№ 118
гр. Ловеч, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ТАТЯНА МИТЕВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20244300500756 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 395/ 30.08.2024г., постановено по гр.д.№ 550/ 2023 г.,
Ловешкият районен съд е отхвърлил, като неоснователен и недоказан,
предявените от Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем в ОЗ - Ловеч, XI
група, срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ОХРАНА“ към министъра на
правосъдието, с адрес: гр. София, ул. „М-р Г. Векилски“ № 2, искове с правно
основание чл. 71 ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДискр., за установяване на нарушение,
изразяващо се в неравностойно третиране по признак „лично положение, по
време на извършено конвоиране на ищеца като свидетел за открито съдебно
заседание на 22.03.2023 г. в Районен съд – Ловеч по ч.гр.дело № 222/2023 г.,
осъждане на ответника да преустанови твърдяното нарушение и да се
въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, както и да заплати на ищеца
Г. В. В. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6000.00
лв. /шест хиляди лева/, ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на увреждането /22.03.2023 г./ до окончателното й
изплащане.
Против така постановено решение е постъпила е въззивна жалба вх. №
11423/ 15.10.2024 година от Г. В., чрез. Адв. А. Д. М.,. Посочва, че решението
1
е неправилно и необосновано, основава се на погрешни фактически
консктатации, които не кореспондират със събраните по делото доказателства.
Моли да бъде отменено и постановено решение, с което да бъде уважен
изцяло исковата молба. Излага подробни съображения.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор.
Поради смъртта на въззивника с определение № 48/ 17.01.2025 година
на основание чл. 227 от ГПК по делото са конституирани неговите
наследници.
Подадено е заявление от А. С. В., В. Г. В. и А. Г. В., част от
наследниците на Г. В., починал на 11.01.2025 година, с която заявяват, че
оттеглят и не поддържат подадената въззивна жалба. П. Г. В. не е изразил
становище.
В съдебно заседание П. В. не се явява и не изразява становище.
Въззиваемата страна не се представлява.
От събраните по делото писмени доказателства, приложени към гр.д.№
550/ 2023 г. по описа на Ловешкия районен съд, преценени поотделно и в
тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:
Г. В. В. изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“, което
търпи в Затвора – Ловеч.
По възложена съдебна поръчка с протоколно определение № 2644/
14.02.2023 година по гр.дело № 48514/2022 г. по описа на СРС е образувано
ч.гр.дело № 222/2023 г. по описа на РС-Ловеч за разпит по делегация пред РС-
Ловеч на свидетелите Г. В. В. и И. А.ов Р. на дата 22.03.2023 г. от 14.00 часа.
Свидетелите са призовани в съотвествие с разпоредбите на чл. 88, ал.4 от
ПАС.
Безспорно по делото е, че И. А.ов Р. изтърпява наказание „доживотен
затвор без замяна“ и изтърпява наказанието си в Затвора – Ловеч.
Със Заповед № З-273/21.03.2023 г. на Началника на Областно звено /ОЗ/
„Охрана“-Ловеч, издадена на основание чл. 391 ал. 3, т. 6 от ЗСВ и чл. 20 ал. 1
от Инструкция № И-1 от 30.09.2022 г. за организацията и реда за
осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция „Охрана“, е
назначен конвоен наряд в състав от пет служители на ОЗ „Охрана“ – Ловеч.
Определено е конвоя да се осъществи по конкретен маршрут с два специални
2
автомобила.
За осигуряването на И. А.ов Р. в насроченото съдебно заседание е
издадена заповед, с която е назначен конвоен наряд в състав от шест
служители на ОЗ „Охрана“ Ловеч, посочен е маршрута на конвоя, като за
осъществяването му е предвиден един специален автомобил. По отношение
на ищеца конвоирането (усилено строг конвой) е проведено по реда на чл. 17,
ал. 7, 8, 10 и 11 от Инструкцията, като при осъществяване на конвоя, освен
служители на ГД“Охрана“ са участвали и служители от ГДЖСОБТ към МВР.
Използвани са специални автомобили с включен звуков и светлинен сигнал, с
отбиване на движението по трасето и в района около съдебната палата в гр.
Ловеч.
Конвоирането на лишения от свобода И. А.ов Р. по същото дело е
осъществено по реда на чл. 17, ал. 7, 8 и 9 от Инструкцията с усилен конвой.
Видно от приложените писма изх. № 490/ 24.01.2022 година; изх. №
3111/ 15.03.2023 година и изх. № 7658/ 31.10.2023 година по отношение на Г.
В. е издадено постановление на ВКП, с ниво на секретност „Поверително“, с
което е указано конвоирането на В. да се извърши съместно със сили и
средства на МВР, ГД „Охрана“ и ГД „ИН“ при условията на усилено строг
конвой, тъй като В. попада в хипотезата на чл. 17, ал.10-17 от Инструкция №
И-1 от 30.09.2022 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната
дейност от Главна дирекция „Охрана“. При конвоирането на В. са участвали
по-голям брой служители, пилотиращ и осигуряващ автомобил при спазване
на чл. 17 ал. 10 и чл. 24 ал. 2 от Инструкцията. Посочено е още, че при
конвоирането на 22.03.2023 г., на Г. В. и И. Р. са поставени специални колани с
фиксирани белезници на ръцете и допълнително белезници на краката, като са
конвоирани самостоятелно, в индивидуална клетка в съответния конвоен
автомобил.
По делото е приложена Заповед № Л-5320/20.12.2018 г. на Главния
директор на ГДИН, с която поради получени оперативни данни и достатъчно
обезпокоителна информация, че лишеният от свобода Г. В. търси начини за
осъществяване на бягство от затвора, е наредено преместването му от
Затвора-Ловеч в Затвора-Плевен.
От представените текущи доклади за В. от Затвора – Плевен и Затвора –
Ловеч са отчетени средни стойности на степента на риск от рецидив, като
3
рискът от сериозви вреди за обществото е с високи стойности. Има отчетени
опасения във връзка с бягство, както и във връзка с въпроси на контрола и с
нарушения на задълженията.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите И. А.ов Р. и Мирослав Събев Събев, които посочват, че
изтърпяват същото наказание, но конвоирането им се извършва по различен
начин от това на ищеца. Споделял им, че не се чувства добре при този начин
на конвоиране, карали бързо, без предпазен колан, страхувал се за живота си,
като слезел от колата се чувствал неадекватен.
Съдът е сезиран с искови претенции по чл. 71, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.4
от ЗЗДискриминация, предявен от Г. В. В. против ГДИН - София, за
установяване нарушение на право на равенство в третирането, изразяващо се в
поставяне в по-небрагоприятни условия при извършения конвой на 22.03.2023
година от Затвора Ловеч до съда и обратно по чгд № 222/ 2023 година на РС –
Ловеч, е бил конвоиран със специален конвоен наряд, като в същия ден по
същото дело И. А.ов Р., който бил със същия правен статут в затвора бил
конвоиран сабо с конвой ан РЗ на ГДО-Ловеч, без сирени, без отцепване на
района на съда, заради него, да бъде осъден ответника да преустанови
твърдяното нарушение и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни
нарушения, както и да му бъде присъдено обезщетение за претърпени,
вследствие на това неимуществени вреди в размер на 6 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
Безспорно установено по делото е, че ищецът – въззивник в настоящото
производство, на посочената дата е изтърпявал наказание в Затвора – Ловеч,
като на 22.03.2023 г., е бил призован да се яви като свидетел за разпит по
делегация в РС – Ловеч. Установява, се че на същата дата в същото качество е
призован и св. И. А.ов Р., който търпял същия вид наказание в Затвора –
Ловеч.
Страните не спорят, а това се установява и от събраните по делото
доказателства, че ицещът и свидетелят са били конвоирани при различен
режим, като ответникът обосновава това с издадено постановление на ВКП и
наличие на хипотезата на чл. 17, ал.10-17 от Инструкция № И-1 от 30.09.2022
г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна
дирекция „Охрана“.
4
За да бъде ангажирана отговорността на ответника при действието на
чл. 71, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.4 от ЗЗДискриминация, следва да докаже фактите,
въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на
дискриминация – чл. 9 от Закона. В случай, че са представени факти, въз
основа на които може да се направи предположение за наличие на
дискриминация на ответника е възложена доказателствената тежест да
установи обратното, т.е. че в конкретния случай липсва нарушение на правото
на равно третиране на ищеца. Наличието на дискриминация по някой от
признаците на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., се установява при сравнение между
начина на третиране на ищеца и на други лица, които са в същото или сходно
положение. В конкретния случай се твърди пряка дискирминация на основа
„лично положение“. Пряка дискриминация по смисъла на чл. 4 ал. 2 от
ЗЗДискр. е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на пол,
раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство,
произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на
всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по
който Република България е страна, отколкото се третира, било е третирано
или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. По
смисъла на разпоредбите на т.т. 7 и 8 от §1 от ДР на ЗЗДискриминация
"Неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие, които
водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз
основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица,
носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в
сравнение с други лица."На основата на признаците по чл. 4, ал. 1" означава на
основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие
на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с
което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е
причина за дискриминацията.
Твърдението на ищеца е, че дискриминацията е по признак „лично
положение“, което в случая се изразява в качеството му на осъден за конкретно
престъпление от общ характер с наложено наказание „доживотен затвор без
замяна“. При сравнението начините на конвоиране на ищеца и свидетелите Р.
и Събев не се установява по-неблагоприятно третиране на ищеца от страна на
5
ответника. Предметът на настоящото производство е основан на
неравноправно третиране, свързано с конвоирането на ищеца за съдебно
заседание в РС-Ловеч на 22.03.2023 г., осъществено при условията на усилено
строг конвой със съвместното участие на служители от ГДО-ОЗ „Охрана“-
Ловеч и служители от ГДЖСОБТ към МВР и ГДИН, с използване на
специални автомобили с включен звуков и светлинен сигнал, с отбиване на
движението по трасето и в района около съдебната палата в гр. Ловеч, за
разлика от конвоирането на лишения от свобода И. А.ов Р., осъден също на
доживотен затвор без замяна, който на същата дата и до същото място е
конвоиран само с конвой на регионалното звено на ГДО – Ловеч, без звуков и
светлинен сигнал на автомобила и без отбиване на движението и в района
около съдебната палата.
Не се спори между страните, че конвоирането на двамата лишени от
свобода е до съдебната палата в гр. Ловеч на 22.03.2023 г. е осъществено по
различен ред от Инструкция № И-1 от 30.09.2022 г. за организацията и реда за
осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция „Охрана“, издадена
от министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 80 от 07.10.2022 г. Ответникът
обосновава своите действия по отношение на ищеца на постановление на ВКП
видно от Заповед № Л5320/20.12.2018 г. на Главния директор на ГДИН, с
получени оперативни данни и достатъчно обезпокоителна информация, че В.
търси начини за осъществяване на бягство от затвора. В този смисъл е и
текущият доклад от 30.06.2022 г. на Затвора – Плевен, в който отчетен висок
риск от сериозни вреди и опасения във връзка с бягство/отклонение.
В Инструкцията, начините на конвоиране са съобразно степента на
обществената опасност на деянието и личността на конвоирания за всеки
конкретен случай, като са посочени общи изисквания. Предвид цитираното
разпореждане на ВКП конвоирането на В. е съобразено с изискванията за
сигурност на Инструкцията за усилено строг конвой, докато за свидетелят Р.,
видно от данните по делото, не са били налице предпоставките за такъв вид
конвой. В този смисъл не са налице „сходни обстоятелства“ по смисъла на чл.
4, ал.2 от Закона за защита от дискриминация, което да основава извода за по-
неблагоприятното му третиране от Р. на основата на защитения признак
„лично положение“.
Не са установени данни и за непряка дискриминация по смисъла на чл. 4
6
ал. 3, съгласно чиято разпоредба такава е налице, когато хора, различаващи се
по определен признак, се третират привидно по един и същи начин, като това
води до поставянето в по-неблагоприятно положение на някои от тях, но в
настоящия случай няма твърдения в тази насока.
С липсата на доказано нарушение по см. на ЗЗДискриминация,
неоснователни са и останалите претенции.
Предвид на това, че част от наследниците на Г. В., а именно А. С. В., В.
Г. В. и А. Г. В. не поддържат, оттеглят въззивната жалба, съответно
предявеният иск, съдът счита, че следва да бъде обезсилено решението на
първоинстанционния съд, в частта касаеща тези страни, като бъде прекратено
производство по отношение на тези лица.
При тези съображения решение № 395/ 30.08.2024г., постановено по
гр.д.№ 550/ 2023 г., Ловешкият районен съд, следва да бъде обезсилено по
отношение на А. С. В., ЕГН **********, В. Г. В., ЕГН **********, и А. Г. В.,
ЕГН **********, като наследници на Г. В. В., починал на 11.01.2025 година, и
производство в тази част прекратено, а по отношение на П. Г. В., ЕГН
**********, като наследник на Г. В. В., починал на 11.01.2025 година,
решението като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от процеса разноски не са претендирани от другата
страна, поради което не се дължат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 233, изр. 2 от ГПК решение № 395/
30.08.2024г., постановено по гр.д.№ 550/ 2023 г. по описа на Ловешкия
районен съд, по отношение на А. С. В., ЕГН **********, В. Г. В., ЕГН
**********, и А. Г. В., ЕГН **********, като наследници на Г. В. В., починал
на 11.01.2025 година, и прекратява производство в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА, решение № 395/ 30.08.2024г., постановено по гр.д.№
550/ 2023 г. по описа на Ловешкия районен съд по отношение на П. Г. В., ЕГН
**********, като наследник на Г. В. В., починал на 11.01.2025 година, като
правилно и законосъобразно.
Решението на основание чл. 274, ал.2, вр. ал.1,т.1 от ГПК в
7
прекратителната част подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред АС-
Велико Търново, а в останалата част, с която се потвърждава решението на
първоинстанционния съд, подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 и
281 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8