№ 26958
гр. С., 22.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В.В.М.
като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20241110141804 по
описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД, вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 22 вр. чл. 69,
ал. 2 ЗПУ от „Ш. Л.“ ЕООД против „С.“ АД за заплащане на сумата от 1798,39
лева, представляваща неплатено възнаграждение за месец септември 2020 г.
по договор за опериране на обект „С. П. Ш.“ - офис № ***, находящ се в гр. С.,
на бул. „Я. С.” № ***, сумата от 2848,25 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за месец септември 2020 г. по договор за опериране на обект
„С. П. Ш.“ - офис № ***, находящ се в гр. С., на бул. „М.” № 34, ведно със
законната лихва върху сумите считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 11.07.2024 г., до окончателното плащане, както и иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане (връщане) на сумата от 19
984 лева – получена без правно основание от ответника, ведно със законната
лихва върху сумите считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
11.07.2024 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 01.08.2019 г. страните са сключили три договора за
опериране на обекти „С. П. Ш.“ с идентични права и задължения на страните,
съгласно които ищецът се задължил да обслужва клиенти на ответника в
следните обекти: „С. П. Ш.“ - офис № ***, находящ се в гр. С., на бул. „Я. С.”
№ ***, „С. П. Ш.“ - офис № ***, находящ се в гр. С., на бул. „М.” № 34 и „С.
П. Ш.“ - офис № ***, находящ се в гр. С., на бул. „Е. и Х. Г.” № ***.
Излага, че обслужването на клиентите в обектите ищецът извършвал по
възлагане от ответника, със свои ресурси и за своя сметка, срещу
възнаграждение в размер, който се определял съгласно параметри, посочени в
Приложение № 1, неразделна част от договора, за което ищецът издавал
фактура. Сочи, че според установената практика фактурите за дължимото
възнаграждение се издавали ежемесечно, въз основа на данните въведени във
вътрешната електронна информационна система на ответника, както било
предвидено в договорите. За извършените през месец септември 2020 г.
1
услуги ищцовото дружество издало фактура № **********/18.04.2024 г. на
стойност 1798,39 лв. без вкл. ДДС, представляваща дължимото от ответника
възнаграждение по договора за месец септември 2020 г. за обекта на бул. „Я.
С.” № *** и фактура № **********/18.04.2024 г. на стойност 2848,25 лв. без
вкл. ДДС, представляваща дължимото от ответника възнаграждение по
договора за месец септември 2020 г. за обекта на бул. „М.” № 34.
Твърди, че в края на месец септември 2020 г. ответникът прекратил
едностранно договорите и прекъснал достъпа на служителите на ищеца до
информационната му система. Фактурите за възнагражденията за месец
септември 2020 г. били издадени въз основа на информацията, която
служителите на дружеството били получили от информационната система на
ответника преди спирането на достъпа им до същата в края на месец
септември, като след тази дата изпълнението на договорите било прекратено
поради невъзможност за изпълнението им от ищеца с оглед прекъснатия
достъп до системата.
Поддържа, че за целия период на действие на трите процесни договора
ищцовото дружество е заплащало на ответника наем за помещенията, в които
е осъществявал дейността по договорите – на бул. „Я. С. № ***, на бул. „М.”
№ 34 и на бул. „Е. и Х. Г.” № ***, всички в гр. С.. Сочи, че няма писмен
договор за наем с ответника за наемането на посочените помещения и не е
приемало да заплаща наем за същите нито на ответника, нито на титуляра на
правото на собственост на помещенията, в случай че той е различен от
ответника. Счита, че заплащането на наем не може да се приеме, че се
включва и в задълженията на дружество по чл. 1.2. от процесните договори,
доколкото същото е приело за своя сметка - със свои служители и
организация, да извършва единствено обслужване на клиенти на ответника.
Твърди, че правоотношения, съдържащи задължение на ответника да
предостави на „Ш. Л.” ЕООД вещ за временно ползване, а последният - да му
заплаща определена цена за ползването не са налице, а следователно
плащания на наем са извършвани без правно основание. Счита, че в подкрепа
на последния извод е и уговореното в чл. 1.3. от трите процесни договора, в
който е посочено, че възложените действия по обслужване на клиенти се
извършват в обекти, които „Ш. Л.” ЕООД единствено управлява и в които, с
договорите за обслужване, се е задължило да извършва дейността си. Излага,
че общият размер на плащанията извършени от „Ш. Л.” ЕООД на ответника, с
основание „наем за офис”, за периода от месец 08.2019 г., до месец 09.2020 г.,
е в размер на 19 984,80 лева, с включен ДДС, съгласно описаните в исковата
молба фактури, издадени в периода 29.08.2019 г. – 30.09.2020 г., с основание
„наем за офис“, без да е налице сключен между страните писмен договор за
наем.
С оглед на гореизложеното, моли за уважаване на исковите претенции и
присъждане на сторените разноски.
В срокът по чл. 131 ГПК ответникът – „С.“ АД, е подал писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва исковете като недопустими респ.
неоснователни.
2
Не оспорва наличието на облигационни отношения между страните по
трите процесни договора, както и размера на исковите претенции за неплатени
възнаграждения за месец септември 2020 г., като прави възражение за
погасяването им по давност. Поддържа, че сумите по посочените фактури
носят характера на периодични плащания, произтичащи от сключените между
страните договори.
Оспорва претенцията за връщане на недължимо платени суми по фактури
с основание „наем на офис“ за периода 08.2019 г. – 09.2020 г. Не оспорва
получаването на сумите за „наем на офис“ за периода август 2019 г. – август
2020 г. Твърди, че не е получил сумите по фактурите за месец 09.2020 г. в общ
размер 2064 лв. с ДДС. Излага, че сумите за периода август 2019 г. – август
2020 г. са платени на основание сключени между страните неформални
договори за наем. Излага, че договорът за наем е неформален и за валидното
му сключване не е необходимо да се спази определена форма. Счита, че на
плащането от страна на ищеца на издаваните от ответника ежемесечно
фактури с основание „наем на офис“ за всеки един от трите обекта през
периода на действие на договорите, без да възразява или да оспорва
основанието и/или размера им, следва да се придаде значението на съгласие,
което налага изводът за съвпадащи насрещни волеизявления на страните по
неформалните договори за наем. Излага, че ищецът е заплащал и комуналните
разноски за офисите, което било индиция за изпълнение на задълженията на
наемател по договор за наем и за което било направено признание от ищеца в
нотариалната покана, приложена към исковата молба. Прави възражение за
погасяване на вземането по давност.
Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените
разноски.
По доказателствената тежест:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал.
1 вр. чл. 258 ЗЗД, вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 22 вр. чл. 69, ал. 2 ЗПУ в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване: наличието на валидни облигационни отношения между него и
ответника в процесния период с посоченото в исковата молба съдържание, по
които е престирал съобразно уговореното и по силата на които за ответника е
възникнало задължението за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест
на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило
спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за
съдебно предявените вземания.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
С оглед становището на страните безспорни и ненуждаещи се от
доказване са следните обстоятелствата: наличието на валидни
облигационни отношения между ищеца и ответника в процесния период –
месец септември 2020 г., по договори от 01.08.2019 г. за опериране на обекти:
3
„С. П. Ш.“ - офис № ***, находящ се в гр. С., на бул. „Я. С.” № ***, „С. П. Ш.“
- офис № ***, находящ се в гр. С., на бул. „М.” № 34, с посоченото в исковата
молба съдържание, по които ищецът е престирал съобразно уговореното и по
силата на които за ответника е възникнало задължението за плащане на
уговорената цена за месец септември 2020 г. в претендирания размер.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже факта на плащане и получаване на процесните суми от
ответника, а в тежест на ответника – че е налице валидно правно
основание за получаването, съответно задържане на полученото.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест
на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило
спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за
съдебно предявените вземания.
С оглед становището на страните безспорни и ненуждаещи се от
доказване са следните обстоятелствата: че сумите, за които са издадени
процесните фактури за периода август 2019 г. – август 2020 г. са платени от
ищеца на ответника.
По доказателствата и исканията на страните:
Страните са представили документи, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор,
поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
На ответника следва да бъде допуснат един свидетел при режим на
довеждане за установяване на сочените в отговора на исковата молба
обстоятелства.
По искането на ищеца за допускане на съдебно счетоводна експертиза
относно плащането и получаването на сумите по процесните фактури за месец
09.2020 г., съдът ще се произнесе в първото открито съдебно заседание след
изслушване становището на страните, в останалата част искането на ищеца за
допускане на съдебно счетоводна експертиза следва да бъде оставено без
уважение, доколкото обстоятелствата за установяването, на които е поискано
не са спорни между страните по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 14.07.2025 г. от 13.30 часа, за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с
препис от отговора на исковата молба на ответника.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените към исковата молба и
отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел при режим на довеждане от ответника.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно
4
счетоводна експертиза относно плащането и получаването на сумите по
процесните фактури за месец 09.2020 г. за първото открито съдебно заседание
след изслушване становището на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на
съдебно счетоводна експертиза в останалата част.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, обективиран в
мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният
за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника - ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца - ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5