Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Вера Коева | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искова молба от Й. Г. Б. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес] с която против И. Б. Р. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], и Б. С. Р. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място] е предявен иск за допускане до съдебна делба на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификационен №04279 610 273 1.2 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и десет, точка, двеста седемдесет и три, точка, едно,точка, две) с предназначение-жилище, апартамент който обект попада в сграда с идентификационен № 04279.610.273.1 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин и десет, точка, двеста седемдесет и три, точка, едно), построена върху поземлен имот с идентификационен №04279.610.273(нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и десет, точка, двеста седемдесет и три), находящ се в [населено място] Б., област Б., по кадастралната карта одобрена със заповед №РД-18- 32/10 05 2006 г на Изпълнителния директор на АК, вписан с административен адрес в [населено място], улица "Д." № 4 (четири), ет.2 втори), който АПАРТАМЕНТ е с площ по схема от 105 00 кв.м. /сто и пет квадратни метра/ при съседни самостоятелни обекти на апратамента: на същия етаж - няма/; под обекта: самостоятелен обект с идентификационен №04279.610.273.1.1 и над обекта- самостоятелен обект с идентификационен №04279.610.273.1.3, който апартамент по документ за собственост представлява ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от жилищната сграда, построена в парцел VII (седми) с планоснимачен номер 1597 (хиляда петстотин деветдесет и седми) по стария план на Б., а по новия план с планоснимачен номер 780 (седемстотин и осемдесети), при съседи улица, Н. З., Б. Н. ВЕДНО с 1/2 идеална част от тавана на сградата и 1/2 идеална част от зимника при следните квоти: 5/6 идеални части за мен Й. Г. Б.; 1/12 идеална част за ответника Б. С. Р.; 1/12 идеална част за ответника И. Б. Р. – правно основание чл. 34, ал.1 вр. с ал.2 от ЗС вр. с чл. 341 и сл. от ГПК. Твърди се от ищеца в исковата молба, че с ответниците са съсобственици на описания имот, чиято делба не могат да извършат доброволно. Сочи се от ищцата, че е съсобственик на 5/6 ид.ч. от имота, на основание покупко – продажба от Н..акт с вх. рег.№ 2753/25.10.2004г., акт с №32, том X, дело №2300/2004г. по описа на СВ при РС-Благоевград, а ответниците се сочи, че са собственици на общо на 1/6 идеална част от процесния имот, (или по 1/12 за всеки един от тях), която са придобили по силата на наследяване по закон от сестрата на ищцата Б. Г. Р., починала на 18 07.2002г., която от своя страна е придобила тази идеална част по силата на наследяване по закон от майка им М. В. А., починала на 09.02.1975г. Сочи се, че бащата на ищцата Г. И. А., починал на 06.02.2008г. през 1958г. Е зукапил заедно със С. И. А. земята, върху която е построена двуетажна къща, от която Г. А. е построил втория жилищен етаж. Етажа е построен в режим на СИО със съпругата му М. В. А. и след смъртта й собствената й Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с вх.рег.№2753/25.10.2004г„ акт с №32, том X, дело №2300/2004г. по описа на СВ при РС-Благоевград;/2 ид.ч. от процесния имот се е поделил по равно между ищцата, сестра й Б. Р. и баща им Г. А.. След смъртта на Б. Р. нейната 1/6 ид по наследство от горния имот се сочи, че е наследена от двамата ответници по равно. По изложеното се обосновава от ищеца наличието на правен интерес за допускане на съдебна делба по отношение на описания имот, поради невъзможност от неговата делба доброволно при следните квоти: 5/6 ид.ч. за ищцата Й. Г. Б. и по 1/12 ид.ч. за всеки едни от ответниците Б. С. Р. и И. Б. Р.. Доказателствените искания на ищцата са за приемане на писмени доказателства. В срока по чл.131 от ГПК и от двамата ответници и постъпил писмен отговор, с която не се възразява по допустимостта на иска, както и не се оспорва твърдението на ищеца за наличието на съсобственост върху описания недвижим имот, но се излагат подробни фактически и правни доводи относно квотите, при които следва да се допусне делбата върху общата вещ, а именно: не се оспорва твърдение от ищеца, че имота е придобит в режим на СИО по време на брака между Г. И. А., починал на 06.02.2008г./ и съпругата му М. В. А., починала на 09.02.1975г., които са родители на ищцата Й. Г. Б. и наследодателката на ответниците Б. Г. Р.. Изтъква се от ответниците, че на 21.071969г. Г. и М. А. са продали на Б. и Б. Р 2/3 ид.ч. от недвижимия имот, както и по 2/3 ид.ч. от зимничните помещения и тавана от цялата половина, т.е. от ½ ид.ч., която имат продавачите от целия зимник и тавана, тъй като другата ½ ид.ч. от посочените зимник и таван са собственост на С. И. А.. Сочи се, че след извършената прехвърлителна сделка съпрузите са останали собственици на 1/3 ид.ч. от етажа и на по 1/3 ид.ч. от ½ или на по 1/6 ид.ч. от тавана и мазето на жилищната сграда. Сочи се, че след смъртта на М. А. на 09.02.1975г. в наследството й останала 1/ 6 ид.ч. от имота. При действието към този момент на СК от 1968г. чл.14, ал.7 от СК /отм./ при прекратяване на имуществена общност, поради смърт на единия от съпрузите преживелия съпруг наследява заедно с децата на починалия съпруг, като не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. По изложеното се сочи, че след смъртта на М. А. оставеното от нея 1/6 ид.ч. от имота се наследява само от децата й Й. Б. и наследодателката на ответниците Б. Р. при равни части, а преживелия съпруг Г. А. не наследява част от частта на съпругата си, а само 1/6 ид.ч. от нейното наследство. Оспорва се твърдението на ищцата, че приживе наследодателят им Г. А. е бил собственик на 2/3 ид.ч. от процесния недвижим имот по силата на оформената с Н..акт № 111, том ІІ, дело № 454/1986г. при БлРС сделка – дарение, поради което се сочи, че и ищцата не би могла да се легитимира за собственик на 5/6 ид.ч. от вещта. Изтъква се и че между страните е влязло в сила решение по гр.д.№ 1530/2004г. по описа на БРС, с което със СПН е отречено, че ищцата не е собственик на 2/ 6 ид.ч. от вещта. По изложеното се сочи, че делбата на вещта следва да се допусне при следните квоти: 4/24 ид.ч. за ищцата Й. Г. Б., 7/24 ид.ч. за И. Б. Р. и 13/24 ид.ч. за Б. С. Р.. Доказателствените искания на ответниците са за приемане на копие от решение, постановено по гр.д.№ 1530/2004г. по описа на БРС, както и за приобщаване на посоченото дело от архива при БРС. По делото са приемни писмени доказателства. Допусната и назначена е съдебно – графологична експертиза и е изслушано заключение на вещо лице. Приобщени са писмените материали по гр.д.№ 1530/2004г. по описа на БРС. В първото открито съдебно заседание, проведено на 05.06.2014г., на основание чл.342 вр. с чл.343 от ГПК и вр. с чл.133 от ГПК е допълнен и обявен за окончателен съобщения на страните проект за доклад по делото като е допълнено и прието за съвместно разглеждане възражение на ответниците И. и Б. Р за нищожност на изповяданата в Н..акт за дарение № 111, т.ІІ, дело № 454/1986г. сделка – дарение, поради липса на съгласие ри твърдение от тези страни, че подписът в акта за „надарен“ не е положен от Г. И. А. – арг. чл.26, ал.2 от зЗД, както и на твърдение за нарушени изискванията за валидност на нотариалното удостоверяване, изчерпателно изброени като основания за нищожност, съгласно чл.472 вр. с чл.476, ал.1, б „е“ от ГПК /отм./, действал към момента на сключване на сделката, респ. чл.576 вр. с чл.580, т.6 от действ ГПК. Анализа на събраните по делото доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното: Съделителят Й. Г. Б. е дъщеря – пряк низходящ наследник по закон от първи ред на Г. И. А., починал на 06.02.2008г., който е оставил за законни наследници и по право на заместване неговата внучка И. Б. Р. – низходящ наследник по закон от първи ред – дъщеря на починалата на 18.07.2002г. преди наследодателя си Г. А. негова дъщеря Б. Г. Р., сестра на ищцата /удостоверение за наследници Изх.№ 2265 от 30.10.2013г./. Ищцата е наследник по закон от първи ред и на починалата си майка – М. В. А., която е оставила за наследници своя съпруг – наследодателя на страните – Г. И. А., както и починалата й сестра – Б. Г. Р. /удостоверение за наследници № 001583 от 30.05.2007г./. Видно от удостоверение за наследници, находящо се на лист 5 от гр.д.№ 1530/2004г. по описа на БРС е, че ответниците И. Б. Р. и Б. С. Р. са съответно пряк низходящ наследник от първи ред по закон /чл.5, ал.1 от ЗН/ и съответно преживял съпруг на починалата на 18.07.2002г. съответно майка и съпруга Б. Г. Р.. С нотариален акт за покупко – продажба за собственост на недвижим имот по покупко продажба № 94, том ІІ, дело № 522 от 1958г. на 17.10.1958г. Г. И. А. заедно със С. И. А. са закупили от Б. П. А. парцела VІІ, пл.