№ 1609
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20231100113511 по описа за 2023 година
Предявени са два осъдителни иска по чл . 432, ал. 1 от КЗ, във вр. чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД, при условията на обективно съединяване.
Производството е образувано по искова молба на Д. И. Й., ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. Я. Д. - САК, с която са предявени обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за осъждане на ЗК „ЛЕВ ИНС", да заплати сумата от 80 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата 972 лв.
обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило на 05.08.2023 г. ПТП,
причинено от водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от 29.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 05.08.2023 г., около 18:10 часа в, гр. София,
между ищеца и водач на л.а. „Ситроен", модел „Берлинго", с per. №*******, а именно -
Н. М. С., с ЕГН **********, настъпило ПТП. Съгласно исковата молба, шофьорът на
лекия автомобил се движил по ул. „Околовръстен път", с посока на движение от гр.
Нови Искър към бул. „Ломско шосе", като на около 1.3 км, след разклона за с.
Мировяне, ответникът грубо е нарушил конкретни разпоредби в ЗДвП, реализирайки
ПТП с попътно движещия се до него мотоциклет марка „Хонда", модел „600 Ф", с per.
Номер *******, управляван от ищеца - Д. Й., с ЕГН **********.
Местопроизшествието е посетено от дежурен служител, който е съставил Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № К-465, в който са описани обстоятелствата и
причините за настъпването на инцидента. Образувано е също и досъдебно
производство №11256/23 г. по описа на СДВР и пр.пр. № 33376/23 г. по описа на СРП.
Ищецът навежда довод за претърпени имуществени и неимуществени вреди в
резултат на описаното ПТП. Неимуществените вреди се изразяват в получени
травматични увреди с остри и силни болки в областта на дясно рамо и ръка. При
постъпване в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов" на ищеца е поставена диагноза „комплексна
1
мултифрагментна фрактура на дясна скапула/лопатка/ с дислокация на фрагментите,
фрактура улната /лакътната кост/ дистално на дясна ръка, мозъчно сътресение. В
първия месец от възстановяването си, болките на ищеца били особено интензивни.
Поради травмите, у същия настъпили трайни затруднения досежно движенията на
горен десен крайник, съпроводени със силни болки и ограничение на движението
крайника. Травмата на главата довела до гадене, световъртеж и загуба на съзнание.
Част от неимуществените вреди са и невъзможността за осъществяване на основни
битови потребности, непрестанни силни болки, водещи до прием на обезболяващи и
промяна в емоционалното състояние на ищеца - станал напрегнат, тревожен,
неспокоен, с чувство за безпомощност и приемайки се за тежест на роднините си.
Имуществените вреди се свеждат до разходите лечението в УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов" ЕАД, което е на обща стойност 972 лв.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 367 от ГПК е постъпил отговор
от ответната ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, в който е изложено становище за неоснователност на
исковата претенция. Оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът
твърди, че именно ищецът е причинил процесното събитие, като водач на мотоциклет
„Хонда", модел „600Ф", с per. № *******, без да притежава необходимата категория за
водач на мотоциклет. Ответникът претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба във връзка с
механизма на осъществяване на твърдяното ПТП. Ответното дружество поддържа, че
процесното произшествие е настъпило, защото ищецът не е изпълнил задължението си
да се движи в крайна дясна част на пътното платно в посоката си за движение, не е
спазвал дистанция от движещото се пред него превозно средство и се е движил
несъобразена скорост. Твърди се в отговора, че всъщност ищецът е нарушил
разпоредбите на чл.5, ал.З, т.1, чл.15, чл. 20 и чл.21 от ЗДвП, като е управлявал МПС
неполагайки грижата на добрия стопанин - необезоапсен, без необходимото облекло,
каска, кори и наколенки. Ответната страна навежда на това, че не е влязла в сила
присъда, от която да е видно кой от двамата водачи в процесния случай е виновен.
Ответникът прави искане за спиране на производството до изясняване на
фактическата обстановка по делото и влизане в сила на присъда, която да установи
вината на един от двамата водачи. В условията на алтернативност, ответникът прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Д. Й. на 50 %
съобразно чл.51, ал.2 ЗЗД. Отново, в условията на алтернативност, ответникът
претендира намаляване на обезщетението. Твърди, че ищецът има принос за периода
на възстановяване, поради ненавременното предприемане на лечение, както и
неспазване на хигиенни предписания, дадени от медицинските лица. Ответната страна
оспорва причинно-следствената връзка между процесното събитие и настъпилите
неблагоприятни последици за ищеца. Оспорва твърдението, че ищеца търпи описаните
в исковата молба имуществени и неимуществени вреди. Налице е оспорване по
отношение на претенцията по акцесорния иск за лихви от дата 13.07.2023 г.
Претендират се съдебни и деловодни разноски. Относно доказателствените искания на
ищеца няма възражения, не се оспорва гореописаната застрахователна полица.
Отправена е молба за спиране на производството до изясняване на фактическата
обстановка по делото и влизане в сила на присъда, сочеща вината на един от двамата
водачи. Моли се да бъде изискана в цялост наказателна преписка във връзка с
Констативен протокол № 465/05.08.2023 г. на СДВР, отдел „Пътна полиция" на
основание чл.186 ГПК за досъдебното производство.
В срока по чл.372 ГПК е подадена допълнителната искова, в която ищецът
конкретизира своите твърдения, поддържайки изцяло правния си извод относно
виновността на ответника. Насочва към това, че водачът на лекия автомобил не е
спазил нормативно изискване съгласно чл.25, ал.1 ЗДвП. Оспорва основателността на
2
възражението за съпричиняване. Поддържа тезата, че ищецът е правоспособен водач,
тъй като притежава СУМПС с категории „А" и „Б", които му позволяват да управлява
мотоциклет и триколесни превозни средства с мощност над 15 kW, както и леки,
лекотоварни и товарни автомобили с ръчна или автоматична скоростна кутия и с тегло
вкл. Товара до 3,5т. и 9 места. Ищецът оспорва твърденията за превишена скорост.
Поддържа становището, че ответникът не е спазвал правилата за движение по
пътищата. Във връзка с имуществените и неимуществените вреди, ищецът твърди, че
лечебно-възстановителният период още не е приключил, тъй като неколкократно от
инцидента насам, пострадалият бива хоспитализиран в различни лечебни заведения
респективно с диагнози „увреждане на брахиалния плескус", „травматична парализа на
десен мишничен сплит", „последици от травма на нервите на горен крайник". Твърди
се, че пострадалият все още не е възстановен напълно.
В отговора си на допълнителна искова молба, ответникът поддържа,
възраженията, отправени в отговора на исковата молба. Поддържа становището, че
претенцията е неоснователно завишена и не съответства на чл.52 от ЗЗД. Поддържа
мнението за неоснователност относно претенцията за лихви. Поддържа направените в
отговора на исковата молба доказателства.
В открито заседание ищецът чрез адв. Л. поддържа предявените искове.
Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Ответното дружество в открито с.з., чрез юрк. Т. оспорва предявените искове.
Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, след като обсъди направените от
страните доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235
от ГПК и чл.12 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
В приетия констативен протокол за ПТП № К-465 от 05.08.2023г. издаден от
СДВР, отдел „Пътна полиция“ е отразено, че на 05.03.2023г. около 18,10ч. на
Околовръстен път с посока на движение от гр.Нови Искър към бул.Ломско шосе на
1,3 км след разклона за с.Мировяне ищецът Д. И. Й. управлява мотоциклет „Хонда“,
модел „600 Ф“ с per. №*******, като участва в ПТП с попътно движещия се пред него
л.а. „Ситроен Берлинго", с per. №*******, а именно - Н. М. С.. Отразено е, че при ПТП
е пострадал мотоциклетиста Д. И. настанен в болница „Пирогов“ с работна диагноза
фрактура на лакътна кост и комоцио./л.8 от делото /
От приетата Епикриза по ИЗ № 31270/ 2023г. на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“
ЕАД, се установява, че на 05.08.2023г. Д. Й. на 28г. е постъпил в лечебното заведение с
диагноза: счупване на лопатката, закрито. На 10.08.2023г. на ищеца е извършена
операция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация. Установява се, че на
11.08.2023г. ищецът е изписан от лечебното заведение с препоръки за ХДР и за
домашно лечение и проследяване. /л.9-л.10 от делото/
Приета е неоспорена фактура от 11.08.2023г. издадена от УМБАЛСМ
„Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, видно от която ищецът е заплатил сума в размер 972 лева за
медицински изделия. /л.11/
Представена е претенция за изплащане на обезщетение от 29.08.2023г., с която
ищецът Й. е сезирал ответното застрахователно дружество с искане за определяне на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди вследствие процесното ПТП.
