Решение по КНАХД №488/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Производството по делото е образувано по касационна жалбпа подадена от Т. Ц. Ц. от с.Тодорово, чрез адв. Р. И. от АК - Плевен срещу Решение № 222/14.04.2025 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 48/2025 г. по описа на съда, с което е потвърдено Наказателно постановление №77/19.11.24г, с което на Т. Ц. Ц. от с.Тодорово, [улица][ЕГН] за нарушение по чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №39/01.12.2008г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености във вр. с чл. 12 от Закона за защита на животните на основание чл. 471а, ал.1 от ЗВД е наложена глоба в размер на 1 000,00 (хиляда) лева.Със същото решение Т. Ц. Ц. от с.Тодорово, [улица][ЕГН] е осъдена да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните - Плевен сумата от 480,00лв, представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Твърди, че никъде в обжалваното наказателно постановление не е изписан диспозитива на нарушението, под което е подведена нарушителката, така както е изисква нормата на чл. 57 от ЗАНН. Твърди се, че такова изписване е налице само с изписване с цифри на нарушените норми.,Твърди се, че са изложени лаконични мотиви, защо не е прието възражението, че е нарушена разпоредбата на чл. 34 ал.1 ЗАНН, като е посочена датата 24.11.2024г.. Твърди, че при издаване на оспореното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до неговата незаконосъобразност.Твърди, че съществува неяснота относно датата на извършване на нарушението, при условие че проверка на място е извършена на 24.11.2023г., а проверка по документи на 19.02.2024г.Твърди се, че по делото не е безспорно установено кога е извършено, от жалбоподателката ли е извършено и точно в какво се състои противоправното поведение, свързано с конкретно предписание на правната норма на чл. 8 от Наредба № 39. Цитираната норма на чл. 8 ал.1 т.2 от Наредба № 39 за условията за отглеждане на животни компаньони е обща и е следвало да се посочи по какъв точно начин не е съумяла да защити сигурността и спокойствието, както и нормалния живот на хората – с какви конкретно действия или бездействия. Твърди , че от обжалваното наказателно постановление, а и от съдебното решение не става ясно кое от визираните в чл. 150 ал.1 и 2 ЗВМД вр. чл. 12 от ЗЗЖ вр. чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 39 задължения за отглеждане на животни компаньони е нарушила.Твърди се, че Констативен протокол от 19.02.2024г. визира проверка по документи, а констативния протокол от 24.11.2023г. – проверката на място, при която е извършено разчитане на транспондерите на кучетата. Твърди, че свидетелските показания са общи в голямата си част, без да се изследва конкретна дата или период, а в констативния протокол е написано, че „…Всичките 242 бр. кучета се отглеждат в ограждения в двора като са осигурени и дървени къщички, в част от помещенията на стари стопански сгради за осигуряване на подслон. Фекалиите са събрани в чували от храна, дворът е разкалян.“ Счита, че тези констатации следва да се кредитират, тъй като са установени в деня на проверката, останалите не касаят условията за отглеждане на животните, а свидетелските показания са дадени повече от година по-късно т.е. непосредствените впечатления се съдържат в този протокол. Твърди, че съдът в решението си се е позовал на оплакванията в подадените сигнали/жалби на живущите в с. Коиловци, но дадените в съдебно заседание показания са твърде общи и не визират конкретна дата или период, а съдът е посочил чии показания кредитира без да ги анализира.Прави искане за отмяна на обжалваното решение и на оспореното наказателно постановление.Претендира разноски по чл. 38 от ЗА.

Ответникът по касация – Директорът на ОДБХ-Плевен, чрез адв. П. от АК – Плевен в представени по делото писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че проверката е извършена в с. Коиловци на 24.11.2023г., където в частен имот са открити значителен брой животни - над 240 кучета, поради което е било необходимо да бъде направен обстоен анализ от служителите на ОДБХ Плевен относно установените факти и обстоятелства, . Предвид необходимостта да бъде разчетена и анализирана информацията от транспондерите, за да се установи чия собственост са кучетата и дали са били извършени всички необходими действия според действащото законодателство, след приключване на проверката е съставен констативен протокол от 19.02.2024г. Твърди, че проверката в с. Коиловци е извършена на 24.11.2023г., а конкретните нарушители – собствениците на кучетата, които са пет човека, са установени на 19.02.2023г. АУАН е съставен на 16.05.2024г. в тримесечния срок съгласно чл. 34 от ЗАНН от установяване на нарушителя с протокол от 19.02.2025г. Твърди, че в АУАН и НП е посочен извършителя, времето, мястото и конкретното извършено нарушение и неговата правна квалификация. Посочена е нарушената разпоредба на чл. 8 ал.1 т.2 от Наредба № 39/ 01.12.2008г. за условията за отглеждане на животни компаньони, която гласи: „Всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, е длъжен да осъществява постоянен и непосредствен контрол над него с цел защита на сигурността и спокойствието на хората и другите животни, обитатели на етажна собственост, дворове и обществени места.“ Сочи, че нарушилката не е съумяла да защити сигурността и спокойствието на хората и другите животни, обитатели на собственост, дворове и обществени места.Прави искане да се остави решението в сила. Претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание касатора се представлява от адв. И., която поддържа касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба не се явява, не се представлява. По делото са представени пимени бележки, в които е изразено становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

С обжалваното наказателно постановление на Т. Ц. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв на осн. чл. 471а ал.1 от ЗВД за нарушение по чл. 8 ал. 1 т.2 от Наредба № 39/01.12.2008г.за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености, във връзка с чл. 12 от Закона за защита на животните. В акта и в оспореното НП се съдържат датата на извършване на нарушението – 24.11.2023г. и датата на установяване на нарушителя – 19.02.2024г., мястото – частен имот в с. Коиловци, [улица]. Подробно е описано нарушението с всички негови съставомерни признаци и правилно е посочена неговата правна квалификация.

За да потвърди НП като законосъобразно, първоинстанционният съд е приел, че при съставянето и връчването на АУАН № 001096 от 03.06.2024 год. не са допуснати процесуални нарушения или нарушения на материалния закон, които да ограничават правото на защита на нарушителя, поради което не са налице основания за прекратяване на образуваното административно наказателно производство. От фактическа страна е приел за установено, че на 19.02.2024 г. в офиса на сградата на ОДБХ Плевен след обстоен анализ на данните, касаещи отглежданите и установени при проверка на 24.11.2023 г. - 242 броя кучета в имот на административен адрес в с. Коиловци, [улица], е установено, че съгласно данните от инжектируемите транспондери за кучета, прочетени с електронно устройство /четец/ при проверката на 24.11.2023 г. и данните от Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните- ВетИС г-жа Т. Ц. е собственик на 35/тридесет и пет/ броя кучета, които са установени в имота в село Коиловци, находящ се на [улица]. Приел е, за установено че като собственик на 35 броя животни компаньони /домашни любимци/ жалбоподателката Т. Ц. е нарушила спокойствието и сигурността, както и нормални условия на живот на хората, обитаващи околните имоти и дворове, тъй като заедно с другите собственици на домашни любимци в имота са били настанени общо 242 бр. кучета. Приел е, че жалбоподателката Т. Ц., като собственик на 35 броя домашни любимци - кучета не е осъществила достатъчен контрол над тях с цел осигуряване сигурността и спокойствието на хората, обитатели на имоти и дворове в околността на горепосочения имот в село Коиловци, с което виновно е извършила нарушение на чл. 8, ал. 1, т.2 от Наредба № 39/ 01.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености във връзка с чл. 12 от Закона за защита на животните.

В акта и НП се съдържат датата на извършване на нарушението – 24.11.2023г. и датата на установяване на нарушителя – 19.02.2024г., мястото – частен имот в с. Коиловци, [улица]. Подробно е описано нарушението с всички негови съставомерни признаци и правилно е посочена неговата правна квалификация.

Проверката от екип експерти на ОДБХ – Плевен на място в с. Коиловци, в частен имот на [улица], при която е установено, че в имота се отглеждат 242 броя кучета, чрез снемане данните от инжектируемите транспондери на кучетата е извършена на 24.11.2023г. Съпоставянето на тези данни с данните от Интегрираната информационна система на БАБХ и техния анализ е завършил със съставянето на протокола от 19.02.2024г. в ОДБХ - Плевен, когато са установени извършителите на нарушението - собствениците на всяко от кучетата, отглеждани в имота и регистрирани като кучета-компаньони. АУАН е съставен на 03.06.2024г.,извън тримесечния срок съгласно чл. 34 ал.1 ЗАНН за съставяне на акта, който започва да тече от откриване на нарушителя – в случая от момента, в който е установено, че Т. Ц. е собственик на 35 бр. кучета-компаньони, отглеждани в посочения имот.Съгласно посочената разпоредба на чл. 8 ал.1 т.2 от Наредба № 39 – всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, е длъжен да осъществява постоянен и непосредствен контрол над него с цел защита на сигурността и спокойствието на хората и другите животни, обитатели на етажна собственост, дворове и обществени места.

От представените по делото доказателства – съставени констативни протоколи от извършената проверка на място и в ОДБХ, както и от показанията на разпитания по делото свидетели – актосъставителя Й. и свидетеля по акта М.Федерчева св. Т., Х. и Чукаров, който е присъствал при извършване на проверката, св. Д.Д. се изяснява всестранно обективната истина по случая. Потвърждават се констатациите от проверката и се доказва по безспорен начин описаното нарушение, а именно, че отглежданите кучета, регистрирани като кучета-компаньони създават редица неудобства, свързани с хигиената и нарушават спокойствието на живущите в близост до имота в с. Коиловци, като създават нетърпим силен шум с денонощен лай, нарушаване на нощната тишина, силна неприятна миризма, мръсотия във и около имота – кучешка храна, изпражнения, други струпани боклуци, привличащи гризачи.

Съдът е приел, че по делото е доказано, че Т. Ц. като собственик на 35 бр. регистрирани кучета-компаньони от отглежданите в имота общо 242 кучета, не е осъществила достатъчен контрол над тях и не е осигурила сигурността и спокойствието на хората, обитатели на имоти и дворове в околността на горепосочения имот, с което е осъществила състава на соченото нарушение по чл. 8 ал.1 т.2 от Наредба № 39, за което обосновано е наказана с предвиденото в чл. 471а ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност наказание за нарушение на подзаконов нормативен акт по приложението на закона с глоба в минимален размер от 1000 лв.

Въз основа на тези факти съдът е обосновал извод, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, че постановлението е издадено в предвидената от закона форма и че е извършено административно нарушение.

Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, при липса на съществени процесуални нарушения, но в противоречие с материалния закон, поради неправилно интерпретиране на приетите за установени факти. Настоящият касационен състав приема, че АУАН е съставен след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя, който е започнал да тече от 19.02.2024г., видно от представения по делото констативен протокол, когато е открит нарушителя и което е отразено и в АУАН.

С оглед на това съдът приема че нарушението е установено на 19.02.2024г, когато безспорно от представените по делото доказателства е установено, че Т. Ц. е собственик на 35 бр от 242 кучета компаньони, настанени в недвижимия имот в с.Коиловци. Това е посочено и в приложения по делото АУАН 001096/03.06.2024г. Затова съдът приема, че тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за издаване на наказателно постановление е започнал да тече от 19.02.2024г. и следователно е изтекъл към момента на издаване на АУАН- 03.06.2024г. Съобразно изискването на чл. 34, ал. 1, предл. 3 от ЗАНН, административнонаказателно производство не се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Тримесечният срок преди издаване на АУАН в случая е изтекъл, поради което не са били налице основание за образуване на производство и респ. за ангажиране отговорността на жалбоподателката.

По изложените съображения, съдът приема, че решението на ПлРС е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, респ. наказателното постановление също.

Процесуалния представител на жалбоподателката е направил искане за присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА предоставя възможност адвокатът да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, предпоставките са да е оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица, и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. В случая не се излагат твърдения, че представляваното от адв. И. лице е от кръга на лицата посочени в чл. 38 ал.1 от ЗА. В представеното по делото адвокатско пълномощно е посочено, че процесуалното представителство ще се осъществи на основание чл.5 от Наредба № 1, която разпоредба е аналогична на разпоредбата на чл. 38 ал1 от ЗА. Ето защо съдът приема, че посоченото правно основание не е приложимо, доколкото правилото изисква адвокатът и лицето, което ще представлява да са роднини, близки или друг колега, поради което приема че претенцията на касатора за присъждане на разноски по реда на чл. 38 от ЗА е неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63 в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 222/14.04.2025 г. на РС Плевен, постановено по НАХД 48/2025 г.

ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 77/19.11.2024 г., издадено от Директора на ОДБХ Плевен, с което на Т. Ц. Ц. от с.Тодорово, [улица][ЕГН] за нарушение по чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №39/01.12.2008г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености във вр. с чл. 12 от Закона за защита на животните на основание чл. 471а, ал.1 от ЗВД е наложена глоба в размер на 1 000,00 (хиляда) лева.

Решението не подлежи на обжалване.