№ 1597, в кв.45 по плана на [населено място] от 680 кв.м. урегулирана, при съседи: улица, Д. Х., а към момента на продажбата: Н. Г.З. и Б. Н.. Със строително разрешение № 112 от 26.07.1961г. е разрешено на Г. и С. И. А. да построят масивна жилищна сграда по одобрен архитектурен проект върху 118 кв.м. на собственото си място в кв.45, парцел VІІ, при съседи Б. Н. и Д. Х.. С Н..акт за покупко – продажба № 30, том ІІІ, дело № 434 от 1969г. на 21.07.1969г. Г. И. А. със съгласието на съпругата си М. В. А., продали на дъщеря си Б. Г. Р. и Б. С. Р. – 2/6 /две шести/ ид.ч. от ПАРЦЕЛА VІІ, пл.№ 1597 в кв.45 по сегашния план на [населено място], цялата от 680 кв.м., урегулирана, при съседи на цялата: улица, Н. Г.З. и Б. Н., които 2/ 6 ид.ч. съответстват на около 226,68 кв.м. – застроено и незастроено, ведно с 2/ 3 ид.ч. от ВТОРИЯ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, както и по 2/3 ид.ч. от зимничните помещения и тавана от цялата половина, който имат продавачите, тъй като останалата половина е на С. И. А., от ДВУЕТАЖНАТА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА /КЪЩА/, намираща се построена в същата парцела. С Н..акт № 111, т.ІІ, дело № 454/1986г. по описа на РС Благоевград на 4.07.1986г. ответникът Б. С. Р. и съпругата му Б. Г. Р. са дарили на Г. И. А. следния недвижим имот: 2/3 ид.ч. от втория жилищен етаж на жилищната сграда, построена в парцел VІІ, пл.№ 1597, кв.45 по стария план на Б., а по новия план пл.№ 780, при съседи: улица, Н. З., Б. Н.. Според изслушаното по делото съдебно – графологично заключение подписът, положен за “надарен” в нотариален акт № 111/1986г. е изпълнен от Г. И. А.. Вещото лице е категорично в извода си, който обосновава при констатиране на съвпадения в общите и частни графически признаци, който са характерни в своята съвкупност, устойчивост и които вещото лице счита за достатъчни за категоричност на експертния извод. Като такива признаци е посочило форма на движение при осъществяване на връзката между първия и втория елемент на началната част – ъгловидна, полуовалния елемент в началната част – дясноокръжна, точка на завършване на първия елемент – под редовата линия, намаляващо количество на движение при изписване свързващата част, т.нар гладиолаж, наличие на допълнително изписан елемент през свързващата част, както и посоката на движение при изписване на полуовалния елемент – лявоокръжна. С Н..акт № 65, том VІ, рег.№ 11759, дело № 1088 от 2004г. на 25.10.2004г. приживе наследодателят на страните Г. И. А. е продал на дъщеря си Й. Г. Б. собствения си недвижим имот, а именно: 5/ 6 ид.ч. от ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от жилищна сграда, построена в парцел VІІ, с пл.№ 1597 в кв.45 по стария план на [населено място], а по новия с пл.№ 780, при съседи: улица, Н. З., Б Н., ВЕДНО с 1/6 ид.ч. от ½ идеална част от зимнични помещения и таван на жилищната сграда. Съгласно схема № 18886/01.11.2013г. на самостоятелен обект в сграда е видно, че делбения имот по действащата кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-32 от 10.05.2006г. на ИД на АК е заснет с идентификатор № 04279.610.273.1.2 и представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 04279.610.273, с предназначение: жилище, апартамент, нива на обекта: 1, ведно с ½ ид.ч. от зимничните помещения и тавана, при съседи: на същия етаж: няма, под обекта: самостоятелен обект с идентификатор №04279.610.273.1.1 и над обекта- самостоятелен обект с идентификатор №04279.610.273.1.3. С влязло в сила решение по в.гр.д.№ 687/2009г. по описа на БлОС е обезсилено решение № 314/26.01.2006 г., постановено по гр.д. № 1530/2004 г. на РС Благоевград, в частта му, по предявения иск от Б. С. Р. – ЕГН [ЕГН] и И. Б. Р. – ЕГН [ЕГН], и двамата от [населено място] за признаване за установено по отношение на Г. И. А., заместен в хода на процеса от И. Б. Р. и Й. Г. Б. – ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.“А.“ № 8, че не е собственик на следния недвижим имот - 2/6 ид.ч. от втория жилищен етаж на жилищната сграда, построена в парцел VІІ, пл.№ 1597, кв.45 по стария план на Б., а по новия план пл.№ 780, при съседи: улица, Н. З., Б. Н., както и съответните ид.ч. от мазе и таван на жилищната сграда, построена в същия парцели производството по делото в посочената му част е прекратено, поради процесуална недопустимост на предявения иск от Б. С. Р. – ЕГН [ЕГН] и И. Б. Р. – ЕГН [ЕГН], и двамата от [населено място] за признаване за установено по отношение на Г. И. А., заместен в хода на процеса от И. Б. Р. и Й. Г. Б. – ЕГН [ЕГН] от [населено място], че не е собственик на следния недвижим имот - 2/6 ид.ч. от втория жилищен етаж на жилищната сграда, построена в парцел VІІ, пл.№ 1597, кв.45 по стария план на Б., а по новия план пл.№ 780, при съседи: улица, Н. З., Б. Н., както и съответните ид.ч. от мазе и таван на жилищната сграда, построена в същия парцел, но със същото решение е признато за установено по отношение на Й. Г. Б. – ЕГН [ЕГН] от [населено място] че не е собственик на следния недвижим имот - 2/6 ид.ч. от втория жилищен етаж на жилищната сграда, построена в парцел VІІ, пл.№ 1597, кв.45 по стария план на Б., а по новия план пл.№ 780, при съседи: улица, Н. З., Б. Н., както и съответните ид.ч. от мазе и таван на жилищната сграда, построена в същия парцел, а в останалата част обжалваното решение е оставено в сила. Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: Предявеният иск е по чл.34 от ЗС - за делба – в първата делбена фаза – по допускането й. Искът е процесуално допустим: Предявен е при спазването на формалните изисквания, установени като процесуални предпоставки за надлежно упражняване правото на иск. Ищецът поддържа, че с ответниците са съсобственици на имота и не могат да го поделят доброволно, което определя активната и пасивна процесуална легитимация на страните в процеса и интереса от воденото му. По същество: Съгласно чл.34 ЗС всеки от съсобствениците може да иска делба и тя е допустима по отношение на общи вещи, освен ако законът разпорежда друго или това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Предпоставка е правото на собственост върху имота, чиято делба се иска, да е съпритежание на две или повече лица, т.е. да е налице съсобственост по см. на чл.30, ал.1 ЗС. От представените по делото писмени доказателства се установява, че общият на страните наследодател Г. А. заедно с брат му С. през 1958 г. за закупили недвижимия имот, върху който през 1961г. им е учредено право да построят сграда и след реализиране на строежа по силата на приращението /чл.92 от ЗС/ като собственици на земята са станали и собственици на построеното върху нея, освен ако не е установено друго, а по делото такова друго не се доказа от страните. Обема на съсобствената част по отношение на постройката съответства на обема на притежаваното от собственика на земята идеална част при липса на доказано уговорено или установено друго. През 1969г. Г. А. и съпругата му М. В. А. с Н..акт № 30/1969г. са продали на дъщеря си Б. Р. и нейния съпруг Б. Р. правото си на собственост върху 2/3 ид.ч. от своя имот в режим на СИО, представляващ предмет на настоящата съдебна делба – втори жилищен етаж, ведно с 2/3 ид.ч. от половината зимник и таван. Следователно, след извършване на горната сделка, за която липсват доказателства за нейната недействителност, наследодателите на страните Г. и М. А. са останали собственици в режим на СИО само на 1/3 ид.ч. от втория жилищен етаж и съответстващите идеални части от правото на собственост върху зимничните и тавански помещения. През 1975г. умира М. А., поради което оставеното от нея наследство към момента на откриването му /чл.1 от ЗН/ се поделя, както следва: факта на смъртта на наследодателя М. А. настъпва по време на действие на СК, в сила от 22.05.1968г. и отм. На 01.07.1985г., съгласно чл.14, ал.3 и ал.7 от СК от 1968г. /отм./ - при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни, като при прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата, но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. Следователно, със смъртта на М. А. през 1975г., притежавана със съпруга й Г. А. 1/3 ид.ч. от делбената вещ в режим на СИО, се прекратява при равни дялове /арг. чл.14, ал.3 от СК от 1968г. отм./, като ½ от 1/3 ид.ч. или 1/6 ид.ч. става собствена на Г. А. на основание прекратена със смъртта на съпругата му СИО. По арг. на чл.14, ал.7 от СК от 1968г. /отм./ останалата ½ от 1/3 ид.ч. от СИО или 1/6 ид.ч. от делбената вещ се поделя по равно между двете й дъщери – Й. и Б. /арг. чл.5, ал.1 от ЗН/ или всяка една от тях получава по наследство от майка си от по 1/12 ид.ч. от делбената вещ. През 1986г. с оспорената от ответниците като недействителна – нищожна, поради липса на съгласие /чл.26, ал.2 от ЗЗД/ сделка – дарение, оформена с Н..акт № 111, т.ІІ, дело № 454/1986г. по описа на РС Благоевград на 4.07.1986г. Б. С. Р. и съпругата му Б. Г. Р. са дарили на Г. И. А. 2/3 ид.ч. от имота, предмет на делба. Неснователно е възражението на ответниците за нищожност на сделката, поради липса на съгласие, тъй като се установи, че оспорения подпис за „надарен“ е на надарения Г. А.. Въпреки оспорването на съдебно – графологическата експертиза от ответниците съдът я кредитира изцяло /арг. чл.202 от ГПК/, тъй като липсват доказателства, установяващи и/или индициращи нейната неправилност или невярност. Отделно от горното, следва да се държи сметка и за естеството на оспорената сделка. Договорът за дарение – съглашение , по силата на което едно лице / дарител / , прехвърля на друго лице /надарен/ незабавно и безвъзмездно определено имуществено право. По правило договорът е безвъзмезден и едностранен, но има и теория , че договорът за дарение е двустранен договор, която се обосновава на чл.227 ЗЗД. Независимо от изложеното, с оглед изложеното, че дарението е договор, т..е съглашение, по силата на което изявление, воля изразяват и двете страни по него – т.е. касае се за правна сделка, за сключването на която е необходимо изявленията и на двете страни – дарителя изявява воля да отстъпи веднага и безвъзмездно нещо, а надарения – да изяви изрично воля, че приема подареното, поради което и извода за едностранния характер на двустранната правна сделка /договора за дарение/ задължение възниква само за дарителя, поради което е съществено липсата на порок на неговата воля, тъй като последната именно е свързано с отчуждаване на права, който спор със СПН е преустановен по гр.д.№ 1530/2004г. по описа на БРС. Противоречи и на житейската логика порок или липса на волята за придобиване на права и то безвъзмездно. На самостоятелно основание съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице и поради факта, че със СПН между страните по приключилото гр.д.№ 1530/2004г. на БРС като ответна страна е участвал и надарения по сделката Г. А., който не само, че не е признал, напротив изрично е оспорил иска, предявен срещу него за нищожност на същия този договор за дарение, независимо, че на друго различно от поддържаното при условията на възражение в настоящия процес основание. По изложеното договора за дарение, изповядан в нотариална форма през 1986г. от Б. и Б. Р на Г. А. не е нищожно, още по-малко страда от пороци на формата, каквото е оспорването на ответниците, поради което следва да се зачетат вещно - прехвърлителните /транслиращи право на собственост/ последици на сделката. Следователно Г. А. след 1986г. се легитимира за собственик на 1/6 ид.ч. от делбената вещ на основание прекратена след смъртта на съпругата му СИО и на 2/3 ид.ч. от вещта на основание дарение или общо на 5/6 ид.ч. от вещта, предмет на съдебна делба. С извършването на продажба на горните идеални части от вещта от Г. А. на дъщеря му – съделителя Й. Б., оформена с Н..акт № 65/2004г., продавача е прехвърлил на купувача действително притежаваните от него към момента на продажбата идеални части от вещта и с извършването на това действие на разпореждане приживе след неговата смърт през 2008г. в патримониума на Г. А. не е останала вещта, предмет на делба или нейна идеална част. През 2002г. умира Б. Р., която оставя за наследници по закон – низходящ от първи ред – своята дъщеря И. Р. /чл.5, ал.1 от ЗН/ и преживял съпруг – съделителя Б. Р. , който наследява заедно с наследници от първите три реда /арг. чл.9, ал.3 от ЗН/, а в случая наследява с наследник по закон от първи ред и следователно получава част, равна на частта на низходящия от първи ред наследник И. Р. /чл.9, ал.1 от ЗН/. Следователно съделителите И. и Б. Р получават от наследството на своя наследодател Б. Р. по равно от собствената й 1/12 ид.ч. останала от наследството на починалата й майка М. А. или по 1/24 ид.ч. за всеки един от тях от вещта, предмет на съдебна делба на основание наследствено правоприемство от Б. Р.. Според мотивите към и диспозитива на т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. по т.д.№ 8/2012г. на ГСДГТК на ВКС: „При отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска не е негов индивидуализиращ белег. Щом твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда. Правото, предмет на отрицателния установителен иск и специално при иск, с който се отрича правото на собственост или друго вещно право, не се индивидуализира само с вещта, върху която съществува и с лицето, което е негов носител. Следва да се държи сметка и за придобивното основание като белег, индивидуализиращ това право и разликата в правния режим на правото на собственост, извеждано от първични и производни придобивни способи. При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания.В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му“. Следователно, при предявен отрицателен установителен иск ищецът е достатъчно да обоснове правния си интерес от воденото му с оглед обема и вида на смутеното субективно право, а ответната страна следва да предяви всички възможни придобивни основания на оспореното му право, в противен случай по отношение на непредявените такива настъпва СПН и в този смисъл преклудиране на възможността за заявяването им в отделен процес, тъй като според цитираното ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС е настъпила СПН по отношение отреченото срещу ответника субективно право при предявен отрицателен установителен иск с оглед на всички възможни, макар и непредявени основания. Предвид изложеното следва извода, че със СПН с влязло в сила Решение № по гр.д.№1530/2004г. на БРС е признато за установено спрямо съделителя Й. Б., че НЕ Е собственик на 2/6 ид.ч. от делбената вещ. В приключилия съдебен процес до приключване на устните състезания и при повторното му въззивно разглеждане по същество по в.гр.д.№ 687/2009г. на БОС тази страна не е представила по делото Н..акт № 65/2004г., поради което по отношение на това придобивно основание – покупко – продажба в спора по предявения отрицателен установителен иск срещу нея за право на собственост на същия имот е било заявено, но недоказано, поради което с оглед на цитираната задължителна съдебна практика е настъпила сила на пресъдено нещо /арг. чл. 298, ал.1 и ал.2 и чл.297 от ГПК/ и установено спрямо ищеца – съделител Й. Б., че не е собственик на 2/6 ид.ч. от вещта. Следователно, въпреки, че към 2004г. с Н..акт № 85/2004г. на основание покупко – продажба от своя баща Г. А. е закупила 5/6 ид.ч. от вещта, със СПН е отречено по г.д.№ 1530/2004г. на БРС, че е собственик на 2/6 ид.ч. Горната колизия следва да се разреши като се зачете СПН на решението по гр.д.№ 1530/2004г. на БРС или не се зачете прехвърлителния ефект на сделката за разликата над 2/6 ид.ч.от вещта. Независимо, че сделката за продажба, оформена с Н..акт № 65/2004г. е действителна и поражда права, поради непредявяване на това придобивно основание за придобиване от ищеца чрез покупко – продажба на обема от 5/6 и.ч. от вещта в производството по приключилото гр.д.№ 1530/2004г. на БРС и недоказването му, чрез представянето на този нотариален акт като доказателство, със СПН е настъпила преклузията за повторно разрешаване на въпроса за действително притежаваните идеални части от вещта от ищеца над отречените 2/ 6 ид.ч. С оглед изложеното по-горе се установи, че при предявен отрицателен установителен иск ответникът следва да изчерпи всички придобивни основания, в противен случай настъпва преклузия за позоваване на непредявените такива в последващи производства, с цел установяване на обем права над отречените вече със СПН, независимо от вида на производството. Достатъчно е дори като преюдициален въпрос да се възразява за обема притежавани идеални части от вещта, да е недопустимо повторното преразглеждане на този въпрос, щом има формирана СПН. Следователно, действително притежаваните от ищцата ид.ч. от делбената вещ са 11/12 ид.ч., формирани от 1/12 ид.ч. по наследство от починалата й майка М. А. и 5/6ид.ч. на основание преклудираното основание покупко - продажба, но по отношение на 2/6 ид.ч. /или 4/12 ид.ч./ от цялата вещ със СПН са отречени спрямо ищцата, че е собственик на делбената вещ, поради което следва да се признае, че е собственик на 8/12ид.ч. /като се зачете СПН за разликата над 8/12 ид.ч. до 3/12 ид.ч./. Разликата между последните /8/12 ид.ч./ до единица вещ, а именно от общо 4/12 ид.ч. /=2/6 ид.ч.-отречените със СПН спрямо ищеца/ представлява сбор от 1/12 ид.ч. от наследството на Б. Р., останала от наследството на починалата й майка М. А., които идеални части следва да се извадят от тези 4/12 ид.ч., отречени като собствени на Й. Б. със СПН, поради което разликата между 4/12 ид.ч. и 1/12 ид.ч., а именно от 3/12 ид.ч. следва да се счетат, че са права на праводателя на ищеца – купувач по сделката, а именно на продавача – наследодател в процеса Г. А.. Съображенията за това са: независимо, че продажбата не е недействителна, поради СПН, с което е отречено, че Й. Б. е собственик на 2/6 ид.ч. от вещта и в този смисъл невъзможността, поради СПН да се зачете изцяло прехвърлителния ефект на сделката и предвид нейния деривативен, вторичен характер, следва, че след като не могат да се зачетат изцяло последиците на сделката за целия обем от ид.ч. - предмет на продажбата, заради СПН, незачетените права следва да се считат за такива на праводателя Г. А.. По отношение на това придобивно основание - наследствено правоприемство от наследодателя Г. А. спрямо съделителя Й. Б., не е настъпила преклузия. Фактът на смъртта на Г. А. е настъпила през 2008г., а устните състезания по гр.д.№ 1530/2004г. на БРС, по което със СПН е признато за установено, че не е собственик на 2/6 ид.ч., са приключили значително преди настъпването на това юридическо събитие. При предявен отрицателен установителен иск се преклудират спрямо ответника не всички, а само за тези незаявени и респ. недоказани основания, чиито юридически състав е възникнал към момента на приключване на устните състезания. Фактът на смъртта на Г. А. е последващ факт, спрямо който не е настъпила преклузия, поради което следва да се зачете като придобивно право на собственост основание спрямо съделителя Й. Б.. Това е така, тъй като съгласно т.9 от ТР № 1 от 04.01.2001г. на ВКС по т.д.№ 1/2000г. на ОСГК на ВКС, постановено при действие на отменения ГПК от 1952г. - в хипотезата на пълния вече отменен въззив, при който е разглеждано гр.д.№ 1530/2004г. на БРС пред въззивната инстанция не могат да се предявяват нови искове или да се изменя предявеният иск по страни, основание или петитум. Предвиденото в /отм./ изменение на иска по основание, петитум и страни се отнася само до производството пред първата инстанция, а не до въззивния съд. Обратното би означавало превръщането му в спор, с който съдът не е бил сезиран като решението на въззивния съд ще доведе до едноинстанционно разглеждане на новопредявения иск. Поради това пред въззивния съд не са допустими тези форми на изменение на иска, които съчетават предявяване на нов иск чрез замяна или прибавяне на ново основание, петитум или страна. След като по отменения въззив при разглеждане на делото не е допустимо ищецът да изменя чрез някоя от двете форми - Д. или замяна на ново основание /да сочи нов юридически факт, свързан с придобиване на субективни права/, то на още по - силното основание това не би могъл да прави ответника по предявен срещу него отрицателен установителен иск. Следователно и при условията на отменения пълен въззив по ГПК от 1952г., при предявен отрицателен установителен иск, ответникът е следвало да изчерпи всички съществували до момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция основания. За настъпилите след този процесуален момент такива не са преклудирани и ответникът е могъл да се позове на тях и при установяването им в последващ процес съдът следва и може да се позове на тях и зачете евентуалните им последици. Тъй като Г. А. умира през 2008г., а дъщеря му Б., умира през 2002г., т.е. преди своя наследодател ,следва, че по арг. на чл.10, ал.1 от ЗН по право на заместване Н. на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничения на степените. Право на заместване - право на наследника да заеме мястото и да встъпи в степента и правата на своя наследодател и да получи частта, която би се паднала на последния, ако той беше жив в момента на откриване на наследството на неговия наследодател или ако беше достоен да наследява, т. е. това е възможност на децата на един починал или недостоен наследник да го заместят и да получат наследството, което той би получил ако беше жив и има право да наследява. Правото на заместване е самостоятелно, лично право на лицето, което наследява, като при правото на заместване не съществува правоприемство /така Хр.Т. –„Наследствено право“, стр.45, изд./, а заместващия наследява по свое лично право. Наследството по заместване става по коляно, т. е. само Н. на починалия наследяват. Наследяване по заместване се допуска по права линия без ограничение на степените и до 3-ти ред низходящи на братя и сестри /така ТР № 3 от 30.12.1994г. по гр.д.№ 2/1994г. на ОСГК на ВС, Решение № 608 от 07.11.2005г. по гр.д.№416/2005г. на 1 г.