Р Е
Ш Е Н
И Е № 2477
гр. Пловдив, 29.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар
Стефка Костадинова като разгледа докладваното адм.д.
№ 2607 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по жалба, подадена от А. С.И. ***, ЕГН **********, против Решение № 2153-15-222
от 06.08.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без
уважение жалба с вх. № 1012-15-260/ 22.07.2019 г. срещу Разпореждане № 15192055928/
01.07.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив.
В жалбата се твърди единствено, че индивидуалния
коефициент не е изчислен правилно и следва да бъде по-висок, което съответно
щяло да рефлектира и да увеличи размера на пенсията. В СЗ жалбодателката
се явява лично и поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата чрез процесуален представител
намира същата за неоснователна. В писмени бележки се излагат съображения по
съществото на спора.
Жалбата
е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С
цитираното разпореждане е преизчислена пенсията на жалбодателката,
считано от 01.07.2019 г., като размерът е определен от осигурителен доход за
периода 01.01.1984 – 31.12.1986 г. – 6 542, 18 лв., при общ осигурителен стаж от
34 г. 08 м. и 02 дни /точно толкова твърди, че има и жалбодателката/
и индивидуален коефициент 0,844 /който жалбодателката смята, че трябва да бъде по-висок/.
Установява се от доказателствата по
делото, че със заявление вх. № 8185/08.11.1996 г. А. С.И. е направила искане за
отпускане на лична пенсия за изслужено време и старост по чл. 2 от ЗП /отм./. С
влязло в сила разпореждане № 010141/13.01.1997 г. на А. И. е отпусната лична
пенсия за изслужено време и старост на основание чл. 2, ал. 1 от ЗП /отм./,
считано от 01.07.1996 г., при навършена възраст 55 години. Размерът на пенсията
е определен от осигурителен доход за периода от 01.01.1984
г. до 31.12.1986 г. - 6542.00 лева, индивидуален коефициент 0.844 и при
осигурителен стаж от трета категория труд: 34 г. 08 м. и 02 дни.
С процесното
разпореждане № 15192055928/01.07.2019 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив пенсията на А. И. е преизчислена на основание
§7б, ал. 2 и §7в, ал. 1 и 2 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване, считано
от 01.07.2017 г. Съгласно §7в, ал. 1 и 2 от ПЗР на Кодекса за социално
осигуряване размерът на пенсията е определен при общ осигурителен стаж,
превърнат към трета категория труд -38 г. 08 м. и 02 дни и индивидуален
коефициент 0.844. От средномесечния осигурителен
доход за периода за 2007 г. - 398,17 лв., умножен с индивидуалният коефициент
0.844 е определен доход за изчисляване размера на пенсията 336,06 лв. Съгласно
чл. 70, ал. 1 от КСО доходът за изчисляване на пенсията 336,06 е умножен с
процент 41.60% (осигурителния стаж 34 г. 08 м. * 1.2% = 41.60%) и е определен
размер на пенсията 139,80 лв., който е преизчислен съгласно разпоредбите на чл.
100 от КСО от 2009 г. до 2016 г. Така определеният размер на пенсията към
01.07.2019 г. е 179,64 лв. Съгласно §7б, ал. 2 от ПЗР на
Кодекса за социално осигуряване размерът на пенсията към 30.06.2019 г. - 175,04
лв., увеличен с 5.7 % е 185,02 лв. от 01.07.2019 г. на основание §7в, ал. 3 от
ПРЗ на КСО е определен за получаване като по-благоприятен размерът по §7б, ал.
2 от ПЗР на КСО - 185,02 лв. На основание чл. 70, ал. 12 от КСО така
определеният размер е приравнен на минимален размер на пенсията за осигурителен
стаж и възраст и определен в размер на 219,43 лв.
По повод
възражението на лицето, следва да се отбележи, че спорният индивидуален
коефициент е изчислен с разпореждане № 010141/13.01.1997 г., във всички последващи разпореждания коефициентът е същия, като до
последното разпореждане не са правени възражения и не са подавани жалби в тази
връзка.
Спорният
индивидуален коефициент - 0.844 е изчислен, както следва: съгласно
представеното УП 2 № 89/31.10.1996 г., осигурителният доход за избрания
тригодишен базисен период (36 месеца) от 01.01.1984
г. до 31.12.1986 г. е 6 542,18 лв. Средното месечно брутно трудово
възнаграждение за същия период е в размер на 181,72 лв. (6 542,18 : 36 =
181,72), а средномесечната брутна брутна
заплата за страната - 215.25 лв., получена както следва 7,749 (2,488 /годишна
брутна заплата за 1984 г./ + 2,564 /годишна брутна заплата за 1985 г./ + 2,697
/годишна брутна заплата за 1986 г./): 36 = 215,25. Изчисленият индивидуален
коефициент по разпореждане № 010141/13.01.1997 г. е 0.844 (181,72 : 215,25 =
0.844). Определеният индивидуален
коефициент, с който е изчислен размерът на пенсията е правилен и в съответствие
с приложимите правни норми.
При
така изложеното жалбата е неоснователна и следва да бъде постановено решение, с
което същата да се отхвърли.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. С.И. ***, ЕГН **********,
против Решение № 2153-15-222 от 06.08.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – гр.
Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-15-260/ 22.07.2019
г. срещу Разпореждане № 15192055928/ 01.07.2019 г. на ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14
– дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: