РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 4489
гр.Плевен, 16.11.2022 г.
Административен съд – Плевен, шести състав, в
закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Снежина
Иванова
като разгледа докладваното от съдията административно
дело №818 по описа за 2022 година на Административен съд - Плевен, за да се
произнесе взе предвид следното:
Административното
дело е образувано по жалба на ЗП Х.З.К., с. Ленково, Община Гулянци, ул. „Ленко
Мишев“, Стопански двор чрез адв Е.С., съдебен адрес: *** срещу отказ изх. №
02-150-6500/3417 от 08.08.2022г. на зам.
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ –РА за възобновяване на производство по
уведомително писмо № 02-150-6500/3417 от 23.08.2018 г. на зам. изпълнителен
директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програма за развитие на селски райони
2007-2013 за кампания 2015 г.
Съдът се е произнесъл определение № 2201/02.11.2022 г., като
е отменил отказа и е върнал адм. преписка на зам. изпълнителен директор за
произнасяне.
Срещу определението е подадена частна жалба от зам .изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.
Съдът намира, че частната жалба е недопустима и следва да
бъде оставена без разглеждане.
Съгласно чл. 200, ал. 2 АПК определението може да се
обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство.
Инстанционен контрол за законосъобразност на съдебен акт, постановен в
производство по реда на чл. 197 - 201 АПК, може да бъде направен само ако съдът
е сезиран с жалба от страна, на която законът е предоставил право на
обжалване. Член 200, ал. 2 АПК изрично
определя правните субекти, които са носители на правото на обжалване на
съдебния акт по този текст. Между тях не е административният орган, тъй като
той не е страна в административното производство, а решаващ орган. Поради това
той, с оглед на чл. 200, ал. 2 АПК, не е
носител на правото на обжалване на постановения от съда съдебен акт.
Според мотивите
и диспозитива на ТР № 2/24.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 10/2019 г. Общото
събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд са
приели, че е недопустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 АПК от
административния орган, издател на акта. В конкретната хипотеза се касае за
жалба срещу отказ за възобновяване на административното производство на ДФ
„Земеделие“, поради което на това основание зам. изпълнителен директор има
качеството на орган и жалбата му е процесуално недопустима.
На основание
предвиденото в чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните
решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за
органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове. Задължителни са и за всички физически и юридически
лица, участници в административните производства.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.
2213а, ал. 2 вр. чл. 215 от АПК, Административен съд – Плевен, шести състав,
РАЗПОРЕДИ:
Оставя без разглеждане частна жалба зам. изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“ –РА, гр.София, ул. „В.Левски“ № 1, ет. 9 срещу определение № 2201/02.11.2022 г..
Препис от разпореждането да се връчи на частния
жалбоподател.
Разпореждането
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия-докладчик: /п/