РЕШЕНИЕ
№ 599
гр. Казанлък, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТЕЛА В. Г.
при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г. Гражданско дело №
20255510100616 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс
/СК/ от Н. Г. Т. против С. Г. У..
В исковата молба пълномощникът на ищцата адв. Г.-Ч. заявява, че
доверителката й и ответникът са живели на съпружески начала от *** г. до м.
*** г., в гр. Н., като в периода на съжителството им се родили двете им деца
И. С.в У., роден на *** г., *** г. и ***ът им Г. С.в У., роден на *** г., на ***.
Сочи, че през *** г. ищцата и ответникът се разделили, като големият
им *** И. останал да живее с баща си в гр. Н., а малкият – Г., с *** си в гр. К..
Твърди, че от раздялата на страните до настоящия момент никой не е
заплащал на другия издръжка за своите деца, поради обстоятелството, че
всеки един от тях се е грижил за по едно дете.
Заявява, че през м. *** г. ***ът им И., навършва пълнолетие и е
абитуриент, но Г. е на *** и има нужда както от грижи така и от издръжка.
Сочи, че няколко пъти ищцата се е опитвала да повдигне въпроса по
отношение издръжката на ***ът им Г., че същият се нуждае от такава,
предоставена от баща му, но ответникът по никакъв начин не е поел
инициатива да заплаща издръжка на своето малолетно дете.
Предвид обстоятелството, че в момента единствено ищцата поема
преките и непосредствени грижи и издръжката за ***ът им Г., а ответникът
няма други непълнолетни деца, които да издържа, а има възможност да
заплаща издръжка, за доверителката й възниква правен интерес от депозиране
на настоящата искова молба, с която се иска съда да се произнесе по
1
отношение на родителските права, местоживеене на детето Г., режима му на
контакти с бащата, както и неговата издръжка.
Счита, че месечна издръжка в размер на 700 лева не би затруднила
ответника, поради обстоятелството, че същият получава добри доходи, има
няколко недвижими имота в *** на Н., които отдава под наем и издръжка в
претендирания размер на би го затруднила.
Предвид изложеното и на основание чл. 127(2 СК, от името на
доверителката си моли съда да постанови решение, с което:
– да предостави упражняването на родителските права над детето Г. С.в
У., роден на *** г., с ЕГН ********** на ***та Н. Г. Т., ЕГН **********, като
детето да продължи да живее при нея на адрес: гр. К. ул. ***;
– да определи режим на контакти на детето Г. С.в У. с баща му С. Г. У., с
ЕГН ********** както следва: всяка първа и трета събота и неделя в месеца, в
часовете - от 18 часа в петък до 17 часа в неделя, с приспИ.е между дните,
както и един месец през лятото, когато това не съвпада с платения годишен
отпуск на ***та, като бащата ще взема детето от дома на ***та и ще го връща
отново там или на посочен от нея адрес; Коледни празници от 10.00 часа на
24.12. - до 18.00 часа на 29.12.- на всяка четна календарна година;
Новогодишни празници - от 10.00 часа на 30.12. - до 18.00 часа на 02.01.- на
всяка нечетна календарна година; Великденски празници - на всяка нечетна
календарна година; Пролетна ваканция - първите 5 дни от ваканцията.
– да постанови бащата С. Г. У., с ЕГН ********** да заплаща месечна
издръжка на детето Г. С.в У., с ЕГН **********, чрез неговата *** Н. Г. Т., в
размер на 700 лв. месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба,
по банкова сметка предоставена от ищцата;
Моли, в случай, че не постигнат спогодба с ответната страна, да бъдат
заплатени на доверителката й сторените от нея разноски. В съдебно заседание
исковата молба се поддържа от адвокат С. Г., която моли съда де уважи
същата като основателна и доказана. Представя писмени бележки по делото.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по
делото С. Г. У.. Постъпило е писмено становище от ответника, с което заявява
че не оспорва исковете на ищцата за предоставяне и упражняване на
родителските права върху малолетния Г. С.в У. на неговата *** на неговата ***
Н. Г. Т.. Оспорва размера на претендираната издръжка от 700 лева. В съдебно
заседание ответникът се явява лично и с пълномощника си адвокат Ж. И.,
която моли съда да уважи частично размера на претендираната издръжка, да
предостави родителските права на ***та и местоживеенето на детето да е при
нея, но да бъде определен по разширен режим на лични контакти. Подробни
съображения излага в писмена защита по делото.
Дирекция „Социално подпомагане” – К. не изпраща процесуален
представител по делото. По делото е представен социален доклад изготвен от
Отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” – К.
относно защита правата и интересите на детето Г. С.в У..
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и като взе
предвид становищата на страните намира за установена следната фактическа
и правна обстановка:
2
От представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт
за раждане № ***г. издадено от Община Б. се установява, че детето Г. С.в У. е
с родители: *** Н. Г. Т. и баща С. Г. У. /лист 5 от делото/.
Представено е удостоверение, издадено от директора на Основно
училище „К.“ – К., от което се установява, че Г. С.в У. е записан в *** клас в
дневна форма на обучение за учебната 1024/2025г. /лист 4/.
Представена е служебна бележка от колоездачен клуб „В.“ от ***г. От
същата се установява, че Г. С.в У. е член на клуба и участва в спортно-
тренировъчния процес в дисциплината колоездене, като заплаща такса 200
лева месечно.
От представената служебна бележка издадена от *** ЕООД – К. се
установява, че Н. Г. Т. е получила за периода 01.2025г. до 04.2025 г. вкл. общ
доход в размер на 7 631.50 лева.
Представена е и служебна бележка, издадена от община Н., от която се
установява, че С. Г. У., работещ като „***“ е получил за периода 6.2024г. до
***г. вкл. брутна заплата в размер на 10 233.51 лева, съответно 8 440.04 лева
нетен размер.
От представените болнични листове се установява, че ответникът от
***г е във временна нетрудоспособност, поради претърпяна травма.
Представена е и епикриза на Г. С.в У., издадена от „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение – Б.“ АД. От същата се
установява, че С. Г. У. е постъпил на ***г. и е изписан на ***г., оперативни
процедури с голям обем и сложност на ***. От представената по делото
епикриза от ***г. издадена от „Университетска многопрофилна болница за
активно лечение – Б.“ АД се установява, че С. Г. У. постъпва за лечение за
втори път, като е приет на ***г. и е изписан на ***г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
И.ка П. Т. и И. С.в У..
От показанията на свидетелката И.ка Т. /*** на ищцата/ се установява,
че страните са разделени от *** г., като грижите за Г. били поети от Н..
„Доколко знам, откакто са се разделили С. не е заплащал издръжка, понеже
големият остава при него, а малкият при нея и затова, никой не е плащал
издръжка“. Знаела, че С. имал етаж от къща, която давал под наем и заедно с
брат си три магазина. През зимата помещенията били свободни, а през лятото
заети. Когато страните били заедно тя заедно с Н. ходили да чистят
помещенията. Имотите, които се намирали в *** в Н., отдавал под наем
предимно на персонал. „Не мога да кажа точно сумата, но няма да са по-малко
от 15 000 лева за сезона“. Сочи, че познавала хората, на които имотите се
отдавали под наем, за мансардата познавала едната наемателка. „И миналата
година беше там, и по предната беше там, защото съпругът ми живее там“.
Свидетелят И. У. /*** на страните/ заявява, че родителите му са
разделени от *** г. Имал по-малък брат, който живеел заедно с *** му в К..
Той живеел при баща си в Н.. „До тази година посещавах училище, ***“. До
този момент го издържал баща му. Заявява, че *** му не му е давала детските,
които е получавала, както и че баща му е покрил разходите по бала и
изпращането му. Твърди, че брат му не е идвал в Н. от 7 месеца и не вдигал
телефона на баща си. Сочи, че от 1 –ви януари баща му бил на легло,
3
обездвижен. Не искал *** му да присъства на бала. Не знаел дали баща му
отдава имотите под наем. Знаел, че баща му получавал болнични, но не знаел в
какъв размер.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК, когато родителите, не
живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят
децата им, спорът се разрешава от районния съд. При този иск съдът определя
не само при кого от тях да живеят децата им, но и кой от родителите да
упражнява родителските права по отношение на тях, режима на лични
отношения и издръжката на децата. Това е така защото живеенето с родителя
е съществен елемент от съдържанието на родителските права и задължения,
като текущото им упражняване се извършва от родителя, при когото детето
живее. При решаването на въпроса при кой от двамата родители следва да
живее детето, респ. кой родител следва да упражнява родителските права,
съдът трябва да се ръководи изключително от интересите на детето,
преценени с оглед на редица обстоятелства – родителски качества; полагане
грижи и умение за възпитание; морални качества на родителя; привързаност
на детето, възможността за осигуряване на по-добри условия за неговото
отглеждане и възпитание и др.
Не е спорно, а и видно от представеното удостоверение за раждане,
издадено, въз основа на акт за раждане № *** г., съставен в град Б., че
страните по делото са родители на детето Г. С.в У., родено на *** г. в град Б..
Не се спори също, че родителите на детето нямат сключен граждански брак.
Не е спорно, между страните по делото кой от родителите да упражнява
родителските права спрямо малолетното дете. Страните по делото спорят
относно режима на лични контакти между бащата и детето и размера на
издръжката.
От представения по делото социален доклад се установява, че страните
по делото са живеели на семейни начала. От общото им съжителство имат
родени две деца И. и Г.. През *** г. страните се разделят. И. останал да живее
при баща си в град Н., тъй като учел в Б. и имал изградена приятелска среда
там. Г. заминал с *** си в град К.. През учебната 2024/2025г. момчето е
записано в *** клас в ОУ „К.“ – К.. Детето се справя добре в училище,
средният му успех и много добър 5, не среща трудности по учебните
дисциплини. Г. няма проблем с дисциплината, има изграден приятелски кръг.
Детето има изградени умения за самостоятелно обслужване, има изграден
режим съобразен с възрастта. Грижи се сам за личната си хигиена и
облеклото.. Емоционално привързан към по – големия си брат И.. От
раждането до ***г. основните грижи за Г. се полагат от двамата родители.
След раздялата между страните ***та полага грижи за детето самостоятелно,
като се старае качествено да задоволява основните му жизнени потребности
от подслон, храна, облекло и лични вещи. Здравните потребности на детето се
задоволяват адекватно, като при необходимост се провежда консултация с
личния лекар или други специалисти. Не са установени рискови фактори от
битово естество. Детето се отглежда в жилище собственост на ***та и
представлява двуетажна къща, като същата притежава втория етаж от
4
имота.***та и детето обитават втория етаж, който се състои от четири стаи –
две спални, хол с кухня, и стая, която към момента се ремонтира и е
предназначена за детска стая за Г. и коридор, който е обзаведен със скрин.
Хигиената е на отлично ниво. В заключителната част на социалния доклад е
посочено, че ***та на е в състояние да предостави отлични жилищни условия,
достатъчно жилищна пространство, храна, облекло, лични вещи и обувки за
***а си. Същата е трудовоангажирана, получава стабилни доходи и няма
здравословни проблеми, които биха я възпрепятствали да упражнява
родителската си функция. Установено е, че от зимата на 2024г. не са
осъществявани лични контакти между Г. и баща му, както и че ответника не се
включва във финансовата издръжка на ***а си и не предоставя финансово
средства за задоволяване на неговите потребности. Посочено е, че в интерес
на малолетния е да бъде определен съответен режим на лични контакти с
родителя, неупражняващ родителските права, както и издръжка в размер,
реално покриващ месечните разходи на детето, както и в съответствие с
жизнения стандарт в страната.
Основен критерий за решението, свързано с текущото осъществяване на
родителските функции /материални грижи, възпитание и надзор/ са
интересите на детето Г..
По делото се установи, че от раздялата на страните през *** г. ищцата е
полагала лични и преки и непосредствени грижи за възпитанието и
отглеждането на Г. за разлика от ответника.
С оглед възрастта на детето, посоченото в социалния доклад, че между
детето и *** му съществува силна емоционална привързаност съдът намира,
че родителските права спрямо малолетното дете следва да бъдат упражнявани
от ***та. Връзката между бащата и детето не е прекъсната и не е лишена от
съдържание. По делото не е установено ищцата да е имала или да има
аморални или противообществени прояви, които да създават отрицателен
неин облик и лош пример за това дете. Не е и установено и социалната среда,
в която живее същата да е неподходяща за детето на страните. Всички тези
обстоятелства в съчетание със становището на Дирекция „Социална
подпомагане” – К. налагат само извода, че в интерес на това дете е на ищцата
по делото да се предоставят за упражняване родителските права върху него,
тъй като тя очевидно е по-пригодна от ответника да го отглежда и възпитава /
р. II от ППВС № 1/1974 г./.
Местоживеенето на детето при родителя е съществен елемент от
упражняването на родителските права.
Въз основа на съдебното решение малолетното дете следва родителя, на
когото съдът е възложил да упражнява родителските права и задължения.
Поддържането на лични отношения между родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права е изключително важен и
деликатен въпрос. Осъществяването им се налага не само в интерес на
родителя, при когото не остава да живее детето, но преди всичко е в интерес
на самото дете. Последното, с оглед неговото психическо развитие изпитва
естествена нужда да контактува и с двамата си родители. Ето защо,
законодателят вменява в задължение на съда, при постановяване решението за
определяне местоживеенето на детето и упражняването на родителските права
5
върху него, да реши и въпроса с личните контакти. Съдът следва да определи
такъв режим на лични отношения, който от една страна да удовлетворява
правото на родителя, при когото не остава да живее детето, да го вижда,
възпитава, и общува с него, и от друга страна, да охрани изцяло интересите на
това дете. Общуването на детето с родителя съдейства за правилното му
възпитание и следователно е в негов интерес, а не в негова вреда.
За да се определи времето през което този контакт следва да се
осъществи, съдът съобрази възрастта на детето и местожителството на детето.
По изложените съображения съдът намира, че следва да бъде определен
режим на лични контакти между бащата и детето както следва: всяка първа и
трета седмица за дните петък, събота, неделя за времето от 18.00 часа в петък
до 18.00 часа в неделя, с преспИ.е, както и всяка година през лятото за един
месец, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на ***та.
Действително разстоянието межди населените места, в които живеят
родителите на Г. е голямо и този факт следва да бъде съобразен при
определяне режима на лични контакти между бащата и детето, като
претенцията на бащата е детето да прекарва всички ваканции при него. От
друга страна ***та на детето също има право да бъде с детето по време на
училищните ваканции, когато то не е ангажирано с учебни дейности. По
изложените съображения съдът намира, че следва да определи следния режи
на лични контакти между бащата и детето: всяка четна година – дните които са
официални празници във връзка с Коледа, включително тези, обявени от
Министерски съвет за почивни, съгласно чл.154, ал.2 от КТ, от 10.00 в първия
ден до 18.00 часа в последния; всяка нечетна година, които са официални
празници във връзка с Нова година и Великден, включително тези, обявени от
Министерския съвет за почивни съгласно чл.154, ал.2 от КТ, от 10.00 час на
първия ден до 18.00 часа на последния; Пролетна ваканция – първите пет дни
от ваканцията от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния.
При решаване на въпроса за дължимата се на децата издръжка съдът
съобрази нуждата от такава, с оглед възрастта и обикновените условия на
живот, както и възможностите на родителите му да осигурят издръжка с оглед
на техните доходи, имущество и квалификация.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата
издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1
от СК, като издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от
минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК). По отношение на
ненавършилите пълнолетие лица задължението за издръжка е безусловно.
Децата с оглед възрастта си са неработоспособни, поради което имат право на
издръжка от родителите си. Нуждите на децата са обичайни за лице на тяхната
възраст - за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и др., както
и общите разходи за издръжката на домакинството на ***та в което се
отглежда се установява от самия факт на биологичното съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално. По делото не се установяват
специални здравословни и образователни потребности на детето,
претендиращо издръжка.
6
Размерът на издръжката, се определя от нуждите на лицето, което има
право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. По делото се
установи, че родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от
заболявания, които да ги възпрепятстват да осъществяват трудови дейности.
Не се твърди, а и няма данни за други задължения на някой от родителите, т. е.
задължения за издръжка в полза на друго лице. Относно размера на
издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и
издържат детето си, като в случаите когато гледането се осъществява от
единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с
увеличен размер на издръжката. С оглед гореизложеното, ответникът следва
да поеме по-голям дял от паричната издръжка на ищеца. В разпоредбата на чл.
142, ал. 2 от СК законодателят е предвидил, че минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. С
Постановление № 359 от 23.10. 2024 г. Министерският съвет е определил
минималната работна заплата за страната да бъде в размер на 1077 лева т.е.
размерът на минималната месечна издръжка за едно дете е 269.25 лева. Този
минимален размер касае издръжката, дължима само от единия родител.
Съгласно т. 5 от Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС,
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите
на родителя, при когото се отглежда детето. Усилията, които полага родителят
във връзка с оглеждането на детето се вземат предвид при определяне размера
на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г.
на Пленума на ВС. По делото се установи, че бащата на детето не е задължен
да плаща издръжка на други лица. Видно от социалния доклад, ***та и детето
живеят в жилище собственост на ***та. По делото се събраха доказателства,
че бащата е във временна нетрудоспобност, видно от представените болнични
листове. Видно от представената служебна бележка издадена от община Н.
ответника работи на постоянен трудов договор на длъжност „***“ като
получава средно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 400 лева. Не е
спорно, а това се установява и от изложеното в исковата молба, че ответника
живее в самостоятелен етаж от къща, състояща се от три спални, три
санитарни възела, хол, трапезария и кухня. Установи се, че от 04.01.2025г.
ответника е в отпуск поради временна нетрудоспособност като получава
обезщетение от НОИ. При определяне размера на издръжката съдът взе
предвид имущественото състояние на ответника. Видно от представена и
приета като писмено доказателство справка от Агенцията по вписванията
ответника С. Г. У. разполага с достатъчно недвижими измити, които би могъл
да управлява и да реализира доходи от тях. Съдът взе предвид, че детето е във
възраст налагаща по – висок размер на издръжката предвид обстоятелството,
че извън необходимостта от храна, облекло, дрехи, училищни пособия и др.
същото има и занимания, които не се свързани с учебната дейност.
Определеният общ размер на необходимата издръжка следва да бъде
разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1
от СК, а именно техните възможности и материално състояние. Така,
отчитайки безусловния характер на издръжката, както и факта, че ответника
няма алиментни задължения с примат над задължението му да осигурява
7
издръжка на низходящото се като лице от първи ред на чл. 140, ал. 1 от СК,
съдът намира, че ответника е в състояние без особени затруднения да поеме
издръжка за Г. в размер на 450 лева като над този размер до претендирания
размер от 700 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Така определеният размер на издръжката следва да бъде присъден
считано от датата на завеждане с исковата молба – 06.03.2025 г., ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
По правната си същност издръжката представлява задължение за
доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето
защо нуждата на детето от издръжка следва да се ограничат до обикновените
условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта,
който е поддържал до момента или който иска да поддържа. В случай, че са
налице някакви изключителни нужди на детето, разходите за тези нужди не
могат да бъдат причислени към издръжката, а би могло да се иска добавка на
основание чл. 137, ал. 4 от СК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 417.86 лева
представляващи възнаграждение за един адвокат в производството и платена
държавна такса съразмерно уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сумата в размер на 214.28 лева, съразмерно
отхвърлената част от исковете.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд
– К. сумата от 648 лева, представляващи дължима държавна такса върху
размера на присъдената издръжка.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Г. С.в У., ЕГН ********** на ***та Н. Г. Т., с ЕГН
**********, с адрес: град К., улица *** като определя местоживеенето на
детето при ***та.
ОПРЕДЕЛЯ следният режим на лични отношения на бащата С. Г. У., с
ЕГН **********, с адрес: град Н., улица ***, с малолетното дете Г. С.в У., ЕГН
**********, както следва: всяка първа и трета седмица за дните петък, събота,
неделя за времето от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспИ.е,
както и всяка година през лятото за един месец, когато това не съвпада с
платения годишен отпуск на ***та; всяка четна година – дните които са
официални празници във връзка с Коледа, включително тези, обявени от
Министерски съвет за почивни, съгласно чл.154, ал.2 от КТ, от 10.00 в първия
8
ден до 18.00 часа в последния; всяка нечетна година, които са официални
празници във връзка с Нова година и Великден, включително тези, обявени от
Министерския съвет за почивни съгласно чл.154, ал.2 от КТ, от 10.00 час на
първия ден до 18.00 часа на последния; Пролетна ваканция – първите пет дни
от ваканцията от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния.
ОСЪЖДА С. Г. У., с ЕГН **********, с адрес: град Н., улица ***, да
заплаща на малолетното дете Г. С.в У., ЕГН **********, чрез неговата ***
законен представител Н. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес: град К., улица ***,
ежемесечна издръжка в размер на 450 лева, считано от 06.03.2023 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване. Издръжката ще бъде заплащано по
банкова сметка с IBAN: ***, с титуляр Н. Г. Т. в „Централна кооперативна
банка“ АД.
ОСЪЖДА С. Г. У., с ЕГН **********, с адрес: град Н., улица *** да
заплати на Н. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес: град К., улица ***, сумата от
417.86 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес: град К., улица *** да
заплати на С. Г. У., с ЕГН **********, с адрес: град Н., улица *** сумата от
214.28 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно
отхвърлената част от иска
ОСЪЖДА С. Г. У., с ЕГН **********, с адрес: град Н., улица *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К.
държавна такса в размер на 648 лева върху присъдения размер и на
издръжката.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал.1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9