Р
Е Ш Е
Н И Е
№……….
гр. Ловеч, 06.12.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на седемнадесети
октомври две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова
и с участието на прокурора Светла И., като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 56/2022 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова мола от М.Ш.Д. *** чрез
пълномощник срещу Национална агенция за приходите (НАП), офис Ловеч при ТД на НАП – Велико Търново с правно основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ и цена на иска 996 лв. главница, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение по повод отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление (НП) №
97364-0118545/07.03.2014 г. на Директор на офис Ловеч при ТД на НАП– Велико
Търново с влязло в сила на 25.10.2017 г. решение № 215 от 17.07.2017 г. по НАХД
№ 1325/2016 г. на Ловешкия районен съд. Претендира се и присъждане на законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Първоначално
по подадената искова молба е било образувано адм. дело № 501/2019 г. С Решение
№ 67/26.03.2020 г. трети състав на Административен съд Ловеч е осъдил НАП гр.
София, представлявана от Изпълнителен директор да заплати на Д. сумата от 600 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено като
незаконосъобразно НП № 97364-0118545/07.03.2014 г. на Директор на офис Ловеч
при ТД на НАП– Велико Търново, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба – 22.10.2019 г. до окончателното й
изплащане и е отхвърлил иска за имуществени вреди в останалата част над 600 лв.
до 996 лв. С решението е осъден ответника да заплати на ищеца разноски за
производството в размер на 10 лева. Освен това е осъден ответника на заплати на
адвокат И.С.К. от ЛАК сумата от 300 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е било обжалвано
пред Върховният административен съд, който с Решение № 905/02.02.2022 г.
постановено по образуваното пред него адм. дело №7309/2020 г. е отменил
оспореното решение на Административен съд Ловеч и е постановил връщане на
делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
С Разпореждане от 22.07.2022
г. настоящият съдебен състав е дал указания на ответника да уточни кой е
ответник по исковата му молба.
В изпълнение на
разпореждането ищецът с допълнителна молба с вх. № 2782/05.08.2022 г. е
посочил, че надлежен ответник е НАП гр. София. Представил е и искова молба срещу този ответник.
Исковата молба е подадена пред местно
компетентният административен съд. Внесена е дължимата държавна такса за
образуване на административно дело и е представен платежния документ по делото.
С
определение от 05.08.2022 г. на
основание чл. 131 от ГПК във вр. с чл.
144 от АПК съдът е разпоредил изпращане на препис от исковата молба на
ответника.
Постъпил е писмен отговор от НАП гр. София чрез
пълномощник, в който е изразено становище за неоснователност и недоказаност на
предявения иск.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощник поддържа
предявената искова молба. Претендира присъждане на направените разноски по
настоящото административно дело.
Ответникът по делото – НАП гр. София в съдебно заседание
чрез пълномощник оспорва исковата молба. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на сто лева.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч изразява
становище, че предявения иск е основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен.
От доказателствата по делото се установява, че
Директорът на Офис на НАП Ловеч при ТД на НАП гр. Велико Търново с НП № 97364-0118545/07.03.2014
г. е наложил на М.Ш.Д. *** административно наказание глоба в размер
на 9 779, 15 лв.(девет хиляди, седемстотин седемдесет и девет лева и
петнадесет ст.) на основание чл. 80 „а“, ал.1 от Закона за данъка
върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за
нарушение на чл. 50, ал.1,т.5, б.“в“ от същия закон.
М.Д. чрез
пълномощник адв. В. К. е обжалвал НП пред Ловешкия районен съд (ЛРС), който с Определение по Протокол № 17/12.01.2017 г.
по образуваното пред него НАХД №
1325/2016 г. е прекратил съдебното
производство по делото, поради недопустимост на жалбата, като подадена
извън срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е оставил без разглеждане жалбата на Д.
против оспореното от него НП.
Против
това определение е подадена частна жалба от Д. чрез пълномощник адв. И.К. ***,
който с Определение № 2/14.02.2017 г. по образуваното пред него КАД № 28/2017
г. е отменил обжалваното определение на ЛРС и е постановил връщане на делото на
същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и решаване на спора
по същество.
С Решение
№ 215/17.07.2017 г., постановено по НАХД № 1325//2016 г. ЛРС е отменил
обжалваното пред него НП № 97364-0118545/07.03.2014
г. на Директора на Офис на НАП Ловеч при ТД на НАП гр. Велико Търново.
Решението на ЛРС е било обжалвано от ТД на НАП Велико
Търново – ИРМ чрез пълномощник пред Административен съд Ловеч, който с Решение
№ 209/25.10.2017 г., постановено по к.а.д. № 210/2017 г. е оставил същото в
сила. Постановеното решение на Административен съд Ловеч е окончателно и не
подлежи на оспорване.
В производството по първоначално
образуваното пред ЛРС НАХД № 1325/2016 г. е представен Договор за
правна защита и съдействие от 28.10.2016
г., от който се установява, че М.Д. е заплатил в брой на упълномощения
от него адвокат В. К. сумата от 996 лева за защита и представителство по
подадената жалба срещу издаденото НП в производството пред ЛРС. В проведеното
публично съдебно заседание по това дело на 07.12.2016 г. жалбоподателят Д. е
бил представляван от адв. И.К., преупълномощена от адв. В. К..
Преупълномощеният адвокат е взел участие в разпита на свидетелката К.Т.Х. и е
направил доказателствено искане за разпит на друг свидетел, както и изискване
на справка от община Ловеч за постоянен и настоящ адрес на жалбоподателя за
определен период от време с оглед установяване какъв е бил адреса и променян ли
е във връзка с връчването на НП.
Преупълномощеният адвокат е взел
участие в проведеното публично заседание пред ЛРС на 12.01.2017 г. по НАХД № 1325/2016 г, където е направил реплика, с която е възразил на искането на пълномощника
на другата страна за прекратяване на делото, поради недопустимост на жалбата.
В производството пред Административен
съд Ловеч по КАД № 28/2017 г. преупълномощеният адвокат е изготвил частната
жалба против определението на ЛРС, с което е прекратено производството.
В
производството по к.а.д. № 210/2017 г. на
Административен съд Ловеч адв. К. се е явила в проведеното публично заседание
на 18.10.2017 г., където е оспорила подадената касационна жалба от НАП и е изразила становище по същество на правния
спор
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл.7
от ЗОДОВ, иска за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането
или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1
и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът е с постоянен и настоящ адрес ***. Правното основание
на иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата молба е предявена пред
компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията
е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на
ТП № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия
на ВАС. Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална
легитимация. Тя е насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална
легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, поради което
съдът намира същата за процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Според чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се
разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената
отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се
явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към
материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. В този закон е доразвит принципа, че всеки дължи обезщетение за
вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за
ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните
граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана
административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията,
визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното
наличие на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за причинени му вреди. По силата на чл.144 от АПК за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл.8,
ал.2 от него, страните посочват фактите, на които основават исканията си и
представят доказателства за тях, а съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения.
Дейността по налагане на административно наказание за
извършено административно нарушение представлява по своето естество
правораздавателна дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по
повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в
условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е
свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент
от чл.6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани
според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна (изпълнителна)
дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа
на законово предоставена административно-наказателна компетентност. НП като
резултат от упражнената дейност по административно наказване също представлява
по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не
носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК.
Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните НП, с
оглед на правораздавателния им характер да бъдат изключени от предметния обхват на
закона.
За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а властнически акт с
наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органът, който го е
издал. НП се издава от административен орган в изпълнение на нормативно
възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Ето защо не е от значение факта, че НП не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не е отменен по
реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или
по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица определя
правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1
от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г.
на ВКС и ВАС.
От изложеното се налага извод, че е налице първата
материално-правна предпоставка за прилагане на чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен
акт на държавен орган при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменен по съответния ред.
Налице са също втората и третата предпоставки – вреди
от този акт и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен
резултат.
Съдът приема, че от НП, което е издадено и отменено по
съответния законов ред с влязло в сила съдебно решение ищецът е претърпял
вреди, които се изразяват в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на издаденото НП пред ЛРС и пред Административен
съд Ловеч.
В чл.4 от ЗОДОВ
е регламентирано, че държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и
заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не
е било издадено отмененото НП. Макар и
да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по
реда на ЗАНН, адвокатската защита при обжалване на законосъобразността на НП се
явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора,
поради което вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаденото
незаконосъобразно НП.
Намаляването на
имуществото на ищеца вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение е
предизвикано от издаването на НП, което ищецът е считал за незаконосъобразно. Обстоятелството, че адвокатска защита по делата за
обжалване на НП не е задължителна не води до извод, че страната няма право да
ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира
в причинна връзка с издаденото НП. Неразделната взаимовръзка между издаденото
НП и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена,
тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Ищецът не
би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права и интереси.
В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по
т.д. № 2/2016г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, образувано по искане на
Главния прокурор на Република България. Общото събрание на колегиите от ВАС е
приело, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни НП, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон и подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.
Неоснователно
е възражението на ответника по делото чрез неговия пълномощник за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Предявяване
на искове по чл.1 от ЗОДОВ не трябва да се превръща в средство за неоснователно
обогатяване на ищеца. В производството по обжалване на НП не е предвидена
възможност на страните да претендират присъждане на направените разноски, както
и да правят възражения за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Както
е посочено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело №
2/2016 г. на ВАС, възражението по чл. 78, ал. 5
от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при
несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и
възможността на съдът да го намали до минималния такъв, определен от наредбата
по чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата е една от възможностите на страната да
защити правата си и да не позволи на другата страна да бъде присъден хонорар,
несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и
обоснован".
Делата
за обезщетения по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ са искови производства. Те се развиват по правилата на ГПК,
доколкото материята не е уредена от АПК и в тях страните могат да представят
всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат
всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички
допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено
увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно
обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливост и
съразмерност следва да присъди такъв размер на обезщетение, който да отговаря
на критериите на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив",
т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, и да обезщети
страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния
орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите
на която и да е от страните в производството. Разноските, които не
представляват необходим и разумен разход за адвокатска защита, от която
субектът се нуждае, за да защити ефективно и пълно засегнатите от незаконна
административна дейност свои права и интереси, не могат да се характеризират
като причинена имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ (Решение № 5174 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3948/2016
г., III о.).
Съгласно
чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата, размера на възнаграждението се определя с
договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
В
чл. 18, ал. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 300 лв.
В случая с
обжалваното и отменено НП на Д. е наложено административно наказание глоба в
размер на 9 779,15 лв. Съгласно чл. 7, ал.2, т.3 от тази наредба в редакцията
към сключването на Договора за правна защита и съдействие, при материален
интерес от 5 000 до 10 000 лв. възнаграждението е 580 лв. + 5 % за горницата
над 5 000 лв., т.е. размера на минималното адвокатско възнаграждение е в размер
на 820 лв.(580 лв. +240 лв.)
В съдебно заседание адв. И.К. твърди, че адв. В. К., която е извършила
процесуално представителство по делото пред ЛРС е регистрирана по ЗДДС и този
размер на адвокатско възнаграждение
следва да бъде обложен с ДДС от 20%. Крайната сума, която се получава в този
случай е 984 лв. Ищецът е заплатил в брой на адв. В. К. сумата от 996 лв.,
което е видно от представения Договор за правна защита и съдействие. Тази сума
е само с 12 лв. повече от минимално предвиденото адвокатско възнаграждение и не
може да се приеме, че е прекомерна с оглед действително извършената работа от
адвоката. В производството по обжалване на издаденото НП пред Ловешкият районен
съд упълномощеният адвокат е изготвил жалбата. Преупълномощил е адв. И.К.,
която е взела участие в проведени две публични заседания по делото, участвала е
в разпита на свидетел, направила е доказателствени искания за разпит на друг
свидетел и изискване на справка от община Ловеч. В съдебно заседание е възразила на искането на
пълномощника на другата страна за прекратяване на делото.
По настоящото дело
упълномощеният адвокат е изготвил исковата молба, с която е направил
доказателствено искане. Взел е участие в проведеното публично заседание и е
изразил становище по същество на правния спор.
Съдът намира,
че предявения иск е основателен за сумата от 996 лева, която е реално заплатена
по сключения Договор за правна защита и съдействие и съответства на критериите
по л. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата. Налице е доказана пряка причинно-следствена
връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение и отмененото като
незаконосъобразно НП. Изплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
По настоящото дело следва да се присъди на ищеца
претендираната от него сума от десет лева, представляваща внесена държавна такса за образуване на
административно дело.
Освен това пълномощникът на ищеца е
поискал присъждане на адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата във връзка с ал.1, т.2 от същия закон. Представен е Договор за
правна защита и съдействие от 11.10.2022 г., от който е видно, че М.Ш.Д. е упълномощил адв. И.К. да извърши процесуално представителство в
производството по делото, като в графата „договорено възнаграждение“ е отразено безплатно на основание чл. 38, ал.2 във връзка ал.1, т.3 от ЗА.
В чл.38, ал.1, т.3 от ЗА е регламентирано, че адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на роднини, близки или на друг юрист.
В ал.2 е постановено, че в случаите по ал.1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по
чл. 36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.
Съгласно
чл. 8, ал.1 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в относимата редакция към ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г., за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението при интерес до 1 000 лв. е в размер на 300
лв. При това положение следва по настоящото дело да се определи на пълномощника
на ищеца възнаграждение в размер на триста лева и да бъде осъден ответника да
заплати същото.
В
проведеното публично съдебно заседание по настоящото дело на 17.10.2022 г.,
когато е даден ход по същество пълномощникът на ищеца е представил списък с
разноски, с който е претендирал присъждане
и на следните разноски:
държавна такса от 5 лева за обжалване
на решението по адм. д. № 501/2019 г. по описа на Административен съд Ловеч; адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 във вр. с ал.2 от ЗА за процесуално
представителство по адм. д. 501/2019 г. на Административен съд Ловеч и адм. д.
№ 7309/2020 г. по описа на Върховния административен съд;
Видно е, че М.Ш.Д. чрез пълномощник адв. И.К. е подал
касационна жалба чрез Административен съд Ловеч до Върховния административен
съд против Решение № 67/26.03.2020 г., постановено от Административен съд Ловеч
по адм.д. № 501/2019 г. Към касационната жалба е приложен платежен документ за
внесена държавна такса от жалбоподателя в размер на 5 лева.
По адм. д. 501/2019 г. на Административен съд Ловеч е
представен Договор за правна защита и съдействие от 21.10.2019 г. от който се
установява, че М.Ш.Д. е упълномощил адв. И.К. да извърши процесуално
представителство в производството по делото, като в графата „договорено възнаграждение“ е отразено безплатно на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
В чл.38, ал.1, т.3 от ЗА е предвидено, че адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на роднини, близки или на друг юрист.
Според
ал.2 в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждеие. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал.2 и осъжда другата страна да го
заплати.
Съгласно
чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в относимата редакция към ДВ, бр. 7 от 22.01.2019 г., за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението при интерес до 1 000 лв. е в размер на 300
лв. При това положение следва по настоящото дело да се определи на пълномощника
на ищеца възнаграждение в размер на триста лева и да бъде осъден ответника да
заплати същото.
По
адм. д. № 7309/2020 г. по описа на Върховния административен съд е представен Договор за правна защита и
съдействие от 26.06.2020 г. от който се установява, че М.Ш.Д. е упълномощил
адв. И.К. да извърши процесуално представителство в производството по делото,
като в графата „договорено
възнаграждение“ е отразено безплатно на основание чл. 38, ал.2 във връзка ал.1, т.3 от
ЗА.
В чл.38, ал.1, т.3 от ЗА е предвидено, че адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
роднини, близки или на друг юрист.
Според
ал.2 в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждеие. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал.2 и осъжда другата страна да го
заплати.
Съгласно
чл. 8 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в относимата редакция към ДВ, бр. 45 от 15.05.2020 г., за защита по
административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл.
7, ал.1, т.4 и ал.2. Според чл. 7, ал.2, т.1, за защита по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес до 1 000 лв. е 100 лв. Това означава, че
на пълномощника на ищеца следва да се определи възнаграждение в размер на сто
лева, която да бъде заплатена от ответника.
Настоящият съдебен състав намира, че искът за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
При този изход на производството направеното искане от
ищеца и от неговия пълномощник за присъждане на направените разноски по
настоящото дело и по останалите, свързани с него дела на Ловешки районен съд,
Административен съд Ловеч и Върховния административен съд е основателно и следва да бъде уважено.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с
административен адрес гр. София, бул. Дондуков № 52 да заплати на М.Ш.Д. *** сумата от 996 (деветстотин деветдесет и шест) лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 97364-0118545/07.03.2014 г. на Директор на офис Ловеч при ТД на НАП–
Велико Търново с влязло в сила на 25.10.2017 г. решение № 215 от 17.07.2017 г.
по НАХД № 1325/2016 г. на Ловешкия районен съд, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с
административен адрес гр. София, бул. Дондуков № 52 да заплати на М.Ш.Д. *** сумата от 10 (десет) лева държавна
такса за образуване на настоящото административно дело № 56/2022 г.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с
административен адрес гр. София, бул. Дондуков № 52 да заплати на М.Ш.Д. *** сумата от 5 (пет) лева държавна
такса за подаване на касационна жалба до Върховния административен съд
против Решение № 67/26.03.2020 г.,
постановено по адм. дело № 501/2019 г. по описа на Административен съд Ловеч.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с
административен адрес гр. София, бул. Дондуков № 52 да заплати на адв. И.С.К. *** сумата от 300 (триста) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 във връзка с
ал.1 от Закона за адвокатурата по настоящото адм. дело № 56/2022 г.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с
административен адрес гр. София, бул. Дондуков № 52 да заплати на адв. И.С.К. *** сумата от 300 (триста) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 във връзка с
ал.1 от Закона за адвокатурата по адм. дело № 501/2019 г. по описа на
Административен съд Ловеч.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с
административен адрес гр. София, бул. Дондуков № 52 да заплати на адв. И.С.К. *** сумата от 100 (сто) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 във връзка с
ал.1 от Закона за адвокатурата по адм. дело №
7309/2020 г. по описа на Върховния административен съд.
Решението може да бъде оспорено с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд.
Препис от него да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: