№ 18553
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110163035 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
15.10.2025г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
втори октомври две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №63035 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Правната квалификация на исковете е по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. I
ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по повод на постъпила в законен срок в съда искова молба от цесионера
1
....., ЕИК:........, със седалище и адрес на управление: гр.........., офис- сграда ..........
представлявано от Н.С. и М. Д.- Изп. директори, срещу М. Н. П., с която се иска признаване
за установено дължимостта на следните суми: сума от 300 лв., представляваща главница по
Договор за кредит №......г., сключен по ел. път от разстояние между цедента „..... и ответника
и сума от 351,96 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 07.10.2020г. до
27.06.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 46162/2024г. по описа на СРС, 165 състав.
Ищецът твърди, че на 05.09.2013г. между „....., в качеството си на кредитор, и М. Н. П.,
в качеството си на кредитополучател, бил сключен Договор за кредит №......г. от разстояние,
по силата на който на ответника била предоставена сумата в размер на 300 лв. срещу
задължението да бъде върната в срок до 06.10.2020г. на една погасителна вноска. Поддържа,
че ответникът е изпаднал в забава за връщане на процесната главница, поради което му била
начислена мораторна лихва в размер на 351,96 лв. Сочи, че на 18.10.2022г. е било подписано
Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между ищеца
и „..... /с настоящо фирмено наименование ...../, сключен на 06.08.2020 г., по силата на което
вземането по процесния договор било прехвърлено в полза на ищцовото дружество. Заявява,
че до ответника е било изпратено надлежно уведомление за извършената цесия. В условията
на евентуалност представя с исковата молба уведомление за цесия, което моли да бъде
връчено на ответника. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, редовно уведомен на 13.01.2025г. на посочения от
него адрес, не подава ОИМ.
По ч.гр.д. №46162/2024г. на СРС, 165 състав, длъжникът е подал възражение по чл.414
от ГПК, че не дължи процесните вземания поради изтекла погасителна давност. Оспорва да
дължи и мораторна лихва по кредита.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са преписи на неподписан Договор за кредит №......г.,
сключен по ел. път от разстояние между „..... и отв.М. П., за сума от 300 лв., платима на
06.10.2020г., при 0 % лихвен процент и ГПР.
Представено е потвърждение за извършена цесия в полза на ищеца, както и
уведомително писмо от ищеца до ответника за извършената цесия, върната като
непотърсена пощенска пратка.
Съгласно прието заключение по ССч.Е, параметрите на отпуснатия кредит са:
дължимата главница по кредита от 300 лв., при нулеви лихвен процент и ГПР, съдебни
разходи от 500 лв. и такса за събиране на вземането от 84 лв., като последните две не се
претендират. Надбавката за наказателна лихва при забава се равнява на размера на законната
лихва. Посочено е, че размерът на лихвата за забава е общо 126,04 лв., за периода:
07.10.2020г.- 28.06.2024г.
Правните изводи на съда са следните:
При иск за реално изпълнение на договорно задължение ищецът следва да докаже, че е
налице валидно сключен договор, който е породил правните си последици и че е изправната
страна по него. Видно от приетото заключение е представена разписка за предаване на
заемната сума на кредитополучателя. При предоставен потребителски кредит в полза на
кредитодателя след изтичане срока действие на договора или при надлежно обявена
предсрочна изискуемост се пораждат вземания срещу кредитополучателя за непогасените
главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва, неустойки и такси, ако такива са
уговорени в конкретен размер и при настъпването на съответните правопораждащи
предпоставки. В съдебната практика се приема, че при предоставяне на потребителски
2
кредит кредитодателят следва да положи грижата на добрия търговец, с оглед на
установената с повелителни норми засилена защита, която ЗЗПотр. предоставя на
потребителя. Първоинстанционният съд следи служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор, като възражението на потребителя в тази насока не се преклудира с
изтичането срока за отговор на искова молба.
Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 от ЗЗПотр., нищожна е неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, освен
при индивидуално уговаряне на договорни клаузи. Неравноправност е налице при
неиндивидуално уговорена договорна клауза, сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността, създаваща значителна неравноправност, водеща до необосновано
несъответствие между страните относно правата и задълженията и сключване на уговорка
във вреда на потребителя. Съгласно приложимата редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР не
може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва, която съгласно ПМС
№426/18.12.2014г. е в размер на 10 %, или годишният размер на разходите не следва да
надхвърля 50 % от предоставената по кредита сума. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита, на осн. чл.23 от ЗПК.
В настоящия случай не се претендират начислени допълнителни плащания по
отпуснатия кредит, като лихвеният процент и ГПР са с нулеви стойности. В съд. практика се
приема трайно, че заплащането на стойността на допълнителни услуги, с които се дава
възможност за отлагане/промяна падежа на вноската, намаляване на размера на месечната
вноска, възможност за рефинансиране, разноски и такси за извънсъдебно събиране на дълга
и пр. представляват скрити неустоечни клаузи, с които се начисляват в значителен размер, с
оглед отпуснатия кредит, парични задължения в тежест на заемателя и са неравноправни
клаузи. Тяхното договаряне не съответства на засилената защита на потребителите,
предоставена им от закона. С оглед на горното искът подлежи на уважаване за предявената
главница от 300 лв. и за мораторна лихва за сумата от общо 126,04 лв., за периода:
07.10.2020г.- 28.06.2024г., съгласно приетото по делото заключение по ССч.Е.
Възражението на длъжника, направено в заповедното производство, за изтекла в
негова полза погасителна давност не може да се приеме, с оглед на датата на съд. сезиране-
28.06.2024г. и крайния падеж на кредитното задължение. В случая е приложима общата 5-
годишна погасителна давност. Погасителната давност е установена в обществен интерес,
като целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективни граждански права.
След като за едно вземане не е била потърсена защита в продължителен период от време, то
се предполага, че е отпаднал правният интерес от осъществяването му. Съгласно
императивните разпоредби на чл.110 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като в случая следва да се приеме за релевантен момент
06.10.2020г.- датата на която е изтекъл крайният срок за изпълнение по договора за кредит,
поради което възражението е неоснователно.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът е сторил
разноски за заплатени държ. такси от общо 100 лв., депозит за експертиза от 300 лв. и
юрисконсултско възнаграждение. Отговорността за разноски в гражданския процес се
изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на
направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати.
Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищеца, в размер общо на
359,41 лв., съобразно уважената част на предявените искове, като за исковото производство
3
е определено юрисконсултско възнаграждение в мин. размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8
от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. Н. П.,
ЕГН:**********, че в полза на ищеца ....., ЕИК:........, със седалище и адрес на управление:
гр.........., офис- сграда „........”, ет.....фис №представлявано от Ю. Ю.- Изп. директор,
съществува вземане за следните суми: сума от 300 /триста/ лв., представляваща главница по
Договор за кредит №......г., сключен по електронен път от разстояние между „..... и длъжника
и сума от 126,04 /сто двадесет и шест лева и четири стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 07.10.2020г.- 27.06.2024г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на съдебно сезиране- 28.06.2024г. до окончателното изплащане
на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№46162/2024г. по описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдения размер до пълно предявения размер от 351,96 /триста петдесет и един лева и
деветдесет и шест стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
07.10.2020г.- 27.06.2024г., като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Н. П., ЕГН:**********,, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на .......
ЕИК:......., със седалище и адрес на ....., ЕИК:........, със седалище и адрес на управление:
гр.........., офис- сграда „........”, ет.....фис №представлявано от Ю. Ю.- Изп. директор,, сума в
размер на 359,41 /триста петдесет и девет лева и четиридесет и една стотинки/ лв.,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски в исковото и в заповедното
производства.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат препис на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4