о. на ВКС и др./. Предвид горното следва извода, че в наследственото правоприемство по пряка линия заместването е допустимо, но до Н. на наследодателя без ограничения на степените /чл.10, ал.1 от ЗН/, но не и по отношение на преживелия съпруг на низходящ на наследодателя. Преживелият съпруг по принцип наследява със всеки ред, призован към наследяване /чл.9, ал.1 от ЗН/, но не замества никога покоен съпруг в кръвното родство. Това е така, тъй като обществените отношения на наследяването по принцип са свързани с последващо преминаване на имуществото, но по т.нар.линия на кръвта, на кръвното родство. Преживелия съпруг би могъл да наследи имущество останало от родителите на покойния си съпруг, само ако той е починал след родителя –наследодател, но не и в обратната хипотеза /така вж.Решение № 480 от 01.12.2010г. по [населено място] № 803 /2009г. на ВКС, 2 г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, Решение № 996 от 04.01.1995 година по гр.д. № 878/1994 година ВС-I отд., Решение № 319 от 06.06.1995 година по гр.д. № 244/ 1995 година на ВС-I отд./. Ето защо Б. Р. не може по право на заместване да бъде наследник на съпругата си Б., починала преди наследодателя си Г. А. по отношение на наследството оставено от последния, чиято идеална част от 3/12 ид.ч. , предвид изложеното по-горе, следва да се подели по равно /арг.чл.5, ал.1 от ЗН вр. с чл.10, ал.1 от ЗН/ между дъщеря му Й. Б. и по право на заместване от неговата внучка И. Р. или всяка една от тях на основание наследствено правоприемство, респ.право на заместване от наследството на Г. А. притежават още по ½ от 3/12 ид.ч. или по 3/24 ид.ч. от вещта. Или по изложеното – делбата на вещта следва да се допусне между Й. Б., при квоти – 19/24 ид.ч. / 8/12 ид.ч. /от които по наследство от майка й М. А. и останалите ид.ч. на основание продажба от баща й Г. А. през 2004г., но до ограничението, установено със СПН, че не е собственик на 2/6 ид.ч. от вещта и на 3/24 ид.ч. по наследство от баща си Г. А./, И. Р. – при 4/24 ид.ч. /1/24 ид.ч. по наследство от майка си Б. Р., последната придобила го по наследство от своята майка М. А. и 3/24 ид.ч. по право на заместване от наследството на своя дядо Г. А./ и между Б. Р. – при 1/24 ид.ч. по наследство от съпругата му Б. Р., последната придобила горната ид.ч. по наследство от нейната майка М. А./. Водим от горното и на основание чл.34, ал.1 от ЗС и вр. с чл.344, ал.1 от ГПК вр. с чл.343 от ГПК, съдът РЕШИ: ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Й. Г. Б. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес] И. Б. Р. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място] и Б. С. Р. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място]на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификационен №04279 610 273 1.2 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и десет, точка, двеста седемдесет и три, точка, едно,точка, две) с предназначение-жилище, апартамент който обект попада в сграда с идентификационен № 04279.610.273.1 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин и десет, точка, двеста седемдесет и три, точка, едно), построена върху поземлен имот с идентификационен №04279.610.273(нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и десет, точка, двеста седемдесет и три), находящ се в [населено място] Б., област Б., по кадастралната карта одобрена със заповед №РД-18- 32/10 05 2006 г на Изпълнителния директор на АК, вписан с административен адрес в [населено място] (четири), ет.2 втори), който АПАРТАМЕНТ е с площ по схема от 105 00 кв.м. /сто и пет квадратни метра/ при съседни самостоятелни обекти на апратамента: на същия етаж - няма/; под обекта: самостоятелен обект с идентификационен №04279.610.273.1.1 и над обекта- самостоятелен обект с идентификационен №04279.610.273.1.3, който апартамент по документ за собственост представлява ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от жилищната сграда, построена в парцел VII (седми) с планоснимачен номер 1597 (хиляда петстотин деветдесет и седми) по стария план на Б., а по новия план с планоснимачен номер 780 (седемстотин и осемдесети), при съседи улица, Н. З., Б. Н. ВЕДНО с 1/2 идеална част от тавана на сградата и 1/2 идеална част от зимника, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: - за Й. Г. Б. – 19/24 /деветнадесет двадесет и четвърти/ ид.ч.; - за И. Б. Р. – 4/24 /четири двадесет и четвърти/ ид.ч. - за Б. С. Р. – 1/24 /една двадесет и четвърта/ ид.ч. На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд- [населено място], в двуседмичен срок от връчването му на страните. На основание чл.7, ал.2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |