№ 7930
гр. София, 04.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. И.
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И. Гражданско дело №
20241110111484 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. И. П. и К. Л. П.,
чрез адв. В. Н., против *********, с която е предявен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че *********
няма право на принудително изпълнение срещу всеки от ищците съответно за по ½
част от следните суми, претендирана от тях при условията на разделност: 3807,47 лв. –
цена на доставена за периода м. май.2014 г. – м. април 2016 г. топлинна енергия, ведно
със законната лихва от 02.11.2016 г. до окончателното й изплащане, 233,13 лв. – лихва
за периода 15.09.2015 г. – 05.10.2016 г., 452,23 лв. – съдебни разноски, за събирането на
които суми е издаден изпълнителен лист от 17.05.2017 г. по ч. гр. д. № 62293/2016 г. на
СРС, ГО, 47 състав и е образувано изпълнително дело № ******* по описа на */*****.
С исковата молба се твърди, че правото на принудително събиране на
посочените суми е погасено по давност на 03.05.2021 г., тъй като в периода 24.02.2018
г. - 03.05.2021 г. не са извършвани изпълнителни действия, които да доведат до
прекъсване на погасителния давностен срок. В тази връзка се излага, че съгласно ТР №
2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, исканията на взискателя да
бъде приложен определен изпълнителен способ в случая не прекъсват давността, тъй
като въз основа на тези молби не са предприети същински изпълнителни действия от
страна на съдебния изпълнител. Посочва се, че не насрочването, а извършването на
опис и оценка на движимите вещите на ищците би довело до прекъсване на
давностния срок. Твърди се, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД и давностният срок не е петгодишен, а тригодишен, тъй като вземането е
1
установено въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, а не въз основа на
влязло в сила съдебно решение, поради което в случая е от значения давността, с която
се погасява самото вземане. Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на
разноски по делото.
С отговора на исковата молба, подаден от *********, чрез юрк. **** Н.а, са
развити съображения за неоснователност на иска. Излагат се доводи, че погасителният
давностен срок за вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение е
винаги петгодишен, както и че в случая в периода 04.08.2017 г. – 17.01.2024 г. са
извършвани множество изпълнителни действия, водещи до прекъсване на
погасителния давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Твърди се, че в периода от
13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение течението на процесуалните
срокове по изпълнителните дела и течението на погасителния давностен срок е спряно,
на основание чл. 3, т. 1 и т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
и за преодоляване на последиците (ЗМДВИПОНСПП). Иска се отхвърляне на
предявения иск и присъждане на разноски по делото.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
От фактическа страна:
От представения от ищците и съдържащ се в кориците на приложеното към
делото заверено копие на изпълнително дело № ******* по описа на */***** се
установява, че изпълнителен лист от 17.05.2017 г. по ч. гр. д. № 62293/2016 г. на СРС,
ГО, 47 състав, е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 01.12.2016 г. и със същия М. И. П. и К. Л. П. са осъдени,
при условията на разделност, да заплатят на ********* по ½ част от следните суми:
3807,47 лв. – цена на доставена за периода м. май.2014 г. – м. април 2016 г. топлинна
енергия, ведно със законната лихва от 02.11.2016 г. до окончателното й изплащане,
233,13 лв. – лихва за периода 15.09.2015 г. – 05.10.2016 г., 452,23 лв. – съдебни
разноски.
От приложеното към делото заверено копие на изпълнително дело се установява
също, че то е образувано на 04.08.2017 г., по молба на *********, въз основа на
издадения изпълнителен лист от 17.05.2017 г. по ч. гр. д. № 62293/2016 г. на СРС, ГО,
47 състав, както и че с молбата от 04.08.2017 г. ********* е възложил, на основание
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител да проучи имуществото на
длъжниците и да определи начина на изпълнението. По изпълнителното дело са
предприемани следните изпълнителни действия: на 24.08.2017 г. са наложени запори
върху банковите сметки на длъжниците; на 21.02.2018 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на М. П.; на 09.09.2019 г., на 14.10.2021 г. и на 17.01.2024 г.
2
взискателят е подал молби до частния съдебен изпълнител, с които е поискал да бъдат
наложени запори върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на длъжниците,
както и да бъдат извършени опис и оценка на движимото им имущество и изнасянето
му на публична продан.
От правна страна:
Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, основан на изтекла
погасителна давност, има за предмет признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът няма подлежащо на принудително изпълнение вземане към
ищеца, поради погасителна давност, изтекла след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание или след влизане в
сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 или по чл. 417 ГПК. Съгласно чл. 117, ал. 2
ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. Правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага и когато вземането е
установено с влязла в сила заповед за изпълнение, защото влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на
изтичане на срока за подаване на възражението. При всички хипотези на чл. 416 ГПК
(когато възражение не е подадено в срок, оттеглено е или е налице влязло в сила
решение за установяване на вземането) настъпва стабилитетът на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.
418 ГПК се стабилизира окончателно. В този смисъл са решение № 6 от 21.01.2016 г.
по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 7.07.2022 г. по гр. д. №
4063/2021 г. на ВКС, III г. о., определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV г. о., определение № 60818 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на
ВКС, IV г. о. и др. Поради изложеното, доводът на ищците, че в случая не е приложима
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и давностният срок не е петгодишен, а тригодишен,
тъй като вземането е установено въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, а
не въз основа на влязло в сила съдебно решение, е неоснователен.
При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, основан на
изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца-длъжник е да докаже, че срещу него
има образувано изпълнително производство за принудително събиране на процесните
суми, а в тежест на ответника-кредитор е да докаже, че е извършвал действия, водещи
до спиране или прекъсване на давностния срок, тоест, че вземането му не е погасено
по давност.
В случая ищците М. И. П. и К. Л. П. доказаха твърдението си, че срещу тях има
образувано изпълнително производство за принудително събиране на процесните суми
от *********.
С оглед датата на издаване на заповедта за изпълнение (01.12.2016 г.) и
3
разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение би могла да влезе в сила
най-рано на 03.01.2017 г., след която дата е започнал да тече и петгодишният
давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Петгодишният погасителен давностен срок, започнал да тече най-рано на
03.01.2017 г., не е изтекъл към предявяване на иска на 29.02.2024 г., тъй като е бил
спиран и прекъсван, поради което и процесните вземания на ответника към ищците не
са погасени по давност. Съображенията за това са следните:
Петгодишният погасителен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е започнал да
тече на 03.01.2017 г. (най-ранният възможен момент на влизане в сила на заповедта за
изпълнение), като течението на срока е било прекъсвано на следните дати: на
24.08.2017 г. – с налагането на запори върху банковите сметки на длъжниците; на
21.02.2018 г. – с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на М. П.; на
09.09.2019 г. – с искането на взискателя до частния съдебен изпълнител за налагане на
запори върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на длъжниците, за
извършване на опис и оценка на движимото им имущество и изнасянето му на
публична продан. В периода 13.03.2020 г. - 17.04.2020 г. погасителният давностен
срок е спрял да тече по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020
г., в сила от 13.03.2020 г.) и § 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ,
бр. 34/9.04.2020 г.). След 17.04.2020 г. срокът отново е бил прекъсван на 14.10.2021 г.
и на 17.01.2024 г. – с исканията на взискателя до частния съдебен изпълнител за
налагане на запори върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на
длъжниците, както и за извършване на опис и оценка на движимото им имущество и
изнасянето му на публична продан.
От 18.01.2024 г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който
давностен срок не е бил изтекъл към предявяване на иска на 29.02.2024 г.
Основателно е твърдението на ищците, че насрочването на опис и оценка на
движимите вещите на ищците не води до прекъсване на давностния срок. В т. 10 от ТР
№ 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че
извършването на опис и оценка на вещ прекъсва погасителната давност, не и
насрочването на същите. В случая обаче, както бе посочено по-горе, взискателят е
предприемал множество изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността.
Неоснователен е доводът на ищците, че исканията на взискателя да бъде
приложен определен изпълнителен способ не са прекъснали течението на
погасителния давностен срок, тъй като въз основа на тези молби не са предприети
същински изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител. Както в
разясненията, дадени с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, така и с тези, дадени в т. 3 от ТР № 2 от 04.07.2024 по тълк.д. № 2/2023 г. на
4
ОСГТК на ВКС, както и в практиката на ВКС (напр. определение № 1786 от
26.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 818/2024 г., II т. о., решение № 21 от 11.01.2024 г. по гр.
д. № 439/2023 г. на ВКС, III г. о, определение № 1036 от 7.03.2024 г. по гр. д. №
3470/2023 г. на ВКС, III г. о., и др.), включително в цитираното от ищците решение №
37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о., е прието, че своевременно
направеното от кредитора до съдебния изпълнител искане за прилагане на определен
изпълнителен способ прекъсва течението на погасителния давностен срок, дори
искането да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на
органа на изпълнителното производство. Прекъсването настъпва дори изпълнителното
действие да не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок.
Това е така, защото обстоятелствата, водещи до прекъсване на срока не може да са
такива, които не зависят от волята на взискателя.
Предвид изложеното предявеният от М. И. П. и К. Л. П. против ********* иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на
ответника следва да се присъди сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на дружеството по настоящото дело.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от предявеният от М. И. П., ЕГН **********, и К. Л.
П., ЕГН **********, против *********, ЕИК ****, иск с правно основание чл. 439, ал.
1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ********* няма
право на принудително изпълнение срещу всеки от ищците съответно за по ½ част от
следните суми, претендирана от тях при условията на разделност: 3807,47 лв. – цена на
доставена за периода м. май.2014 г. – м. април 2016 г. топлинна енергия, ведно със
законната лихва от 02.11.2016 г. до окончателното й изплащане, 233,13 лв. – лихва за
периода 15.09.2015 г. – 05.10.2016 г., 452,23 лв. – съдебни разноски, за събирането на
които суми е издаден изпълнителен лист от 17.05.2017 г. по ч. гр. д. № 62293/2016 г. на
СРС, ГО, 47 състав и е образувано изпълнително дело № ******* по описа на */*****.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, М. И. П., ЕГН **********, и
К. Л. П., ЕГН **********, да заплатят на *********, ЕИК ****, сумата 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на
дружеството по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
5
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6