Р Е
Ш Е Н
И Е № 431
22.11.2019г., гр.Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Стара Загора на тринадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание, трети касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева к.а.н.д. №433 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2
от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №463/12.08.2019г.,
постановено по АНД №1550/2019г., Районен съд – Стара Загора потвърдил наказателно
постановление /НП/ №19-1228-000455 от 30.04.2019г., издаден от Началник група
към ОДМВР Стара Загора, сектор ПП, с който на К.В. ***, ЕГН-********** за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 175, ал.3, предл. първо от с.з.
била наложена административна санкция „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване
от прано на управление на МПС за срок от шест месеца“.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от
решението останало наказаното лице, което с жалба в срок го оспорва пред този
съд. Касаторът счита решението за незаконосъобразно, неправилно и постановено при неправилна
преценка на доказателствения материал по делото. Излагат се следните конкретни
доводи за така релевираното касационно основание:
Потвърденото
наказателно постановление било издаден в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН,
като административно – наказващия орган се ползвал изцяло от събрания
доказателствен материал по ДП по описа на РП Стара Загора. В постановлението за
прекратяване на наказателното производство РП Стара Загора изложила подробна
фактическа обстановка, която сочела, че К.В. не е знаел, нито е можел да предполага, че ще му бъде предложен за
управление МПС, чиито регистрационни табели били с изтекъл срок на валидност.
Още повече, че върху самите табели липсвало обозначение на месеца и годината на
валидност, съгласно чл.26 от Наредба № I-45/2000г., поради което наказаното лице нямало как
да знае, че конкретните табели били с изтекъл срок. Твърди се, че дори самият
наказващ орган не могъл еднозначно да определи вида на поставените табели върху
управляваното МПС, транзитна или временна, но разликата била от значение,
защото срокът на валидност на временните и транзитните табели били
различен.
Преди обаче
да издаде наказателното постановление органът бил длъжен да провери
постановлението на РП с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, както
и събраните доказателства и да извърши преценка дали можело да се вменява във
вина на К.В. извършеното от него управление на МПС с регистрационни табели с
изтекъл срок и ако да, дали деянието не представлявало маловажен случай.
Неправилно РС приел за ирелевантно обстоятелството, че регистрационната табела
на МПС, управлявано от касатора били транзитни, а в НП се визирало, че били
временни. Всичко сочело на приложимост на хипотезата на чл.15 от НК и че извършеното съставлявало
случайно деяние, поради което неправилно РС приемал, че събраните по делото
доказателства безспорно установявали, че жалбоподателят осъществил от обективна
и субективна страна състава на нарушението по чл.14, ал.1 от ЗДвП.
По тези
подробни съображения се иска отмяна на решението на РС, ведно с пълна отмяна и
на жаленото наказателно постановление № 19-1228-000455 от 30.04.2019г. на
Началник гр. към ОДМВР Стара Загора, сектор „ПП“.
Касаторът,
редовно призован се представлява в с.з. от пълномощник адв. С., който моли да
се отмени решението на РС Стара Загора по изложени в хода по същество доводи.
Ответникът
по касационната жалба не изразява становище и не изпраща представител в с.з.
ОП-Стара
Загора в с.з. дава заключение за основателност на жалбата и за нейното
уважаване.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал,
обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна.
За да потвърди
процесното наказателно постановление, съставът на РС-Стара Загора приел за
безспорна следната фактическа обстановка, а именно, че на 07.02.2019г. К.В. при
оглед в автокъща с цел покупка на лично МПС харесал конкретно такова, което
било с транзитни/временни номера 147М981, като последните били валидни до
10.01.2019г., видно от разрешение за временно движение № *********. Въпросното
МПС било собственост на авто-къщата, която предоставила управлението му на г-н В.
за изпробване, като по време на това управление автомобилът бил спрян за
проверка от органите на МВР, при която проверка В. представил и разрешителното
за временно движение.
Въззивният
съд приел за несъществено допуснатото противоречие между обективните данни в
постановлението на прокурора и в наказателното постановление относно вида на
табелите, които били поставени на управляваното МПС, тъй като релевантен бил
срокът на тяхната валидност, с оглед правилната преценка дали автомобилът бил
надлежно регистриран. Като водач на МПС, В. бил длъжен преди да приведе в
движение в населено място МПС да се увери, че същото отговаряло на всички
изисквания на ЗДвП., вкл. че е надлежно регистрирано, че имало сключен за него
договор за задължителна застраховка „ГО“ и пр.
Доколкото
било видно от постановлението, че В. при проверката лично предоставил
разрешението за временно движение № *********, съгласно което регистрационните табели на автомобила били
валидни до 10.01.2019г., т.е. този документ бил в разположение на касатора,
който въпреки това се качил да управлява автомобила, то той бил длъжен да се
запознае със съдържанието на документа и едва след това да привежда в движение
МПС.
