Решение по дело №1837/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

529/13.9.2019г.

 

№......................                                        13.09.2019 г.                                               гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                    Председател: Надежда Кирилова

 

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1837 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № И - 4358/15.01.2019 г. на Кмета на Община Шумен, с което на Д.С.Д., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се не явява лично и не изпраща упълномощен представител.

            Представителя на Община – Шумен – административно - наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61,  ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Д.С.Д. *** притежава лек автомобил,  марка „Мазда“ с рег. № Н 5045 ВА.

На 22.10.2019 г. през светлата част на денонощието, свидетелите К.С.К. и Г.Д.Н. - инспектори в Дирекция „Устройство на територията“ при Община Шумен, при извършване на рутинна проверка в гр. Шумен, констатирали, че лек автомобил „Мазда“ с рег. № Н 5045 ВА е паркиран в зоната на кръстовището на        ул. „Цар Освободител“ и ул. „Лайош Кошут“. Водачът на автомобила не бил на място. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол за извършена проверка № 9639 от 22.10.2018 г., като проверяващите направили и фотоснимки. Малко след това пристигнал водача и потеглил с автомобила си. Впоследствие след направена справка в Община Шумен установили, че МПС било собственост на лицето Д.С.Д.. След установяване самоличността на К. и въз основа на установените факти, впоследствие на същият на 13.11.2019 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 11077, като е посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. При съставяне и предявяване на акта Д.С.Д. не оспорил констатираното нарушение, както и обстоятелството, че той е управлявал и паркирал автомобила на мястото на извършване на нарушението. На същият била предявена и изготвената снимка. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него, сочейки, че има  възражения, но без да ги конкретизира. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № И - 4358/15.01.2019 г. на Кмета на Община Шумен, с което на Д.С.Д., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Ж.С. и свидетелите К.С.К. и Г.Д.Н. – свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.С., К.К. и Г.Н. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Свидетелите К.К. и Г.Н. лично са възприели извършването на нарушението от непосредствена близост, като са категорични, че автомобилът е бил паркиран в зоната на кръстовището. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

По делото като веществени доказателства е приложена и фотоснимка на автомобила, отразяващи, че на автомобила е паркиран в зоната на кръстовището, спомагат за цялостното и пълно изясняване на разглеждания случай и са приобщени по надлежния процесуален ред. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № И - 4358/15.01.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Кмета на Община Шумен, съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. от ЗАНН и       чл. 189, ал. 3 от ЗДвП. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Разпоредбата на  чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДП забранява престоят и паркирането на кръстовище и на по-малко от пет метра от тях. Понятието кръстовище е дефинирано в §6, т. 8 от § 6, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, според която това е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. По смисъла на § 6, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП в понятието „път“ се включват и улиците, т. е. пътните платна и тротоарите към тях. Предвид показанията на свидетелите, за които липсват основания да не бъдат кредитирани, съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата жалбоподателят действително е паркирал автомобила си на участък пътното платно, намиращ се на по-малко от пет метра от процесното кръстовище. С това същият е нарушил разпоредбата на  чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

Съдът намира и че санкционната норма е определено правилно. Разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП предвижда специално наказание във фиксиран размер за водач, който неправилно паркира в зоната на кръстовище, какъвто е и процесният случай. Административно-наказващият орган е наложил „глоба” в нейния абсолютен размер, съобразявайки обстоятелството, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административно-наказващият орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението в наказателното постановление, макар и лаконично, позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено. Мястото на извършване на нарушението също е конкретизирано в достатъчна степен, а именно - в зоната на кръстовището на ул. „Цар Освободител“ и ул. „Лайош Кошут“ в гр. Шумен. По-голяма точност не би могло да се очаква, а и не е необходима с оглед реализирането на правото на защита на санкционираното лице. Понятието „зона на кръстовище“ действително не е дефинирано изрично в ЗДвП, но е употребено в санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, при тълкуването на която във връзка с тази на  чл. 98, ал. 1, т .6 от ЗДвП се налага извода, че се касае за район, намиращ се на разстояние до пет метра от самото кръстовище. Ползването на това понятие в наказателното постановление не представлява процесуално нарушение, доколкото наказващият орган си е служил с употребената от законодателя формулировка. Както беше посочено по-горе, разстоянието, на което е бил паркиран автомобила, се установява от показанията на свидетелите. Предвид естеството на нарушението и обстоятелствата около извършването му освен това е очевидно, че същото подлежи на установяване посредством показанията на лицата, които са го констатирали. Следва да се отбележи, че процесуалните нарушения са съществени само ако са довели до реално накърняване на процесуалните права на санкционираното лице, а в случая непрецизността е само формална.

Същевременно настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че процесното нарушение не съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от този вид. В решенията си ШАС изрично посочва, че приложението на този институт се предпоставя от наличие на редица обстоятелства, сочещи по-ниска степен на обществена опасност на дееца и на поведението му, съпоставено с останалите деяния от този вид. В настоящия случай не е установено наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба. Мотивите на наказващия орган за неприлагане на цитираната разпоредба, макар и общи, изразяват в достатъчна степен становището му, че случаят не се явява маловажен. При това положение не би могло да се счете, че процесуалните права на санкционираното лице са били реално нарушени. Още повече съдебната практика трайно приема, че неизлагането на конкретни мотиви в подобна насока не обуславя отмяната на наказателното постановление.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.

Поради всичко изложено по-горе и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № И - 4358/15.01.2019 г. на Кмета на Община Шумен, с което на Д.С.Д., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: