№ 19098
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110113860 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД
срещу Столична Община, с която са предявени обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 515 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ по щета № 44012132017776 за настъпило на 06.07.2020 г. ПТП от виновно и
противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на
пътното платно, на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 11.03.2025 г., до окончателното плащане на сумата, както и
сумата от 191,87 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 515 лв. за периода от 11.03.2022 г. до 11.03.2025 г.
Ищецът твърди, че на 06.03.2020 г. в гр. София, лек автомобил „Шкода Фабия“, с рег.
№ СВ 8935 АМ, по време на движение по бул. „България“ с посока на движение от кв.
„Бояна“ към МОЛ „България“, преминава през несигнализирана и необезопасена неравност
(дупка) на пътното платно, вследствие на което реализира ПТП с материални щети.
Поддържа, че към датата на процесното ПТП за лек автомобил „Шкода Фабия“, с рег. № СВ
8935 АМ е имало сключена имуществена застраховка „Каско+“, обективирана в
застрахователна полица № 440120213069289 от 16.06.2020 г. По заведената пред ищеца
1
преписка по щета № 44012132017776 и след направен опис на повредите е определено
обезщетение в размер на 500 лв., която сума била изплатена на 02.09.2020 г. на сервиза
(„Планивекс-2004 г.“ ЕООД), извършил ремонта на застрахованото МПС. Поддържа, че с
изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за
възстановяване на платеното обезщетение. Твърди, че ответникът носи гражданска
отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност
пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него.
Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на процесната сума, но
претенцията останала незаплатена. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Столична община е подал отговор на исковата
молба, с която оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва
наличието на несигнализиран и необезопасен участък на мястото на настъпване процесното
ПТП по аргумент, че поради извършвани ремонтни дейности на същото е била въведена
временна организация за движение, сигнализирана по съответния ред. Оспорва механизма
на настъпване на ПТП, описан в исковата молба. Релевира възражение за съпричиняване от
страна на водача на лек автомобил „Шкода Фабия“, с рег. № СВ 8935 АМ, като се позовава
на чл. 20, ал. 2 ЗдвП. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и в светлината на разпоредбата на
чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: наличие на валиден
договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото
имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и
деликтната отговорност – виновно противоправно поведение – действие или бездействие, на
служители на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на
застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат,
отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието
на необезопасена и необозначена дупка на същия, вид и размер на претърпените вреди.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
положителния факт на погасяване на дълга, респ. възраженията си за съпричиняване.
Още с доклада по делото, приет с оглед правилата на чл. 140, вр. чл. 146 от ГПК, като
безспорни и ненуждаещи се от доказване, съдът е отделил следните обстоятелства по
делото: наличие на валидно сключено застрахователно правоотношение по застраховка
„Каско+“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към момента
на настъпване на събитието; заплащане от страна на ищеца в полза на сервиза, извършил
ремонта на увреденото МПС сума в размер на 500 лв. на 02.09.2020 г., съгласно заведена при
ищеца щета № 44012132017776.
Между страните не се спори, а и видно от приетата като писмено доказателство
застрахователна полица № 440120213069289/16.06.2020 г. към момента на настъпване на
2
събитието между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил марка „Шкода
Фабия“, с рег. № СВ 8935 АМ, е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Каско +“.
За установяване механизма на настъпване на процесното ПТП е разпитан
свидетелят С. К. Л. – водач на увредения л.а „Шкода Фабия“, с рег. № СВ 8935 АМ.
Свидетелят посочва, че си спомня за ПТП от 2020 година, което се случило в района на
магазин „Билла“, до МОЛ „България“, докато се движел по бул. „България“. Описва, че
имало проливен дъжд и изведнъж попаднал в дупка, която поради запълването й с вода, не
се виждала.
Настоящият съдебен състав възприема като достоверни показанията на разпитания
свидетел, тъй като са основани на преки, лични и непосредствени впечатления, същите са
логични и не се оборват от останалите събрани по делото доказателства, а напротив –
подкрепят се и взаимно се допълват. Съдът намира, че с оглед изминалия период от време от
момента на произшествието е логично свидетелят да си спомня случая по-общо, допускайки
неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на
човешката памет. Същественото е, че неговите субективни възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се.
В синхрон с така описаните доказателства е и експертното заключение по съдебно-
автотехническата експертиза, което съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира
изцяло като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че по време на
движение по бул. „България“, с посока на движение от ул. „Околоврсътен път“ към бул.
„Гоце Делчев“, лек автомобил „Шкода Фабия“, с рег. № СВ 8935 АМ попада в неравност на
пътното платно. Съгласно експертното заключение всички увреждания по лек автомобил
„Шкода Фабия“, с рег. № СВ 8935 АМ се намират в пряка причинно-следствена връзка с
механизма на процесното събитие.
От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че се установява по
безспорен начин настъпването на застрахователното събитие в описания в исковата молба
механизъм, а именно – поради наличието на неравност (дупка), необозначена по начин,
позволяващ избягването, като следва да се посочи, че по делото не са ангажирани
доказателства, сочещи на различен механизъм на настъпване на произшествието.
