Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 1697 по
описа за 2021г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 23.09.2020г.,
постановено по гр.д. № 54001/2019г. на СРС, ГО, 168 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„Т.С.“ ЕАД срещу “Д. – Г” ЕООД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 149 от ЗЕ за установяване съществуването на вземане срещу ответното
дружество в размер на 58, 58 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.10.2016г. до м.04.2018г. за имот, находящ се в гр. София, жк “********магазин
104 Д, с абонатен номер 440556 и за сумата от 45, 92 лева – главница за
извършена услуга дялово разпределение за периода от м.09.2016г. до м.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2266/2019г. по описа на СРС, ГО, 127
състав. Със същото решение са отхвърлени исковете с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 9, 06 лева –
обезщетение за забава върху главницата за стойността на доставената топлинна
енергия и за сумата от 6, 71 лева – обезщетение за забава върху цената на
услугата дялово разпределение.
Срещу решението,
в частта, в която са уважени предявените искове, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника “Д. – Г” ЕООД. Жалбоподателят навежда
оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради нарушение на
материалния закон. Конкретно поддържа, че по делото било установено, че в
собствения му имот няма отоплителна инсталация, няма радиатори и няма уреди за
дялово разпределение и през него не минават тръби за отопление на други имоти и
общи части на сградата, поради което счита, че е невъзможно ползването на
топлинна енергия. Твърди, че ищецът претендира суми, представляващи стойност на
реално доставена топлинна енергия въз основа на извършен реален отчет на
уредите за дялово разпределение. В случая обаче било установено, че в имота
няма отоплителни тела и няма уреди за дялово разпределение, поради което счита,
че няма как да бъде отчетена потребена топлинна енергия в имота на база
действителен разход на уредите за дялово разпределение. Независимо от
изложеното съдът е приел, че ищецът всъщност претендира топлинна енергия от
сградна инсталация и е уважил претенцията на незаявено основание, поради което
счита, че са налице предпоставките за обезсилване на решението. Твърди се още,
че ищецът не е претендирал сума за стойността на услугата дялово разпределение,
но първоинстанционният съд е приел, че е
сезиран с такава претенция и я разгледал. Поддържа, че не са налице основания
за начисляване на такава сума, тъй като не е била предоставена услуга дялово
разпределение. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в
обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се
отхвърлят в цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна – “Т.С.”
ЕАД, оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи за правилност на
обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства и приложимия материален закон.
Третото лице-помагач не е подал отговор на въззивната
жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба
доводи намра следното:
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че
между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия, по силата на което за ищеца е възникнало задължение да
доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице
задължение да заплаща нейната цена. Този извод е формиран въз основа на приетия
като доказателство по делото договор, чиито срок е определен на 5 години,
считано от 01.09.2016 г., който срок обхваща и процесния период от 01.10.2016.
до 30.04.2018г. Посочено е още, че процесният имот се намира в сграда - етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Кредитирано е заключението на съдебно-техническата
експертиза, съобразно което в процесния имот реално е доставяна топлинна
енергия за сградна инсталация в размер на 569.662 кВтч и за битово горещо
водоснабдяване в размер на 132.872 кВтч. Топлинна енергия за отопление на имот
не е била потребявана, съответно не е била отчитана, а потреблението на топла
вода е на база реален отчет само за м.03.2017г. на показанията на 1 брой
технически изправен и сертифициран водомер за топла вода, като за останалия
период показанията са занулени. Съдът е приел, че сумите за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на
Наредба №16-334 от 06.04.2007г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия
обем на имота от 125 куб.м. към пълния отопляем обем на сградата – етажна
собственост, както и че тази стойност е дължима по аргумент от нормата на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ. Уважена е и претенцията за заплащане на услугата дялово
разпределение при приложение на нормата на чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, съобразно която дяловото
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда в режим на
етажна собственост се извършва възмездно. Първоинстанционният съд е приел, че
ищцовото дружество не е доказало поставянето на ответника в забава по отношение
на главното парично задължение, поради което предявените искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени.
Между страните по делото не е спорно обстоятелството,
че са обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди за имот, находящ се в гр.
