№ 1161
гр. Перник, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20231720103919 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Н. С., с ЕГН: **********, подадена
чрез пълномощника му – адв. А. А. против „Топлофикация Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. Перник, ТЕЦ
Република, с която се иска съдът да признае за установено, че ищецът НЕ
ДЪЛЖИ на ответното дружество следните суми: сумата от 2379.21 лева,
представляваща остатък от главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.09.2005 г. до 30.04.2009 г., за имот с адрес: гр. ****** с
абонатен номер **********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.10.2009 г., до окончателното й плащане, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 15.02.2011 г. и заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 2952/2009 г. по описа на Пернишкия РС и
които суми са предмет на изп.д. № 529/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д. и изп.д.
№ 536/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б., поради погасяването им по давност.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че процесната сума за главница, както и
обусловените от нея суми за обезщетение за забава за съответните периоди
били начислени от ответника за топлоснабден имот. Доколкото същите не
били заплатени ответното дружество подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение срещу ищеца, като в тази връзка било
образувано ч.гр.д. № 2952/2009 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на
последното била издадена заповед за изпълнение като с нея наред със сумите
за главница и обезщетение за забава в полза на дружеството били присъдени
1
и разноските по делото. След влизане в сила на заповедта за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 2952/2009 г. по описа на Пернишкия РС за
вземанията по заповедта в полза на дружеството бил издаден и изпълнителен
лист от 15.02.2011 г.
За събиране на вземанията си дружеството образувало изп.д. №
529/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д.. По него въз основа на изпълнителни
действия били събрани известни суми, съобразени от длъжника ищец при
формулиране на претенциите му – според правилото на чл. 76 от ЗЗД. По
изпълнителното дело обаче последното извършено изпълнително действие
било от 18.08.2016 г. В тази връзка в исковата молба се излагат подробни
доводи, че процесните вземания били погасени по давност като в тази връзка
се поддържа, че приложима била кратката три годишна погасителна давност,
относима към периодичните плащания – съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Дори
да се приемела за приложима общата 5 годишна давност обаче тя също била
изтекла. Излагат се доводи с оглед приложението на ППВС № 3/1980 г. на ВС
и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай, като е цитирана и
незадължителна практика на ВКС.
Независимо от погасяването по давност на процесните суми ответното
дружество образувало второ изпълнително дело № 536/2021 г. по описа на
ЧСИ СТ.Б.. По същото по искане на ответника били предприети
изпълнителни действия.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. С исковата
молба са представени писмени доказателства: молба за образуване на
изпълнително дело, изпълнителен лист от 15.02.2011 г. по ч.гр.д. № 2952/2009
г. по описа на Пернишкия РС и заповед от 06.10.2009 г. по ч.гр.д. № 2952/2009
г. по описа на Пернишкия РС и покана за доброволно изпълнение, както и
уведомления.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват
като неоснователни. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бездействал
по отношение принудителното събиране на процесните вземания, а напротив
– образувал е две изпълнителни дела въз основа на представения по делото
изпълнителен лист, а именно: изп.д. № 529/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д. и
изп.д. № 536/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б.. В хода на посочените
изпълнителни дела били предприемани регулярно множество изпълнителни
действия, които прекъсвали давността за процесните вземания. По тези
съображения и дружеството счита, че същите не са погасени по давност. В
тази връзка се излагат подробни доводи с оглед приложението на
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в настоящия случай. Цитирана е и съдебна практика – Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. С тези аргументи
се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
В хода на производството по делото са представени: изп.д. № 529/2011
2
г. по описа на ЧСИ Е.Д. и изп.д. № 536/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б..
В съдебно заседание, проведено на 06.11.2023 г., ищецът чрез
процесуалния си представител изразява становище за уважаване на исковете
като излага подробни доводи в тази връзка.
Процесуалният представител на ответника изразява писмено становище
за отхвърляне на исковете като неоснователни.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по приложените изп.д. №
529/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д. и изп.д. № 536/2021 г. по описа на ЧСИ
СТ.Б. от ответното дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищеца С. Н.
С. за вземанията – част от главницата, от които е предмет на настоящото
производство – т.е. за вземането за главница, както и за обусловените от
същото вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски.
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед от
06.10.2009 г. по ч.гр.д. № 2952/2009 г. по описа на РС Перник. Доколкото
заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист от
15.02.2011 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от
07.09.2011 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Е.Д., като на
последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в
това число като наложи запор върху вземания на длъжника С. Н. С..
В молбата за образуване на изпълнителното дело изрично е посочено, че
длъжникът вече е заплатил 2000 лева от дълга доброволно.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 529/2011 г.
по описа на ЧСИ Е.Д. се установява, че по същото са извършвани справки за
имущественото състояние на длъжника С. Н. С. като до него е изпратена и
покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ от 19.09.2011 г. – връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление.
В тази връзка и по делото от длъжника са постъпили суми, както следва:
200 лева – изплатени на взискателя на 09.12.2011 г.; 100 лева – изплатени на
взискателя на 23.02.2012 г.; 150 лева – изплатени на взискателя на 19.03.2012
г., 100 лева – изплатени на взискателя на 10.04.2012 г.; 130.36 лева –
изплатени на взискателя на 19.09.2013 г.; 269.64 лева – изплатени на ЧСИ
отново на 19.09.2013 г.; 70 лева – изплатени на взискателя на 18.08.2016 г. и
817.82 лева – внесени по сметка на ЧСИ Д. от лицето Р.Г.А. на 19.05.2017 г.,
която сума е отнесена от ЧСИ Д. за покриване на пропорционална такса,
видно от сметка по изпълнителното дело. Извън сумата, внесена от лицето
Р.Г.А. няма данни по изпълнителното дело как са събрани другите суми –
дали чрез доброволно внасяне от длъжника или чрез изпълнителен способ.
Други изпълнителни действия не са извършвани като не са събрани и
допълнително суми. Не са подавани и повече молби от взискателя.
Въз основа на изпълнителния лист от 15.02.2011 г. по молба на
3
взискателя ответник от 05.02.2021 г. срещу С. Н. С. е образувано и второ
изпълнително дело № 536/2021 г. – по описа на ЧСИ СТ.Б.. С молбата е
поискано налагане на запор респ. възбрана ако след справки бъде установено
имущество на длъжника. По посоченото изпълнително дело до длъжника е
изпратена ПДИ от 14.04.2021 г., относно която са налице данни, че е връчена
чрез залепване на уведомление. Постъпила е молба от взискателя от
18.11.2022 г. за налагане на запор на банкови сметки след справка за наличие
на такива в Регистъра на банковите сметки и сейфове. В тази връзка и на
18.04.2023 г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника. Видно от печат
на гърба на изпълнителния лист по делото е постъпила сумата от 80 лева – на
27.04.2021 г., отнесена от ЧСИ по негова сметка.
На този етап към момента на приключване на устните състезания по
настоящото дело липсват данни в изпълнение на запора на банкова сметка да
са постъпили при съдебния изпълнител суми от длъжника.
В тази връзка и към 06.11.2023 г. – датата на приключване на устните
състезания по исковото дело липсват данни по изп.д. № 536/2021 г. по описа
на ЧСИ СТ.Б. да са събрани суми от длъжника ищец С. Н. С., извън
отбелязаната сума от 80 лева, която отново няма данни по какъв ред е
постъпила.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на част от
вземането за главница по изпълнителен лист от 15.02.2011 г., издаден по
ч.гр.д. № 2952/2009 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената
правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания /изп.д. № 536/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б./.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковата претенция /за
недължимост на част от главницата/ за допустима в цялост, доколкото при
формулирането й длъжникът ищец е съобразил дотук платените и удържани
от него суми по правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД – а именно като е отнесъл
същите за погасяване на разноски, обезщетение за забава и частично
главницата по изпълнителния лист, които погасени суми не са въведени като
предмет на настоящото дело.
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му. Това
4
разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш
взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно
значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на
давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за
недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след
влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като
погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на
ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново
изпълнително дело, докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се
установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна
обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова /по тези
въпроси е постановено Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г.
на 3-то г.о. на ВКС, съгласно което давността е пет години дори при наличие
единствено на заповедно производство/. Налице е и противоречива практика
от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното
изпълнително действие или от последното поискано от взискателя действие
съответно относно началния момент на давността /по тези въпроси е
постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о.
