№ 179
гр. С., 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20252200500209 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано във връзка с въззивна жалба депозирана от адв.Д.,
пълномощник на ЗЕАД „ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, със
седалище и адрес на управление гр.С., пл. „Позитано“, № 5, против решение
№ 289/14.04.2025г. по гр.д. № 6416/2024г. на РС – С., с което е бил отхвърлен
предявеният от жалбоподателя против Община С. иск с правно основание
чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 440.79лв. представляваща изплатеното по застраховка „Автокаско”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 03.07.2024 г. от
виновно противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и
необозначаване на разкопана част на пътното платно от длъжностни лица,
чиито възложител е ответника. С обжалваното решение въззивникът е бил
осъден да заплати деловодни разноски в размер на 400.00лв.
Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно. Основен
принцип в правото бил, че всеки е длъжен да поправи вредите, които е
1
причинил. Ответната страна - Община С. не била изпълнила задължението си
да обезопаси общински път. Дори не била сигнализирала за съществуващата
неравност на пътя. Тя следвало да заплати настъпилите щети, които
жалбоподателят бил платил на застрахованото лице във връзка със
съществуващото между тях застрахователно правоотношение. В случая не бил
съставен протокол за ПТП, тъй като нямало пострадали лица. В такива случаи
се изготвяли единствено Заявление за изплащане на обезщетение и
Декларация за настъпило застрахователно събитие. Тези документи били
приложени към исковата молба. Страната счита, че механизмът на настъпване
на ПТП е бил напълно установен. Налице било пълно съвпадение между
писмените доказателства и свидетелските такива.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да се уважат
исковите претенции на страната изцяло. Претендират се разноски за двете
инстанции. Няма направени доказателствени искания.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
юриск.Михайлова – процесуален представител на Община С.. С него ВЖ е
оспорена като неоснователна. Посочено е, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Въззивникът не бил установил по безспорен
начин механизма на настъпване на претендираните щети. Той не бил
представил в оригинал оспорените от ответника писмени доказателства,
поради което съдът правилно не ги бил взел предвид. Страната посочва, че
протокол за ПТП не се съставя само когато има пострадало лице, а и в други
случаи, освен това свидетелските показания не били категорични. Свидетелят
само предполагал, по какъв начин са настъпили щетите. Той следвало при
избора си на скорост на движение да се съобрази със състоянието на пътя,
което означавало, че е трябвало да види и съобрази съществуващата неравност
на пътното платно. Според СТЕ водачът имал възможност да възприеме
съществуващото препятствие и да предотврати настъпването на ПТП като
спре или заобиколи.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Няма направени
доказателствени искания. Претендира се заплащането на юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з.въззивникът редовно призован не се представлява. Процесуалният
му представител адв.Д. в писмено становище моли да се уважи въззивната
2
жалба. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована се представлява от
юриск.Михайлова, която оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания
отговор по нея и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. третото лице помагач се представлява от адв.П., който моли да се
потвърди обжалваното решение. Няма направено искане за присъждане на
разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 22.04.2025г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 05.05.2025г. е
била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.
Пред районния съд е бил предявен иск с правно основание с чл.410, ал.1
, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата от
440.79лв., регресно вземане по щета № 470423242440928 представляваща
стойността на заплатеното от дружеството застрахователно обезщетение по
застраховка „ Каско Стандарт“ на МПС“.
В разпоредбата на чл.410, т. 2 от КЗ е предвидено, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него
на трето лице работа, при или по повод, на която са възникнали вреди по чл.
49 от Закона за задълженията и договорите.
Искът е регресен, а отговорността е безвиновна. За установяване
основателността на иска е необходимо ищецът да установи по несъмнен начин
3
съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и
застрахованото лице, настъпването на застрахователно събитие и заплащането
на застрахователното обезщетение, както и противоправно бездействие от
страна на лице, за което отговаря ответникът, в резултат на което са причинени
имуществените вреди на застрахованото МПС.
Съдът намира, че предявеният от ищеца иск е основателен поради
следните съображения:
На първо място следва да се обсъди обстоятелството, че решаващ мотив
на РС за отхвърляне на исковата претенция е обстоятелството, че ищецът не е
представил в оригинал – Заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение от 03.07.2024г., Декларация за настъпване на застрахователно
събитие и Протокол № 7795- 17201038028. По делото са представени
единствено преписи от тези документи и съдът е приел, че след като същите
не са представени в оригинал, не следва да ги вземе предвид въобще. Това
процесуално поведение на съда е неправилно.
С исковата молба са представени заверени преписи от Заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение от 03.07.2024г., Декларация за
настъпване на застрахователно събитие и Протокол № 7795- 17201038028.
Според разпоредбата на чл.183, ал.1 от ГПК, когато по делото се
прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната
препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала
на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това,
представеният препис се изключва от доказателствата по делото. В настоящия
случай представените с исковата молба документи са заверени от
пълномощника на ищеца – адв.Д. и по правилата на чл.32 от ЗАдвокатурата,
поради което те имат силата на официално заверени документи (Адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му
предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на
досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи).
В настоящия случай, в извършения от съда доклад той не се позовава на
хипотезата на чл.183, ал.1 от ГПК, а задължава ищеца да представи документи
в оригинал на друго основание – „направено оспорване“. Следва да се
отбележи и обстоятелството, че когато е задължил ищеца да представи
документите в оригинал, съдът не го е предупредил за правните последици
при неизпълнение на указанията му, което също представлява процесуален
4
пропуск.
На следващо място е необходимо да се обсъди т.н. „оспорване“ на
документи, което е докладвано от разглеждащия спора съд в определение 473
от 10.02.2025г. като „оспорване на истинността на представените от ищеца
писмени документи“. В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че
„оспорва истинността, верността на съдържанието и по същество“ – заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение, декларация за настъпили
застрахователни събития, протокол от ПТП, опис на претенциите, опис –
заключение на претенциите, доклад по щета. Било е поискано откриването на
процедура по чл.193 от ГПК.
Така направеното „оспорване“ е недопустимо направено по този начин.
По принцип документите са истински – автентични и верни и
неистински – неавтентични или неверни. Автентичните документи са тези,
които са материализирали в себе си изявлението на лицето, което е сочено за
техен автор, съответно неавтентични документи са тези, които съдържат
изявление, което не е направено от лицето сочено за техен автор. Освен това
неавтентични документите могат да са налице и когато отразеното в тях
съдържание не е изявление на автора им. Тогава е налице подправен документ.
При това принципно положение ответникът е следвало да конкретизира
своите твърдения – дали оспорваните документи не са подписани от лицата,
които са сочени за техни автори или отразеното в тях съдържание не отговаря
на волеизявлението на авторите им, или че съдържанието в документите не
отговаря на удостовереното с документа фактическо положение (неверен
документ). Така общо и бланкетно направени възраженията не водят до
възможност за откриване на производство по чл.193, ал.2 от ГПК, както и до
задължение на представящата документа страна да заяви дали ще се ползва от
него или не (чл.193, ал.2 от ГПК), с произтичащите от това изявление
последици. РС не е положил необходимите усилия за изясняване позицията на
ответника и за правилно процедиране с оглед изяснената му позиция. По
делото няма данни съдът да се е произнасял за откриване на процедура по
чл.193, ал.2 от ГПК.
Няма спор между страните за това, че е съществувало валидно
застрахователно правоотношение между въззиваемата страна - застраховател
5
и собственика на автомобила – участник в ПТП. Между тях е била сключена
застраховка „Каско Стандарт“, която е била валидна към датата на настъпване
на събитието. Застрахователят е заплатил обезщетението на 09.07.2024год. на
стойност 440.79лева.
Според изготвената САТЕ щетите отговарят да са получени по начина,
по който са описани в Уведомлението за настъпване на ПТП пред
застрахователя и са в причинно – следствена връзка с него. Мястото на
настъпване на ПТП е част от общинската градска мрежа и като такова е
следвало да се поддържа от ответника по иска – Община С.. В случая дупката
(неравност по пътя) е съществувала от дълго време (св.показания), същата не е
била отремонтирана своевременно или сигнализирана по подходящ начин.
САТЕ посочва също, че св.Ставрев по принцип е можел да предотврати
преминаването през конкретната неравност по пътя, но от показанията му
става ясно, че след неговия автомобил и в насрещната част на пътното платно
са се движили други автомобили, които са го принудили, макар и с много
ниска скорост да премине през дупката и това е довело до настъпване на ПТП
и щетите по автомобила му.
Съдът намира, за неоснователно възражението на въззивника за наличие
на съпричиняване на щетата от страна на св.Ставрев, поради несъобразена
скорост и несъобразяване с обстановката. Изготвената по делото
автотехническа експертиза посочва, че е напълно възможно настъпилото
увреждане да се получи при ниска скорост на движение (под разрешената за
населено място), достатъчно е било дълбочина на дупката от около 8 – 10см.,
което обстоятелство е било налично.
За пълното следва да се отбележи, че не всички ПТП се посещават от
КАТ. Законът предвижда специални хипотези, при които е задължително
посещаването на ПТП от органи на КАТ, но настоящият случай не е такъв, тъй
като не е налице нито една от предпоставките на чл.125 ЗДвП.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено.
Предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед изложеното съдът намира първоинстанционното решение за
правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.
6
Съобразно правилата на процеса на въззивната страна следва да бъдат
присъдени деловодни разноски. Такива са претендирани в размер на 710.00лв.,
от които ДТ – 50.00лв., депозит за ВЛ - 200.00лв., депозит за разпит на
свидетели – 60.00лв. и възнаграждение за адвокат – 400.00лв. (минимален
размер) и следва да бъдат изцяло уважени.
За въззивна инстанция претендираните деловодни разноски са в размер
на 425.00 лв. от които 25.00лв. – ДТ за въззивно обжалване и 400.00лв.-
адвокатско възнаграждение. Претендираното адвокатско възнаграждение , е в
минимален размер, същото не следва да се редуцира като прекомерно, поради
което претенциите за разноски на въззивника следва да бъдат изцяло уважени.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 289/14.04.2025г. по гр.д. № 6416/2024г. на С.ския
районен съд.
Вместо това постанови:
ОСЪЖДА по предявения иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ
във вр. с чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД Община С. със седалище и адрес на
управление гр.С., бул. „ Цар Освободител“ , № 1 да заплати на ЗЕАД „
БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, със седалище и адрес на
управление гр.С., пл. „Позитано“, № 5 сумата от 440.79лв. представляваща
изплатено по застраховка „Каско Стандарт“ обезщетение за застрахователно
събитие настъпило на 03.07.2024г. вследствие на виновно и противоправно
поведение на длъжностни лица, чийто възложител е ответника, което се е
изразявало в необезопасяване и необозначаване на разкопана част от пътното
платно, част от общинската пътна мрежа, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на исковата молба – 17.12.2024г.
до окончателното изплащане на задължението.
7
ОСЪЖДА Община С. със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „
Цар Освободител“ , № 1 да заплати на ЗЕАД „ БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“, със седалище и адрес на управление гр.С., пл.
„Позитано“, № 5 деловодни разноски за първа инстанция в размер на 710.00лв.
ОСЪЖДА Община С. със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „
Цар Освободител“ , № 1 да заплати на ЗЕАД „ БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“, със седалище и адрес на управление гр.С., пл.
„Позитано“, № 5 деловодни разноски за въззивна инстанция за заплатени
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 425.00
(четиристотин двадесет и пет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8