№ 178
гр. София , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж в закрито заседание на
шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно гражданско
дело № 20211100508612 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 03436/10.05.2021 г. на длъжника по
изпълнението ЗД Б.И. АД срещу разпореждане от 14.06.2021 г. на ЧСИ Г.К.
по изп. дело №20219240400289, с което е отказано намаляване размера на
адвокатското възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело до
размера от 200 лв.
. Доводите в жалбата са, че единственото извършено от адвоката
действие е по подаване на молбата за образуване на изпълнителното
производство, а длъжникът бил лицензирано застрахователно дружество,
чиито сметки били публични и единственото необходимо действие, което
взискателят следвало да извърши е да поиска запор.
Взискателят по делото не е депозирал възражение в предвидената от
закона писмена форма, като кореспонденция по електронна поща със
съдебния изпълнител не представлява надлежно подадено изявление до съда,
поради което и съдът не го обсъжда.
В мотивите на съдебния изпълнител се сочи, че действията на
процесуалния представител на взискателя не се свеждали само до подаването
на молбата за образуване на делото, а и до посочване на способ, като е
депозирал и становище по възраженията на длъжника срещу разноските.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
1
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка,
определянето на трето лице за пазач при неспазване на изискванията на
чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез
съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието,
съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Следователно жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 26.03.2021 г. по гр.д.0 4259/2020 г. на РС $варна, с който ЗД
Б.И. АД е осъдено да заплати на В.Н.М., застрахователно обезщетение в
размер на 24515 лв., ведно със законната лихва от 05.05.2020 г., както и
разноски в размер на 2730,60 лв.
Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена на
08.04.2021 г. от адвокат Н.Б. с представено към нея пълномощно за
образуване и водене на изпълнително дело, като е направил искане за
присъждане на разноски и е представил договор за правна защита , които
удостоверява уговорено и заплатено възнаграждение за образуване и водене
на делото в размер на 1300 лв..
На 14.04.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение, в която са посочени задълженията по изпълнителния лист, както
и разноски за адвокатско възнаграждение от 1300 лв.
С възражение от 15.04.2021 г. длъжникът е поискал намаляване на
адвокатското възнаграждение за взискателя до 200 лв.
След становище на взискателя, съдебният изпълнител е отказал да
намали разноските за адвокатския хонорар.
Не се твърди нито установява длъжникът да е изпълнил задълженията си
в срока за доброволно изпълнение, като сумите по поканата са платени на
17.05.2021 г., поради което и няма основание разноските за адвокатско
възнаграждение да се намаляват до минимума определен за образуване на
дело. След като длъжникът не е изпълнил задължението си доброволно, нито
в срока за доброволно изпълнение, следва да понесе разноските по
изпълнението, включително разноските на взискателя за процесуално
2
представителство по водене на изпълнителното дело, като съдът намира
обаче, че това възнаграждение следва да бъде намалено до минималния му
размер, включващ възнагражденията по чл.10, т.1 и т.2 от наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид липсата на
каквато и и да било фактическа и правна сложност на делото, като следва да
се посочи, че посочването на способ за изпълнение е изискване за редовност
на молбата за образуване на изпълнителното производство съгласно чл.426
ГПК, а не извънредно усилие на подалия молбата адвокат, каквито доводи е
изложил съдебният изпълнител. Следователно разноските на взискателя
следва да се намалят до 892,43 лв., включващи 200 лв. за образуване на
делото и 692,43 лв. – процесуално представителство.
Не следва да се присъждат разноски на жалбоподателя в настоящето
производство, тъй като направените такива са в резултат на
незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, респективно няма
основание да бъдат възложени на взискателя. Отговорността за съдебни
разноски се основава на действия, изразяващи се в неоснователно
предизвикан съдебен спор. В случая макар и взискателят да е претендирал
разноски по изпълнителното дело, частният съдебен изпълнител е този, който
е приел искането за основателно и определил такива да бъдат понесени от
длъжника по изпълнението и въпреки неговото искане за изменение на
постановлението за разноските е отказал неговото изменение. Следователно
именно неговите действия са породили правния спор пред съда в
производството по обжалване на действията му, които е установено да са
незаконосъобразни и са отменени и той носи отговорност за вредите от тези
действия.
Действително чл.81 ГПК посочва, че във всеки акт, с който приключва
делото на съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски, от която норма обаче не следва извод, че разноски всякога се
присъждат. Същата е във връзка с принципа, че въпросът за отговорността за
съдебни разноски следва да се изчерпи в производството, по което са
направени, тъй като не е допустимо да се претендират в отделно
производство, но този принцип е приложим в отношенията между страните по
делото, но не и по отношение на трети за спора лица и от него са въведени
изключения дори и в отношенията между страните /такива са например
хипотезите по чл.78, ал.2 ГПК, случаите с направените разноски в
обезпечителното производство, разноските направени в охранителни
производства пред съда и др./.
В случая се касае за разноски, направени в причинна връзка с
незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, поради което и не
следва да бъдат възлагани на взискателя.
На следващо място и за пълнота следва да се посочи, че съдебният
състав счита, че дори и когато правният спор е предизвикан неоснователно от
3
поведението на страна в процеса, а не е резултат от незаконосъобразни
действия на съдебния изпълнител, какъвто е случаят с неоснователна жалба,
то когато предмет на жалбата е единствено отговорността за разноските по
изпълнението, в съдебното производство по контрол на действията на
съдебния изпълнител разноски не следва да се разпределят.. Отговорността за
разноски е акцесорна последица, няма самостоятелен характер и не може да
бъде предмет на отделен съдебен процес. Като изхожда от тези
характеристики настоящият съдебен състав приема, че не е допустимо в
производството по изменение на съдебен акт/акт на съдебен изпълнител
относно разноските или в производството по обжалването му в тази част да
се присъждат отделни разноски, тъй като това е в противоречие с основните
цели и принципи, на които се основава института. Правото на разноски не е
самостоятелно, предвидената възможност за защита срещу допуснати
непълноти и грешки при разпределение на разноските касае дейността на
съда/съдебния изпълнител, а не на другата страна и не може да обоснове
отделна последваща отговорност за разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх.№ 03436/10.05.2021 г. на длъжника по
изпълнението ЗД Б.И. АД срещу разпореждане от 14.06.2021 г. на ЧСИ Г.К.
по изп. дело №20219240400289, с което е отказано намаляване размера на
адвокатското възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело, като
ОПРЕДЕЛЯ разноски на взискателя В.Н.М. за адвокатско възнаграждение за
образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 892,43 лв
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4