Решение по дело №10085/2019 на Районен съд - Варна

                                           Р Е Ш Е Н И Е 

 

     № 260979

                                  гр.Варна, 30.10.2020год.

 

                                             

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  ХVІ -ти състав  в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември  през две хиляди и  двадесета  година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА

 

при участието на секретаря  ГАЛЯ ДАМЯНОВА   като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10085 по описа на ВРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът А.И.А., ЕГН **********,***, чрез адвокат Е.Ф., вписана в САК, съдебен адрес и адрес за кореспонденция: Адвокатско дружество „ Е.Ф."***, партер, ел.поща: ***, тел. *** претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника "Н.Т." ЕООД, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, представлявано от законния представител М. Н. да заплати на ищеца следните суми: първоначално заявена сума от 16 500 лева /шестнадесет хиляди и петстотин лева/, неизплатени брутни основни трудови възнаграждения за периода май 2016г. - февруари 2019г.; ведно със законната лихва от предявяване на иска – 27.06.2019год. до окончателното изплащане на сумата, впоследствие поддържана до размера от 13 259лв., с оглед оттеглянето на иска в частта за сумата от 3241лв., представляваща неизплатени възнаграждения за месец май,юли и август 2016год., както и за месец април, май, юли и август 2017год., по което оттегляне е налице влязло в сила определение на съда,  на основание  чл.128 от КТ; 95,32 лева /деветдесет и пет лева и тридесет и две стотинки/, неизплатени брутни допълнителни трудови възнаграждения за продължителна работа за периода май 2016г. - февруари 2019г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска – 27.06.2019год. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.128 от КТ, а не както е записано в доклада на делото - чл.267,ал.1 от КТ;13407,94 лева / тринадесет хиляди четиристотин и седем лева и деветдесет и четири стотинки/, неизплатени брутни допълнителни трудови възнаграждения за извънреден труд за периода май 2016г. - февруари 2019г., ведно със законната лихва от предявяване на иска- 27.06.2019год. до окончателното изплащане на сумата,на основание чл.262 от КТ и 37 864,03 лева /тридесет и седем хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и три стотинки/, неизплатени обезщетения по чл.215 от КТ за командировка за периода от май 2016г. - февруари 2019г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска – 27.06.2019год. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.215 от КТ .

Моли, на основание чл.38, ал.2 във връзка с чл.38, ал. 1, т.2 от ЗА при уважаване на исковете,ответникът да бъде осъден да заплати полагащото се адвокатско възнаграждение, плюс дължимия данък върху добавената стойност, директно на Адвокатско дружество „Е.Ф.", с И. BG***, което е поело безплатно защитата му поради материално затрудненото му положение.

На основание чл. 127, ал.4 от ГПК, посочва следната банкова сметка ***: Адвокатско дружество „Е.Ф.", банкова сметка ***, П. Б.,IB AN   **   BIC: ***.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

В началото на март 2016г., подава молба за постъпване на работа в ответното дружество на длъжността - „ Шофьор на автобус", с код по НКПД: 83312002. Ответното дружество има основен предмет на дейност - превоз на пътници и товари, и притежава лиценз за международни линии за превоз на пътници от България за Турция и обратно по няколко утвърдени линии.

Веднага след като подава молбата е уведомен, че е одобрен и може  да започне работа на 07.03.2016г., за което между страните е  сключен Трудов договор №209/01.03.2016г.

Работи по едната от международните автобусни линии на работодателя си, а именно – Добрич - Истанбул -Добрич. Тази линия по лиценз е с официални спирки на тръгване от гр. Добрич и спирка на пристигане гр. Истанбул (Турция) и обратно.

   Според разписанието, тази линия има по два курса на ден, и то в двете посоки: от Добрич за Истанбул - с часове на тръгване в 09.00 ч. и 21.00ч., съответно пристигане в Истанбул в 17,30ч и 06,30ч.; и от Истанбул за Добрич - с часове на тръгване 09.00ч и 20.00ч и часове на пристигане 19,30ч. и 05,45ч., но де факто началната спирка на тръгване по линията Добрич - Истанбул- Добрич, е гр. Тервел, където е и крайната спирка на връщане. Тръгването, респ. пристигането от/в гр. Тервел е с 1 час разлика спрямо съответните часове за начална и крайна спирка гр. Добрич.

Също така, като шофьор на автобуса, преди да започне курс е задължен да извършва прегледи на автобуса, проверка на гориво, охладителна течност, налягането в гумите на автобуса, състоянието и работата на двигател, скоростна кутия и други механични елементи от състава на автобуса, наличността и състоянието на инструментите и принадлежностите, като в случай на констатирани нередовности уведомява компетентните технически специалисти от фирмата, както и чака да получи писмено разрешение, пътен лист и разписание, заради което се явява на работа в 7.00ч за сутрешния курс, съответно в 19.00ч. за вечерния курс.

След пристигане на крайната спирка, работата на шофьора не приключва в часа на пристигане, а продължава и след това - извършва проверка на състоянието на автобуса, след завръщане в гаража го зарежда с гориво и предоставя на механик, като го информира за евентуални неизправности.

Един курс в едната посока отнема на шофьора поне 12 часа работно време, понякога и повече в случай на закъснения поради бавене на граничния контрол или други обстоятелства.

С трудовия договор се уговарят за основно трудово възнаграждение в размер на 463 лева на месец, което в последствие е увеличено с Допълнително споразумение №482 от 02.01.2018г., на 510.00 лева, считано от 01.01.2018г., а с Допълнително споразумение №533/01.01.2016г., трудовото му възнаграждение е увеличено на 560.00 лв. Уговореното работно време е 8 часа на ден, с платен годишен отпуск в размер на 20 дни, впоследствие увеличен на 25 дни с допълнително споразумение от 01.01.2017г. Уговореното помежду им  допълнително възнаграждение за продължителна работа е в размер на 0,6% на година.

  В трудовия договор не са уговаряли работа на смени, нито сумирано отчитане на работното време. Не му е връчван правилника за вътрешния трудов ред в предприятието. Не му е връчвана и заповед за въвеждане на сумирано отчитане на работното време, нито графици към такава заповед. Устно е уведомяван за дните, в които трябва да се яви на работа и за времето. Винаги е бил на работа, когато му е казвано, че трябва да е на работа. Естеството на работата му като шофьор на автобус по международни линии за обществен превоз на пътници предполага организиране и разпределяне на работното време на смени и при сумирано отчитане на работното време на месечна база. Това е така, защото един курс в едната посока отнема 12 работни часа. Дневните му смени при курсове от гр. Тервел до гр. Истанбул започват в 7.00ч. и приключват в 19.00ч., като по разписание автобусът потегля от гр. Добрич в 9,00ч. и пристига в гр. Истанбул в 17,30ч. Но фактически при този курс взема пътници от гр. Тервел с час на потегляне 8.00ч., а той се явява на работа още в 7,00ч., за да подготви автобуса.

  Месеци наред не получава фишове за начислените възнаграждения и обезщетения за командироване. Нещо повече, работодателят не му изплаща никакви възнаграждения. Това положение става непоносимо за ищеца - работи много, в някои месеци отработва почти двойни часове, а не получава нищо. Поради това през април 2019г. подава по пощата уведомление до работодателя си, че прекратява едностранно трудовото правоотношение, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради неизплащане на трудовите му възнаграждения, обезщетения по КТ и осигуровки. Въз основа на това негово уведомление е издадена заповед №226 от 10.04.2019г. за прекратяване на трудовото му правоотношение.

   В повечето месеци има отработени много часове над пълното си работно време за месеца, които се явяват извънреден труд. За полагането му не му е връчвана писмена заповед, но няма друг шофьор и той постоянно е на работа. Полагането на извънредния труд , дори и да не е било по писмена заповед, то най-малкото е било със знанието и без противопоставяне на работодателя. За положеният от него извънреден труд работодателят му дължи допълнително трудово възнаграждение с увеличение по чл.262 от КТ, което увеличение в най- лошия случай е не по-малко от 50%.

    Ползвайки издаденото му удостоверение за задграничните си пътувания е  изчислил положения от него извънреден труд за всеки месец, съобразявайки разписанието на курсовете по линията, факта, че началната и крайна точка на всеки курс е гр. Тервел и че се явява на работа поне 1 час преди отпътуването на автобуса.

   Това явяване по-рано на работа се налага от вменените му задължения по длъжностната характеристика, връчена му при сключване на трудовия договор, изразяващи се в необходимостта преди да започне курс, да извършва преглед на автобуса, проверка на гориво, охладителна течност, налягането в гумите на автобуса, състоянието и работата на двигател, скоростна кутия и други механични елементи от състава на автобуса, както и да получи писмено разрешение, пътен лист и разписание.

    Освен това, на основание чл.31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина работодателят му дължи обезщетение по чл.215 от КТ за всеки ден от изпълнението на международните рейсове в размер на по 27 евро на ден в левовата им равностойност.

      През цялото време от сключване на трудовия договор до прекратяването му е изпращан на международни рейсове по линиите за превоз на пътници на работодателя си от България за Турция и обратно. Не са му връчвани командировъчни заповеди за тези пътувания.

      За всеки един от тези дни, работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т.1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева.

       Размерите на дължимите му възнаграждения и обезщетения следва да се изчислят по следните правила:

       А) основно трудово възнаграждение:

       Счита, че има право на пълния размер на основното си месечно възнаграждение за всеки месец в периода май 2016г. до август 2019г., включително, макар и в някои месеци да не е отработил съответното пълно работно време.Тази претенция основава на разпоредбата на чл. 267, ал. 1 от КТ, защото той няма никаква вина за престоя за месеците, в които не е  включен в графиците за работа с пълно за съответния месец работно време.

       Б) за извънредния труд:

        При сумирано отчитане на работното време на месечен период, за определяне на нормата за продължителност на работното време за конкретния месец, следва да се вземат предвид броя на работните дни за съответния месец и предвиденото в трудовия договор работно време в часове. Броят на работните дни се умножава по часовете работно време, като резултатът представлява нормата за конкретния месец при сумирано отчитане на работното време - чл.9б от Наредба за работното време, почивките и отпуските.

        Положеният от него труд, надвишаващ нормата за конкретния месец, представлява извънреден труд по смисъла на чл.262 КТ, и възнаграждението, което работодателят му дължи за него, е в размер на основното му възнаграждение, увеличено с най-малко 50 на сто.

       Не уточнява дните на положения извънреден труд, нито дали е положен в работни, почивни или празнични дни, защото тези факти са ирелевантни за заплащането на извънредния труд при сумирано отчитане на работното време, каквото е прилагано в случая. При сумирано отчитане на работното време заплащането му е с 50% увеличение, без значение в какви дни е полаган.

       В) командировъчни:

       През дните, в които е осъществявал международни рейсове и е бил във фактическа командировка,той е бил единствен шофьор на рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда и работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т. 1 от Приложение 3 към същата наредба, в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева.

       Изчислени по посочения начин, работодателят му дължи възнаграждения и обезщетения по месеци, както следва:

       I. Дължими възнаграждения и обезщетения за 2016г.

       1) за май 2016г.

       През май 2016г. има 18 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 144 работни часа (18дни х8ч/ден=144часа). Уговореното месечно възнаграждение е 463 лева на месец, като предвид броя работни дни и часове за май 2016г., часовото възнаграждение е 3,22 лева на час (463 лева : 144 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1, т.4 от КТ за месец май е по 4,82 лева на час извънреден труд (3,22 лева + 50%*3,22 лева).

       През май 2016г. е бил на смяна на следните дати: 1, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29 май 2016г., общо 27 дни, в които е отработил общо 331 часа. При часова норма за месеца 144 часа извънредният му труд възлиза на 187 часа (331 часа - 144 часа). Полагащото се допълнително възнаграждение за извънредния труд през месец май 2016г. е 4,82 лева на час, т.е. общо 901,89 лева (187 часа х 4,82 лева на час).

        Във всеки един от тези 27 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 27 дни работодателят му дължи обезщетение по чл.215 от КТ във връзка с чл.31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т.1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 27 дни през май 2016г. е 729 евро, чиято левова равностойност е 1 425,80 лева.

       Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 463 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 2.33 лева също не са му изплатени. Доколкото му е известно те са начислени във ведомостта, но не са му платени - подписът във ведомостта срещу името му не е негов.

       Останалите дължими му суми въобще не са начислени във ведомостта за месеца.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 2 793,02 лв. (две хиляди и седемстотин деветдесет и три лева и две стотинки), представляващи общия сбор от сумите:         463 лв. - брутно основно трудово възнаграждение,2,33лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа;    1 425,80 лв. - командировъчни за 27 дни в командировка; 901,89 лв. - брутно възнаграждение за 187 часа извънреден труд.

       2) за юни 2016г.

       През юни 2016г. има 22 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 176 работни часа ( 22 дни х8ч/ден=176 часа).Уговореното месечно възнаграждение е 463 лева на месец, като предвид броя работни дни за юни 2016г., часовото възнаграждение е 2,63 лева на час (463 лева : 176 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1, т.4 от КТ за месец юни е по 3,95 лева на час извънреден труд ( 2,63 лева + 50%*2,63 лева).

       През юни 2016г. е бил на смяна на следните дати: 1, 2, 3, 4, 7, 8, 9, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 23, 25, 26, 29, 30 юни 2016г. - общо 20 дни, в които е отработил общо 197 часа. При часова норма за месеца 176 часа извънредният му труд възлиза на 21 часа (197 часа - 176 часа). Полагащото се допълнително възнаграждение за извънредния труд през месец юни 2016г. е 3,95 лева на час, т.е. общо 82,87 лева ( 21 часа х 3,95 лева на час).

       Във всеки един от тези 20 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 20 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т.1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 20 дни през юни 2016г. е 540 евро, чиято левова равностойност е 1056,15 лева.

       Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 463 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 2,33 лева също не са му изплатени. Доколкото му е известно те са начислени във ведомостта, но не са му платени - подписът във ведомостта срещу името му не е негов.

       Останалите дължими му суми въобще не са начислени във ведомостта за месеца.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 1 604,34 лв. (хиляда шестстотин и четири лева и тридесет и четири стотинки), представляващи общия сбор от сумите: 463 лв. - брутно основно трудово възнаграждение;2,33 лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа;1 056,15 лв. - командировъчни за 20 дни в командировка; 82,87 лева - брутно възнаграждение за 21 часа извънреден труд.

       3) за юли 2016г.

       През юли 2016г. има 21 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 168 работни часа ( 21 дни х8ч/ден=168 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 463 лева на месец, като предвид броя работни дни за юли 2016г., часовото възнаграждение е 2,76 лева на час (463 лева : 168 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1, т.4 от КТ за месец юли е по 4,13 лева на час извънреден труд ( 2,76 лева + 50%*2,76 лева).

       През юли 2016г. е  бил на смяна на следните дати: 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27 юли 2016г., общо 24 дни, в които е отработил общо 307 часа. При часова норма за месеца 168 часа извънредният му труд възлиза на 139 часа ( 307 часа - 168 часа). Полагащото се допълнително възнаграждение за извънредния труд през месец юли 2016г. е 4,13 лева на час, т.е. общо 574,62 лева (139 часа х 4,13 лева на час).

       Във всеки един от тези 24 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 24 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т.1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 24 дни през юли 2016г. е 648 евро, чиято левова равностойност е 1267,38 лева.

       Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 463 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 2,33 лева също не са му изплатени. Доколкото му е известно те са начислени във ведомостта, но не са му платени - подписът във ведомостта срещу името ми не е негов.

       Останалите дължими му суми въобще не са начислени във ведомостта за месеца.Работодателят му дължи общо суми в размер на 2 307,32 лв. (две хиляди триста и седем лева и тридесет и две стотинки), представляващи общия сбор от сумите:  463 лв. - брутно основно трудово възнаграждение;2,33 лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа;

-      1267,38 лв. - командировъчни за 24 дни в командировка;

-      574,62 лева - брутно възнаграждение за 139 часа извънреден труд.

       4) за август 2016г.

       През август 2016г. има 23 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 184 работни часа (23 дни х 8ч/ден=Т84 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 463 лева на месец, като предвид броя работни дни за август 2016г., часовото възнаграждение е 2,52 лева на час (463 лева : 184 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1, т.4 от КТ за месец август е по 3,77 лева на час извънреден труд ( 2,52 лева + 50%*2,52 лева).

       През август 2016г. е бил на смяна на следните дати: 2, 3, 4, 5, 6, 7, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31 август 2016г., общо 23 дни, в които е отработил общо 252 часа. При часова норма за месеца 184 часа извънредният му труд възлиза на 68 часа ( 252 часа - 184 часа). Полагащото се допълнително възнаграждение за извънредния труд през месец август 2016г. е 3,77 лева на час, т.е. общо 256,66 лева ( 68 часа х 3,77 лева на час).

       Във всеки един от тези 23 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 23 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т. 1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 23 дни през август 2016г. е 621 евро, чиято левова равностойност е 1214,57 лева.

       Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 463 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 2,33 лева също не са му изплатени. Доколкото му е известно те са начислени във ведомостта, но не са му платени - подписът във ведомостта срещу името му не е негов.

       Останалите дължими му суми въобще не са начислени във ведомостта за месеца.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 1 936,56 лв. (хиляда деветстотин тридесет и шест лева и петдесет и шест стотинки), представляващи общия сбор от сумите:   463 лв. - брутно основно трудово възнаграждение;2,33 лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа;1 214,57 лв. - командировъчни за 23 дни в командировка;256,66 лева - брутно възнаграждение за 68 часа извънреден труд.

       5) за септември 2016г.

       През септември 2016г. има 20 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 160 работни часа (20 дни х8ч/ден=1160 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 463 лева на месец, като предвид броя работни дни и часове за септември 2016г., часовото възнаграждение е 2,89 лева на час (463 лева : 160 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1, т.4 от КТ за месец август е по 4,34 лева на час извънреден труд (2,89 лева + 50%*2,89 лева).

       През септември 2016г.. е бил на смяна на следните дати: 1, 2, 3, 4, 5, 7, 9, 10, 11, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 26, 27, 28, 29 септември 2016г., общо 23 дни, в които е отработил общо 264 часа. При часова норма за месеца 160 часа извънредният му труд възлиза на 104 часа ( 264 часа - 160 часа). Полагащото се допълнително възнаграждение за извънредния труд през месец септември 2016г. е 4,34 лева на час, т.е. общо 451,43 лева (104 часа х 4,34 лева на час).

       Във всеки един от тези 23 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 23 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т.1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 23 дни през септември 2016г. е 621 евро, чиято левова равностойност е 1214,57 лева.

       Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 463 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 2,33 лева също не са му изплатени. Доколкото му е известно те са начислени във ведомостта, но не са му платени - подписът във ведомостта срещу името му не е негов.

       Останалите дължими му суми въобще не са начислени във ведомостта за месеца.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 2 131,33 лв. (две хиляди сто и тридесет и един лева и тридесет и три стотинки), представляващи общия сбор от сумите:463 лв. - брутно основно трудово възнаграждение;2,33 лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа; -1214,57 лв. - командировъчни за 23 дни в командировка;451,43 лева - брутно възнаграждение за 164 часа извънреден труд.

       6) за октомври 2016г.

       През октомври 2016г. има 21 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 168 работни часа (21 дни х8ч/ден=168 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 463 лева на месец, като предвид броя работни дни за октомври 2016г., часовото възнаграждение е 2,76 лева на час (463 лева : 168 часа).

        Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1, т.4 от КТ за месец октомври е по 4,13 лева на час извънреден труд (2,76 лева + 50%*2,76 лева).

       През октомври 2016г. е бил на смяна на следните дати: 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31 октомври 2016г., общо 23 дни, в които е отработил общо 257 часа. При часова норма за месеца 168 часа извънредният му труд възлиза на 89 часа (257 часа - 168 часа). Полагащото се допълнително възнаграждение за извънредния труд през месец октомври 2016г. е 4,13 лева на час, т.е. общо 367,92 лева ( 89 часа х 4,13 лева на час).