Претенцията е връчена на ответника чрез „Български пощи“ на 30.08.2023г., видно от
известие за доставяне ИД PS 1000PS7PV6 W. /стр. 12-15/
Приета е Епикриза по ИЗ № 40457 на УМБАЛ „Софиямед“, клиника по
ортопедия и травматология, от която се установява, че на 25.10.2023г. ищецът е
постъпил в лечебното заведение с диагноза: увреждания на брахналния плексус.
3
Извършена е операция, назначено медикаментозно лечение. На 01.11.2023г. Д. Й. е
изписан с подобрение. Дадени са препоръки./л.73-л.76/
По искане на страните е допуснато изслушването на съдебно-медицинска
експертиза изготвена от вещо лице ортопед травматолог, чието заключение не е
оспорено от страните и съдът го кредитира като обективно и пълно. В заключението
на СМЕ е обосновано, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: закрито многофрагментно счупване на дясната лопатка;
счупване на долната част на дясната лакътна кост; контузия на главата /теменно/;
периорбитално кръвонасядане на лицето в дясно; мозъчно сътресение; два малки
кръвоизлива /7 мм и 5 мм /в основата на челния дял на мозъка; контузия на гръдния
кош; травматична парализа на десния мишничен сплит. Вещото лице д-р Т. Димтрова
посочва, че закритото многофрагментно счупване на дясната лопатка, което е
увредило мишничния сплит е причинило пълна парализа на десния горен крайник и е
довело до загуба на основната функция на десния горен крайник - хватателната
способност. Закритото счупване на долния край на дясната лакътна кост е довело до
трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за 3 месеца. Проведеното
от ищеца лечение е описано от вещото лице, както следва: болнично - от 05.08.2023 г.
до 11.08.2023 г. - 6 дни и от 25.10.2023 г. до 01.11.2023 г. - 7 дни и от 14.02.2024 г. до
21.02.2024 г. - 7 дни и от 20.06.2024 г. до 27.06.2024 г. - 7 дни или общо 27 дни и
Домашно - амбулаторно - от 11.08.2023 г. до 24.10.2023 г. - 2,5 месеца и от 01.11.2023 г.
до 13.02.2024 г. - 3,5 месеца и от 21.02.2024 г. до 19.06.2024 г. - 4 месеца и от
27.06.2024 г. до сега - 4 месеца; По време на болничното лечение е опериран както
следва:
на 10.08.2023 г. - открито наместване и фиксация на дясната лопатка;
на 26 10 2023 г. - невролиза и невро пластика;
на 15.02.2024 г. - невропластика;
на 21.06.2024 г. - невропластика. Вещото лице обосновава, че ищецът е
претърпял болки и страдания с голям интензитет за 3 месеца, болки с умерен
интензитет след този период до сега, а също и постоянно страдание заради дясната
ръка, както и че описаните по-горе травматични увреждания са в причинна връзка с
процесното ПТП. Вещото лице д-р Д. пояснаво, че с оглед характера, степента и
местоположението на травматичните увреди на ищеца, давността на получаването им,
вида на проведеното лечение и сегашното му състояние, може да се приеме, че пълно
възстановяване при ищеца не се очаква. Обосновано е, че медицинската прогноза за
възстановяването му е неблагоприятна.
В хода на съдебното дирене пред СГС е изслушан свидетелят Н. М. С. –
участник в ПТП. Свидетелят С. сочи в показанията, че на 05.08.2023 г. управлявал лек
автомобил „Ситроен Берлинго Баничарка“, в посока от с.Мировяне към Люлин. ПТП
станало преди да се качи на магистралата. Свидетелят описва, че излизайки от
кръстовището, от с.Мировяне, посока Люлин, преди да се стъпи на тангентата,
магистралния път има двупосочно движение. В това двупосочно движение, свидетелят
С. заявява, че се движа в неговата лента, която го насочва в средната лента на
магистралата и преди да стъпи на магистралата, чул удар от отзад на автомобила –
мотористът се ударил в него. Свид. С. сочи, че се е движел със скорост от 40-50 км/ч.