София, жк “********магазин 104 Д, аб. № 440556, код на платеца 1048730, с
включените в него права и задължения на страните. Съгласно представения договор
№ 31006/440556 от 08.09.2016г. при общи условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди, ищецът, в качеството на продавач, е поел задължение да
продава на купувача “Д. - Г” ЕООД
топлинна енергия с топлоносител гореща вода за топлоснабдявания имот, а
купувачът е поел задължение да я заплаща по еднокомпонентна цена. В договора е
посочено, че количеството топлинна енергия за купувача се определя за
сграда-етажна собственост в сграда с повече от един клиент от фирма Техем
Сървисис, извършваща дяловото разпределение на топлинната енергия отчетена от
общия топломер или съобразно представен протокол за разпределение.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като
според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
С оглед изложеното неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск,
тъй като в исковата молба се претендира стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия, а било установено, че в имота не са монтирани отоплителни
тела и съответно липсват уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия като
предмет на престацията от топлофикационното дружество, се състои от три
елемента – за отопление на имота; за битово горещо водоснабдяване и за сградна
инсталация. За редовността на исковата молба /чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК/ не е
необходимо ищецът да разграничава стойността на всеки един от тези компоненти,
тъй като те не представляват отделни, самостоятелни претенции. Напротив,
исковата претенция е една, тя произтича от едно правоотношение по продажба на
топлинна енергия за конкретен обект. Ето защо е достатъчно в исковата молба да се
посочи общият размер на стойността на доставената топлинна енергия за исковия
период, като без значение за допустимостта на иска, съответно на постановеното
решение е, дали предявената претенция е формира само от стойността на топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, или само от стойността на топлинната
енергия отдадена от сградна инсталация, или включва и отопление на имота чрез
монтирани отоплителни тела.
ЗЕ утвърждава като принцип за уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия в сгради - етажна собственост, реално доставената на границата на
собственост топлинна енергия - чл.
156, ал. 1 ЗЕ. Законът гарантира правото на топлопреносното предприятие да
получи цената на доставената до абонатната станция на сградата – етажна
собственост - топлинна енергия. Доколкото тази цена подлежи на разпределение
между отделните собственици на имоти в сградата се налага утвърждаване на
конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между собствениците,
респ. ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата. В този смисъл
всеки потребител на топлинна енергия по смисъла на закона дължи да заплати част
от общата цена, съответна на реално потребеното при въведена система за дялово разпределение въз основа на отчетените
единици топлинна енергия от средства за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответна
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
изчислена въз основа на отопляемия обем на имота. Отчитането на доставената топлинна
енергия до абонатната станция се осъществява посредством средство за търговско
измерване в абонатната станция, а индивидуалното разпределение - посредством индивидуални разпределители или
топломери и водомери. Съобразно закона на разпределение подлежи подадената топлинна
енергия, след приспадане на технологичните разходи, като остатъка се дели на топлинна
енергия за горещо водоснабдяване и за отопление, като топлинната енергия за
отопление на имот се сформира от топлинна енергия за отопление на самия имот, топлинна
енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части. Ако в сградата е въведена система за дялово разпределение, а потребител на топлинна енергия няма
монтирани индивидуални разпределители разпределението се извършва съобразно пар.
69, ал.15 от ПЗР към ЗИДЗЕЕЕ и чл.
144, ал.6 от ЗЕ - на максимална мощност.
Ответното дружество оспорва предявената претенция за
заплащане стойността на доставената в имота топлинна енергия по възражения, че в
обекта няма монтирани отоплителни тела, няма монтирани уреди за дялово
разпределение, в същия не минават части от сградната инсталация, нито тръби за
отопление на други имоти и общи части на сградата, поради което поддържа, че не
потребява топлинна енергия и не следва да се ангажира имуществената му
отговорност на това основание. По така наведени доводи настоящият съдебен
състав приема следното:
От заключението на приетата в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно и
обективно, се установява, че сградата /която е в режим на етажна собственост/,
в която се намира процесния имот, е топлофицирана, както и че в обекта не е
ползвана топлинна енергия за отопление на имот и такава не е била начислявана
от ищеца. Посочено е още, че в имота е имало радиатори, присъединени към един 1
брой апартаментен топломер. От м.10.2016г. до м.04.2018г. е извършвано дялово
разпределение по реален отчет на показанията на 1 брой апартаментен топломер,
чиито показания са занулени. Топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация е определяна съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба в областта на енергетиката въз основа на пълния отопляем обем
на имота. За исковия период потреблението на топла вода е на база реален отчет
/само за м.03.2017г./ на показанията на 1 брой узаконен водомер, като за
останалия период показанията са нулеви /т.е. не е налице потребление на
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за тази част от периода/.
Вещото лице е посочило, че технологичните разходи са били отчислявани ежемесечно
за сметка на ищцовото дружество. Дяловото разпределение на топлинната енергия в
сградата, включително и в процесния топлоснабден имот, било извършвано от “Т.с.”
ЕООД съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба.
Топлинната енергия била определяна по прогнозни данни, като впоследствие след
всеки отоплителен сезон било извършвано дялово разпределение и била определяна
реалната стойност на действително потребеното количество топлинна енергия общо
и по компоненти. Вещото лице е направило извод, че сумите за топлинна енергия
за имота на ответното дружество са начислени в съотвествие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба за топлоснабдяването №
16-334 от 06.04.2007г.; ЗЕ, Общи условия за продажба на топлинна енергия от “Т.С.”
ЕАД на стопански потребители от 07.01.2008г. и Общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди на потребители от град София от 2009г. В
заключението е посочено, че общият топломер, монтиран в абонатната станция,
съобразно изискванията на Закона за измерванията е преминавало редовно на всеки
две календарни години на метрологични проверки за определяне на техническата му
изправност и експлоатационна годност. Експертът е извършил оглед на процесния
имот и е констатирал, че в имота има
налична разпределителна кутия с инсталирани в същата разпределителен щранг към
отоплително тяло /радиатор/; външният топлозахранващ щранг към топломера бил
затапен; липсва топломер за отчитане на топлинна енергия за отопление на имота;
радиаторът е демонтиран; в отделна кутия са налични два броя пломбирани
водомери – съответно за студена и за топла вода, като този за топлата вода е
със спрян кран. В резултат на този оглед в заключението е направен извод, че
към процесния имот не се подава топлинна енергия за отопление на имот и такава
не се потребява с оглед на затапения топлозахранващ щранг; липсва измервателно
устройство за отчитане на топлинна енергия за отопление на имот, а водомерът за
топла вода е с минимален отчет. Посочено е, че в имота се потребява единствено
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, чиято стойност за исковия
период възлиза на сумата от 58, 96 лева. С оглед изложеното се налага извод, че
ищецът е установил по реда на пълното и главно доказване, че е начислена
реално потребената топлинна енергия. Изводите
на вещото лице се основават на извършената от него проверка на издадените за
топлоснабдения имот индивидуални справки за ползвана топлинна енергия,
формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение и справка относно
стойностите на компонентите участващи при изчислението на топлинната енергия за
сградна инсталация, породи което се налага извод,
че заключението е обосновано и следва да бъде кредитирано.
Обстоятелството колко точно количество топлинна
енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение
единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност
на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. В
случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено
от общия топломер, който отговаря
на метрологичните изисквания и е годно средство за търговско измерване. От
заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че в
конкретния случай дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно
нормативните изисквания, като начислените на ответника суми съответстват на
действително дължимите.
Заключението на съдебно-техническата експертиза не е
било оспорено от ответното дружество в сроковете и при условията на чл. 200,
ал. 3 от ГПК, включително и в частта му, в която е направен извод, че в
процесния имот е потребена топлинна енергия отдадена от сградна инсталация,
чиято стойност е била определена в съответствие с действащата нормативна уредба
в областта на енергетиката. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават
заключението на експерта, поради което настоящият съдебен състав приема за
установено, че ответното дружество е потребило топлинна енергия за исковия
период в приетия за установен от първоинстанционния съд размер. Ответникът не е
ангажирал доказателства, че обектът е функционално отделен от основната жилищна
сграда и/или се намира извън отопляемия обем на същата, за да се направи
изводи, че в него не се ползва топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация. Напротив, ищцовото дружество е представило неоспорен от насрещната
страна акт за разпределяне на кубатура в жилищна сграда по отношение на процесния
имот, в която е посочено, че отопляемия обем за обекта е 125, 17 куб.м. Същият
отопляем обем по проект от 125 куб.м. е посочен и в списък на собствениците от
жилищната сграда, находяща се в гр. София, жк „*****“, бл. ********съгласно
дефиницията по § 1, т. 38 от ДР на ЗЕ
"отопляем обем на имот" включва обема на всички собствени
и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите
части на сградата, предвидени за отопление по проект.
Претендираните от ищеца вземания за главница
представляват сума за топлинна енергия за сградна инсталация, която съгласно
чл. 153, ал. 6 от ЗЕ е дължима от всички клиенти
в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си. Те остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Съгласно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 2/25.05.2017г. по тълк. д. № 2/2016г. на ОСГК на ВКС,
законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на
етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост.
Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят
я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на
услугата "доставка на централно отопление". Законодателното решение е
обяснимо с оглед особеностите на етажната собственост и невъзможността в
заварените сгради централното отопление да бъде доставяно по друг начин, освен
чрез представляващата обща част на сградата отоплителна инсталация. Както е
посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010г. по конституционно
дело № 15/2009г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на
сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да
достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да
бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои
собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в
такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде
ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при
регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните
собственици, е "решава мнозинството". Затова при доставката на централно
отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се
прави не от всеки отделен етажен собственик /той не би могъл да получи
енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част/, а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения
дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата
етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да
откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация
или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно
отопление в сградата – чл.
153, ал. 6 ЗЕ.
В тази връзка е налице и тълкуване от СЕС с решение от
09.12.2019г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на
СЕС, съгласно т. 1 от което член
27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО
на Съвета и Директива
1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО
на Съвета и Директива
97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член
5, параграфи 1 и 5
от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005
година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители
на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО
на Съвета, Директиви
97/7/EО, 98/27/EО
и 2002/65/EО
на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) №
2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета /"Директива за
нелоялни търговски практики"/, трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент – т.е.,
нормата на чл.
150, ал. 6 ЗЕ не е в нарушение на общностното право; Съгласно т. 2 от
същото решение, член
13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на
енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО
на Съвета и член
10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви
2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС
и за отмяна на директиви
2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО,
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която
предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна
енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Доколкото няма доказателства да е заплатена претендираната
за исковия период главница, то следва да се приеме, че ответното дружество дължи
на ищеца заплащане на присъдената с решението на СРС сума за главница в общ
размер на 58, 58 лева.
По предявените искове за цена за услугата дялово
разпределение:
Както в заявлението, така и в исковата
молба ищецът поддържа, че претендираната главница включва стойността на
доставената топлинна енергия през исковия период и дялово разпределение за същия период. Ето защо това вземане е
част от спорния предмет и е включено в претендираната от ищеца главница.
Всички дейности и обществени отношения, свързани с
топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на
енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването
на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Според чл.
139, ал. 2 ЗЕ /в редакция – изм., ДВ, бр. 74 от 2006г./, дяловото
разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. След
изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл.
139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не
са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.
139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна
енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на
клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено
лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
Дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на 61 и следв. от Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г.,
отм. ДВ, бр. 60 от 07.07.2020г./ или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията
по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
С оглед приетото заключение на съдебно-техническата
експертиза, въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за имота на ответника
/изготвени били изравнителни сметки и документи за главен отчет/, поради което
претенцията за заплащането й е установена в своето основание, а нейният размер
е установен въз основа на приетото и неоспорено от ответника извлечение от
счетоводна сметка по партидата на ответното дружество.
Като е достигнал до същите крайни изводи
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото. Чл. 78, ал. 8, изр. 2-ро
от ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да
надхвърля максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл. 37,
ал. 2 от ЗПП. По аргумент от обратното, законът допуска размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело,
когато сложността му е ниска, както е в разглеждания случай /така определение №
518 от 03.12.2019г. на ВКС по ч.гр.д. № 4461/2019г., Четвърто ГО/.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на всеки един от обективно кумулативно съединените искове настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20205500 от 23.09.2020г. постановено по
гр.дело № 54001/2019г. по описа
на СРС, ГО, 168
състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА “Д. – Г” ЕООД, с
ЕИК 2*********, седалище и
адрес на управление *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** Б, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, сумата от 50 /петдесет/ лева – съдебни
разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено
от ищеца трето лице-помагач "Т.С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.