       Във всеки един от тези 23 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 23 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т.1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 23 дни през октомври 2016г. е 621 евро, чиято левова равностойност е 1214,57 лева.

       Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 463 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 2,33 лева също не са му изплатени. Доколкото му е известно те са начислени във ведомостта, но не са му платени - подписът във ведомостта срещу името му не е негов.

       Останалите дължими му суми въобще не са начислени във ведомостта за месеца.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 2047,82 лв. (две хиляди четиридесет и седем лева и осемдесет и две стотинки), представляващи общия сбор от сумите:463 лв. - брутно основно трудово възнаграждение;2,33 лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа; 1214,57 лв. - командировъчни за 23 дни в командировка;367,92 лева - брутно възнаграждение за 89 часа извънреден труд.

       7) за ноември 2016г.

       През ноември 2016г. има 22 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 176 работни часа (22 дни х8ч/ден=176 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 463 лева на месец, като предвид броя работни дни за ноември 2016г., часовото възнаграждение е 2,63 лева на час (463 лева : 176 часа).

       През ноември 2016г. е бил на смяна на следните дати: 1, 2, 5, 6, 9, 10, 13, 14, 17, 18, 21, 22, 25, 26, 29, 30 ноември 2016г., общо 16 дни, в които е отработил общо 192 часа. При часова норма за месеца 176 часа извънредният му труд възлиза на 16 часа (192 часа - 176 часа). Полагащото се допълнително възнаграждение за извънредния труд през месец октомври 2016г. е 3,95 лева на час, т.е. общо 63, 14 лева (16 часа х 3,95) лева на час.

       Във всеки един от тези 16 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 16 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т.1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 16 дни през ноември 2016г. е 432 евро, чиято левова равностойност е 844,92 лева.

       Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 463 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 2,33 лева също не са му изплатени. Доколкото му е известно те са начислени във ведомостта, но не са му платени - подписът във ведомостта срещу името му не е негов.

       Останалите дължими му суми въобще не са начислени във ведомостта за месеца.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 1373,33 лв. (хиляда триста седемдесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляващи общия сбор от сумите:463 лв. - брутно основно трудово възнаграждение;       2,33 лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа;844,92 лв. - командировъчни за 16 дни в командировка;63,14 лв. - брутно възнаграждение за 16 часа извънреден труд

       8) за декември 2016г.

       През декември 2016г. има 21 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 168 работни часа (21 дни х8ч/ден=168 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 463 лева на месец, като предвид броя работни дни за декември 2016г., часовото възнаграждение е 2,76 лева на час (463 лева : 168 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1, т.4 от КТ за месец октомври е по 4,13 лева на час извънреден труд (2,76 лева + 50%*2,76 лева).

       През декември 2016г. е бил на смяна на следните дати: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31 октомври 2016г., общо 21 дни, в които е отработил общо 240 часа. При часова норма за месеца 168 часа извънредният му труд възлиза на 72 часа (240 часа - 168 часа). Полагащото се допълнително възнаграждение за извънредния труд през месец октомври 2016г. е 4,13 лева на час, т.е. общо 297,64 лева (72 часа х 4,13 лева на час).

       Във всеки един от тези 21 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 21 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т.1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 21 дни през декември 2016г. е 567 евро, чиято левова равностойност е 1108,96 лева.

       Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 463 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 2,33 лева също не са му изплатени. Доколкото му е известно те са начислени във ведомостта, но не са му платени - подписът във ведомостта срещу името ми не е негов.

       Останалите дължими му суми въобще не са начислени във ведомостта за месеца.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 1 871,93 лв. (хиляда осемстотин и седемдесет и един лева и деветдесет и три стотинки), представляващи общия сбор от сумите:463 лв. - брутно основно трудово възнаграждение;2,33 лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа;1 108,96 лв. - командировъчни за 21 дни в командировка;297,64 лева - брутно възнаграждение за 72 часа извънреден труд.Обшият размер на дължимите ми възнаграждения и обезщетения за 2016г. е в размер на 16 065,73 лв. /шестнадесет хиляди шестдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/.

II. Дължими възнаграждения и обезщетения за 2017г.

       1) за януари 2017г.

       През януари 2017г. има 21 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 168 работни часа (21 дни х8ч/ден=168 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 463 лева на месец, като предвид броя работни дни за януари 2017 г., часовото възнаграждение е 2,76 лева на час (463 лева : 168 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1, т.4 от КТ за месец януари 2017г. е по 4,13 лева на час извънреден труд ( 2,76 лева + 50%*2,76 лева).

       През януари 2017г. е бил на смяна на следните дати: 2, 3, 4, 5, 9, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 21, 22, 23, 24, 25, 26 януари 2017г. общо 17 дни, в които е отработил общо 180 часа. При часова норма за месеца 176 часа извънредният му труд възлиза на 12 часа (180 часа - 168 часа). Полагащото се допълнително възнаграждение за извънредния труд през месец януари 2017г. е 4,13 лева на час, т.е. общо 49,61 лева (12 часа х 4,13 лева на час).

       Във всеки един от тези 17 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 17 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т.1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 17 дни през януари 2017г. е 459 евро, чиято левова равностойност е 897,73 лева.

       Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 463 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 2,77 лева също не са му изплатени.

       Останалите дължими му суми въобще не са начислени във ведомостта за месеца.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 1 413,10 лв. (хиляда четиристотин и тринадесет лева и десет стотинки), представляващи общия сбор от сумите:463 лв. - брутно основно трудово възнаграждение; 2,77 лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа; 897,73 лв. - командировъчни за 17 дни в командировка; 49,61 лева - брутно възнаграждение за 12 часа извънреден труд.

       2) за февруари 2017г.

       През февруари 2017 има 20 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 160 работни часа ( 20 дни х8ч/ден=1160 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 463 лева на месец, като предвид броя работни дни и часове за февруари 2017г., часовото възнаграждение е 2,89 лева на час (463 лева : 160 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1,т.4 от КТ за месец февруари е по 4,34 лева на час извънреден труд ( 2,89 лева + 50%*2,89 лева).

       През февруари 2017г. е бил на смяна на следните дати: 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28 февруари 2017г., общо 18 дни, в които е отработил общо 197 часа. При часова норма за месеца 160 часа извънредният му труд възлиза на 37 часа (197 часа - 160 часа). Полагащото се допълнително възнаграждение за извънредния труд през месец февруари 2017г. е 4,34 лева на час, т.е. общо 160,60лева ( 37 часа х 4,34 лева на час).

       Във всеки един от тези 18 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 18 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т.1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 18 дни през февруари 2017г. е 486 евро, чиято левова равностойност е 950,53 лева.

       Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 463 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 2,77 лева също не са му изплатени.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 1 576,91 лв. (хиляда петстотин седемдесет и шест лева и деветдесет и едно стотинки), представляващи общия сбор от сумите:463 лв. - брутно основно трудово възнаграждение; 2,77лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа;        950,53 лв. - командировъчни за 18 дни в командировка;160,160 лева - брутно възнаграждение за 37 часа извънреден труд.

       3) за март 2017г.  

       През март 2017г. има 22 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 176 работни часа ( 22 дни х8ч/ден=176 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 463 лева на месец, като предвид броя работни дни за март 2017 г., часовото възнаграждение е 2,63 лева на час (463 лева : 176 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1, т.4 от КТ за месец март е по 3,95 лева на час извънреден труд ( 2,63 лева + 50%*2,63 лева).

       През март 2017г. е бил на смяна на следните дати: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 11, 12, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31 март 2017г. общо 27 дни, в които е отработил общо 331 часа. При часова норма за месеца 176 часа извънредният му труд възлиза на 155 часа (331 часа - 176 часа). Полагащото се допълнително възнаграждение за извънредния труд през месец март 2017г. е 3,95 лева на час, т.е. общо 611,63 лева (155 часа х 3,95 лева на час).

       Във всеки един от тези 27 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 27 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т.1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 27 дни през март 2017 е 729 евро, чиято левова равностойност е 1 425,80 лева.

       Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 463 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 2,77 лева също не са му изплатени.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 2 503,20 лв. (две хиляди петстотин и три лева и двадесет стотинки), представляващи общия сбор от сумите : 463 лв. - брутно основно трудово възнаграждение; 2,77лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа;1 425,80 лв. - командировъчни за 27 дни в командировка;611,63 лв. - брутно възнаграждение за 155 часа извънреден труд.

       4) за април 2017г.

       През април 2017г. има 18 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 144 работни часа ( 18 дни х8ч/ден=144 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 463 лева на месец, като предвид броя работни дни за април 2017 г., часовото възнаграждение е 3,22 лева на час (463 лева : 144 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал. 1,т.4 от КТ за месец април е по 4,82 лева на час извънреден труд ( 3,22 лева + 50%*3,22 лева).

       През април 2017г. е бил на смяна на следните дати: 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 26, 27, 28, 29, 30 април 2017г. общо 24 дни, в които е отработил общо 281 часа. При часова норма за месеца 144 часа извънредният му труд възлиза на 137 часа (281 часа - 144 часа). Полагащото се допълнително възнаграждение за извънредния труд през месец април 2017г. е 4,82 лева на час, т.е. общо 660,74 лева (137 часа х 4,82 лева на час).

       Във всеки един от тези 24 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 24 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т.1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 24 дни през април 2017 е 648 евро, чиято левова равностойност е 1 267,38 лева.Основното ми брутно трудово възнаграждение в размер на 463 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 2,77 лева също не са му изплатени.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 2 393,89лв. (две хиляди и триста деветдесет и три лева и осемдесет и девет стотинки), представляващи общия сбор от сумите:463 лв. - брутно основно трудово възнаграждение;  2,77лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа;1 267,38 лв. - командировъчни за 24 дни в командировка;660,74 лева - брутно възнаграждение за 137 часа извънреден труд.

       5) за Май 2017

       През май 2017 има 20 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 160 работни часа (20 дни х8ч/ден=160 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 463 лева на месец, като предвид броя работни дни и часове за май 2017г., часовото възнаграждение е 2,89 лева на час (463 лева : 160 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1, т.4 от КТ за месец май е по 4,34 лева на час извънреден труд ( 2,89 лева + 50%*2,89 лева).

       През май 2017г.. е бил на смяна на следните дати: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 10, 11, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25 май 2017г., общо 22 дни, в които е отработил общо 247 часа. При часова норма за месеца 160 часа извънредният му труд възлиза на 87 часа (247 часа - 160 часа). Полагащото се допълнително възнаграждение за извънредния труд през месец май 2017г. е 4,34 лева на час, т.е. общо 377,63 лева ( 87 часа х 4,34 лева на час).

          Във всеки един от тези 22 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 22 дни работодателят ми дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т.1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 22 дни през май 2017г. е 594 евро, чиято левова равностойност е 1 161,76 лева.

       Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 463 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 2,77 лева също не са му изплатени.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 2 005,17 лв. (две хиляди и пет лева и седемнадесет стотинки), представляващи общия сбор от сумите:     463 лв.  брутно основно трудово възнаграждение;         2,77 лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа;1 161,76 лв. - командировъчни за 22 дни в командировка;377,63 лв. - брутно възнаграждение за 87 часа извънреден труд.

       6) за юни 2017г.

       През юни 2017г. има 22 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 176 работни часа (22 дни х8ч/ден=176 часа).Уговореното месечно възнаграждение е 463 лева на месец, като предвид броя работни дни за юни 2017 г., часовото възнаграждение е 2,63 лева на час (463 лева : 176 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1,т.4 от КТ за месец юни е по 3,95 лева на час извънреден труд (2,63 лева + 50%*2,63 лева).

       През юни 2017г. е бил на смяна на следните дати: 2, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 23, 24, 27, 28 юни 2017г. общо 16 дни, в които съм отработил общо 168 часа. При часова норма за месеца 176 часа, има недостиг от  8 часа, който представлява престой, който не е по негова вина. За престоя на основание чл. 267 от КТ работодателят му дължи брутното трудово възнаграждение.

        Във всеки един от тези 16 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 16 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т.1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 16 дни през юни 2017 е 432 евро, чиято левова равностойност е 844,92 лева.

          Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 463 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 2,77 лева също не са му изплатени.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 1 310,69 лв. (хиляда триста и десет лева и шестдесет и девет стотинки), представляващи общия сбор от сумите:463 лв. - брутно основно трудово възнаграждение;2,77 лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа; 844,92 лв. - командировъчни за 16 дни в командировка.

       7) за Юли 2017г.

       През юли 2017г. има 21 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 168 работни часа (21 дни х8ч/ден=168 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 463 лева на месец, като предвид броя работни дни за юли 2017 г., часовото възнаграждение е 2,76 лева на час (463 лева : 168 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1, т.4 от КТ за месец юли е по 4,13 лева на час извънреден труд ( 2,76 лева + 50%*2,76 лева).

       През юли 2017г. е бил на смяна на следните дати: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15 юли 2017г. общо 14 дни, в които е  отработил общо 132 часа. При часова норма за месеца 168 часа, има недостиг от  36 часа, който представлява престой, който не е по негова  вина. За престоя на основание чл. 267 от КТ работодателят му дължи брутното трудово възнаграждение.

       Във всеки един от тези 14 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 14 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т.1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 14 дни през юли 2017 е 378 евро, чиято левова равностойност е 739,30 лева.

         Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 463 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 2,77 лева също не са му изплатени. Доколкото му е известно те са начислени във ведомостта, но не са му платени - подписът във ведомостта срещу името му не е негов.

         Останалите дължими му суми въобще не са начислени във ведомостта за месеца.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 1 205,07 лв. (хиляда двеста и пет лева и седем стотинки), представляващи общия сбор от сумите :463 лв. - брутно основно трудово възнаграждение;2,77 лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа;739,30 лв. - командировъчни за 14 дни в командировка.

       8) за август 2017г.

       През август 2017 има 23 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 184 работни часа (23 дни х8ч/ден=184 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 463 лева на месец, като предвид броя работни дни и часове за август 2017г., часовото възнаграждение е 2,52 лева на час (463 лева : 184 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1, т.4 от КТ за месец август е по 3,77 лева на час извънреден труд ( 2,52 лева + 50%*2,52 лева).

       През август 2017г. е бил на смяна на следните дати: 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31 август 2017г., общо 23 дни, в които е отработил общо 252 часа. При часова норма за месеца 184 часа извънредният му труд възлиза на 68 часа (252 часа - 184 часа). Полагащото се допълнително възнаграждение за извънредния труд през месец август 2017г. е 3,77 лева на час, т.е. общо 256,66 лева ( 68 часа х 3,77 лева на час).

       Във всеки един от тези 23 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 23 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т.1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 23 дни през август 2017г. е 621 евро, чиято левова равностойност е 1 214,57 лева.

       Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 463 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 2,77 лева също не са му изплатени. Доколкото му е известно те са начислени във ведомостта, но не са му платени - подписът във ведомостта срещу името му не е негов.

       Останалите дължими му суми въобще не са начислени във ведомостта за месеца.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 1 937 лв. (хиляда деветстотин тридесет и седем лева), представляващи общия сбор от сумите:463 лв. - брутно основно трудово възнаграждение;2,77 лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа;1 214,57 лв. - командировъчни за 23 дни в командировка;256,66 лева - брутно възнаграждение за 68 часа извънреден труд.

       9)за септември 2017г.

       През септември 2017 има 19 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 152 работни часа (19 дни х8ч/ден=184 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 463 лева на месец, като предвид броя работни дни и часове за септември 2017г., часовото възнаграждение е 3,05 лева на час (463 лева : 152 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1, т.4 от КТ за месец август е по 4,57 лева на час извънреден труд ( 3,05 лева + 50%*3,05 лева).

       През септември 2017г. е бил на смяна на следните дати: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 25, 26, 27, 28, 29, 30 септември 2017г., общо 28 дни, в които е отработил общо 317 часа. При часова норма за месеца 152 часа, извънредният му труд възлиза на 165 часа (317 часа - 152 часа). Полагащото се допълнително възнаграждение за извънредния труд през месец септември 2017г. е 4,57 лева на час, т.е. общо 753,90 лева (165 часа х 4,57 лева на час).

       Във всеки един от тези 28 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 28 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т.1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 28 дни през септември 2017г. е 756 евро, чиято левова равностойност е 1 478,61 лева.

       Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 463 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 2,77 лева също не са му изплатени.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 2 698,82 лв. (две хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки), представляващи общия сбор от сумите:463 лв. - брутно основно трудово възнаграждение;2,77 лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа;1 478,61 лв. - командировъчни за 28 дни в командировка;753,90 лева - брутно възнаграждение за 68 часа извънреден труд.

       10)за октомври 2017г.

       През октомври 2017г. има 22 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 176 работни часа (22 дни х8ч/ден=176 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 463 лева на месец, като предвид броя работни дни за октомври 2017 г., часовото възнаграждение е 2,63 лева на час (463 лева : 176 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1, т.4 от КТ за месец октомври е по 3,95 лева на час извънреден труд ( 2,63 лева + 50%*2,63 лева).

       През октомври 2017г. е бил на смяна на следните дати: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31 октомври 2017г. общо 29 дни, в които е отработил общо 335 часа. При часова норма за месеца 176 часа извънредният му труд възлиза на 159 часа (335 часа - 176 часа). Полагащото се допълнително възнаграждение за извънредния труд през месец октомври 2017г. е 3,95 лева на час, т.е. общо 627,42 лева (159 часа х 3,95 лева на час).

       Във всеки един от тези 29 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 29 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т.1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 29 дни през октомври 2017 е 783 евро, чиято левова равностойност е 1 531,41 лева.

       Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 463 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 2,77 лева също не са му изплатени.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 2 624,60 лв. (две хиляди шестстотин двадесет и четири лева и шестдесет стотинки), представляващи общия сбор от сумите :463 лв. - брутно основно трудово възнаграждение;2,77 лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа;1 531,41 лв. - командировъчни за 29 дни в командировка;627,42 лева - брутно възнаграждение за 159 часа извънреден труд.

       11) за ноември 2017г.

       През ноември 2017г. има 22 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 176 работни часа ( 22 дни х8ч/ден=176 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 463 лева на месец, като предвид броя работни дни за ноември 2017 г., часовото възнаграждение е 2,63 лева на час (463 лева : 176 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1, т.4 от КТ за месец ноември е по 3,95 лева на час извънреден труд (2,63 лева + 50%*2,63 лева).

       През ноември 2017г. е бил на смяна на следните дати: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30 ноември 2017г. общо 27 дни, в които е отработил общо 300 часа. При часова норма за месеца 176 часа извънредният му труд възлиза на 124 часа (300 часа - 176 часа). Полагащото се допълнително възнаграждение за извънредния труд през месец ноември 2017г. е 3,95 лева на час, т.е. общо 489,31 лева (124 часа х 3,95 лева на час).

       Във всеки един от тези 27 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 27 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т.1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 27 дни през ноември 2017 е 729 евро, чиято левова равностойност е 1 425,80 лева.

 Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 463 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 2,77 лева също не са му изплатени. Работодателят му дължи общо суми в размер на 2 380,88 лв. (две хиляди триста и осемдесет лева и осемдесет и осем стотинки), представляващи общия сбор от сумите: 463 лв. - брутно основно трудово възнаграждение;2,77 лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа;1 425,80 лв. - командировъчни за 27 дни в командировка; 489,31 лева - брутно възнаграждение за 124 часа извънреден труд.

       12) за декември 2017г.

       През декември 2017г. има 18 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 144 работни часа (18 дни х8ч/ден=144 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 463 лева на месец, като предвид броя работни дни за декември 2017 г., часовото възнаграждение е 3,22 лева на час (463 лева : 144 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1, т.4 от КТ за месец декември е по 4,82 лева на час извънреден труд ( 3,22 лева + 50%*3,22 лева).

       През декември 2017г. е бил на смяна на следните дати: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27 декември 2017г. общо 27 дни, в които е отработил общо 331 часа. При часова норма за месеца 144 часа извънредният му труд възлиза на 187 часа (331 часа - 144 часа). Полагащото се допълнително възнаграждение за извънредния труд през месец декември 2017г. е 4,82 лева на час, т.е. общо 901,89 лева (187 часа х 4,82 лева на час).

       Във всеки един от тези 27 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 27 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т.1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 27 дни през декември 2017 е 729 евро, чиято левова равностойност е 1425,80 лева.

         Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 463 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 2,77 лева също не са му изплатени.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 2 793,46 лв. (две хиляди седемстотин деветдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки), представляващи общия сбор от сумите :463 лв. - брутно основно трудово възнаграждение;  2,77лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа;1 425,80 лв. - командировъчни за 27 дни в командировка;901,89 лева - брутно възнаграждение за 187 часа извънреден труд.

       Обшият размер на дължимите му възнаграждения и обезщетения за 2017г. е в размер на 24 842,24 лв. /двадесет и четири хиляди осемстотин четиридесет и два лева и двадесет и четири стотинки/.

III. Дължими възнаграждения и обезщетения за 2018г.

       1)за януари 2018г.

       През януари 2018г. има 22 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 176 работни часа ( 22 дни х8ч/ден=176 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 510 лева на месец, като предвид броя работни дни за януари 2018 г., часовото възнаграждение е 2,90 лева на час (510 лева : 176 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1, т.4 от КТ за месец януари е по 4,35 лева на час извънреден труд ( 2,90 лева + 50%*2,90 лева).

       През януари 2018г. е бил на смяна на следните дати: 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31 януари 2018г. общо 28 дни, в които е отработил общо 317 часа. При часова норма за месеца 176 часа извънредният му труд възлиза на 141 часа (317 часа - 176 часа). Полагащото се допълнително възнаграждение за извънредния труд през месец януари 2018г. е 4,35 лева на час, т.е. общо 612,87 лева (141 часа х 4,35 лева на час).

       Във всеки един от тези 28 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 28 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т.1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 28 дни през януари 2018г. е 756 евро, чиято левова равностойност е 1 478,61 лева.

       Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 510 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 3,06 лева също не са му изплатени.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 2 604,54 лв. ( две хиляди шестстотин и четири лева и петдесет и четири стотинки), представляващи общия сбор от сумите :      510 лв. - брутно основно трудово възнаграждение;3,06 лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа;1 478,61 лв. - командировъчни за 28 дни в командировка; -612,87 лева - брутно възнаграждение за 141 часа извънреден труд.

       2)за февруари 2018г.

          През февруари 2018 има 20 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 160 работни часа (20 дни х8ч/ден=1160 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 510 лева на месец, като предвид броя работни дни и часове за февруари 2018г., часовото възнаграждение е 3,19 лева на час (510 лева : 160 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1, т.4 от КТ за месец февруари е по 4,78 лева на час извънреден труд ( 3,19 лева + 50%*3,19 лева).

       През февруари 2018г. е бил на смяна на следните дати: 1, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25 февруари 2018г., общо 23 дни, в които е отработил общо 283 часа. При часова норма за месеца 160 часа извънредният му труд възлиза на 123 часа (283 часа - 160 часа). Полагащото се допълнително възнаграждение за извънредния труд през месец февруари 2018г. е 4,78 лева на час, т.е. общо 588,09 лева ( 123 часа х 4,78 лева на час).

       Във всеки един от тези 23 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 23 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т.1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 23 дни през февруари 2018г. е 621 евро, чиято левова равностойност е 1 214,57 лева.

       Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 510 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 3,06 лева също не са му изплатени.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 2 315,72 лв. (две хиляди триста и петнадесет лева и седемдесет и две стотинки), представляващи общия сбор от сумите: 510 лв. - брутно основно трудово възнаграждение; 3,06 лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа; -1 214,57 лв. - командировъчни за 23 дни в командировка;588,09 лева - брутно възнаграждение за 123 часа извънреден труд.

       3) за март 2018г.

       През март 2018г. има 21 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 168 работни часа ( 21 дни х8ч/ден=168 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 510 лева на месец, като предвид броя работни дни за март 2018 г., часовото възнаграждение е 3,04 лева на час (510 лева : 168 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1, т.4 от КТ за месец юли е по 4,55 лева на час извънреден труд ( 3,04 лева + 50%*3,04 лева).

       През март 2018г. е бил на смяна на следните дати: 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 17, 18, 21, 22, 30, 31 март 2018г. общо 16 дни, в които е отработил общо 192 часа. При часова норма за месеца 168 часа, извънредният му труд възлиза на 24 часа ( 192 часа - 168 часа). Полагащото се допълнително възнаграждение за извънредния труд през месец март 2018г. е 4,55 лева на час, т.е. общо 109,29 лева ( 24 часа х 4,55 лева на час).

       Във всеки един от тези 16 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 16 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т. 1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 16 дни през март 2018г. е 432 евро, чиято левова равностойност е 844,92 лева.

       Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 510 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 3,06 лева също не са му изплатени.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 1 467,26 лв. (хиляда четиристотин шестдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки), представляващи общия сбор от сумите :  510 лв. - брутно основно трудово възнаграждение;3,06 лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа;844,92 лв. - командировъчни за 16 дни в командировка;109,29 лева - брутно възнаграждение за 24 часа извънреден труд.

       4) за април 2018г.

       През април 2018г. има 19 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 152 работни часа ( 15 дни х8ч/ден=152 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 510 лева на месец, като предвид броя работни дни за април 2018 г., часовото възнаграждение е 3,36 лева на час (510 лева : 152 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал. 1, т.4 от КТ за месец април е по 5,03 лева на час извънреден труд ( 3,36 лева + 50%*3,36 лева).

       През април 2018г. е бил на смяна на следните дати: 3, 4, 5, 7, 8, 9, 11, 12, 15, 16, 17, 19, 20, 21, 23, 24, 25 април 2018г. - общо 17 дни, в които е отработил общо 144 часа. При часова норма за месеца 152 часа, има недостиг от 8 часа, който представлява престой, който не е по негова вина. За престоя на основание чл. 267 от КТ работодателят му дължи брутното трудово възнаграждение.

       Във всеки един от тези 17 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 17 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т.1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 17 дни през април 2018г. е 459 евро, чиято левова равностойност е 897,73 лева.

       Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 510 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 3,06 лева също не са му изплатени.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 1410,79 лв. (хиляда четиристотин и десет лева и седемдесет и девет стотинки), представляващи общия сбор от сумите :510 лв. - брутно основно трудово възнаграждение;3,06 лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа;897,73лв. - командировъчни за 17 дни в командировка;

       5 ) за май 2018г.

        През май 2018г. има 21 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 168 работни часа (21 дни х8ч/ден=168 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 510 лева на месец, като предвид броя работни дни за март 2018 г., часовото възнаграждение е 3,04 лева на час (510 лева : 168 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1, т.4 от КТ за месец юли е по 4,55 лева на час извънреден труд ( 3,04 лева + 50%*3,04 лева).

       През май 2018г. е бил на смяна на следните дати: 2, 3, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 31 май 2018г. общо 9 дни, в които е отработил общо 96 часа. При часова норма за месеца 168 часа, има недостиг от 72 часа, който представлява престой, който не е по негова вина. За престоя на основание чл. 267 от КТ работодателят му дължи брутното трудово възнаграждение.

       Във всеки един от тези 9 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 9 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т. 1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 9 дни през май 2018г. е 243 евро, чиято левова равностойност е 475,27 лева.

       Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 510 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 3,06 лева също не са му изплатени.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 988,33 лв. (деветстотин осемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки), представляващи общия сбор от сумите :510 лв. - брутно основно трудово възнаграждение;3,06лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа;475,27 лв. - командировъчни за 9 дни в командировка.

         6) за юни 2018г.

       През юни 2018г. има 21 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 168 работни часа (21 дни х8ч/ден=168 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 510 лева на месец, като предвид броя работни дни за март 2018 г., часовото възнаграждение е 3,04 лева на час (510 лева : 168 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1, т.4 от КТ за месец юли е по 4,55 лева на час извънреден труд ( 3,04 лева + 50%*3,04 лева).

       През юни 2018г. е бил на смяна на следните дати: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29 март 2018г. общо 28 дни, в които е отработил общо 468 часа. При часова норма за месеца 168 часа, извънредният му труд възлиза на 2300 часа (468 часа - 168 часа). Полагащото се допълнително възнаграждение за извънредния труд през месец юни 2018г. е 4,55 лева на час, т.е. общо 1 366,07 лева (300 часа х 4,55 лева на час).

       Във всеки един от тези 28 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 28 дни работодателят ми дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т. 1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 28 дни през юни 2018г. е 756 евро, чиято левова равностойност е 1478,61 лева.

       Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 510 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 3,06 лева също не са му изплатени.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 3 357,74 лв. (три хиляди триста петдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки), представляващи общия сбор от сумите :510 лв. - брутно основно трудово възнаграждение;3,06лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа1 478,61 лв. - командировъчни за 28 дни в командировка;1 366,07 лева - брутно възнаграждение за 300 часа извънреден труд.

       7) за юли 2018г.

       През юли 2018г. има 22 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 176 работни часа ( 22 дни х8ч/ден=176 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 510 лева на месец, като предвид броя работни дни за юли 2018 г., часовото възнаграждение е 2,90 лева на час (510 лева : 176 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1, т.4 от КТ за месец юли е по 4,35 лева на час извънреден труд ( 2,90 лева + 50%*2,90 лева).

       През юли 2018г. е бил на смяна на следните дати: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 19, 20, 21, 22, 26, 27, 28, 29 юли 2018г. общо 23 дни, в които е отработил общо 408 часа. При часова норма за месеца 176 часа извънредният му труд възлиза на 232 часа (408 часа - 176 часа). Полагащото се допълнително възнаграждение за извънредния труд през месец юли 2018г. е 4,35 лева на час, т.е. общо 1 008,41 лева (232 часа х 4,35 лева на час).

       Във всеки един от тези 23 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 23 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т. 1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 23 дни през юли 2018г. е 621 евро, чиято левова равностойност е 1 214,57 лева.

       Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 510 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 3,06 лева също не са му изплатени.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 2 736,04 лв. ( две хиляди седемстотин тридесет и шест лева и четири стотинки), представляващи общия сбор от сумите:510 лв. - брутно основно трудово възнаграждение;3,06 лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа; 1 214,57лв. - командировъчни за 23 дни в командировка;1 008,41 лева - брутно възнаграждение за 232 часа извънреден труд.

