Заповед
№ 1994 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 17.04.2018г. по
ч.гр.д.№ 580/2018г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница
от 500лв., представляваща парично
вземане по цедиран Договор за паричен заем №
2476768, сключен на 22.01.2016г., както и за сумата от 95.92лв., представляваща
договорна лихва за периода от 05.02.2016г. до 20.01.2017г., както и за сумата
от 45лв., представляваща такса разходи, както и за сумата от 456.82лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
05.02.2016г. до 20.01.2017г., както и за
сумата 93.85лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 06.02.2016г. до 29.03.2018г., ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 29.03.2018г. /датата на подаване на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането, както да се присъдят и разноските по
настоящето дело и в заповедното производство, за които представят списък за
разноските по чл.80 от ГПК/л.119/.
В с.з. ищецът,
редовно призован, не изпраща представител. Депозирал е писмена молба с вх.№3998
от 11.06.2019г., чрез пълномощник юрк.Ц.П. с която заявява, че поддържа
исковата молба. Представена е и молба с вх.№ 8286 от 29.11.2019г., чрез
пълномощник юрисконсулт М. С. /пълномощно
от 02.07.2019г.-л.120/, с която моли да
се уважат исковете.
Ответникът-М.Ц.Г.
***, чрез назначения й на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител-адв.Л.Н.
от САК, е направил възражение по
исковете и е представил писмен
отговор с вх.№ 2824 от 16.04.2019г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът, чрез
особения му представител оспорва исковете като твърди, че са недопустими, тъй
като на ответника не е съобщено, че вземането е прехвърлено с договор за цесия
на ищеца, за което ответникът не е надлежна страна по делото. Освен това
оспорва вземането за сумата от 456.82лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 05.02.2016г. до 20.01.2017г.
като твърди, че същата е прекомерна и противоречи на обезщетителната й функция.
Чл.4 от Договора за паричен заем е нищожна клауза като противоречаща на добрите
нрави, тъй като е уговорка във вреда на потребителя и не отговаря на
изискването за добросъвестност-чл.143, т.5 от Закона за защита на потребителите.
Оспорва и иска за сумата от 93.85лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 06.02.2016г. до
29.03.2018г., за това, че представлява съвкупност от лихвите за забава,
включваща главница и договорна лихва, за което е неоснователна, тъй като лихва
върху лихва се дължи само, ако е изрично уговорена.
В с.з. ответникът, чрез особения му
представител адв.Л.Н. оспорва исковете и поддържа направените възражения в
писмения отговор. Моли да се отхвърлят исковете за неустойка и лихва за забава
като неоснователни.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във
връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени
доказателства-копие от ч.гр.дело №580/2018г. по описа на РС-Ботевград, се
установява, че на основание чл.410 от ГПК на 17.04.2018г. е разпоредено по
искане на ищеца издаване на заповед № 1994 от 17.04.2018г. по ч.гр.д.№580/2018г.
по описа на РС-Ботевград за изпълнение на парично задължение, както следва: за сумата-главница от 500лв., представляваща парично вземане по
цедиран Договор за паричен заем №
2476768, сключен на 22.01.2016г., както и за сумата от 95.92лв., представляваща
договорна лихва за периода от 05.02.2016г. до 20.01.2017г., както и за сумата
от 45лв., представляваща такса разходи, както и за сумата от 456.82лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
05.02.2016г. до 20.01.2017г., както и за
сумата 93.85лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 06.02.2016г. до 29.03.2018г., ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 29.03.2018г.
Описаната по-горе заповед № 1291
от 07.03.2018г. по ч.гр.д.№404/2018г. по описа на РС-Ботевград за изпълнение на
парично задължение е връчена на длъжника, ответник по настоящето дело при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК/л.42/ или чрез залепване на уведомление.
Ищецът е бил уведомен за възражението на ответника и възможността да
предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с разпореждане №4990 от 07.09.2018г./л.42/, връчено му на 05.10.2018г./л.44/.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 2015/2018г.
по описа на РС-Ботевград с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 02.11.2018г. в РС-Ботевград,
изпратена по куриер с дата от 01.11.2018г., т.е. в едномесечния срок, предвиден
за това в ГПК от постановяване на горното разпореждане.
Ответникът е страна по сключен договор за паричен заем № *******от 22.01.2016г.,
съгласно който на 22.01.2016г. „И. А. М.”АД с ЕИК:********* като заемодател е
предоставил на ответника като заемател сумата от 500лв. като с подписването на
договора, който има силата на разписка за предадената, съответно получена сума.
Съгласно приложения по делото
договор за паричен
заем, се установява, че
страните са се съгласили ответникът да заплати на „И. А. М.”АД общо сумата от 595.92лв. на двадесет и шест
броя двуседмични погасителни вноски от по 22.92лв. като последната дължима
вноска е на 20.01.2017г. В същия страните са уговорили заплащане на неустойки
при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение.
Автентичността на описания
по-горе договор за паричен
заем не се оспорва от
ответника.
От
приложените по делото писмени доказателства-копие от рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. и копие от извлечение от Приложение №1
от 01.08.2016г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, се установява, че „И. А. М.”АД прехвърля на ищеца вземанията,
произтичащи от необслужените договори за потребителски кредити, посочени в
Приложение №1 от споразумението и сключени от продавача с длъжници, които не са изпълнили
задълженията си на кредитополучатели по тях, като се включват всички
неиздължени от съответните длъжници погасителни анюитетни вноски по съответните
погасителни планове, както и всички акцесорни парични претенции /разноски,
лихви и др./, свързани с нови вземанията, които се индивидуализират от страните
в ново Приложение №1 със съответна нова дата, като с неговото съставяне,
изпращане и потвърждаване, става неразделна част от договора за цесия. В това Приложение под № 1478 е посочено
прехвърленото вземане, дължимо от ответника като е индивидуализирано по номер и
дата на сключения договор за кредит, размер на вземането, име, ЕГН на длъжника. Приложено е потвърждение от „И. А. М.”АД за сключената цесия с ищеца.
Приложено е към исковата молба уведомление, наречено уведомително писмо
от „И. А. М.”АД /л.18 и 19/, което няма данни да е
получено от ответника, тъй като е отбелязано, че получателят се е преместил на
друг адрес, от което уведомление се удостоверява, че „И. А. М.”АД уведомява ответника за договора за
цесия от 16.11.2010г. и Приложение № 1/01.08.2016г.
Горното уведомление е връчено на ответника чрез назначения му на
основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. Л.Н. от САК на
02.04.2019г./л.77а/ съгласно изрично направеното за това искане от ищеца в
исковата молба с получаване на препис от същата и приложенията към нея.
От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 8108 от 22.11.2019.,
изготвена от вещото лице Д.И.Н., което страните не са оспорили и съдът приема
като компетентно и обосновано, се установява, че задължението на ответника към
момента на изготвяне на заключението е сума-главница от 500лв., тъй като няма
извършено нито едно плащане от ответника, договорната лихва, отразена в погасителния план в
размер на 95.92 лева. Законната лихва за забава върху главницата от 500 лева за
периода, както е посочен в заповедта за изпълнение, а именно: от 06.02.2016г.
до 29.03.2018г. е в размер на 108.78 лева., неустойката по договора е сумата от
456.82лв. и таксата е 45лв.
Съгласно направено от съда изчисление на
законната лихва за забава върху сумата-главница от 500лв. за периода от
21.01.2017г. до 29.03.2018г. чрез онлайн калкулатор на НАП се получава сумата
от 60.40лв.
Ответникът не е представил доказателства
за заплащане на процесните суми.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от
ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства,
анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, тъй като са предявени в
срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество исковете
по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 500лв.,
представляваща парично вземане по цедиран договор за паричен заем № *******от 22.01.2016г.,
както и за сумата от 95.92лв., представляваща договорна лихва за периода от
05.02.2016г. до 20.01.2017г., ведно със законната лихва върху горната
сума-главница, считано от деня на подаване на заявлението на 29.03.2018г. до
окончателното заплащане, са основателни
и следва да се уважат изцяло като доказани, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата посочени в исковата молба сочат, че главното
вземане на ищеца срещу ответника е на основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира, че от събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени
доказателства, се установява, че ответникът е имал облигационни отношения с „И. А. М.”АД по повод сключен
договор за паричен заем № *******от 22.01.2016г., по който ответникът като
заемател не е изпълнил поетите задължения да плати изцяло дължимата сума от 595.92лв.,
включваща сума-главница от 500лв. и договорна /възнаградителна лихва/ за
периода от 05.02.2016г. до 20.01.2017г. в размер на 95.92лв. в дадения срок, а
именно на двадесет и шест месечни двуседмични вноски като последната е с падеж
на 20.01.2017г. От тази дата вземането по
договора става изцяло изискуемо. Неплащането от ответника и горните размери на
сумите са определени и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от в.л. Д.Н., която съдът кредитира като компетентна и обоснована.
Основателността на исковете за
описаните по-горе парични вземания произтича и от това, че те са прехвърлени на
ищеца с приложения договор
за цесия от 16.11.2010г. заедно с Приложение №1 от 01.08.2016г., налице е индивидуализация на
вземането по размер и основание съгласно приложените от ищеца за това писмени
доказателства-
копие от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.,
копие от Приложение №1 от 01.08.2016г. към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ и
потвърждение от „И.
А. М.”АД за
извършената цесия.
По
силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на трето
лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички
привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, освен при изрична уговорка
между страните, като договорът за прехвърляне на вземане- цесия, става
перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на
съгласието, а спрямо длъжника прехвърлянето има действие от деня, когато му е
съобщено от предишния кредитор.
Съдът намира за доказано по
делото прехвърлянето на процесното вземане срещу ответника от цедента „И. А. М.”АД на ищеца като цесионер по сключения между тях договор за цесия,
респективно преминаването на това вземане в патримониума на ищеца, и
следователно придобиването от ищеца на качеството кредитор спрямо ответника за
последното.
Ответникът е уведомена за договора за цесия между
ищеца и „И. А. М.”АД, тъй като по делото е приложено уведомление за това,
връчено на ответника заедно с исковата молба, чрез назначения му особен
представител, за което възражението за липса на уведомяване е неоснователно.
Ответникът
не спори, че дължи плащане на описаните р по-горе по размер суми.
Поради изложеното исковете с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК за процесната сума-главница, договорна лихва за
периода от 05.02.2016г. до 20.01.2017г., ведно със законната лихва върху
горната сума-главница, считано от деня на подаване на заявлението на
29.03.2018г. до окончателното заплащане следва да се уважат изцяло като
основателни и доказани.
По отношение на акцесорния иск по чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД за законната лихва за забава върху сумата-главницаот
500лв. е частично основателен и следва да се уважи само за сумата от 60.14лв./шестдесет лева и 14 стотинки/,
по следните правни съображения: Установи се от събраните пред настоящата
съдебна инстанция доказателства- писмен договор за паричен заем и приетата
съдебно-счетоводна експретиза, изготвена от в.л. Д.Н., че крайната падежна дата
на плащане по договора за заем, по който вземанията са прехвърлени на ищеца, е
20.01.2017г., от което следва, че ответникът е изпаднала в забава за плащане на
сумата-главница по договора от общо 500лв. на 21.01.2017г. Чрез онлайн
калкулатор на НАП съдът изчисли размера на законната лихва за забава върху сума-главница
от 500лв. за периода от 21.01.2017г. до деня на предявяване на заявлението на
29.03.2018г., която е размер на сумата от 60.14лв. Искът за разликата над
сумата от 60.14лв. до пълния предявен размер от 93.85лв. за периода от
06.02.2016г. до 29.03.2018г. следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан. В този смисъл е
неоснователното и възражението на ответника, че изчислението е направено лихва
върху лихва, тъй като договорната лихва е определена за периода на договора от
05.02.2016г. до 20.01.2017г., а законната лихва за забава е за друг времеви
период, а именно след като вземането по договора за заем е станало изцяло
изискуемо или за следващ период, а именно: от 21.01.2017г. до 29.03.2018г.
По отношение на акцесорните искове по чл.422,
ал.1 от ГПК, а именно за установяване на вземането на ищеца срещу ответника за
сумата от 45лв., представляваща такса разходи, както и за сумата от 456.82лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
05.02.2016г. до 20.01.2017г., съдът намира, че са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло, по следните правни
съображения:
Съдът приема, че клаузите от договора, с
които са уговорени неустойката и таксата разходи, са нищожни, по следните
правни съображения:
Процесният договор за кредит е сключен при действието
на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в
редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г., в сила от
25.07.2014г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които
служебно следва да бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието
спазване съдът следи служебно, е уредено в нормата на чл. 33 ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Искането на ищеца обаче включва установяване
на вземане за неустойка, такса разходи - чл. 4 ал. 2 и чл. 8 от Договора. Видно
от съдържанието на тези клаузи от договора отговорността на длъжника за
сочените неустойки и такси възниква не от възможното неизпълнение, а от реално
настъпила забава, тоест, изключена е превантивната функция на неустойката и се
касае само и единствено до санкционни парични клаузи, което е противоречие с
чл. 33 от ЗПК. Кредиторът няма право да договаря изначално суми, платими при
забава или пълно неизпълнение на задължението на длъжника, освен законната
лихва върху неплатената част от главницата. При това става ясно, че уговорените такси не са никакви такси, защото не
се дължат заради извършени разходи, а самото наименование прикрива истинската
цел на клаузите да служат за обезщетение за вреди от забавата, т.е. въпросните
клаузи са с неустоечен характер и предвиждат неустойки. С предвиждането
на тези плащания очевидно се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК
и въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със
забава на длъжника – това се отнася, както за уговорената неустойка при
неосигуряване на поръчител, така за другите, наименувани такси. Съгласно чл. 21
ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е нищожна.
По тези съображения и на основание чл. 21 ал. 1 от ЗПК
визираните по - горе клаузи на договора са нищожни и като такива не пораждат
права и задължения за страните по договора за кредит. В този смисъл е трайната
съдебна практика. Следователно ответникът не дължи начислените от кредитора
суми за неустойка и разходи.
Уговорената в чл.4, ал.2 от Договора
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съдът намира за
неравноправна и недействителна както по арг. на чл.143, т.5 от ЗЗП/Закон за
защита на потребителите/, така и по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД. Възраженията на
ответника в тази насока са основателни.
Неустойката обезпечава изпълнението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно да се доказват по
размер. Със задължителна практика в ТР на ОСТК №1/09г., с т.3, е дадено
разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на
парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечават с
неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на
уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно
изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството,
но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно установеното в хода
на процеса като настъпили юридически факти, като едва тогава да извърши
преценка за основателност на възражението, т.е. следва да съобрази всички
събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към
разглеждания и разяснен със задължителна тълкувателна практика на ВКС, предмет
по направеното възражение на ответника.
Доколкото в случая размерът на неустойката от 456.82
лева е почти еквивалентен на заетата сума от 500 лева, тя се явява прекомерна и
противоречи на обезщетителната и функция. Тази неустойка по своя характер е
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но
същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидена е да се кумулира към
погасителните вноски като по този начин се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката
не е обявена по този начин на потребителя. Посоченият в размер на разходите по
кредита за потребителя като ГПР, нараства допълнително с размера на неустойката
по чл.4 от договора. Включена по този начин в погасителните вноски, тази
неустойка по същество е добавка към възнаградителната лихва на търговеца –
заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила
цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и
печалбата на заемодателя. Следва да се отбележи, че изискване на обезпечение на
задължение за всяка закъсняла вноска с поемане на поръчителство от физическо
лице/или банкова гаранция в същия размер/, което да отговаря на изисквания
създаващи значителни затруднения за изпълнението им, противоречи на принципа на
добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката
по чл.4 от Договора. Именно възнаградителната договорна лихва обхваща печалбата
на търговеца, но в случая съдът намира, че клаузата на чл.4 от Договора въвежда
още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. Тази
разпоредба противоречи и на заложените в Договора проценти на ГПР и посоченият общ
размер на плащанията от 595.92лева /главница и договорна лихва/. От една
страна, неустойката е включена като падежно вземане -обезщетение на кредитора,
а от друга – същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от
неизпълнението тъй като е почти съизмерима с предоставената сума по кредита. По
този начин заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 от ЗПК при определяне ГПР –
неустойката представлява повече от 90% от заетата сума.
Съгласно чл.10а от ЗПК, действащ към датата на
подписване на 
процесния договор /считано от 23.07.2014г./, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно ал.3 кредиторът не може да събира повече от веднъж такса
и/или комисиона за едно и също действие. Видът, размерът и действието, за което
се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. Съгласно чл.21 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен
процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в
чл.32, ал.4 от ЗПК, е нищожна.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да се
уважат предявените от ищеца против ответника искове за установяване на
вземанията му за следните суми: 500лв.- главница, 95.92лв.
- договорна лихва и 60.14лв. лихва за забава за периода от 21.01.2017г. до
датата на подаване на заявлението 29.03.2018г., като в останалата част исковете
се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да
заплати на ищеца сумата от 75лв. за направени разноски в хода на заповедното
производство / по ч.гр.д.№ 580/2018г. по
описа на БРС/, както и сумата от 605лв. за направени разноски по настоящето
дело, включващи платена държавна такса /125лв./, платен депозит за вещо лице
/80лв./, платен депозит за особен представител/300лв./ и юрисконсултско
възнаграждение/100лв./.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на
основание чл.422, ал.1 от ГПК по
отношение на М.Ц.Г.
***, с ЕГН:********** на съществуване на
вземането на ”А. за с. на в.”ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул.”Д-р П. Д.”№*, офис сграда Л., ет.*, офис *, за
което е издадена Заповед № 1994 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 17.04.2018г. по ч.гр.д.№
580/2018г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 500лв./петстотин лева/, представляваща
парично вземане по цедиран Договор за
паричен заем № 2476768, сключен на 22.01.2016г., както и за сумата от 95.92лв./деветдесет и пет лева и 92 стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода от 05.02.2016г. до 20.01.2017г., както и за сумата 60.14лв./шестдесет лева и 14 стотинки/,
представляваща законна лихва за забава върху описаната по-горе сума-главница за
периода от 21.01.2017г. до 29.03.2018г., ведно със законната лихва върху
горната сума-главница, считано от 29.03.2018г.
/датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.
ОХВЪРЛЯ
предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК от А. за с. на в.”ЕАД, с ЕИК:*********
срещу М.Ц.Г. ***, с ЕГН:********** в останалата им част, а именно за
сумата от 45лв./четиридесет и пет
лева/, представляваща такса разходи, както и за сумата от 456.82лв./четиристотин петдесет и шест лева и 82 стотинки/,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
05.02.2016г. до 20.01.2017г., както и за разликата над сумата от 60.14лв. до пълния предявен размер от 93.85лв./деветдесет и три лева и 85
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.02.2016г. до
29.03.2018г., като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА М.Ц.Г. ***, с ЕГН:**********
да заплати на ”А. за с. на в.”ЕАД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Д-р П. Д.”№*,
офис сграда Л., ет.*, офис* сумата от 75лв./седемдесет и пет лева/ за
направени разноски в хода на заповедното производство / по ч.гр.д.№ 580/2018г.
по описа на РС-Ботевград/, както да заплати и сумата от 605лв./шестстотин и пет лева/ за направени разноски по настоящето
дело съразмерно на уважените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/