Съобразно ОУ към застраховка „Каско“ при клауза „Каско+“, застрахователят
покрива щети, причинени от препятствия по пътното платно като земни, скални маси и
други, нарушена цялост на пътното покритие, падащи дървета и клони и т.н. (т. 2 от раздел
III от ОУ). Предвид изложеното съдът намира, че ищецът-застраховател е дължал
изплащането на обезщетение за вредите настъпили вследствие на попадането на лекия
автомобил в дупка. Ето защо възражението на ответника за изплащане от ищеца на
обезщетение по непокрит риск е неоснователно.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства – опис-
заключение по щета № 44012132017776, Калкулация по щета № 44012132017776, след
извършен оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил, ищецът е определил
3
застрахователно обезщетение в размер на 500 лв., изплатено с платежно нареждане от
02.09.2020 г. на автосервиза, извършил ремонта на увредения автомобил
След плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу
третото лице са преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът
на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС
№ 7/4.10.1978 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична
общинска собственост, като със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като
юридическо лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в
състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на
всяка настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане
на движещите се по нея моторни превозни средства. Съответно чл. 167, ал. 1 ЗДП
предвижда, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок.
Между страните не е спорен въпросът, че пътят, на който се твърди да е
реализирано ПТП, се стопанисва от ответника Столична община. От обстоятелството, че на
пътната настилка на общински път към момента на настъпване на произшествието е имало
необозначена дупка, което се установява от събраните в производството писмени
доказателства, показанията на разпитания свидетел, преценени съгласно чл. 172 ГПК в
съвкупност с останалия доказателствен материал по делото, както и заключението на САТЕ,
се налага изводът, че общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в
изправност общинската пътна мрежа. Установената дупка, представлява „препятствие на
пътя“ по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното
покритие и създава опасност за движението. Доколкото се установи, че тази неравност не е
била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да
продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, то ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на
ответника или на други изпълнители, натоварени със задължението да сигнализират
препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на
движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди.
Наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице, съдът намира за неоснователно, тъй като по делото не се
установява поведение на водача, с което същият да е допринесъл за настъпване на
процесното ПТП. В тази насока неоснователно е възражението на ответника, че водачът на
4
застрахованото при ищеца МПС не е съобразил поведението си с пътната обстановка, като е
избрал неподходяща скорост на движение – чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Данни за негово
противоправно поведение не са налични по делото. Необозначената и несигнализирана
неравност не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е
налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът
приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по
автомобила, е състоянието на пътя.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението на може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 389, ал. 1 КЗ. Според споделяната от настоящия състав константна практика
на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г.
на КФН.
В случая съгласно неоспореното от страните и прието по делото заключение на
съдебната автотехническа експертиза, стойността, необходима за възстановяване на
констатираните увреждания по лек автомобил „Шкода Фабия“, с рег. № СВ 8935 АМ,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 751,06 лв. Така определената от
експерта стойност включва стойността на новите части, демонтаж и монтаж на увредените
детайли, боядисване, камера и труд. Предвид изложеното искът следва да бъде уважен в
пълния предявен размер от 500 лв., плюс 15 лв. ликвидационни разноски, т.е. общо 515 лв.,
предвид диспозитивното начало, присъщо на гражданското съдопроизводство, което
повелява, че съдът не би могъл да присъди в повече от онова, за което се претендира от него.
Като законна последица от уважаването на иска ответникът следва да бъде осъден
да заплати и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение –11.03.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.
Следва да бъде уважен и акцесорният иск за обезщетение за забава в плащането на
главния дълг за исковия период от 11.03.2022 г. до 11.03.2025 г., доколкото са налице всички
елементи от фактическия състав на нормата на чл. 86 от ЗЗД. В приложение на правилото по
чл. 162 ГПК, съдът намери, че акцесорната претенция е основателна за сумата в размер на
191,87 лв. Екзактно толкова претендира и ишецът, поради което и искът по чл. 86 ЗЗД следва
5
да се уважи в цялост.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът. Последният
претендира доказани разноски, както следва 100 лв. – държавна такса; 400 лв. – депозит
САТЕ; 30 лв. – депозит свидетел и адвокатски хонорар в размер на 480 лв. По делото са
представени доказателства за всички претендирани разноски в посочения от ищеца размер,
поради което съдът приема, че следва да му бъде възстановена цялата сума в размер на 1 010
лв. Следователно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски в
общ размер на 1 010 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати
на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б , на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 515 лв., представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № 44012132017776 за
настъпило на 06.07.2020 г. ПТП от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностно лице, чийто
възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 11.03.2025 г.,
до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 191,87 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 515 лв. за периода от
11.03.2022 г. до 11.03.2025 г.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати
на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 010
лв., представляваща разноски по делото, сторени в хода на производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6