Р Е Ш Е Н И
Е
№ 27.12.2019
година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 03.12.2019 година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
МАРТИНА КИРОВА
секретар:Л.Р.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 250/2019г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от ответника Д.С.М.
***, чрез адв.С.С. от ЯАК, срещу решение № 38/28.06.2019г. на ЕРС по
гр.д.№ 283/2018 г. по описа на ЕРС, се обжалва първоинстанционното
решение, с което е уважен предявения от ищеца "ЕОС МАТРИКС"ЕООД
установителен иск изцяло като е признато за установено по отношение на ответника Д.С.М., че същият дължи на ищеца
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД, сумата от 935.52лв. - главница, ведно със законна
лихва за забава върху нея считано от 05.01.2018 година (датата на внасяне на
заявлението в Районен съд – Елхово) до изплащане на вземането, по Договор за
потребителски кредит от 25.05.2010г., сключен между „Юробанк И Еф Джи
България" АД (с настоящо наименование „Юробанк България" АД) и Д.С.М.,
и Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и
приложенията към него, сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (с предишно
наименование „Българска пощенска банка" АД и „Юробанк И Еф Джи
България" АД) и „ЕОС Матрикс" ЕООД, за която сума е издадена Заповед
№51от 09.01.2018 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по частно гр.дело № 35/2018 г.
Въззивникът оспорва решението
изцяло като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Излага, че съгласно договора е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по
договора за кредит и исковата претенция е погасена по давност. Възразява, че
процесният договор за потребителски кредит съдържа неравноправни клаузи, които
противоречат на закона и добрите нрави, по които съдът е следвало да се
произнесе служебно. Моли въззивният съд да отмени атакуваното решение.
Въззивната страна няма доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната
жалба е постъпил писмен отговор от "ЕОС МАТРИКС"ЕООД, чрез юриск.В.Д.,
в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението
на ЕРС е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на
материалния и процесуалния закон, като се излагат съображения. Моли окръжният
съд да отхвърли въззивната жалба и потвърди обжалваното решение, както и му
присъди направените пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з. въззивникът се
представлява от адв.С. ***, който моли обжалваното решение да бъде отменено и
да бъде отхвърлен предявения иск.
Въззиваемата страна не изпраща
представител. От пълномощника на страната юриск.Д. е постъпило писмено
становище по делото, вх. № 6300/22.11.2019 г., с което моли да се даде ход на
делото в отсъствие на представител на дружеството, заявява, че няма възражение
по доклада на делото и моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния
съд.
Пред първоинстанционния съд
производството е образувано въз основа на искова молба от „ЕОС
МАТРИКС"ЕООД, ЕИК *********, срещу Д.С.М., с ЕГН **********, за
установяване съществуването на парично вземане по издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 35/2018 г. по описа на РС
- Елхово, само за сумата от 935.52лв. -
главница, ведно със законна лихва за забава върху нея считано от 05.01.2018
година /датата на внасяне на заявлението в Районен съд – Елхово/ до изплащане
на вземането, по Договор за потребителски кредит от 25.05.2010г., сключен между
„Юробанк И Еф Джи България" АД (с настоящо наименование „Юробанк
България" АД) и Д.С.М., ЕГН ********** и Договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него, сключен между
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (с предишно наименование „Българска пощенска
банка" АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД) и „ЕОС Матрикс" ЕООД.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът, чрез адв. С. е подал писмен отговор, в който е изразил становище,
че искът е допустим, но неоснователен и се оспорват фактическите твърдения на
ищеца. Твърди се, че ответникът е извършвал плащания по кредита, направено е
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на ищовата претенция.
Въз основа на събраните по делото
доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените към исковата молба
писмени доказателства се установява, а и не е спорно, че на 25.05.2010г. между
„Юробанк И Еф Джи България" АД (с настоящо наименование „Юробанк
България" АД) като кредитор и Д.С.М. като кредитополучател е сключен
Договор за потребителски кредит № FL531375, по силата на който Банката е
отпуснала кредит на Кредитополучателя Д.С.М., в размер на 1090 лева, за пълно
предсрочно погасяване на задължения по договор за потребителски кредит. Разрешеният
кредит е бил преведен по сметка в банката на името на Кредитополучателя - Д.С.М.
същия ден, на 25.05.2010г. видно от представеното банково бордеро на „Юробанк И
Еф Джи България" АД.
По силата на договора
кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите
лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. В чл.3 от Договора е
било договорено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката през
първата година на договора за издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в
размер на 12,00%, а за всяка следваща година до крайния срок на издължаване
Кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, формирана от
сбора на базовия лихвен процент на „Юробанк И Еф Джи България" АД за
потребителски кредити. Дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на
кредита по договора, като за дата на усвояване се счита датата на заверяване на
сметката на Кредитополучателя. Съгласно договора погасителните вноски за издължаване
на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, се заплащат ежемесечно
на 25-то число на месеца, крайния срок за погасяване на кредита е определен на
дата 25.08.2014г. Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне
в уговорения срок, е посочена в чл.7 от Договора и в погасителния план към
договора. Ответникът е следвало да погаси задължението си с 51 анюитетни
вноски, от които първите 12 в размер на 27.39 лв., а останалите 39 вноски по
29,55лв., включващи два компонента - част от главницата плюс възнаградителна
лихва, подробно описани в приложения погасителен план към договора за
потребителски кредит. В чл.14, ал.5 от Договора страните са предвидили, че при
непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвите
по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по
договора, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става
предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора и
изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е изявление на
страните. В чл.18 от Договора страните се съгласяват банката да прехвърля
вземането си по договора на други дружества или институции, а банката се задължава
в случай, че прехвърли вземането си по договора, да уведоми кредитополучателя.
От Договор за възлагане на
вземания от 18.01.2016 година,
сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД
и „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, се установява, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е
прехвърлило на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД всички парични вземания, вкл. вземането
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД по Договор за потребителски кредит №
FL531375/25.05.2010г. сключен с
ответника Д.С.М., на стойност 1770 лв., формирано от следните суми - 935.52 лв.- главница, 692.46лв. - лихви и 142.20 лв. - такси
към 31.12.2015 г., видно от приложение
към потвърждение за извършване на цесия,
представляващо неразделна част от договора за цесия.
Представени са две пълномощни от
представляващи „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, нот.заверени, с които се
упълномощават „ЕОС МАТРИКС" ЕООД и адвокатско дружество да уведомят
съгласно чл.99, предл.3 от ЗЗД всички длъжници за прехвърлянето на вземанията
на банката на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
Представено е уведомление и
товарителница изх.№ *********/4172287, видно
от които „ЕОС МАТРИКС" ЕООД като пълномощник, от името на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, е уведомило длъжника Д.С.М. за цесията като уведомлението е получено
от него лично на 08.02.2016 г.. С уведомлението длъжникът е бил поканен да
заплати всички дължими по договора суми по посочена банкова сметка.
***а, че усвоената от
кредитополучателя М. сума по Договор за потребителски кредит № FL531375 от
25.05.2010г. е 1090лева, внесената сума от него е: общо платени по кредита
погасителни вноски – 154.48лева, платена такса за кредит и обслужване на сметка
– 25 лева, платени просрочени лихви по главница в размер на 94.63 лева и
платени просрочени лихви по просрочия в размер на 7.20 лева. В периода след
18.01.2016г. до 05.01.2018г.(датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК) няма извършени
плащания от страна на М. и към момента на образуване на заповедното
производство задължението му към ищеца е възлизало на обща сума в размер на
1770.48 лева, от които главница в размер на 935.52 лева и договорна лихва
на стойност 834.96 лева.
От приложеното ч.гр.д.№ 35/2018 г. по описа на ЕРС
е видно, че по заявление на „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по
реда на чл.410 от ГПК е издадена Заповед № 51/09.01.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК против длъжникът Д.М.. Със същата на
длъжника е било разпоредено да заплати на кредитора „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД сумата от общо 1770.48 лева, от
които: главница в размер на 935.52лв.; договорна лихва в размер на 834.96лв.,
начислена за периода от 25.10.2011г. (дата на последно плащане) до 18.01.2016г.
(дата на договора за цесия), ведно със законна лихва за забава върху главницата
от 935.52лв, считано от 05.01.2018 година (датата на подаване на заявлението в
ЕРС) до изплащане на вземането, дължими по Договор за потребителски кредит от
25.05.2010г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България" АД (с настоящо
наименование „Юробанк България" АД) и Д.С.М., ЕГН **********, и Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към
него, сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (с предишно наименование
„Българска пощенска банка" АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД) и
„ЕОС Матрикс" ЕООД, както и направени разноски по делото в размер на
35.41лв. държавна такса. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника Д.М.
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С Разпореждане № 336 от 07.03.2018 г. по ч.гр.д.
№ 35/18г. на ЕРС, ЕРС е предоставил на заявителя предвидената в чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК възможност да предяви иск против Д.М. за установяване на вземането
си. В дадения едномесечен срок заявителят е предявил иск по чл.422 от ГПК
против длъжника Д.М. за установяване дължимостта на сумата 935.52 лв. присъдена
в заповедното производство, представляваща само част от общата сума, за която е
била издадена Заповедта.
Въз основа на установената фактическа обстановка,
ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по
същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК
ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявен е иск по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК за установяване съществуване на вземането на ищеца, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 35/2018г. по описа
на ЕРС, срещу Д.С.М., за задължение в размер на сумата 935.52лв., представляваща
неплатена част от чистата стойност на кредита, дължима по Договор за
потребителски кредит от 25.05.2010г., сключен между „Юробанк И Еф Джи
България" АД (с настоящо наименование „Юробанк България" АД) и Д.С.М.,
ЕГН **********, и Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
18.01.2016г. и приложенията към него, сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД
и „ЕОС Матрикс" ЕООД.
Предявеният иск е допустим, тъй като е предявен в
срока по чл.415, ал.4 от ГПК от заявителя в заповедното производство по
ч.гр.д.№35/2018г. по описа на ЕРС.
По делото е установено, че по сключен Договор за
потребителски кредит № FL531375 от 25.05.2010г. въззивникът Д.С.М. е получил уговорената
сума 1090лв.. Кредитополучателят е бил длъжен да върне получената сума по
договорен погасителен план от 51 вноски, включващи два компонента: част от
главницата и възнаградителна лихва, които се заплащат ежемесечно на 25-то число,
като крайният срок за погасяване на кредита е до 25.08.2014г. ГПР е 15.84%, а
общата сума, дължима от кредитополучателя е 1481.26 лв.. М. е платил от
главницата 154.48лв. и е останала от чистата стойност на кредита неплатена
сумата 935.52лв., която кредитополучателят дължи, дори и договорът за
потребителски кредит да е нищожен.
Съгласно чл.22 от Закона за потребителския кредит,
когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и
ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита (чл.23 от ЗПК). В случая ищецът е
претендирал само неплатената част от чистата стойност на кредита в размер на
935.52лв., поради което дори и да е основателно възражението за нищожност на
договора за потребителски кредит, то няма да се отрази на дължимостта на
претендираната сума.
Вземането на банката по Договор за потребителски
кредит № FL531375 от 25.05.2010г. е било цедирано на ищеца-въззиваем „ЕОС
Матрикс" ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016г., каквато възможност е
била предвидена в процесния договор за потребителски кредит. Длъжникът е бил
уведомен лично за прехвърлянето на вземането, което не се оспорва, и прехвърлянето
на вземането има действие спрямо него от деня, когато му е било съобщено -
08.02.2016г..
ЯОС намира за неоснователно възражението на
въззивника за погасяване на задължението му с изтичане на погасителна давност. Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
В чл.111 от ЗЗД е предвидена 3-годишна погасителна давност за вземания, които
са различни от процесното. Въззивният състав споделя практиката на ВКС, че „
при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема
на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора (в т.см. са решение № 28/05.04.2012 г. на ВКС по
гр.д.№ 523/ 2011 г. ІІІ г.о. и решение № 261/12.07.2011 г. на ВКС по гр.д.№
795/2010г.,ІV г.о.). В случая е приложим общият петгодишен давностен срок по
чл.110 ЗЗД. Падежът на договора за
потребителски кредит е настъпил на 25.08.2014 г., тъй като кредиторът не е
упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Следователно, от падежа
- 25.08.2014г., до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -
05.01.2018 година, петгодишният
давностен срок не е изтекъл. Ето защо,
ЯОС намира, че възражението за погасяване по давност на задължението за плащане
е неоснователно.
Въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение като правилно следва да бъде потвърдено. При този изход от делото, на
въззиваемата страна следва на основание чл.78, ал.8 от ГПК, да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
На основание изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
Потвърждава решение № 38/28.06.2019г. на ЕРС
по гр.д.№ 283/2018 г. по описа на ЕРС.
Осъжда Д.С.М., с ЕГН **********, на осн. чл.78,
ал.8 от ГПК, да заплати на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул."Рачо
Петков-Казанджията" № 4-6, с ЕИК *********, представлявано от Р. И. М. - Т.,
в качеството й на управител, чрез пълномощник юрк.В.Д., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Решението е
окончателноо и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.