Въззивният
съд възприел за несвоевременни възраженията на дееца, че не бил осъществил от
обективна и субективна страна нарушението. Той бил получил постановлението за
прекратяване на наказателното производство и имал време да го обжалва в частта
му досежно прекратителното основание. Наказаното лице също имало възможност да
поиска разпит на свидетели и събиране на други доказателствени средства,
относими към неговите възражения, но като не го сторил възприел тезата на
прокуратурата, че деянието макар и да не съставлявало престъпление по см. на
НК, същото съставлява административно нарушение. В заключение въззивният съд
приел и извод за правилност на процесното наказателно постановление с оглед
наложените по вид и размер кумулативни санкции, както и не възприел за
основателен довода, че извършеното от В. съставлявало „маловажен случай“ по см.
на чл.28 от ЗАНН. Така мотивиран РС постановил диспозитив, с който потвърдил
жаленото пред него наказателно постановление.
Касационната
инстанция намира, че РС неправилно е възприел установената пред него фактическа
обстановка и поради това неправилно е изградил своите фактически изводи, съотв.
фактически доводи досежно релевантните за случая обстоятелства и в частност
относно субективния елемент на деянието, поради което неправилен се явява и
крайният правен извод за потвърждаване на конкретното наказателно
постановление.
Не е спорно,
че процесното наказателно постановление е издадено в хипотезата на чл.36, ал.2
от ЗАНН и при спазване на сроковете по
чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Като спорен още
пред въззивния съд, се повдига фактът на установеност на субективния елемент от
фактическия състав на конкретното деяние, определено като административно
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Според РС от наличните пред него
доказателства и основно от посоченото в постановлението за прекратяване на
наказателното производство по БП, пр. пр. № 554/2019г., се удостоверява, че В.
управлява на 07.02.2019г. предоставено му чуждо МПС, собственост на авто-къща,
като при спирането му за проверка ПРЕДОСТАВЯ на полицейските служители,
извършващи проверката, разрешение за временно движение на автомобила №*********,
от който документ служителите на МВР констатират, че регистрационните табели на
автомобила са със срок на валидност до 10.01.2019г., т.е. с изтекла валидност.
В решението си въззивния съд приема тези факти за безспорно установени именно
позовавайки се главно на акта на прокурора и с довода, че с оглед необжалването
му от страна на засегнатото лице, то неговите възражения за недоказаност на
субективния елемент от състава на деянието се явяват несвоевременни и неоснователни,
тъй като, пак според РС, чрез необжалване на постановлението на прокурора, наказаното
лице приемало неговото заключение, че макар извършеното да не съставлява
престъпление, то съставлява административно нарушение.
Настоящата
инстанция не приема за правилно изграден извода на РС, че е налице безспорна
доказаност на субективния елемент от състава на конкретното административно
нарушение, нито споделя довода, че поради необжалване на постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство в частта на неговото
основание, това е еквивалентно на признаване на виновното отношение на дееца
към извършеното от него.
Пред РС на
съдебен контрол е конкретно наказателно постановление, с което се
повдига административно-наказателно обвинение по отношение на конкретни факти,
които административно наказващият орган е длъжен да докаже, че имат това
проявление в обективната действителност, каквото се сочи в АУАН и в НП, вкл. в
тежест на органа е да установи по несъмнен начин и виновното поведение на
дееца. Пред РС не е предметно постановлението
на прокурора, с което се прекратява едно наказателно производство. Това, че НП
е издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, не освобождава административно-наказващия
орган самостоятелно да извършва преценка на установените пред него релевантни
за отговорността факти, макар и това да става чрез материалите от прекратеното
наказателно производство. В следствие на тази преценка именно АНО има
възможността и задължението или да издаде наказателно постановление, ако приеме,
че всички елементи от състава на нарушението се доказват, или да прекрати АНП,
ако не се установяват всички тези елементи, съотв. да събере допълнителни
доказателства за установяване на фактите и обстоятелствата от значение за
правилното разрешаване на случая.
Пред РС е
налично само и единствено въпросното постановление на РП Стара Загора, в което
действително се сочи факта, че именно наказаното лице предоставя на проверяващите полицаи въпросното разрешително за
движение с № *********. По делото пред РС обаче не са събрани като
доказателства /нито са изискани от съда/ въпросното разрешително, нито обясненията,
дадени в хода на провежданото наказателно производство от лицата, разпитани там
като свидетели – К.В., Красимир Илиев Бакалов, Петър Николов Бойчев, Светослав
Димитров Арбалов. Тези доказателства сами по себе си също биха допринесли за
удостоверяване или опровергаване на факта на знание от страна на В., че
предоставеното му от автокъщата МПС е с регистрационни табели с изтекъл срок.
РС не само,
че не приобщава и тези материали от бързото производство по пр. пр. №
554/2019г., но дори изрично отхвърля своевременно направеното доказателствено
искане за събиране на гласни доказателствени средства – разпит на свидетели,
поискани от пълномощниците на жалбоподателя и то именно в насока опровергаване
на твърдението, че В. е знаел или е предполагал, че въпросното МПС, което е
чужда собственост и му е предоставено за управление от лице от автокъща
„Арбалов“, е с регистрационни табели с изтекъл срок на валидност. В тази насока
изрични в жалбата се съдържат възражения и се отрича факта, че В. е знаели или
е бил запознат с това обстоятелства. В този смисъл необосновано въззивният съд
сочи в решението си, че възраженията на наказания са несвоевременни. Обективните
данни сочат не само за своевременно направени възражения от страна на лицето,
че липсва субективния елемент на конкретно деяние, въздигнато за
административно нарушение, а и че в нарушение на процесуалните правила, съдът
не изпълнява задължението си да извърши пълно доказване на това спорно
релевантно обстоятелство.
Едно деяние,
съставлява административно нарушение, ако е извършено виновно, т.е. умишлено
или по непредпазливост. В конкретния случай административно – наказващият орган
носи задължението да докаже по несъмнен начин субективния елемент от състава на
нарушението на чл.140, ал. от ЗДвП, но последният единствено се е задоволил да
предостави едно прекратително постановление на РП Стара Загора, което обаче не
подкрепя еднопосочно и по несъмнен начин тезата на органа, че при управлението
на чуждо МПС, извършено на 07.02.2019г. от К.В. *** Загора, същият е знаел или
е можел да знае, съотв. е бил длъжен да знае, че поставените регистрационни
табели на автомобила са с изтекъл срок на валидност. Още повече, че това е
изрично възразявано от наказаното лице.
Това обаче не
е отчетено правилно при разглеждане на административно-наказателния спор от въззивния
съд, който се задоволява да възприема за безспорна и да коментира описаната в
постановлението на прокурора фактическа обстановка единствено на база на този
акт на прокуратурата, без фактически да проконтролира акта, който де факто е
процесен – наказателното постановление. Постановлението на прокурора не е част
от АНП и макар да съдържа данни за обективираните в действителността факти от
значение за случая, вкл. и такива индикиращи за знание от страна на В., че
регистрационните табели на предоставеното му за управление МПС са с изтекъл
срок на валидност, не следва да се кредитира безрезервно, а следва да се
преценява с оглед целокупния доказателствен материал, който трябва да събира РС
с оглед изразените становище и възражения на страните по спора.
Както се
визира по-горе, пред РС жалбоподателят изрично възразява относно факта на доказаност
на елемента вина, като в тази насока от него има направени своевременни
доказателствени искания, които обаче в нарушение на закона не са допуснати от
съда, нито същият е поискал и приобщил цялостния материал по воденото и
прекратено БП, пр. пр. №554/2019г. по описа на РП Стара Загора, в частност обясненията
на посочените в постановлението лица, които евентуално също са щели да допринесат
за изясняване в пълнота на това заявена като спорно обстоятелство.
Според
настоящата инстанция, процедирайки така, РС изгражда извода си относно
релевантното обстоятелство за вина от страна на дееца без да извърши дължимата
се всестранна, пълна и обективна преценка на същото, въз основа на едностранно
възприето доказателство и в нарушение на правото на защита на жалбоподателя. В
следствие на това изводът му за безспорна доказаност на вината на дееца е
неправилно изграден, което от своя страна води до неправилен краен правен извод
за пълна доказаност от обективна и субективна страна на нарушението по чл.140,
ал.1 от ЗДвП, като извършено от К.В. на 07.02.2019г. Постановено е едно
неправилно решение, което следва да се отмени, като делото следва да се върне за
ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да изиска в цялост
наказателната преписка по воденото и вече прекратено БП по пр. пр. №
554/2019г., да допусне събиране на гласни доказателствени средства, така както
се иска от жалбоподателя. При новото разглеждане на делото, съставът на РС
следва да съобрази и представеното пред касационната инстанция постановление от
08.11.2019г. на прокурор при ОП Стара Загора, издадено по жалба на самия В.
против кредитираното от РС постановление на прокурор при РП Стара Загора.
По така
изложените съображения, касационната жалба се явява основателна, а жаленото
решение като неправилно следва да се отмени, като делото следва да се върне за
ново разглеждане от друг състав на РС Стара Загора при съобразяване на задължителните
указания, дадени в настоящото решение.
Водим от
горното, Съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение №
463/12.08.2019г., постановено по АНД № 1550/2019г. по описа на РС – Стара
Загора и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на РС Стара Загора.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.