       8) август 2018г.

       През август 2018г. има 23 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 184 работни часа (23 дни х 8ч/ден=184 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 510 лева на месец, като предвид броя работни дни за август 2018 г., часовото възнаграждение е 2,77 лева на час (510 лева : 184 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1, т.4 от КТ за месец август е по 4,16 лева на час извънреден труд ( 2,77 лева + 50%*2,77 лева).

       През август 2018г. е бил на смяна на следните дати: 1, 2, 3, 4, 7, 8, 10, 11, 12, 13, 14, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 25, 26, 29, 30, 31 август 2018г. общо 22 дни, в които е отработил общо 221 часа. При часова норма за месеца 184 часа извънредният му труд възлиза на 37 часа (221 часа - 184 часа). Полагащото се допълнително възнаграждение за извънредния труд през месец август 2018г. е 4,16 лева на час, т.е. общо 153,83 лева (37 часа х 4,16 лева на час).

       Във всеки един от тези 22 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 22 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т. 1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 22 дни през август 2018г. е 594 евро, чиято левова равностойност е 1 161,76 лева.

       Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 510 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 3,06 лева също не са му изплатени.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 1 826,65 лв. ( хиляда осемстотин двадесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки), представляващи общия сбор от сумите:  510 лв. - брутно основно трудово възнаграждение;3,06 лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа; 1 161,76 лв. - командировъчни за 22 дни в командировка;153,83 лева - брутно възнаграждение за 37 часа извънреден труд.

       9) за септември 2018г.

       През септември 2018г. има 18 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 144 работни часа (18 дни х 8ч/ден=144 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 510 лева на месец, като предвид броя работни дни за септември 2018 г., часовото възнаграждение е 3,54 лева на час (510 лева : 144 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1, т.4 от КТ за месец септември е по 5,31 лева на час извънреден труд ( 3,54 лева + 50%*3,54 лева).

       През септември 2018г. е бил на смяна на следните дати: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 14, 15, 16, 17, 20, 21, 22, 23, 25, 26, 27, 28, 29, 30 септември 2018г. общо 25 дни, в които е отработил общо 288 часа. При часова норма за месеца 144 часа извънредният му труд възлиза на 144 часа ( 288 часа - 144 часа). Полагащото се допълнително възнаграждение за извънредния труд през месец септември 2018г. е 5,31 лева на час, т.е. общо 765.00 лева (144 часа х 5,31 лева на час).

       Във всеки един от тези 25 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 25 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т.1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 25 дни през септември 2018г. е 675 евро, чиято левова равностойност е 1 320,19 лева.

       Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 510 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 3,06 лева също не са му изплатени.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 2 598,25 лв. ( две хиляди петстотин деветдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки), представляващи общия сбор от сумите :510 лв. - брутно основно трудово възнаграждение;3,06 лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа;1 320,19лв. - командировъчни за 25 дни в командировка;675 лева - брутно възнаграждение за 144 часа извънреден труд.

       10) за октомври 2018г.

       През октомври 2018г. има 23 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 184 работни часа (23 дни х 8ч/ден=184 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 510 лева на месец, като предвид броя работни дни за октомври 2018 г., часовото възнаграждение е 2,77 лева на час (510 лева :184 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1,т.4 от КТ за месец октомври е по 4,16 лева на час извънреден труд (2,77 лева + 50%*2,77 лева).

       През октомври 2018г. е бил на смяна на следните дати: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 24, 25, 26, 27, 30, 31 октомври 2018г. общо 25 дни, в които е отработил общо 288 часа. При часова норма за месеца 184 часа извънредният му труд възлиза на 104 часа ( 288 часа - 184 часа). Полагащото се допълнително възнаграждение за извънредния труд през месец октомври 2018г. е 4,16 лева на час, т.е. общо 432,39 лева (104 часа х 4,16 лева на час).

       Във всеки един от тези 25 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 25 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т.1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 25 дни през октомври 2018г. е 675 евро, чиято левова равностойност е 1 320,19 лева.

       Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 510 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 3,06 лева също не са му изплатени.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 2 265,64лв. ( две хиляди двеста шестдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки), представляващи общия сбор от сумите:510 лв. - брутно основно трудово възнаграждение;3,06 лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа;        1 320,19 лв. - командировъчни за 25 дни в командировка;432,39 лева - брутно възнаграждение за 104 часа извънреден труд.

       11) за ноември 2018г.

       През ноември 2018г. има 22 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 176 работни часа (22 дни х8ч/ден=176 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 510 лева на месец, като предвид броя работни дни за ноември 2018 г., часовото възнаграждение е 2,90 лева на час (510 лева : 176 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1, т.4 от КТ за месец ноември е по 4,35 лева на час извънреден труд ( 2,90 лева + 50%*2,90 лева).

       През ноември 2018г. е бил на смяна на следните дати: 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 17, 18, 19, 20, 22, 23, 26, 27, 30 ноември 2018г. общо 24 дни, в които е отработил общо 288 часа. При часова норма за месеца 176 часа извънредният му труд възлиза на 112 часа (288 часа - 176 часа). Полагащото се допълнително възнаграждение за извънредния труд през месец ноември 2018г. е 4,35 лева на час, т.е. общо лева (141 часа х 4,35 лева на час).

       Във всеки един от тези 24 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 24 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина    по т.1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 24 дни през ноември 2018г. е 648 евро, чиято левова равностойност е 1 267,38 лева.

       Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 510 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 3,06 лева също не са му изплатени.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 2 267,26 лв. (две хиляди двеста шестдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки), представляващи общия сбор от сумите:510 лв. - брутно основно трудово възнаграждение;3,06 лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа;1 267,38 лв. - командировъчни за 24 дни в командировка;486,82 лева - брутно възнаграждение за 112 часа извънреден труд.

       12) За декември 2018г.

       През декември 2018г. има 18 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 144 работни часа (18 дни х 8ч/ден=144 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 510 лева на месец, като предвид броя работни дни за декември 2018 г., часовото възнаграждение е 3,54 лева на час (510 лева : 144 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1,т.4 от КТ за месец декември е по 5,31 лева на час извънреден труд ( 3,54 лева + 50%*3,54 лева).

       През декември 2018г. е бил на смяна на следните дати: 1,20,21,24 декември 2018г. общо 4 дни, в които е отработил общо 48 часа. При часова норма за месеца 144 часа има недостиг от  96 часа, който представлява престой, който не е по негова вина. За престоя на основание чл. 267 от КТ работодателят му дължи брутното трудово възнаграждение.

       Във всеки един от тези 4 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 4 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т. 1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 4 дни през декември 2018г. е 108 евро, чиято левова равностойност е 211,23 лева.

       Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 510 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 3,06 лева също не са му изплатени. Доколкото му е известно те са начислени във ведомостта, но не са му платени - подписът във ведомостта срещу името му не е негов.

       Останалите дължими му суми въобще не са начислени във ведомостта за месеца.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 724,29 лв. ( седемстотин двадесет и четири лева и двадесет и девет стотинки), представляващи общия сбор от сумите:510 лв. - брутно основно трудово възнаграждение;3,06 лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа;211,23 лв. - командировъчни за 4 дни в командировка;

       Общият размер на дължимите му възнаграждения и обезщетения за 2018г. е в размер на 24 564,52 лв. /двадесет и четири хиляди петстотин шестдесет и четири лева и петдесет и две стотинки/.

IV. Дължими възнаграждения и обезщетения за 2019г.

       1) за януари 2019г.

       През януари 2019г. има 22 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 176 работни часа (22 дни х8ч/ден=176 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 560 лева на месец, като предвид броя работни дни за януари 2019 г., часовото възнаграждение е 3,18 лева на час (560 лева : 176 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1, т.4 от КТ за месец януари е по 4,77 лева на час извънреден труд (3,18 лева + 50%*3,18 лева).

       През януари 2019г. е бил на смяна на следните дати: 2, 3, 5, 6, 9, 10, 11, 13, 14, 15, 17, 18, 19, 25, 26, 29, 30, 31 януари 2019г. общо 18 дни, в които е отработил общо 161 часа. При часова норма за месеца 176 часа има недостиг от 15 часа, който представлява престой, който не е по негова вина. За престоя на основание чл. 267 от КТ работодателят му дължи брутното трудово възнаграждение.

       Във всеки един от тези 18 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 18 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т.1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 18 дни през януари 2019г. е 486 евро, чиято левова равностойност е 950,53 лева.

       Основното ми брутно трудово възнаграждение в размер на 560 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 3,36 лева също не са ми изплатени.

       Работодателят му дължи общо суми в размер на 1 513,89 лв. ( хиляда петстотин и тринадесет лева и осемдесет и девет стотинки), представляващи общия сбор от сумите: 560 лв. - брутно основно трудово възнаграждение; 3,36 лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа;        950,53 лв. - командировъчни за 18 дни в командировка;

       2) за февруари 2019г.

       През февруари 2019г. има 21 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 168 работни часа ( 21 дни х8ч/ден=168 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 560 лева на месец, като предвид броя работни дни за февруари 2019 г., часовото възнаграждение е 3,33 лева на час (560 лева : 168 часа).

       Увеличеното възнаграждение за извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1, т.4 от КТ за месец февруари е по 5,00 лева на час извънреден труд ( 3,33 лева + 50%*3,33 лева).

       През февруари 2019г. е бил на смяна на следните дати: 3, 4, 5, 20, 22 февруари 2019г. общо 5 дни, в които е отработил общо 58 часа. При часова норма за месеца 168 часа има недостиг от 110 часа, който представлява престой, който не е по негова вина. За престоя на основание чл. 267 от КТ работодателят му дължи брутното трудово възнаграждение.

       Във всеки един от тези 5 дни е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 5 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т. 1 от Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 5 дни през февруари 2019г. е 135 евро, чиято левова равностойност е 264,04 лева.

       Основното му брутно трудово възнаграждение в размер на 560 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 3,36 лева също не са му изплатени. Работодателят му дължи общо суми в размер на 827,40 лв. (осемстотин двадесет и седем лева и четиридесет стотинки), представляващи общия сбор от сумите:560 лв. - брутно основно трудово възнаграждение;3,36 лв. - брутно допълнително възнаграждение за продължителна работа;    264, 04 лв. - командировъчни за 5 дни в командировка.

       Обшият размер на дължимите му възнаграждения и обезщетения за 2019г. е в размер на 2 341,29 лв. /две хиляди триста четиридесет и един лева и двадесет и девет стотинки/.

V. Обобщение на вземанията по видове и периоди

       За периода 01.05.2016г. - 01.03.2019г. ответникът му дължи неплатените възнаграждения и обезщетения, чийто общ брутен размер възлиза на 67 867,29 лв. /шестдесет и седем хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и двадесет и девет стотинки/.

       В срока за отговор по реда на чл.131 от  ГПК,ответникът депозира отговор на исковата молба.

Счита, че предявените искове за допустими, но частично неоснователни по основания и размер по следните съображения, а именно:

с исковата молба ищецът претендира заплащане както следва:  на сумата в размер на 16 500 лв., на осн. чл. 128, т. 1 от КТ, представляващо трудово възнаграждение за периода от м. 05.2016 год. до м. 02.2019 год., сумата в размер на 95.32 лв., представляващо обезщетение за неизплатени брутни допълнителни трудови възнаграждения;на сумата в размер на 13 407.94 лв., представляващо обезщетение за неизплатени брутни допълнителни трудови възнаграждения за периода от м. 05.2016 год. до м. 02.2019 год.;на сумата в размер на 37 864.03 лв., представляващо обезщетение за неизплатени командировки за периода от м. 05.2016 год. до м. 02.2019 год.

-      по първата претенция на ищеца за заплащане на сумата в размер на 16 500 лв., на осн. чл. 128, т. 1 от КТ, представляващо трудово възнаграждение за периода от м. 05.2016 год. до м. 02.2019 год. Видно от представените копия на ведомости за заплати за процесния период се установя, че начисленото трудово възнаграждение по трудов договор е изплатено след приспадане на съответните данъци и осигуровки, поради което и претенцията се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли;

-      по втората претенция за заплащане на сумата в размер на 95.32 лв., представляващо обезщетение за неизплатени брутни допълнителни трудови възнаграждения за периода от м. 05.2016 год. до м. 02.2019 год., считам същата за основателна;

-      по третата претенция за заплащане на сумата в размер на 13 407.94 лв., представляващо обезщетение за неизплатени брутни допълнителни трудови възнаграждения, счита същата за неоснователна по размер;

-      по четвъртата претенция за заплащане на сумата в размер на 37 864.03 лв., представляващо обезщетение за неизплатени командировки за периода от м. 05.2016 год. до м. 02.2019 год., счита същата за неоснователна, тъй като липсват заповеди за командировка, както и отчет от страна на ищеца на командировката, което от своя страна е основание за заплащане на полагащото се обезщетение за командировка. С оглед на това, счита претенцията за неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

С оглед на гореизложеното, счита двете искови претенции за неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

 В съдебно заседание исковете се поддържат. В хода по същество на делото ищецът не изразява становище.

В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба . По съществото на спора не изразява становище.

Съдът  като взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и от приетия по делото трудов договор №209/01.03.2016г. се установява, че страните в настоящото производство са били обвързани от трудов договор, по силата на  който ищецът е заемал длъжността „шофьор на автобус“ с  шифър по НКПД:83312002.

Впоследствие по време на съществуване на  трудовото правоотношение са подписвани допълнителни споразумения между страните по трудовото правоотношение, както следва: Допълнително споразумение от 02.04.2017год./л.24/,допълнително споразумение от 02.01.2018год./л.25/ и допълнително споразумение от 01.01.2019год./л.26/.

Относно факта , че страните в настоящото производство са били страни по трудово правоотношение е приета по делото справка от НАП-ТД Варна. Видно от същата трудовото правоотношение е съществувало между страните от 07.03.2016год. до 10.04.2019год.

Към доказателствата по делото е приобщено удостоверение рег. № 357000-2784/22.04.2019год., издадено от Областна Дирекция на МВР-град Добрич/л.28 до л.44/за регистраните задгранични пътувания на ищеца в периода от 01.01.2016год. до  18.04.2019год.

Прието по делото е разрешително за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт.

Приобщен към доказателствата по делото е анекс към договор за извършване на превоз на пътници с автобуси по редовни международни автобусни линии срещу заплащане/л.47/, както и допълнително споразумение към договор за превоз на пътници по международни редовни автобусни линии./л.48/.

По делото е прието уведомление, изхождащо от ищеца, адресирано до управителя на ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие , на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ.

Видно от приетата по делото заповед №226/10.04.2019год. /л.51/ трудовото правоотношение между ищеца и ответното дружество е прекратено, на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е вписано и обезщетение по чл.224 от  КТ-6дни-173.62лв.

Към доказателствата по делото са приети ведомости за заплати /л.57 –л.85/.

Приет по делото е препис от трудовата книжка на ищеца.

По делото са ангажирани специални познания, чрез заключение на ВЛ по Сгр.Е.От заключението на ВЛ, което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява следното: Подписите ,положени в графа „подпис“ срещу името А.И.А. във ведомост заплати за месеците – м.март,м.май,м.юли,м.август-2016год.,м.април ,м.май, м.юли,м. август-2017год. на  „Н.Т.“ ЕООД са изпълнени от А.И. О. Подписите , положени в графа „подпис“ срещу името на А.И.А. във Ведомост заплати за месеците-април, юни, септември, октомври, ноември и декември 2016год.; януари, февруари, март, април,май,юни, юли, август, септември, октомври-2018год. на  „Н.Т.“ЕООД не са изпълнени от А.И. О.

По делото са ангажирани и специални познания, чрез заключение на ВЛ по ССч.Е. От заключението на ВЛ се установява следното: Документът,който доказва явяването , съответно неявяването на работа на работник или служител се нарича форма 76. Тази форма дава информация за реално отработени смени и часове на всеки служител и следва да бъде налична във всяка фирма, която наема работна ръка.В Кодекса на труда има нормативи, които правят използването на тази форма задължително във всички предприятия. /чл.403а КТ/. По информация от счетоводителката на ответника в предприятието на ответника не е била водена форма 76,поради което експертизата не може да даде конкретен отговор  на така зададения въпрос.

Съгласно експертизата дните на международни рейсове са както следва:м.юни 2016год. 12 дни; м.септември 2016год. 18дни;м.октомври 2016год. 17дни; м.ноември 2016год.15дни;м.декември 2016год. 15дни;м.януари 2017год.13дни;м.февруари  2017год.13дни; м.март2017год.21дни; м.юни 2017год.13дни; м.септември 2017год. 20дни; м.октомври 2017год.15дни;м.ноември 2017год.14дни;м.декември 2017год. 16дни;м.януари 2018год. 13дни;м.февруари 2018год.12дни;м.март 2018год.8дни;м.април 2018год. 13дни;м.май 2018год.9дни;м.юни 2018год. 19дни;м.юли 2018год.17дни;м.август 2018год.13 дни,м.септември 2018год.13дни;м.октомври 2018год. 15дни;ноември 2018год. 15дни, декември  2018год. 3 дни,януари 2019год. 10дни и февруари 2019год. 4 дни.

 В заключението се сочи, че качеството на работа на ищеца предполага сумирано отчитане на работното време на месечна база.

Съгласно експертизата основното трудово възнаграждение , възлиза в размер на 12 472.91лв.Същото е отразено за процесния период в приложение 1, колона 2. В приложение 2, колона 10 е дадена стойността на положения от ищеца извънреден труд на база на наличните данни.Същият възлиза в размер от 10 740.41лв.

Претендираната в ИМ сума в размер на 95.32лв. е формирана като за всеки месец от първоначалния процесен период е изчислявано допълнително трудово възнаграждение. Тези изчисления са погрешни, тъй като до 02.04.2017год. няма документално основание за начисляване на допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа. Такова може да се начислява само след влизане в сила на допълнителното споразумение към трудовия договор, подписан на 02.04.2017год.При така зададените параметри, допълнителното възнаграждение за продължителна работа , което би следвало да се начисли на ищеца за процесния период е в размер на 52.63лв., описано в таблица 1 от допълнителната ССч.Е.

Няма конкретни и достоверни данни при каква езда са били пътуванията на ищеца-единична или двойна. Счетоводителката на ответника заявява на експертизата, че няма изчислени и изплатени командировки. Няма изготвени заповеди-съответно ищецът не е трябвало да изпълнява курсовете. Експертизата няма данни не само кога е бил на работа, още по-малко за това кога е бил сам и кога на двойна езда.

При така  установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 По отношение на претенцията  с правно основание чл.128 от КТ.

 Задължението за плащане на трудовото възнаграждение е основно задължение на работодателя, като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя.

Съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ,работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В този смисъл за успешното провеждане на иска с посоченото правно основание , в тежест на ищеца е да докаже наличието на тр.правоотношение между него и ответника , а последният да установи точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на тр.възнаграждение.

В конкретния случай безспорно се установява, че между ищеца и ответника е съществувало тр.правоотношение по силата на което ищецът е заемал длъжността „шофьор“, което тр.правоотношение е прекратено на 10.04.2009год. със заповед №226/10.04.2019год.

С трудовия договор е уговорено основно месечно възнаграждение в размер от 463лв. С допълнително споразумение от 02.01.2018год. основното месечно възнаграждение на ищеца е повишено на 510лв. Уговорено  е и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 0.60лв.С допълнително споразумение от 01.01.2019год. основното месечно възнаграждение на ищеца е повишено на 560лв.,като се запазва допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 0.60%.

Ответникът не е оспорил ,че ищецът е полагал труд в обем,количество и качество, които работодателят е изисквал.Предвид на това в негова тежест е да установи заплащане на претендираните от ищеца тр. възнаграждения.

Съгласно разпоредбата на чл.270,ал.1 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя тр.възнаграждение се превежда на влог в посочена от него банка.

Видно от заключението на ВЛ по СГр.Е-подписите,положени в графа „подпис“ срещу името А.  И.А. във ведомост заплати за месеците – м.март,м.май,м.юли,м.август-2016год.,м.април ,м.май, м.юли,м. август-2017год. на  „Н.Т.“ ЕООД са изпълнени от А.И. О. Предвид на това съдът формира извод, че за тези месеци по тези ведомости е изплатено тр.възнаграждение на ищеца. По отношение на претенцията за неизплатено тр.възнаграждение за тези месеци е налице оттегляне на иска, предвид на което с протоколно определение от 26.02.2020год.производството по този иск, в частта, касаеща месеците за който е налице подпис на ищеца по ведомости е прекратено.

След частичното прекратяване е налице претенция за неизплатено трудово възнаграждение в размер от 13 259лв. за следните месеци по години: 2016год.- м.юни ,м.септември ,октомври,ноември ,декември ; 2017год.м.януари,м.февруари,м.март,м.юни,м. септември , м.октомври,м.ноември , м.декември ,  2018год. – от м.януари до м.декември; 2019год.-м.януари и м. февруари.

От заключението на ВЛ по СГр.Е се установява, че за месеците-април, юни, септември, октомври, ноември и декември 2016год.; януари, февруари, март, април,май,юни, юли, август, септември, октомври-2018год. на  „Н.Т.“ ЕООД не са изпълнени от А.И. Осман. Предвид на това и с оглед направеното оспорване по реда на чл.193  от ГПК, съдът намира,че не следва да кредитира представените от ответника ведомости за заплати, относно които се установи, че не са подписани от ищеца.Предвид на това и като съобрази, че ответникът не е ангажирал доказателства, сочещи на изплащане на претендираните от ищеца тр.възнаграждения за останалия процесен период , намира че искът за неизплатено трудово възнаграждение се явява основателен.

Относно размера на този иск, съдът съобрази заключението на ВЛ по ССч.Е. Съгласно заключението на ВЛ основното тр.възнаграждение за претендираните месеци от 2016г., 2017год. цялата 2018год. и 2019год.  е в общ размер от 12 472.91лв.До този размер искът следва да се уважи ,като за разликата до претендираните 13 259лв. следва да се отхвърли .

Като законна последица от уважаване на иска, следва да се присъди лихва, считано от датата на депозиране исковата молба в съда-27.06.2019год. до окончателното изплащане.

По отношение на претенцията за допълнително тр.възнаграждение за продължителна работа, съдът намира следното: Тази претенция представлява част от трудовото възнаграждение на ищеца и не се явява такава с правно основание чл.267 от КТ, както е записано в доклада по делото. Същата е заявена от ищеца в размер от 95.32лв. и не се оспорва от ответника. Видно от заключението на ВЛ по ССч.Е сумата от 95.32лв. обаче е неправилно изчислена от ищеца. Действително дължимата сума по тази претенция според ССч.Е възлиза в размер от 52.63лв. Предвид на това тази претенция следва да се уважи до размера от 52.63лв., като за разликата до претендираните 95.32лв. следва да се отхвърли.

По отношение на претенцията с правно основание чл.262 от КТ.

Ищецът претендира заплащане от ответника на сумата в размер от 13 407.94лв., неизплатени брутни допълнителни трудови възнаграждения за извънреден труд за периода май.2016год. – февруари 2019год., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 27.06.2019год. до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно чл.262,ал.1,т.4 от КТ, положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.

Извънредният труд съгласно разпоредбата на чл.143,ал.1 от КТ е работата по трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя, извън установеното работно време, която се осъществява по разпореждане или със знанието на определени лица в предприятието. За положения извънреден труд от работника или служителя, който е съпроводен с изразходване на работна сила, извън установеното работно време и  с който се засяга полагащата му се почивка, работодателят съгласно чл.150, ал.1 във вр. с чл.262 , ал.1 от КТ дължи възнаграждение според уговореното помежду им, а ако липсва уговорка прилагат се минималните установени в закона размери. За да възникне парично вземане за извънреден труд за работника е необходимо да са налице следните материалноправни предпоставки: работодателят да е възложил изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя извън уговореното работно време или той мълчаливо да е допуснал полагането на труд извън установеното по трудовото правоотношение работно време и работникът и служителят ефективно да е престирал своята работна сила извън установеното в трудовия договор работно време. Тежестта за доказване на тези факти е на работника, а ответникът следва да докаже положителния факт на плащането.

По делото няма събрани доказателства за изработеното от ищеца време . Съгласно заключението на ВЛ по ССч.Е документът,който доказва явяването , съответно неявяването на работа на работник или служител се нарича форма 76. Тази форма дава информация за реално отработени смени и часове на всеки служител и следва да бъде налична във всяка фирма, която наема работна ръка. В Кодекса на труда има нормативи, които правят използването на тази форма задължително във всички предприятия. /чл.403а КТ/. По информация от счетоводителката на ответника в предприятието на ответника не е била водена форма 76,поради което експертизата не може да даде конкретен отговор  на така зададения въпрос.Липсват ангажирани от страна на ищеца каквито и да било други доказателства-писмени и гласни за действително отработените часове по дни и общо за всеки месец от процесния период. С оглед на това претенцията за извънреден труд на соченото правно основание се явява неоснователна, поради недоказаност , а сочения от експертизата размер необоснован и хипотетичен.

С оглед горното тази претенция в размер на  13 404.94лв. за периода май.2016год. – февруари 2019год.,следва да се отхвърли.

По отношение на претенцията с правно основание чл.215 от КТ.

Съгласно чл.215 от КТ, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му работа. При командироване по чл.121,ал.1 от КТ, работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от МС.

В настоящият случай липсват заповеди за командироване. Няма начислени и изплатени командировки. Липсват данни кога ищецът е бил на работа, както и такива за единична или двойна езда на пътуванията.В трудовия договор липсва място на работа. В допълнителното споразумение от 02.04.2017год. е посочено – Н.-Автогара Силистра. Дори да се приеме,че естеството на работа по международна линия Добрич-Истанбул-Добрич,предполага изпълнение на трудовите дейности, извън мястото на работа, включително и в Република Турция  и неиздавайки заповеди работодателят е в нарушение на чл.127,ал.4 от КТ,  настоящият съдебен състав намира иска за недоказан и като такъв за неоснователен. Това е така защото липсват каквито и да било доказателства за точното време на изпълнение на трудовите задължения на ищеца, както и такава, за времето в което е бил в Турция по повод изпълнение на трудовите си задължения. Предвид на това не може да се приложи и точен критерий за изчисляване на командировките съобразно ставките, дадени в Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС №115/2004год., в сила от 01.07.2004год.

С оглед гореизложеното искът в размер на 37  864.03лв., неизплатени обезщетение за командировка в периода от май 2016год. до февруари 2019год., следва да се отхвърли.

 

 

 

 

 

На основание чл.78,ал. 6 в тежест на ответника е д.т. по см.на ВРС върху уважената част от исковете  в  размер от  548.92лв.  и  250лв. представляваща част от възнаграждението на ВЛ.

Върху уважената част от иска, съдът не присъжда  адв.възнаграждение на проц.представител на ищеца, тъй като липсват доказателства за уговорено адв.възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 във връзка с чл.38, ал. 1, т.2 от ЗА .

 

Мотивиран от горното съдът

 

                                 

                         Р     Е     Ш     И  :

 

ОСЪЖДА „Н.Т.“ ЕООД, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, представлявано от законния представител М. Н. ДА ЗАПЛАТИ на А.И.А., ЕГН **********,***, чрез адвокат Е.Ф., вписана в САК, съдебен адрес и адрес за кореспонденция: Адвокатско дружество „ Е.Ф."***, партер, сумата в размер от 12 472.91лв., представляваща основно трудово възнаграждение за следния период от време:2016год. - м.юни,м.септември,октомври, ноември,декември;2017год.м.януари,м.февруари,м.март,м.юни,м.септ.,м.октомври, м.ноември , м.декември ,  2018год. – от м.януари до м.декември; 2019год.-м.януари и м. февруари. , ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска – 27.06.2019год. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за разликата до претендираните 13 259лв., на основание чл.128,ал.2 от КТ.

ОСЪЖДА „Н.Т.“ ЕООД, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, представлявано от законния представител М. Н. ДА ЗАПЛАТИ на А.И.А., ЕГН **********,***, чрез адвокат Е.Ф., вписана в САК, съдебен адрес и адрес за кореспонденция: Адвокатско дружество „ Е.Ф."***, партер, сумата от 52.63лв.допълнително тр.възнаграждение за продължителна работа, в процесния период от време: 2016год. - м.юни,м.септември,октомври, ноември,декември;2017год.м.януари,м.февруари,м.март,м.юни,м.септ.,м.октомври, м.ноември , м.декември ,  2018год. – от м.януари до м.декември; 2019год.-м.януари и м. февруари. , ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска – 27.06.2019год. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за разликата до претендираните 95.32лв.,поради неоснователност.

ОТХВЪРЛЯ исковете на А.И.А., ЕГН **********,***, чрез адвокат Е.Ф., вписана в САК, съдебен адрес и адрес за кореспонденция: Адвокатско дружество „ Е.Ф."***, партер срещу „Н.Т.“ ЕООД, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, представлявано от законния представител М. Н., за осъждане на ответника да заплати на ищеца , сумата от 13407,94 лева / тринадесет хиляди четиристотин и седем лева и деветдесет и четири стотинки/, неизплатени брутни допълнителни трудови възнаграждения за извънреден труд за периода май 2016г. - февруари 2019г., ведно със законната лихва от предявяване на иска- 27.06.2019год. до окончателното изплащане на сумата,на основание чл.262 от КТ и сумата от 37 864,03 лева /тридесет и седем хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и три стотинки/, неизплатени обезщетения за командировка за периода от май 2016г. - февруари 2019г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска – 27.06.2019год.до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.215 от КТ,поради неоснователност.

ОСЪЖДА „Н.Т.“ ЕООД, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, представлявано от законния представител М. Н.  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС, сумата  от  548.92лв. държавна такса върху уважените искове  и  250лв. представляваща част от възнаграждението на ВЛ, съобразно уважените искове.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  

 

/Р.ХРИСТОВА/