№ 18493
гр. ., 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20251110103535 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
Ищецът М. Х. Л. твърди, че сумата от 1118,55 лв. е начислена по
откритата му партида в ответното дружество като стойност на потребени ВиК
услуги за периода 01.04.2015 г. – 28.02.2017 г., начислена по партида с
клиентски № . за имот, находящ се в гр. ., ж.к. „.“, бл. 8, вх. 1, ет. 1, ап. 5.
Счита, че не дължи заплащането на сумата поради липса на облигационно
отношение с ответника. Оспорва имотът да е водоснабден, както и услугите от
ответното дружество да са извършвани изобщо, да са на претендираната
стойност, както и средствата за търговско измерване (СТИ) да са преминали
метрологични проверки и да са отчитани в съответствие с изискванията на
подзаконовите нормативни актове, регулиращи съответната материя. Навежда
възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за вземанията.
Ответникът „.“ АД твърди, че за част от вземанията в периода
21.10.2015 г. до 23.03.2017 г., срещу ищеца е влязла в сила заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № ./2019 г. по описа на СРС, 151 състав и въз основа на
1
издадения изпълнителен лист ответникът е образувал изпълнително дело при
съдебен изпълнител. Смята ищцовата претенция в тази си част за
недопустима, доколкото защитата на ищеца при влязла в сила срещу него
заповед за изпълнение следва да се осъществява по различен ред. По
отношение частта от исковия период 26.05.2015 г. – 20.10.2015 г. ответната
страна признава иска и моли разноските да бъдат възложени в тежест на
ищеца, доколкото не е дал повод за завеждане на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да
докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца вземане съществува.
С оглед наведените в исковата молба основания за недължимост на сумата
ответникът следва да установи, че:
ищецът е бил потребител на топлинна енергия в имота и се е намирал в
облигационно правоотношение с ответника през посочения период;
в горния период имотът е бил водоснабден и с монтирани годни СТИ,
преминали съответните метрологични проверки/технически прегледи;
ответникът е доставил съответните количества ВиК услуги на
претендираната стойност;
са настъпили обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД;
Предвид изричното оспорване от ищеца, че вземането срещу него като
потребител на ВиК услуги е възникнало, в тежест на ответника-кредитор е да
докаже неговото съществуване и изискуемост, но по делото не са представени
доказателства, че В и К услуги в претендираното количество действително са
били доставени и потребени от длъжника по силата на възникнало между
страните облигационно правоотношение, напротив – ответникът признава
иска, т.е. между страните по делото е безспорно, че в полза на ответното
дружество не съществуват изискуеми вземания срещу ищеца за част от
посочения период в претендирания размер, тъй като ищецът не е потребил
водоснабдителни и канализационни услуги на посочената стойност в описания
2
имот по силата на облигационно правоотношение между страните в
качеството му на потребител на В и К услуги.
За частта от твърдените като недължими вземания, за които ответната
страна приема ищцовата претенция за недопустима, съдът служебно изиска
ч.гр.д. №./2019 г. по описа на СРС, ГО, 151 състав, от съдържанието на което
се установява, че на 14.06.2019 г. ответникът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ищеца за потребена вода, но за
имот, за който е открил партида с клиентски № ., който е различен от
партидата на имота по настоящото дело (.). По това дело съдът е уважил
заявлението на ответника и на 22.07.2019 г. е издал заповед за изпълнение, а
на 25.06.2020 г. и изпълнителен лист (след връчване на горната заповед на
ищеца по реда на чл. 47 ГПК). Затова съдът намира, че издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист са се отнасяли до твърдени вземания на
ответника срещу ищеца по облигационно правоотношение, различно от това,
по което ответникът е претендирал вземанията, недължимостта на които
ищецът претендира в настоящото производство. Ето защо съдът намира
възражението за недопустимост на част от ищцовата претенция за
неоснователно.
По изложените по – горе съображения и доколкото ответникът не е
ангажирал доказателства за установяване обстоятелствата, за които носи
доказателствена тежест, съгласно указанията на съда, дадени по реда на чл.
146, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, както и с оглед неоснователността на направеното
възражение за недопустимост на част от претенцията на ищеца, то съдът
намира, че М. Х. Л. не дължи претендираната сума, начислена като стойност
на потребени ВиК услуги за периода 01.04.2015 г. – 28.02.2017 г. Затова
предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищцата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото в
размер на 51,85 лв., заплатена държавна такса заедно с таксата, заплатена на
търговеца, изпълняващ паричния превод към получателя, както и 300 лв.,
адвокатско възнаграждение, което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде
присъдено в полза на процесуалния представител по пълномощие - адв. Н. И..
Във връзка с доводите на ответника следва да се отбележи, че в случая не е
налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК за признатата част от ищцовите
3
претенции, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото с
извънсъдебните си претенции за плащане на задължения, които изначално не
съществуват – видно от представените писмо с изходящ номер от 14.06.2023 г.
и приложената справка към него (стр. 43-44 от делото), ответникът е
претендирал заплащане на потребени услуги за периода от 01.04.2015 г. до
28.02.2017 г., за които е издал фактури в периода от 26.05.2015 г. до 23.03.2017
г. в общ размер от 1118,55 лв., които не са били отписани поради изтекла
погасителна давност, каквото искане е направил ищеца, а напротив – от
ответника е посочено, че давността не се прилага служебно. Ето защо,
настоящият съдебен състав намира, че ответникът е дал повод за завеждане на
делото, поради което следва да понесе отговорността за разноски в процеса по
общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Х. Л., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. ., ул. „Г.С. Р.“, № ., ет. 2, (вход от ул. „Н.
Р.“), срещу „.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ж.к. „.”, . .
№ 1, сграда 2-А, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, че М. Х. Л. не дължи на „.” АД сумата от 1118,55 лв.,
представляваща начислена като стойност на потребени ВиК услуги за периода
01.04.2015 г. – 28.02.2017 г., по партида с клиентски № . за имот, находящ се в
гр. ., ж.к. „.“, бл. 8, вх. 1, ет. 1, ап. 5.
ОСЪЖДА „.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. .,
ж.к. „.”, . . № 1, сграда 2-А, да заплати на М. Х. Л., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. ., ул. „Г.С. Р.“, № ., ет. 2, (вход от ул. „Н. Р.“), на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 51,85 лв., разноски в производството.
ОСЪЖДА „.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. .,
ж.к. „.”, . . № 1, сграда 2-А, да заплати на адвокат Н. И. И., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 300 лв.,
разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5