на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело фактическа обстановка
5
обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли посочените
противоречия.
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
06.10.2009 г. по ч.гр.д. № 2952/2009 г. по описа на Пернишкия РС. В тази
насока следва да се отбележи, че заповедта за изпълнение се издава по реда
на специално производство, уредено в глава 37 от ГПК, което се развива без
провеждане на открито съдебно заседание с участието на заявителя и
длъжника съответно без провеждане на съдебно дирене. Поради това
специален е и редът за защита на длъжника, на когото е дадена възможност да
подаде възражение срещу заповедта в двуседмичен срок[1] от връчването й.
При липса на подадено възражение в този срок заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и длъжникът губи
възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва вземането,
предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства, които е
могъл да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал. 1 от
ГПК). В тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка
единствено факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния случай посочената заповед за изпълнение е издадена на
06.10.2009 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на
връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
14.02.2011 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед
гореизложеното, считано от 14.02.2011 г. за процесните вземания е започнала
да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 15.02.2011 г. като въз
основа на посочените документи по молба на ответното дружество на
07.09.2011 г. при ЧСИ Е.Д. е образувано изп.д. № 529/2011 г. В тази насока,
между датата на влизане в сила на заповедта – 14.02.2011 г. и датата на
образуване на изп.д. № 529/2011 г. – 07.09.2011 г. е изминал период от едва
около седем месеца.
На 19.09.2011 г. до длъжника С. Н. С. е изпратена ПДИ, връчена му чрез
залепване на уведомление. Посоченото действие обаче няма отношение нито
към перемпцията, нито към давността, доколкото не е поискано или
допуснато разсрочване на дълга, нито е извършено признание на същия.
От длъжника обаче са постъпили плащания, предвид липсата на други
данни, на следните дати: 09.12.2011 г. /200 лева/, 23.02.2012 г. /100 лева/,
19.03.2012 г. /150 лева/, 10.04.2012 г. /100 лева/; 19.09.2013 г. /130.36 лева +
269.64 лева/. 18.08.2016 г. /70 лева/ и 19.05.2017 г. /817.82 лева/.
В тази връзка и по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изп.д. №
529/2011 г. следва да се приеме за прекратено по право на 19.09.2015 г. /две
години след извършване на плащането от 400 лева от 19.09.2013 г./ по арг. от
6
Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС.
В тази връзка при преценка на давностния срок съдът следва да
съобрази и Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно
последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване,
съответно образуването на изпълнително производство представлява
действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет на
изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът приема, че
давността за процесните вземания е била прекъсната отново на 07.09.2011 г. –
с образуването на изп.д. № 529/2011 г. Отново съгласно цитираното ППВС
тази давност обаче е била не само прекъсната, но същата е спряла и да тече
през време на изпълнителното производство по изп.д. № 529/2011 г. относно
принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б.
„ж“ от ЗЗД. Това спиране на давността съдът приема за преустановено едва от
момента на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с цитираното
ППВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В този смисъл е трайната съдебна практика – напр. Решение № 170 от
17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на 4-то г.о. ВКС,, разрешението на
което настоящият състав на съда възприема. Въз основа на тази съображения
относно прекъсването и спирането на давността за вземането по
изпълнителния лист, предмет на настоящото исковото производство, момента
на преустановяване на спирането на погасителната давност за него –
26.06.2015 г. (отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г.
тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която за разлика от чл.
116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с
резултата от предприетите изпълнителни действия, респ. с настъпилата
перемпция на изпълнителното производство, съдът приема, че новата
погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на
преустановяване на спирането на погасителната давност, респ. от момента на
отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС
тълкуване – т.е. 26.06.2015 г. От своя страна, както се отбеляза по-горе на
основание чл. 433, т. 8 от ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д” от ГПК отм./
изпълнителното дело следва да се счита за прекратено ex lege (по закон) на
19.09.2015 г., като е без значение дали и кога съдебният изпълнител е
постановил прекратяване на делото. Посоченият извод съдът възприема,
доколкото съгласно цитирания текст /чл. 433, т. 8 от ГПК, аналогичен на
уредбата в ГПК отм./ изпълнителното производство се прекратява ако
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Такова искане взискателят е направил само в
молбата за образуване на изпълнителното дело.
В тази връзка за пълнота следва да се отбележи, че връчването на
покана за доброволно изпълнение, извършването на справки за
имущественото състояние на длъжника, както и изпращането на съобщение
до НАП, до НОИ и Община Перник съответно получаването на уведомление
от агенцията, НОИ и писмо от общината, не представляват изпълнителни
7
действия. В контекста на Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г.
на 4-то г.о. на ВКС обаче съдът съобразява като действие относимо към
перемпцията и давността плащането от 19.09.2013 г.
С оглед гореизложеното съдът приема, че изп. дело № 529/2011 г. е
било висящо в периода от 07.09.2011 г. до 19.09.2015 г., когато е настъпило
прекратяване на същото. По арг. от цитираното Решение № 37/24.02.2021 г.
по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС, както и от цитираното
тълкувателно решение, които провеждат последователно разграничение
между давността и перемцията в изпълнителния процес, последното действие
с отношение към давността е плащането от 19.09.2013 г. – извършено по
висящо изпълнително дело. От своя страна нова давност за вземанията е
започнала да тече от момента на преустановяване действието на съответните
разяснения, дадени с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. – т.е. от 26.06.2015
г. /т.е. от момента на преустановяване спирането на давността/.
От 26.06.2015 г., когато за процесното вземане е започнала да тече нова
давност, до 05.02.2021 г., когато е образувано изп. № 536/2021 г. по описа на
ЧСИ СТ.Б. не са предприемани никакви действия по принудително
удовлетворяване на процесните вземания. По тези съображения, доколкото от
26.06.2015 г. до 05.02.2021 г. са изтекли повече от пет години, то искът
следва да се приеме за основателен. В тази връзка не се налага обсъждане на
въпроса относно приложимата спрямо вземанията давност.
Само за пълнота следва да се отбележи, че плащанията от 18.08.2016 г.
/70 лева/ и от евентуално от 19.05.2017 г. /817.82 лева/ нямат отношение към
давността. Това е така, доколкото това са плащания, извършени
изключително по волята на длъжника предвид липсата на данни да са
постъпили чрез изпълнителен способ. Тези плащания освен това са
извършени по вече перемирано дело – изп. дело № 529/2011 г. на ЧСИ Е. Д. е
перемирано още на 19.09.2015 г. Поради това и доколкото плащането НЕи
това и доколкото плащането на на представлява признание на дълга, съдът не
може да им отдаде значението на прекъсващи давност представлява
признание на дълга, съдът не може да им отдаде значението на прекъсващи
давността действия /каквото значение се отдава на молба за изпълнително
действие от взискателя, постъпила по перемирано дело – по арг. от същото
Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски за държавна такса 95.17 лева, 540 лева за
адвокатски хонорар и 24 лева за копие от изпълнително дело. Посочените
разноски са действително извършени, видно от договор за правна защита и
съдействие и платежни нареждания. Претендираният адвокатски хонорар не е
прекомерен, доколкото същият надвишава минималния размер съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвид цената на исковете с едва няколко
лева. В тази връзката и сумата от общо 659.17 лева следва да бъде присъдена
8
изцяло.
Искането за разноски на ответника е неоснователно предвид изхода на
делото.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
[1] С измененията от ДВ. бр. 100 от 2019 г. срокът вече е едномесечен.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. Н. С., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. ***** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
********* и със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“ следните суми: сумата от 2379.21 лева, представляваща
остатък от главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2005
г. до 30.04.2009 г., за имот с адрес: гр. ****** с абонатен номер **********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2009 г., до
окончателното й плащане, за които суми е издаден изпълнителен лист от
15.02.2011 г. и заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
2952/2009 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са предмет на изп.д. №
529/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д. и изп.д. № 536/2021 г. по описа на ЧСИ
СТ.Б., поради погасяването на сумата по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на С. Н. С., с ЕГН: **********
и адрес: гр. ***** сумата от общо 659.17 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 3919/2023 г. на РС Перник – за
държавна такса, копие от изпълнително дело и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9