Пояснява, че преди да стъпи на магистралата, скоростта е ограничена 70 км/ч,
забранено изпреварването. Свидетелят посочва, че ударът бил в задната лява врата.
След удара, С. веднага натиснал спирачки и спрял. Видял, че моторът отхвръкнал
отстрани от лявата врата. Обадили се на КАТ. Дошли още седем-осем мотористи,
спрели и те. Свидетелят сочи, че ищецът е бил с екипировка с каска, облекло. Дошли
4
други мотористи разсъблекли го, дали му му вода. Свидетелят Свидетеля описва, че
пътят бил чист, равен, времето било слънчево. Описва, че лявата задна джанта на
неговия автомобил била увредена. Ищецът отскочил от мотора и паднал по очи.
Описва, че на мястото на ПТП лентите са три - крайна, средна и дясна, като дясната
след стотина двеста метра се отклонява за село Мрамор. Средната си е за движение
направо. Лявата е изпреварваща пак направо. Според свидетеля С. ПТП станало преди
да се качат на магистралата.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е изслушан
свидетелят Г.М. И.а – майка на ищеца. Свид. И.а посочва, че за ПТП разбрала по
телефона. След инцидента пристигнали в болницата. Синът й бил неадекватен, не ги
познал. Било поставен на носилка и обикаляли по кабинетите. Разбрала от лекуващите,
че синът и има счупена лопатка. Гипсирали му ръката. След като го оперирали в
болница „Пирогов“, се установило, че има нерви, които са смачкани. Направени са му
още три операции в болница „СОФИЯ МЕД“ при проф. К., но при ищеца не е налице
подобрение, ръката му не може да се движи нито в рамото, нито в лакътя, нито в
китката, постоянно му е прибрана. Дясната му е силната ръка. Свидетелят посочва, че
от датата на ПТП е неотлъчно при синът й, помага му в ежедневието, тъй като той не
може сам. Има нужда от пазаруване, готвене, включително и къпане, преобличане,
обуване на обувки и връзване на връзки. Преди инцидента синът й работил като
заварчик. Свидетелката сочи, че ищецът се е върнал на работа, но дава ли по-лека
работа. Ищецът правил с гимнастика, сутрин и вечер и ходел при рехабилитатор.
По почин на страните пред настоящата инстанция е допуснато изслушването
на съдебна-автотехническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и
съдът го кредитира като обективно и пълно. В него е описан следният най-вероятен
механизъм на ПТП:
На 05.08.2023 г., около 18:10 часа в гр. София, по ул. „Софийски околовръстен
път“, в посока от гр. Нови Искър към бул. „Ломско шосе“ се е движил л. а. „Ситроен“,
модел „Берлинго“ с per. № *******, управляван от Н. М. С.. Автомобилът се движил
по участък от пътя предназначен за движение в двете посоки, състоящ се от две пътни
лента, всяка с широчина 4,00 м, които на разстояние 1046 м след разклона за с.
Мировяне са отделени една от друга с пътна маркировка M1 -„Единична непрекъсната
линия“. На 1115 м след разклона за с. Мировяне пътната маркировка преминава в
пътна маркировка М15-„Коси успоредни линии“, като дясната пътна лента започва
постепенно да се разширява до обособяване на три пътни ленти, които в начало си,
гледани от дясно наляво са с: широчина на дясна пътна лента 3,20 м, широчина на
средна пътна лента 3,50 м и широчина на лява пътна лента 1,50 м, разделени една от
друга с пътна маркировка МЗ-„Единична прекъсната линия“. Достигайки този участък
от пътя, водачът на л. а. „Ситроен“, със скорост около 42 км/ч, продължава движението
си в посока към бул. „Ломско шосе“, като заема лявата пътна лента.
В същото време по същият пътен участък и в същата посока, зад лекия
автомобил се е движил мотоциклет „Хонда“, модел „600 Ф“ с per. №*******,
управляван от Д. И. Й.. В участъка, в който дясната пътна лента се разширява и се
разделя на три пътни ленти, водачът на мотоциклета, настига движещият се пред него
л. а. „Ситроен Берлинго“ и предприема извършване на маневра „изпреварване“ със
скорост около 72,37 км/ч. При така създалата се ситуация е последвал удар между
предната част на мотоциклета и задната лява част на лек автомобил „Ситроен“. След
настъпилият удар и реализираните деформации, мотоциклет „Хонда“, загубва
равновесие и падайки на лявата си странична част е продължил да се движи плъзгайки
се по асфалтовата настилка, оставяйки следа от задиране до установяването си в
покой. След реализирания контакт, лекият автомобил изминава разстояние около 16,50
5
м и се установява в покой. В заключението е обоснован извод, че причината за
настъпване на ПТП е неправилната преценка на водача на мотоциклета спрямо
конкретната пътна обстановка, който е предприел извършване на маневра
„изпреварване“, като е навлязъл в коридора за движение на движещият се пред него
лек автомобил, без да се съобрази с положението, посоката и скоростта му. Вещото
лице инж.М. М. пояснява, че за управление на мотоциклет Honda ******* се изискват
специфични знания и умения, свързани с осигуряване на необходимия контрол и
баланс при управление с висока скорост. За управление на мотоциклет Honda *******
е необходимо, водачът да е с придобита правоспособност за категория „А“.
Възрастовото изискване за придобиване на категория „А“ е 24 години или 20 години,
ако кандидатът в предходен период има придобита правоспособност за категория „А2“
и 2 години опит. Вещото лице изчислява, че ударът е причинен от водача на
мотоциклет „Хонда“, който се е движил със скорост 72,37 км/ч. В заключението на
САТЕ е прието, че пътнотранспортното произшествие е настъпило в светлата част на
денонощието при неограничена и добра видимост, като водачът на мотоциклет
„Хонда“ е имал възможност да наблюдава траекторията па движение па
намиращия се пред него лек автомобил и съответно да избегне настъпването на
пътния инцидент, като не предприема извършване на маневра „изпреварване“, в
процес на ускорително движение. Скоростта на мотоциклет „Хонда“ не е надвишавала
допустимата скорост за съответния пътен участък (80 км/ч). Вещото лице обосновава,
че ако водачът на мотоциклета е спазвал необходимата надлъжна дистанция с
движещото се пред него превозно средство, е имал възможност да избегне
настъпването на пътнотранспортното произшествие. Вещото лице инж.М. М. приема,
че пътнотранспортното произшествие не би настъпило, ако мотоциклетът при скорост
72,37 км/ч се е движил в дясната част на пътното платно или в случай на движение зад
л. а. „Ситроен“ е спазвал необходимата дистанция.
В обясненията си в открито о.з., вещото лице инж. М. пояснява, че ударът
настъпва след разширението на пътното платно в три ленти, на 16 метра между
началото на магистралния път. Автомобилът е извършил маневра по престрояване в
рамките на тези 16 метра. Ударът е заден приплъзващ удар. Това се определя от
траекторията на движение на мотоциклета, който е предприел извършване на маневра
изпреварване към момента на настъпване на удара, затова е в по-голяма част в лявата
част, не е само чист заден. Мотоциклетистът се е отклонил преди да се разшири
трилентовия път, а в момента на плавно разширяване. Водачът на лекия автомобил
идва от с. Мировяне и ограничението на скоростта от кръстовището, от което се е
включил е 50 км/ч. Знакът е доста преди това. Преди мястото на удара има поставен
знак за отпадане на всички ограничения на скоростта, важало е 80 км/ч, съгласно
пътния участък.
Пред настоящия съдебен състав е изслушан и свидетелят С. Д. Д.. Свидетелят Д.
сочи в показанията си, че пристигнал неспосредствено след ПТП. Спонмя си, че ПТП
се случило на стария Околовръстен път от Нови Искър в посока към София. Видял
мотора на Д., който лежал на земята. Дошла линейка. Свидетелят описва, че пътният
участък е от 3 ленти. Ударът бил в задния калник на лекия автомобил.
Между страните не е спорно, че за лек автомобил марка „Ситроен“, модел
„Берлинго“ с per. № *******, управляван от Н. М. С., има сключена застраховка
“Гражданска отговорност”, валидна към датата на ПТП при ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, гр.
София.
Установи се, че на 29.08.2023г. ищецът е сезирал ответното застрахователно
дружество за изплащане на обезщетение за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди. По делото липсват данни последният да е определил и
6
изплатил такова.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ЗК „ЛЕВ ИНС", да заплати сумата от
80 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод
възникнало на 05.08.2023 г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от
29.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 972 лв.,
представляваща имуществени вреди. Предявените обективно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016г./, установяваща
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо
към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция
на страници 12-15 от дата 29.08.2023 г. и липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск предполага установяване
при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти:
1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния
водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Безспорно от процесното ПТП за ищеца са настъпили неимуществени вреди –
закрито многофрагментно счупване на дясната лопатка; счупване на долната част на
дясната лакътна кост; контузия на главата /теменно/; периорбитално кръвонасядане на
лицето в дясно; мозъчно сътресение; два малки кръвоизлива /7 мм и 5 мм /в основата
на челния дял на мозъка; контузия на гръдния кош; травматична парализа на десния
мишничен сплит. В случая ищецът, който носи доказателствена тежест съгласно
чл.154, ал.1 ГПК, не установи по реда на пълното и главно доказване ПТП да е
причинено от водача на сочения в исковата молба лек автомобил „Ситроен Берлинго“
– Н. М. С.. В хода на съдебното дирене, не бяха установени факти, които да
обосновават извод, че при настъпване на ПТП, именно този водач е нарушил някое от
правилата за движение по пътищата. Напротив, анализът на събраните в хода на
съдебното дирене доказателства, сочат на извод, че причинител на процесното ПТП е
ищецът. В приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение
не е оспорено от страните, вещото лице обосновава извод, че причината за
настъпване на ПТП е неправилната преценка на водача на мотоциклета спрямо
конкретната пътна обстановка, който е предприел извършване на маневра
„изпреварване“, като е навлязъл в коридора за движение на движещият се пред него
7
лек автомобил, без да се съобрази с положението, посоката и скоростта му.
При липса на неправомерно поведение от страна на водача на лекия автомобил
"Ситроен Берлинго", не се пораждат предвидените в чл. 45 от ЗЗД предпоставки за
ангажиране на неговата гражданска (деликтна) отговорност, а по този начин не
възниква и застрахователно събитие по смисъла на задължителната застраховка
"Гражданска отговорност". При това положение, претенциите на ищеца за присъждане
на застрахователно обезщетение следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
В хода на исковия процес, ищецът не е провел пълно и главно доказване на
правопораждащите факти. Ищецът е въвел като основание на претенцията си
възникнало застрахователно правоотношение, чието съдържание е осигуряване на
застрахованото лице срещу застрахователно събитие, водещо до ангажиране
гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „Ситроен”, модел
„Берлинго”, per. № *******. В тази връзка, за да може да бъде ангажирана
отговорността на последния, оттам и на застрахователя, следва по безспорен начин да
бъде установено непозволено увреждане, елемент от фактическия състав на което е
вината. Не се установи непозволено увреждане от страна на водача на лекия
автомобил „Ситроен”, модел „Берлинго”, per. № ******* Н. С., чиято гражданска
отговорност, като автомобилист е застрахова при ответника. Предвид изложеното и с
оглед функционалната зависимост на застрахователното правоотношение с деликтното
такова, то ищецът не проведе пълно и главно доказване на основанието на претенция.
Предвид горното, с оглед неблагоприятните последици от приложението на
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, преките искове за обезщетение на неимуществени вреди
и на имуществени вреди от процесното ПТП следва да бъдат отхвърлени за
предявения размер, като недоказани.
При неоснователност на главната претенция, на отхвърляне подлежи и
акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава върху главницата.
По разноските:
При този изход на делото, на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, следва да бъдат
присъдени разноски, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, в размер на 590 лв., от
които 400 лв. депозит за съдебно-автотехническа експертиза, 40 лева – депозит
свидетел и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр.София, ул. „*******, чрез пълномощника адв. Я. Д. -САК, срещу Застрахователна
Компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати сумата 80 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от множествена травма в
резултат на ПТП настъпило на 05.08.2023 г., по вина на водача л.а. „Ситроен Берлинго“
с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, както
и иска за присъждане на сумата 972 лв. представляваща обезщетение за имуществени
вреди за платени разходи за лечение и медицински консумативи, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 29.08.2023г. до окончателното изплащане сумата,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
8
ОСЪЖДА Д. И. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„*******, чрез пълномощника адв. Я. Д. -САК, да заплати на Застрахователна
Компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК
сумата от 590 лв. – разноски по делото пред СГС.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9