№ 40584
гр. София, 01.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20251110137100 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК.
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от “*** против “****, с която е
предявен иск с правно основание чл. 372 ТЗ.
Подадената молба отговаря на законовите изисквания на чл.127 и чл.128 от ГПК, налице е
надлежна активна и процесуална легитимация на страните, както и валидна размяна на
книжа, поради което предявените искове са процесуално допустими и следва да бъдат
поставени на разглеждане, обуславящо насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Направените доказателствени искания са допустими и относими към предмета на делото,
както и необходими за изясняване на фактическите обстоятелства по спора, поради което
следва да бъдат уважени. Представените с исковата молба документи следва да бъдат приети
като писмени доказателства.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание, за която дата и час следва да бъдат
призовани страните, на които следва да бъде съобщен изготвения от председателя на състава
проект за доклад по делото; следва да се напътят страните към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.12.2025г. от 11,00
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени
средства чрез свидетелски показания.
На основание чл. 146 ГПК, съдът съобщава на страните проект за доклад по делото:
Ищецът “*** извежда субективните си права при твърдения, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договори за превоз.
Същият сочи, че страните договорили, че по всички договори товарът следва да бъде
доставен в склада на ***** в гр. София (във всички заявки разтоварният пункт е еднакъв-
склад на ***** в гр. София). В исковата молба са наведени твърдения, че на 24.02.2025г.
доставил товара на уговорено място- склада на *****. Поддържа се, че на 25.02.2025г.
ищецът уведомил ответника, че следва да разтовари товарът, с получател "****** на друг
адрес, в гр. Благоевград, без да е изпрати нова заявка, в която да са посочени товарен и
разтоварни адреси, цена и начин на плащане. В исковата молба се развиват съображения, че
с доставката на товара на посоченото място ищецът е изпълнил задължението си
произтичащо от договора за превоз- да превози товара. Сочи се, че ответникът не изпълнил
насрещно и не платил договореното превозно възнаграждение.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да плати сумата 2167,01 лева, представляваща възнграждение, съгласно
договор за превоз.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът “**** е подал отговор на исковата молба, в
който се изразява становище за неоснователност на исковете. В отговора на исковата молба
са релевирани доводи, че ищецът не е изпълнил произтичащото от договора за превоз
задължение да достави стоката с получате; "****** на уговорения адрес. Ответникът не
оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за превоз и че товарът е бил
разтоварен на адрес: склад на ***** в гр. София. Същият оспорва страните да са постигнали
съгласие разтоварният адрес да е склада на ***** в гр. София, като навежда възражение, че
същият е посочен в товарителницата.
На следващо място ответникът релевира възражение, че ищецът е взел товара от склада на
***** без съгласието му, без да достави същия на уговорения адрес.
В отговора на исковата молба са развити съображения, че ответникът счита товарът за
изгубен, от което претърпял вреди в размер на сумата 2167,01 лева, формирана като сбор от
стойността на товара в размер на сумата 1667,01 лева и договореното между отетника и
"******* навло в размер на сумата 500 лева без ДДС. Поддържа се, че след направено
прихващане между вземането на ищеца за навло и това на ответника за обезщетение за
вреди, задължението на ответника за плащане на превозно възнаграждение е погасено чрез
плащане.
В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли същия.
Изложените фактически твърдения дават основание на съда да приеме, че е сезиран иск с
правно основание чл. 372 ТЗ.
2
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от
страните следва да докаже твърдените от нея факти. Всяка страна носи тежестта на
доказване на изгодните за нея факти в процеса.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно
доказване, съществуването на облигационно правоотношение между страните, възникнало
въз основа на договор за превоз, изпълнение на задължението му да превози товара
съобразно уговореното между страните.
В доказателствена тежест на ответника, че в негова тежест е да установи, при условията
на пълно и главно доказване, че товарът е изгубен и е претърпял вреди в размер на сумата
2167,01 лева.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
следните обстоятелства: 1/ съществуването на облигационно правоотношение между
страните, възникнало въз основа на договор за превоз; 2/ обстоятелството, че товарът е
доставен до склад на ***** в гр. София.
НАПЪТВА страните към медиация като способ за доброволно уреждане на спора.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките за първото по
делото заседание, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба, на
основание чл.140, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3