Решение по дело №2500/2023 на Административен съд - Пловдив

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

2. Образувано е по жалба на М.В.Б., ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощника си адв. С., против Решение № 402/31.08.2023г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив, в частта, с която е отказан достъп до исканата обществена информация по заявление вх.№ 4657/18.08.2023г. на ОДБХ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Иска се отмяна на процесното решение и връщане на административната преписка на ответния орган за предоставяне на исканата информация

3.Ответникът по жалбата – Директор на Областна Дирекция по безопасност на храните – Пловдив, чрез процесуалния си представител, юрк. Б. прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Подробни съображения в тази насока се излагат в писмено становище, депозирано по делото.

4.Окръжна прокуратура – Пловдив, надлежно уведомена за образуваното производство, не е встъпила в производството и не е взела становище.

ІІ. За допустимостта :

5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА

ІІІ. За фактите и за правото:

6. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административното производство е започнало по Заявление за достъп до обществена информация вх. № 4657/18.08.2023г., депозирано от М.В.Б., с адрес ***, адресирано до Директора на ОБДХ - Пловдив. В заявлението Б. е формирал искане за предоставяне на достъп до обществена информация относно следното: 1. „Всички сигнали, жалби и други документи, с които е сигнализирано до ОБДХ – Пловдив за извършване на нерегламентирано въздушно пръскане с препарати на растителна защита за периода от 2015 г. до настоящия момент.“; 2. “Данни за това дали са съставяни констативни протоколи за нарушение на чл. 107, т. 3 от Закона за защита на растенията, актове за установяване на административни нарушения, наказателни постановления или заповеди за налагане на принудителни административни мерки във връзка с нарушаване на забраната по чл. 107, т. 3 от Закона за защита на растителността.“; 3. „Данни за това дали от 2015 г. до настоящия момент има издадени разрешения по чл. 109, ал. 1 от Закона за защита на растенията, а ако са издадени такива и самите решения.“

Посочен е и начина, по който заявителят желае да получи информацията.

7.При тези данни, Директорът на ОБДХ - Пловдив, е постановил оспорения в настоящото производство административен акт, с който е осигурен частичен достъп до исканата обществена информация. Предоставената информация е в обобщен вид и достъп до копия на материален носител на исканата информация е отказан на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ.

8. При така установената фактическа обстановка, след като обсъди и прецени всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и становищата на страните, настоящият съдебен състав съобрази следното :

На първо място следва да се констатира, че оспорения акт, е постановен от компетентен орган. Областна дирекция по безопасността на храните /ОБДХ/ гр.Пловдив, като публичноправна организация по смисъл на § 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ, несъмнено е задължен субект за предоставяне на достъп до обществена информация по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от закона.

В случая обаче оспорения административен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предопределили противоречие с материалноправните разпоредби, съставляващи отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. В последващото изложение ще бъдат конкретизирани основанията за тези изводи.

9. С оглед разрешаването на административноправния спор по същество, в случая на първо място следва да се посочи, че Законът за достъп до обществената информация регламентира един от правните способи за упражняване на конституционното право на гражданите за достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът регламентира. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното задължение на задължените, по смисъла на чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗДОИ, правни субекти да я предоставят. Разбира се, Законът за достъп до обществена информация не е средство за получаване на всякаква информация от държавните и общински органи. Член 4, ал. 1 ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В случая, не се твърди и не се установява от данните по делото да е налице друг специален ред за достъп до исканата информация, дерогиращ приложимостта на нормите на ЗДОИ. В разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Така, съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ - Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Следователно една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни предпоставки - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Законодателят не е дал легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание – живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото, като група хора има характер на обществена информация. Но, за да е налице обществена информация е необходимо, не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на съответния публичен орган, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел.

10.В случая, каза се, че с процесното заявление, е поискана информация относно следното : 1. „Всички сигнали, жалби и други документи, с които е сигнализирано до ОБДХ – Пловдив за извършване на нерегламентирано въздушно пръскане с препарати на растителна защита за периода от 2015 г. до настоящия момент.“; 2. “Данни за това дали са съставяни констативни протоколи за нарушение на чл. 107, т. 3 от Закона за защита на растенията, актове за установяване на административни нарушения, наказателни постановления или заповеди за налагане на принудителни административни мерки във връзка с нарушаване на забраната по чл. 107, т. 3 от Закона за защита на растителността.“; 3. „Данни за това дали от 2015 г. до настоящия момент има издадени разрешения по чл. 109, ал. 1 от Закона за защита на растенията, а ако са издадени такива и самите решения.“. Във връзка с така поисканата информация, в оспорения в настоящото производство отказ, Директора на ОДБХ - Пловдив е посочил единствено разнородни по своята същност правни основания за отказ на достъп до обществена информация, но без да изложи конкретни фактически основания, обосноваващи посочените правни основания.

В тази насока е необходимо да се посочи, че в случая, исканата от заявителя информация, е обществена и по вид служебна (както е посочил и самия орган) по смисъла на чл. 11 ЗДОИ, съгласно който - Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Казано с други думи в случая исканата информация представлява обществена информация, по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 2 ЗДОИ, тъй като същата се създава и съхранява от задължения субект по повод осъществяване дейността на администрацията му, и от нея може да се състави мнение за тази дейност. В този контекст следва да се посочи, че дори и исканата информация да е свързана с оперативната подготовка на актовете по смисъла на чл.13, ал.2,т.1 от ЗДОИ (като конкретни съображения за което, не са посочен в акта, единствено е цитирана практика на ВАС), то в този случай достъпът не може да бъде ограничаван при наличие на надделяващ обществен интерес.

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗДОИ - Достъпът до служебна обществена информация е свободен.

Съгласно ал.2 от посочената разпоредба - Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя:

1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации);

2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи.

В разпоредбата на чл.13, ал.4 от ЗДОИ е визирана хипотеза при която посоченото ограничение не се прилага, свързана с „надделяващ обществен интерес”. Съгласно посочения нормативен текст - Достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес.

В тази насока, следва да се посочи, че понятието „Надделяващ обществен интерес“ има своето легално определение в нормата на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ - такъв е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3.

Общественият интерес от получаване на достъп до обществена информация, без всякакво съмнение, в случая, следва да се квалифицира като надделяващ, по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, тъй като чрез предоставянето на подобна информация ще се повиши прозрачността и отчетността на субектите по чл.3 от ЗДОИ.

В случая обаче, в административния акт, каза се не са изложени конкретни фактически съображения, нито защо административният орган счита, че изисканата информация касае оперативната подготовка на актовете на органа по смисъла на чл.13, ал.2,т.1 от ЗДОИ, нито дали е налице надделяващ обществен интерес, поради което достъпът до тази служебна обществена информация не може да бъде ограничаван, съгласно разпоредбата на чл.13, ал.4 от ЗДОИ.

Наред с гореизложеното следва в случая да се посочи и това, че в административния акт са изложени и основания за отказ на достъп до обществена информация по чл.37, ал.1,т.2 от ЗДОИ, поради липса на съгласие от страна на трето лице.

В тази насока основанията за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация са посочени в чл. 37, ал.1 от ЗДОИ, а именно:

1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2;

2.достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес.

З. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца.

В настоящия случай в административния акт, нито са изложени фактически съображения относно това кое е това трето лице, чиито интереси са засегнати, респективно защо административния орган счита, че исканата информация засяга интересите на третото лице, нито дали е налице надделяващ обществен интерес, поради което въпреки отказът на третото лице, достъпът до служебна обществена информация не може да бъде ограничаван, съгласно чл.37, ал.1,т.2 от ЗДОИ.

11.Липсата на съображения в изложения смисъл в оспорения административен акт прави невъзможна преценката относно това дали и доколко законосъобразно е процедирал административния орган и препятства изграждането на защитата на заявителя срещу административния акт.

Изложеното до тук е достатъчно за да се приеме, че нормативните изисквания на чл.38 от ЗДОИ и чл.59, ал.2, т.4 от АПК за излагане в административния акт на фактическите и правните основания на административния орган, обусловили постановения от него резултат не са били спазени.

Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона административен акт. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, по които административният орган е издал съответния административен акт. Това подпомага адресата в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност.

Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта по смисъла на чл.146, т.2 и т.3 от АПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение А.И.

12.Изложените до тук има за последица незаконосъобразност на оспореното Решение № 402/31.08.2023 г. в обжалваната част. То ще следва да бъде отменено. На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на Директора на ОДБХ - Пловдив, за ново произнасяне по Заявление вх. № 4657/18.08.2023 г., подадено от М.В.Б., ЕГН ********** с адрес ***, при спазване на сроковете за произнасяне по ЗДОИ и при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната част на настоящото решение.

IV.За разноските :

13. При липсата на заявени претенции за разноски, съдът не дължи произнасяне по тях.

Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 402 от 31.08.2023 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив, в частта, с която е отказан достъп до исканата обществена информация по заявление вх.№ 4657/18.08.2023г., депозирано от М.В.Б., с адрес ***.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив за ново произнасяне по заявление вх. 4657/18.08.2023г., депозирано от М.В.Б., с адрес ***, при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ срок за новото произнасяне, не по-късно от 14 - дни, считано от датата на получаване на административната преписка.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

Съдия: