Решение по дело №494/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 529
Дата: 2 декември 2022 г.
Съдия: Емилия Атанасова Брусева
Дело: 20225001000494
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 5 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 529
гр. Пловдив, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20225001000494 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
Обжалвано е Решение № 36 от 08.06.2022г. на Окръжен съд – Х.,
постановено по т.д. № 92/2021г., с което е отхвърлен предявеният от Н.а.п. –
гр. С., ул. „К.Д." №**, против „Е.Х.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град Х., пк **** бул. С. №** и
синдика В. И. Г. от град С., бул. В. № , ет. *, иск с правно основание чл. 694
ал. 2 т. 1 от ТЗ за признаване за установено съществуването и дължимостта на
публични вземания на Н.а.п. за данъчни и задължителни осигурителни вноски
от „Е.Х.“ АД (в несъстоятелност) в общ размер 8241,44 лева, в това число -
главници в общ размер на 7 207,36 лв., а именно: Публично вземане за данък
върху добавената стойност, възникнало на основание подадена Справка-
декларация вх. № 26001720457/13.01.2020 г. за м.12.2019 година - в размер на
3 218,89 лв.; Публично вземане за данък върху добавената стойност,
възникнало на основание подадена Справка-декларация вх. №
26001728367/12.02.2020 г. за м.01.2020 година - в размер на 2 963,01 лв.;
Публично вземане за данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ),
1
възникнало на основание подадена Декларация образец 6 вх. №
260021910674929/12.12.2019 г. за м. 11.2019 г. - в размер на 96,29 лв.;
Публично вземане за ДДФЛ, възникнало на основание подадена Декларация
образец 6 вх. № 260022000153496/13.01.2020 г. за м. 12.2019 г. - в размер на
96,60 лв.; Публично вземане за ДДФЛ, възникнало на основание подадена
Декларация образец 6 вх. № 260022001389268/18.02.2020 г. за м. 01.2020 г. - в
размер на 96,60 лв.; Публично вземане за данък, възникнало на основание
подадена Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО вх.
№ 2600И0205580/15.01.2020 г. за четвърто тримесечие на 2019 г. - в размер на
256,29 лв.; Публично вземане за данък, възникнало на основание подадена
Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО вх. №
2600И0227346/22.04.2020 г. за първо тримесечие на 2020 г. - в размер на 41,13
лв.; Публично вземане за задължителни осигурителни вноски, възникнало на
основание подадена Декларация образец 6 вх. № 260022000338117/17.01.2020
г. за м. 12.2019 г. - в размер на 0,44 лв.; Публично вземане за задължителни
осигурителни вноски, възникнало на основание подадена Декларация образец
6 вх. № 260022001447383/19.02.2020 г. за м. 01.2020 г. - в размер на 63,90 лв.;
Публично вземане за задължителни осигурителни вноски, възникнало на
основание подадена Декларация образец 6 вх. № 260022001391944/18.02.2020
г. за м. 01.2020 г. - в размер на 374,21 лв.; както и на лихви в общ размер на 1
034,08 лв., начислени върху неплатените главници, описани по-горе и върху
публично вземане, възникнало на основание Декларация образец 6 вх. №
260022007844486/15.09.2020 г. за м. 08.2020 г., по реда на ЗЛВДТДПДВ
считано от падежа на главниците до 30.06.2021 г., с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ по отношение на главниците и с
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.9 от ТЗ по отношение на
лихвите, включени в списъка на синдика на неприетите вземания, обявен в
ТРРЛНЦ на 28.01.2021 година, като неоснователен.
Жалбоподателят Н.а.п. – гр. С., ул. „К.Д." №**, излага съображения за
незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли съда да отмени същото,
а по същество - да уважи предявения установителен иск.
Въззиваемата страна „Е.Х.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление град Х., пк **** бул. „С.“ №** не
изразява становище по жалбата.
2
Въззиваемата страна В. И. Г. от град С., бул. В. № **, ет.* - постоянен
синдик на „Е.Х.“ АД (в несъстоятелност) не изразява становище по жалбата.
Съдът разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните
по делото доказателства и намери за установено следното:
Предмет на претенцията на Н.а.п. са публични държавни вземания,
възниквнали след датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, за които се твърди, че не са платени на падежа. Твърди се,
че синдикът на «Е.Х.» АД след постановяване на решението за откриване на
производство по несъстоянелност е подал пред Н. декларации, както следва:
Справка-декларация вх. № 26001720457/13.01.2020 г. зам. 12.2019 г.;
Справка-декларация вх. № 26001728367/12.02.2020 г. за м. 01.2020 г.;
Декларация образец 6 вх. № 260021910674929/12.12.2019г. за м.11.2019 г.;
Декларация образец 6 вх. № 260022000153496/13.01.2020 г. за м.12.2019 г.;
Декларация образец 6 вх. № 260022001389268/18.02.2020 г. зам.01.2020 г.;
Декларация образец 6 вх. № 260022007844486/15.09.2020 г. за м.08.2020 г.;
Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО вх. №
2600И0205580/15.01.2020 г. за четвърто тримесечие на 2019 г.; Декларация по
чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201. ал. 1 от ЗКПО вх. №
2600И0227346/22.04.2020 г. за първо тримесечие на 2020 г.; Декларация
образец 6 вх. № 260022000338117/17.01.2020 г. за м. 12.2019г.; Декларация
образец 6 вх. № 260022001447383/19.02.2020 г. за м.01.2020 г.; Декларация
образец 6 вх. № 260022001391944/18.02.2020 г. за м.01.2020 г. Твърди се, че с
тях са декларирани за внасяне данък върху доходите на физически лица,
задължителни осигурителни вноски и за данък добавена стойност в общ
размер 7 207.36 лева.
В Търговския регистър по партидата на «Е.Х.» ООД - в несъстоятелност
- гр. Х. под №*************** е обявен изготвения от синдика списък на
служебно неприетите установени публични вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ.
Видно от цитирания списък на неприетите публични вземания не са приети
такива за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер на
7 303.96 лева, произтичащи от декларациите, подадени от представляващия
дружеството синдик след откриване на производството по несъстоятелност. В
срока по чл.690, ал.1 от ТЗ е направено възражение от Н. срещу неприемането
на посочените публични вземания за ДОД и за задължителни осигурителни
3
вноски в общ размер 7 207.36 лева – главници. Това възражение е разгледано
от ОС, който с Определение № 260269/16.06.2021 г. по т. д. № 42/2013 г.,
обявено в ТР с №**************, е оставил без уважение възражението на
Н. срещу списъка на неприетите вземания и е одобрил обявените в
Търговския регистър на 28.01.2021г. списъци без изменения. От това
произтича и правния интерес на ищеца от предявяване на иск за установяване
на предявените и неприети публични вземания за данъци и за задължителни
осигурителни вноски в общ размер в общ размер на 7 207.36 лева, а именно:
Публично вземане за данък върху добавената стойност, възникнало на
основание подадена Справка-декларация вх. № 26001720457/13.01.2020 г. за
м.12.2019 година - в размер на 3 218,89 лв.; Публично вземане за данък върху
добавената стойност, възникнало на основание подадена Справка-декларация
вх. № 26001728367/12.02.2020 г. за м.01.2020 година - в размер на 2 963,01
лв.; Публично вземане за данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ),
възникнало на основание подадена Декларация образец 6 вх. №
260021910674929/12.12.2019 г. за м. 11.2019 г. - в размер на 96,29 лв.;
Публично вземане за ДДФЛ, възникнало на основание подадена Декларация
образец 6 вх. № 260022000153496/13.01.2020 г. за м. 12.2019 г. - в размер на
96,60 лв.; Публично вземане за ДДФЛ, възникнало на основание подадена
Декларация образец 6 вх. № 260022001389268/18.02.2020 г. за м. 01.2020 г. - в
размер на 96,60 лв.; Публично вземане за данък, възникнало на основание
подадена Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО вх.
№ 2600И0205580/15.01.2020 г. за четвърто тримесечие на 2019 г. - в размер на
256,29 лв.; Публично вземане за данък, възникнало на основание подадена
Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО вх. №
2600И0227346/22.04.2020 г. за първо тримесечие на 2020 г. - в размер на 41,13
лв.; Публично вземане за задължителни осигурителни вноски, възникнало на
основание подадена Декларация образец 6 вх. № 260022000338117/17.01.2020
г. за м. 12.2019 г. - в размер на 0,44 лв.; Публично вземане за задължителни
осигурителни вноски, възникнало на основание подадена Декларация образец
6 вх. № 260022001447383/19.02.2020 г. за м. 01.2020 г. - в размер на 63,90 лв.;
Публично вземане за задължителни осигурителни вноски, възникнало на
основание подадена Декларация образец 6 вх. № 260022001391944/18.02.2020
г. за м. 01.2020 г. - в размер на 374,21 лв.; както и на лихви в общ размер на 1
034,08 лв., начислени върху неплатените главници, описани по-горе и върху
4
публично вземане, възникнало на основание Декларация образец 6 вх. №
260022007844486/15.09.2020 г. за м. 08.2020 г., по реда на ЗЛВДТДПДВ
считано от падежа на главниците до 30.06.2021 г.
Ответникът „Е.Х.“ АД – в несъстоятелност твърди, че процесните
неприети вземания за такива за данък върху доходите и задължителни
осигурителни вноски по ЗДФЛ, ЗКПО за периодите по подадените
декларации са погасени чрез плащане. Счита, че ДДС по двете справки –
декларации не се дължи, тъй като с влязло в сила решение е отменен Акт за
регистрация по ЗДДС №260421901288587/17.05.2019г. на ТД на Н. – П..
Не се спори, че пред Н. са декларирани в подадени от дружеството –
длъжник справки и декларации данъци и задължителни осигурителни вноски,
както следва: 6181.90 лева – по справки декларации по ЗДДС вх. №
26001720457/13.01.2020 г. за м.12.2019 г. и вх. № 26001728367/12.02.2020г. за
м.01.2020г., 289.49 лева – задължение за ДДФЛ по подадени декларация
образец 6 вх. № 260021910674929/12.12.2019 г. за м. 11.2019 г., декларация
образец 6 вх. № 260022000153496/13.01.2020 г. за м. 12.2019 г. и декларация
образец 6 вх. № 260022001389268/18.02.2020 г. за м. 01.2020 г., 438.55 лева
задължение за осигурителни вноски по подадени декларация образец 6 вх.
№ 260022000338117/17.01.2020 г. за м. 12.2019 г., декларация образец 6 вх. №
260022001447383/19.02.2020 г. за м. 01.2020 г., декларация образец 6 вх. №
260022001391944/18.02.2020 г. за м. 01.2020 г. и 297.42 лева – задължение за
ДДФЛ по подадени декларации по чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от
ЗКПО с вх. № 2600И0205580/15.01.2020 г. за четвърто тримесечие на 2019 г.
и с вх. № 2600И0227346/22.04.2020 г. за първо тримесечие на 2020 г.
Видно от заключението на вещото лице М.Л.Ц. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза общият размер на главниците на претендираните и
декларирани задължения е 7 207.36 лева, а законните лихви върху
претендираните главници по публичните вземания е 1035.16 лева. От
заключението се установяват и следните обстоятелства: всички дължими
суми по подадените декларации обр. 6 – задължение по ЗДДФЛ на стойност
289.49 са внесени от дружеството, но при постъпване на сумата в Н., тя е
отнесена за частично погасяване на ДДС за м. 11. 2019г. По подадените
декларации по чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ всички суми по двете декларации –
съответно 256.29 лева за 4-то тримесечие на 2019г. и съответно – 41.13 лева –
5
за първото тримесечие на 2020г. са внесени, но отново са отразени за
погасяаване на други задължения по ЗДДС. По декларациите обр.6 относно
задължения за осигурителни вноски – експертизата установява, че същите са
платени с вноски, както следва: на 04.12.2019г. – две вноски – 63.90 лева и
89.35 лева, на 27.12.2019г. – две вноски – 63.90 лева и 89.35 лева, като с
последната е следвало да се покрие авансово задължението за м. декември, но
с нея не е покрито нито едно задължение, на 27.01.2020г. – месечна вноска –
63.90 лева и на 11.03.2020г. – две вноски – една в размер на 63.90 лева и друга
– в размер на 179.26 лева. Въпреки посочване за кое задължение е плащането,
сумите са отнасяне за погасяване на други задължения, а с внесената на
27.12.2019г. сума не е покрито никакво задължение.
Спорният въпрос по делото е за приложението на разпоредбата на
чл.169, ал.4 и ал.5 от ДОПК, когато се касае за плащане на текущи
задължения. Съгласно цитираните разпоредби длъжникът заявява до
започване на принудителното им събиране, вида на задълженията, които иска
да погаси:
1. задължения за данъци и други задължения за централния бюджет;
2. задължения за здравноосигурителни вноски за бюджета на
Националната здравноосигурителна каса;
3. задължения за задължителни осигурителни вноски за
социалноосигурителните фондове, администрирани от Националния
осигурителен институт;
4. задължения за вноски за допълнително задължително пенсионно
осигуряване.
В случаите по ал. 4 с постъпила сума се погасява задължението от
съответния вид, срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на
плащането, освен ако в закон не е предвидено друго. Ако срокът за внасяне на
две или повече публични задължения от един и същ вид изтича на една и
съща дата, те се погасяват съразмерно.
В случая не се спори, а и се установява от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, че в Н. са постъпили
паричните суми за погасяване на задълженията по подадените декларации
обр.6 по ЗДДФЛ и такива за ЗОВ. Тези средства обаче са били разпределени
6
от Н. за погасяване на други задължения, по-стари от тези, за които е
посочено че се погасяват с всяко от плащанията и то различни от тези, за
които от разрешено плащане от съда по несъстооятелността.
Чрез осъществените от синдика, с разрешението на съда по
несъстоятелността плащания на конкретни задължения, възникнали след
откриване на производството по несъстоятелност и свързани и произтичащи
от текущата дейност, Н. е извършила погасяване не на посочените
задължения, а на други такива. При тези данни е недопустимо да бъде
нарушаван реда за разпределение, предвиден в чрл.722 от ТЗ. Липсва и
одобрена по съответния ред сметка за разпределение. Единствено нормата на
чл. чл.722, ал.3 ТЗ дава възможност на Н. да разпределя получените от
несъстоятелното дружество плащания, но само до сумите, изплатени по
одобрена сметка за разпределение. Налице е специален закон - Търговският
закон, който изключва прилагането чл.169, ал.3 ДОПК - видно от текста на
самата правна норма, тя е приложима само ако специален закон не предвижда
друго.
Разпоредбата на чл.169 ал.3 от ДОПК предвижда приложение на
посочения в текста ред, само доколкото специален закон не предвижда друго.
Съгласно чл.688, ал.3 от ТЗ вземанията, които са възникнали след откриване
на производството по несъстоятелност и не са били платени на падежа, също
подлежат на предявяване. В случая обаче съдът е разрешил плащане на
текущите публични задължения за данък върху доходите и задължителни
осигурителни вноски върху възнаграждението на синдика и наетите
работници и тези плащания са извършени. Следователно вземанията –
предмет на настоящия установителен иск – са възникнали, но и са били
погасени чрез плащане.
Що се отнася до публично вземане за данък върху добавената стойност,
възникнало на основание подадена Справка-декларация вх. №
26001720457/13.01.2020 г. за м.12.2019 година - в размер на 3 218,89 лв. И
публично вземане за данък върху добавената стойност, възникнало на
основание подадена Справка-декларация вх. № 26001728367/12.02.2020 г. за
м.01.2020 година - в размер на 2 963,01 лв. Те се явяват недължими с оглед
отмяната на акта за регистрация на дружеството по ЗДДС с влязлото в сила
Решение №9500 от 14.07.2020г. на ВАС по адм. д. №4377/2020г. С него е
7
прието, че дейността по събиране на парични средства в особената сметка на
дружеството в несъстоятелност не попада в обхвата на независима
икономическа дейност по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗДДС, поради което и не се
формира облагаем оборот по смисъла на чл.96 ал.2 от ЗДДС. С оглед на тези
обстоятелства след като длъжникът изобщо не е формирал облагаем оборот
нито следва да начислява, нито дължи претендирания за внасяне данък.
С оглед на изложените съображения предявеният от Н. установителен
иск с правно основание чл.694 ал.1 от ТЗ да се признае за установено по
отношение на против „Е.Х.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град Х., пк **** бул. С. №** и синдика В. И.
Г. от град С., бул. В. № **, ет. *, иск с правно основание чл. 694 ал. 2 т. 1 от
ТЗ за признаване за установено съществуването и дължимостта на публични
вземания на Н.а.п. за данъчни и задължителни осигурителни вноски от „Е.Х.“
АД (в несъстоятелност) в общ размер 8241,44 лева, в това число - главници в
общ размер на 7 207,36 лв., а именно: Публично вземане за данък върху
добавената стойност, възникнало на основание подадена Справка-декларация
вх. № 26001720457/13.01.2020 г. за м.12.2019 година - в размер на 3 218,89
лв.; Публично вземане за данък върху добавената стойност, възникнало на
основание подадена Справка-декларация вх. № 26001728367/12.02.2020 г. за
м.01.2020 година - в размер на 2 963,01 лв.; Публично вземане за данък върху
доходите на физическите лица (ДДФЛ), възникнало на основание подадена
Декларация образец 6 вх. № 260021910674929/12.12.2019 г. за м. 11.2019 г. - в
размер на 96,29 лв.; Публично вземане за ДДФЛ, възникнало на основание
подадена Декларация образец 6 вх. № 260022000153496/13.01.2020 г. за м.
12.2019 г. - в размер на 96,60 лв.; Публично вземане за ДДФЛ, възникнало на
основание подадена Декларация образец 6 вх. № 260022001389268/18.02.2020
г. за м. 01.2020 г. - в размер на 96,60 лв.; Публично вземане за данък,
възникнало на основание подадена Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и
чл. 201, ал. 1 от ЗКПО вх. № 2600И0205580/15.01.2020 г. за четвърто
тримесечие на 2019 г. - в размер на 256,29 лв.; Публично вземане за данък,
възникнало на основание подадена Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и
чл. 201, ал. 1 от ЗКПО вх. № 2600И0227346/22.04.2020 г. за първо тримесечие
на 2020 г. - в размер на 41,13 лв.; Публично вземане за задължителни
осигурителни вноски, възникнало на основание подадена Декларация образец
6 вх. № 260022000338117/17.01.2020 г. за м. 12.2019 г. - в размер на 0,44 лв.;
8
Публично вземане за задължителни осигурителни вноски, възникнало на
основание подадена Декларация образец 6 вх. № 260022001447383/19.02.2020
г. за м. 01.2020 г. - в размер на 63,90 лв.; Публично вземане за задължителни
осигурителни вноски, възникнало на основание подадена Декларация образец
6 вх. № 260022001391944/18.02.2020 г. за м. 01.2020 г. - в размер на 374,21
лв.; както и на лихви в общ размер на 1 034,08 лв., начислени върху
неплатените главници, описани по-горе и върху публично вземане,
възникнало на основание Декларация образец 6 вх. №
260022007844486/15.09.2020 г. за м. 08.2020 г., по реда на ЗЛВДТДПДВ
считано от падежа на главниците до 30.06.2021 г., с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ по отношение на главниците и с
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.9 от ТЗ по отношение на
лихвите, включени в списъка на синдика на неприетите вземания, обявен в
ТРРЛНЦ на 28.01.2021 година, се явява неоснователен.
Като е приел същото и е отхвърлил предявения установителен иск,
окръжният съд е постановил правилно решение, което ще следва да се
потвърди.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 36 от 08.06.2022г. на Окръжен съд – Х.,
постановено по т.д. № 92/2021г., с което е отхвърлен предявеният от Н.а.п. –
гр. С., ул. „К.Д." №**, против „Е.Х.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град Х., пк **** бул. С. №** и
синдика В. И. Г. от град С., бул. В. № **, ет. *, иск с правно основание чл. 694
ал. 2 т. 1 от ТЗ за признаване за установено съществуването и дължимостта на
публични вземания на Н.а.п. за данъчни и задължителни осигурителни вноски
от „Е.Х.“ АД (в несъстоятелност) в общ размер 8241,44 лева, в това число -
главници в общ размер на 7 207,36 лв., а именно: Публично вземане за данък
върху добавената стойност, възникнало на основание подадена Справка-
декларация вх. № 26001720457/13.01.2020 г. за м.12.2019 година - в размер на
3 218,89 лв.; Публично вземане за данък върху добавената стойност,
възникнало на основание подадена Справка-декларация вх. №
9
26001728367/12.02.2020 г. за м.01.2020 година - в размер на 2 963,01 лв.;
Публично вземане за данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ),
възникнало на основание подадена Декларация образец 6 вх. №
260021910674929/12.12.2019 г. за м. 11.2019 г. - в размер на 96,29 лв.;
Публично вземане за ДДФЛ, възникнало на основание подадена Декларация
образец 6 вх. № 260022000153496/13.01.2020 г. за м. 12.2019 г. - в размер на
96,60 лв.; Публично вземане за ДДФЛ, възникнало на основание подадена
Декларация образец 6 вх. № 260022001389268/18.02.2020 г. за м. 01.2020 г. - в
размер на 96,60 лв.; Публично вземане за данък, възникнало на основание
подадена Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО вх.
№ 2600И0205580/15.01.2020 г. за четвърто тримесечие на 2019 г. - в размер на
256,29 лв.; Публично вземане за данък, възникнало на основание подадена
Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО вх. №
2600И0227346/22.04.2020 г. за първо тримесечие на 2020 г. - в размер на 41,13
лв.; Публично вземане за задължителни осигурителни вноски, възникнало на
основание подадена Декларация образец 6 вх. № 260022000338117/17.01.2020
г. за м. 12.2019 г. - в размер на 0,44 лв.; Публично вземане за задължителни
осигурителни вноски, възникнало на основание подадена Декларация образец
6 вх. № 260022001447383/19.02.2020 г. за м. 01.2020 г. - в размер на 63,90 лв.;
Публично вземане за задължителни осигурителни вноски, възникнало на
основание подадена Декларация образец 6 вх. № 260022001391944/18.02.2020
г. за м. 01.2020 г. - в размер на 374,21 лв.; както и на лихви в общ размер на 1
034,08 лв., начислени върху неплатените главници, описани по-горе и върху
публично вземане, възникнало на основание Декларация образец 6 вх. №
260022007844486/15.09.2020 г. за м. 08.2020 г., по реда на ЗЛВДТДПДВ
считано от падежа на главниците до 30.06.2021 г., с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ по отношение на главниците и с
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.9 от ТЗ по отношение на
лихвите, включени в списъка на синдика на неприетите вземания, обявен в
ТРРЛНЦ на 28.01.2021 година, като неоснователен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по
чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
10

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11