№ 1598
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. Д.
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. Д. Административно
наказателно дело № 20241110215699 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба срещу Наказателно постановление (НП) № 38-
158/12.12.2023г. издадено от Пламен Кирилов Тончев – председател на
Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНД) – София, издадено въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ФР-
10-8046/27.10.2023г., съставен от експерт в отдел „Контрол върху задължените
лица по ЗМИП“ - К. Т. Д., в качеството й на контролен орган. НП е издадено за
извършено административно нарушение от страна на „ТИТАН ПРОПЪРТИС“
ООД ЕИК: ********* на чл. 66, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 1, вр. чл. 10, т. 4 от
ЗМИП, а именно не е изяснило произхода на средствата при установяване на
делови взаимоотношения чрез сключен договор за посредничество от
24.08.2023г. със Симеон Йовчев Пенков, чрез прилагане на поне два от
способите в чл. 66, ал. 1 от ЗМИП, преди да пристъпи към изясняване на
произхода на средствата чрез писмена декларация по чл. 66, ал. 2 от ЗМИП.
На основание чл. 116, ал. 1, т. 2 от ЗМИП на „ТИТАН ПРОПЪРТИС“ ООД е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
С решение № 20360 от 17.10.2024г. Административен съд – София град
(АССГ) е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СРС поради
допуснато съществено процесуално нарушение при първоначалното му
разглеждане, изразяващо се в постановяване на решение без преди това
санкционираното дружество да е било редовно призовано в съдебно
заседание, което от своя страна е препятствало възможността на дружеството
да участва в производството и да организира защитата си.
В жалбата на санкционираното лице се поддържа, че НП е
незаконосъобразно, издадено е при съществено нарушение на процесуалните
правила и е налице неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че
два от способите по чл. 66, ал. 1 от ЗМИП са приложени и това е видно от
1
„Протокол по чл. 66, ал. 1“ и посредством допълнителни обяснения
представени на наказващия орган на 06.11.2023г., а като допълнителен трети и
незадължителен е приложен и способа по чл. 66, ал. 2 от ЗМИП, който се
изразява в попълване на декларация от клиента за изясняване произхода на
средствата му. Навежда доводи, че не са настъпили вредни последици от
действията на санкционираното дружество и моли за отмяна на НП № 38-
158/12.12.2023г.
В дадения ход на делото по същество, жалбоподателя, редовно призован,
се явява чрез своя процесуален представител, който поддържа жалбата и
претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се
представлява от упълномощен служител с юридическо образование Марияна
Ангелова, който оспорва жалбата и предоставя писмени бележки, в които
подробно се описват доводите за това. Поддържа, че оспореното НП трябва да
бъде потвърдено.
Съдът като обсъди всестранно, обективно и пълно доводите и
възраженията, изложени в жалбата и НП, и като се запозна с материалите по
делото, въз основа на закона, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице, чрез АНО, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол
и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, следователно
жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От доказателствата по делото се установява, че е издаден е АУАН № ФР-
10-8046/27.10.2023г., съставен от експерт в отдел „Контрол върху задължените
лица по ЗМИП“ К. Т. Д., в качеството й на контролен орган, определена за
такъв със Заповед за определяне на контролни органи от 14.08.2023г. и
Заповед за извършване на проверка на задължено лице от 08.09.2023г. Със
заповед от 08.09.2023г. за период на проверката е определен този от
01.01.2023г. до 31.08.2023г., като целта на проверката е била да се установи
изпълнение на задължението за прилагане на вътрешни правила за контрол и
предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма,
изпълнение на задължението за извършване на собствена оценка на риска на
клиентите на задълженото лице и изпълнение на изискванията на ЗМИП при
изпълнението на тези задължения.
В хода на проверката е установен сключен на 24.08.2023г., попадащ в
периода на проверката, договор за посредничество между „ТИТАН
ПРОПЪРТИС“ ООД, ЕИК: ********* и Симеон Йовчев Пенков, ЕГН:
**********, в резултат на който е възникнало делово взаимоотношение между
двете страни по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗМИП. Възникването на това
взаимоотношение, според чл. 11 от ЗМИП, обуславя задължение за „ТИТАН
ПРОПЪРТИС“ ООД, в качеството си на задължено лице по чл. 4, т. 18 от
ЗМИП, да приложи мерки за комплексна проверка на клиента си Симеон
Йовчев Пенков, като според чл. 10, т. 4 от ЗМИП изясняване на произхода на
средствата на клиента е един от елементите на комплексната проверка.
С писмено искане № 4 от 18.09.2023г. към Заповед №Ф-9-
189/08.09.2023г. проверяващите са изискали писмени разяснения и/или
2
документи относно това кои способи по чл. 66, ал. 1 са приложени от „ТИТАН
ПРОПЪРТИС“ ООД при изясняване на произхода на средствата на клиента си.
В отговор на това искане са постъпили писмени бележки (от 19.09.2023г.) от
страна на проверяваното дружество, в т. 1 от които е посочено, че проверката
на произхода на средствата се осъществява чрез прилагането на поне два по
способите, като се цитират посочените в ал. 1 на чл. 66 от ЗМИП способи.
Разяснява се, че при невъзможност да се установи произхода на средствата
чрез тези способи се преминава към попълването на писмена декларация от
страна на клиента. Към писмените бележки не са предоставени доказателства
относно това как е приложен способът, не е обективирано приложението на
способа към клиента на дружеството Симеон Йовчев Стойчев в никаква
форма, а само се предоставя разяснение, че способите в чл. 66, ал. 1 от ЗМИП
се прилагат. Към момента на проверката не са предоставени документи, които
да подкрепят твърдението на дружеството, че два от способите по чл. 66, ал. 1
от ЗМИП са били приложени, за да се изясни произходът на средствата на
въпросния клиент.
На 27.10.2023г. е издаден АУАН № ФР-10-8046, в който се констатира, че
е извършеното нарушение на чл. 66, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 1, вр. чл. 10, т. 4
от ЗМИП, като АУАН е издаден от компетентното за това лице К. Т. Д., в
качеството й на контролен орган, определена за такъв със Заповед за
определяне на контролни органи от 14.08.2023г. и Заповед за извършване на
проверка на задължено лице от 08.09.2023г.
Въз основа на АУАН № ФР-10-8046 е издадено НП № 38-
158/12.12.2023г., издадено от Пламен Кирилов Тончев – председател на
Държавна агенция „Национална сигурност“ – София, в изпълнение на
правомощието му да издава наказателни постановления, определено в чл. 123,
ал. 1 от ЗМИП. НП е връчено на представител на дружеството-жалбоподател
на 15.12.2023 г., а жалбата, по повод на която е образувано настоящото
съдебно производство е подадена на 02.01.2024 г.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за изводима при
оценката и анализа на следните доказателствени източници:
Писмени доказателства – Заповед №3-2121 от 14.08.2023г.; Заповед №ФР-
9-189 от 08.09.2023г.; искане на документи №2 към Заповед №ФР-9-
189/08.09.2023г.; копие на Договор за посредничество; искане на документи
№4 към Заповед №ФР-9-189/08.09.2023г.; писмени бележки във връзка с
искане №4; констативен протокол за извършване на проверката; АУАН № ФР-
10-8046/27.10.2023г.; НП № 38-158/12.12.2023г.;
Гласни доказателствени средства – показания на свидетеля К. Т. Д.;
Съдът кредитира в цялост описаните доказателства, тъй като са
еднопосочни и непротиворечиви, като въз основа на доказателствената
съвкупност се изяснява обективната истина по случая.
Единствено следва да се направи уточнение относно писменото
доказателство, представено от санкционираното дружество, а именно
„Протокол по чл. 66, ал. 1 от ЗМИП“. Копие от този документ не е
предоставен в хода на проверката от контролния орган на ДАНС, а за първи
път копие е предоставено на съда при разглеждането на първото по ред
въззивно производство. Макар и да не съществува преклузивен срок за
3
представянето на доказателства в административнонаказателния процес и е
допустимо документ да бъде предоставен като доказателство и извън срока на
проверката по ЗМИП, то същият следва да се изключи от доказателствената
съвкупност по следните съображения:
Макар и датиран към 24.08.2023г., същата дата както и тази на подписване
на договора за посредничество с клиента, то това не доказва убедително
съществуването на документа в обективната действителност към онзи момент,
тъй като липсва достоверна дата. Неясно остава и защо ако е съществувал към
момента на проверката, този документ не е бил предоставен при изискването
му от проверяващия орган, тъй като това би довело до избягване
ангажирането на административнонаказателната отговорност за дружеството,
а именно ако този документ е бил предоставен, това би доказало
приложението на способите по чл. 66, ал. 1 ЗМИП и проверяващият орган не
би изготвил АУАН.
Положената в края на документа дата, която цели да удостовери момента
на подписването му, както и тази, която цели да удостовери верността на
документа с оригинала са положени ръкописно, следователно какви да бъдат
зависи единствено от волята на този, който ги полага и не е налице обективна
индикация относно датирането и подписването на документа (напр.
автоматизирана система за генериране, нотариално удостоверяване).
Евентуалното ненадлежно съхранение и организация на документите в
дружеството не могат да бъдат приети като аргумент за непредоставянето на
документа своевременно, нито могат да доведат до преодоляване на
съмнението, че документът е съставен единствено за целите на съдебното
обжалване на НП. Именно поради тези съображения копието от документа
следва да бъде изключено от доказателствената съвкупност, тъй като не
съставлява надеждно писмено доказателство, въз основа на което съдът на
формира изводите си относно значимите факти.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящия състав
приема, че от правна страна се установява, следното:
Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП са издадени от
органи с необходимата компетентност, във формата и със съдържанието
предвидени в закона (чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН), и при спазване на
установените срокове и ред. Същите са връчени надлежно на
санкционираното дружество. При издаване на НП № 38-158/12.12.2023г.
наказващият орган е взел предвид депозираните писмени разяснения от
представителя на санкционираното дружество, като е обсъдил причините,
поради които не приема същите. Предоставянето на разяснения относно
способите, които са били приложени по чл. 66, ал. 1 ЗМИП без реално
обективиране на приложението на способите по даден начин и предоставянето
му на органа при поискване, представлява липсва на доказателства, че
способите въобще са приложени. Поради тези съображения, възражението на
процесуалния представител на санкционираното лице, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, не може да бъде
споделено.
От материалноправна гледна точка НП № 38-158/12.12.2023г. също се явява
законосъобразно. Способите за изясняване на произхода на средствата,
определени в чл. 66, ал. 1 от ЗМИП, вр. чл. 11, ал. 1, т. 1, вр. чл. 10, т. 4
4
изискват изчерпването на поне два от способите на ал. 1 на чл. 66 от ЗМИП,
преди да се пристъпи към попълване на декларация по ал. 2 на същия член.
Настоящият състав не споделя доводите на представителя на санкционираното
дружество, че същото не е осъществило съставомерно нарушение, за което
свидетелствал предоставеният на по – късен етап „Протокол по чл. 66, ал. 1“,
поради изложените вече съображения за документа и изключването му от
доказателствената съвкупност.
Освен изчерпване на поне два от способите по чл. 66, ал. 1 от ЗМИП, за
преминаване към изясняване на произхода на средствата чрез декларация се
изисква да е налице и второ обстоятелство – произходът на средствата да не е
изяснен чрез прилагане на два от способите или резултатът от прилагането на
способите да е довел до противоречива информация. Именно поради това
задължително като второ обстоятелство е необходимо резултатът от
прилагането на способите да е обективиран в някаква форма към момента на
установяване на делови отношения, за да може да се направи и преценката
относно това дали произходът на средствата е изяснен. Точно и заради това е
важно всички документи да са били съществували в обективната
действителност към момента на установяване на делови отношения с клиента
и да са били предоставени в хода на проверката. В противен случай
проверяващият орган няма как сам да направи преценка за наличието на тези
две обстоятелства и липсата на документи, които да свидетелстват за
прилагането на способите и за резултата от това, но наличието на декларация
по ал. 2 на чл. 66 от ЗМИП обуславя като единствен възможен резултат от
проверката това да се издаде АУАН.
Не може да се приеме доводът на представителя на дружество, че
ненадлежното съхранение на информация и документи, поради което и
ключовият документ не е бил предоставен своевременно, е достатъчно
основание да се приеме, че деянието не съставлява нарушение. Освен, че
собствената небрежност не може да бъде причина за неангажиране на
административнонаказателна отговорност, това твърдение по никакъв начин
не е годно да докаже, че нужната проверка е направена при установяване на
делови отношения с клиента чрез прилагането на способите по ал. 1 на чл. 66
от ЗМИП.
Единствено с оглед пълнота на изложението, следва да се посочи следното:
Видно от Заповед ФР-9-189 от 08.09.2023г. една от целите на проверката е да
установи, че са налице вътрешни правила за контрол и предотвратяване
изпирането на пари и финансирането на тероризма, каквото е изискването на
чл. 101, ал. 1 от ЗМИП. В този смисъл надлежното изготвяне и съхранение на
документи е ключов фактор за изпълнение на това задължение от страна на
задължените лица по ЗМИП. Прилагането на способите по чл. 66 от ЗМИП и
обективирането на резултата от приложението на способите по ал. 1 са част от
такива вътрешни правила и са индикация за наличието им. В този смисъл,
преминаването към попълване на декларация по чл. 66, ал. 2 от ЗМИП като
алтернативен или допълнителен способ за изясняване произхода на
средствата, без първо дружеството да приложи два от способите по ал. 1 на
чл. 66 от ЗМИП, не просто прехвърля отговорността за изясняването на
произхода на средствата на клиента, но е и индикация, че вътрешни правила
относно осъществяването на комплексна проверка на практика липсват. В този
5
смисъл непредоставянето на документ, който да свидетелства за прилагането
на способите по чл. 66, ал. 1 от ЗМИП не може да се разглежда като изолиран
факт и като единствен такъв от значение за спазването на правилата на ЗМИП,
а от значение е още и наличието на цялостни вътрешни правила и организация
в дружеството за провеждането на проверка клиентите му.
Поради факта, че е санкционирано дружество, което не може да формира
само воля, неговата отговорност е безвиновна и обективна, явява се излишно
анализирането на субективната страна на нарушението.
Съдът приема, че случаят не представлява маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Нарушението на чл. 66, ал. 1 от ЗМИП е формално
нарушение, а не резултатно такова. Формалните нарушения, или още тези на
„просто извършване“, се осъществяват и са довършени със самия факт на
неизпълнение на предвиденото в закона задължение и не е необходимо
настъпването на определен противоправен резултат, за да се считат за
осъществени. Следователно за прилагането на чл. 28 от ЗАНН трябва да се
направи преценка, не на това дали има и какъв е настъпилият резултат, а каква
е степента на застрашаване на обществените отношения, които се защитават с
административнонаказателната разпоредба. Неприлагането на достатъчно
грижа за надлежното изготвяне и предоставяне на документи, които доказват
произхода и потока на средствата на клиента на дружеството, застрашава в
достатъчна степен обществените отношения, свързани с прозрачността в
отношенията между стопанските субекти в страната, за да може това
бездействие да се квалифицира като осъществяване на административно
нарушение. Поради така изложеното, не може да се приеме и доводът на
представителя на санкционираното дружество, че се касае за маловажен
случай поради липсата на вредни последици от нарушението.
С оглед изложените мотиви съдът приема, че жалбата по повод на която е
образувано настоящото въззивно съдебно производство е неоснователна, а
атакуваното с нея НП следва да се потвърди. При този изход на делото
жалбоподателят няма право на разноски и такива не следва да му се
присъждат. Право на разноски има единствено въззиваемата страна ДАНС, в
полза на която следва да се присъди сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, за заплащане на която следва да бъде
осъдено дружеството-въззивник.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-158/12.12.2023г.,
издадено от Пламен Кирилов Тончев – председател на Държавна агенция
„Национална сигурност“ – София, с което на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 от
ЗМИП на „ТИТАН ПРОПЪРТИС“ ООД ЕИК: ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за неизпълнение на
задължение по чл. 66, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 1, вр. чл. 10, т. 4 от ЗМИП.
ОСЪЖДА „ТИТАН ПРОПЪРТИС“ ООД ЕИК: ********* да заплати на
ДАНС – София сумата от 100 /сто/ лева, представляваща направени по делото
разноски за процесуално представителство.
6
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - София град в 14- дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7