№ 4465
гр. Варна, 16.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20213100502934 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба вх.№
43655/11.11.2021 г. от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София, чрез юриск. И.Н.,
против разпореждане № 22237/02.11.2021 г., с което е отхвърлено подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, постановено по ч.гр.д. № 13684/2021 г.
по описа на Варненски районен съд, 51-ви с-в.
В частната жалба се навеждат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане. Жалбоподателят поддържа, че заповедният съд неправилно е отхвърлил
заявлението приемайки, че дадените на заявителя указания не са изпълнени. Счита
указанията за неправилни, доколкото същите не съответстват на целта на заповедното
производство, а именно да се установи дали вземането е спорно, поради което за да е
радовно заявлението достатъчно е в същото да са посочени съществените юридически
факти, от които то произтича и които позволяват неговата индивидуализация. Развива
подробни съображения. Цитира се съдебна практика, която жалбоподателя счита за
относима. Отправя искане за отмяна на разпореждането и произнасяне по същество по
подаденото заявление.
Варненският ОС, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
Производството пред ВРС е образувано по заявление, подадено от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
срещу длъжника В.И.М.. за сумата от 530,58 лв., представляваща главница за незаплатени
суми по издадени в периода 01.02.2019 г. – 01.04.2019 г. и незаплатени фактури, дължими
по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, за който е открит акаунт №
14488769001, сключен между длъжника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
които вземания са прехвърлени от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД в полза
1
на заявителя с договор за цесия от 15.10.2018 г. и приложение № 1 към него от 24.02.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.07.2021
г., до окончателното изплащане на задължението.
Според изложените в т. 12 обстоятелства, вземането произтича от договорно
правоотношение между длъжника и цедента „БТК“ ЕАД, въз основа на което са издадени
процесните фактури за предоставени далекосъобщителни услуги. Към заявлението са
приложени Договор от дата 21.10.2016 г. и четири допълнителни споразумения от дати
10.05.2014 г, 21.10.2016 г., 05.11.2018 г. и 05.11.2018 г.
В съответствие с правомощията си по чл. 410, ал. 2 ГПК, първоинстанционният съд
двукратно, с разпореждания от 23.09.2021 г. и 08.10.2021 г., е дал указания за отстраняване
нередовностите в заявлението, в т.ч. заявителят да посочи основанието на вземането и
начина на формиране на неговия общ размер с индивидуализация на включените в същия
отделни вземания по основание, вид (абонаментни такси, стойност на потребени извън
абонамента услуги и/или друго), размер и период.
След повторно дадените указания, на 19.10.2021 г. заявителят е подал молба, в която
е посочил договор от 21.10.2016 г. и допълнителни споразумения от 21.10.2016 г., 05.11.2018
г. и от 05.11.2018 г., като е посочил, че претендираните суми по отделните фактури
включват само стойността на използваната услуга за съответния период. Цитирал е
приложимите ОУ и отново е индивидуализирал процесните фактури. Изложени са и
съображения, идентични на тези по частната жалба, предмет на настоящото производство.
С атакуваното Разпореждане № 22237/02.11.2021 г., след като констатирал, че
указанията дадени с разпореждания от 23.09.2021 г. и 08.10.2021 г. не са били изпълнени
изцяло и ВРС е отхвърлил заявлението на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.
В подаденото заявление следва ясно и недвусмислено да са посочени обстоятелствата
/фактите/, от които произтича вземането, така че да е ясно основанието на претенцията, а
също така и как е формирано същото, съобразно чл.410, ал.2 ГПК, вр. с чл.127, ал.1 ГПК.
В конкретния случай изложените от заявителя твърдения не индивидуализират в
достатъчна степен вземанията и не са достатъчни, за да пояснят обстоятелствата, от които
произтичат те. Сочи се от заявителя, че претендираната сума от 530,58 лв. е формирана от
вземания по договор и няколко допълнителни споразумения. В този случай, за да се приеме,
че са посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, следва да е посочено каква
част от сумата на какво основание, т.е. за какви предоставени съгласно договора и
допълнителните споразумения услуги се претендира. Също така, недостатъчно се явява
посочването само на номера и дати на фактури и суми по фактурите без да се поясни с всяка
́
фактура какъв конкретен вид телекомуникационни услуги са остойностени. Акцентирането
от заявителя върху обстоятелството, че за всички договорени услуги е открит един общ
акаунт, не е в състояние да внесе яснота по основанието на заявените претенции, доколкото
длъжникът следва да е наясно какви услуги, в какъв обем и за какъв период се твърди, че са
предоставени, респ. ползвани, за да може да прецени дали да признае вземането или да
оспори същото.
Именно с цел отстраняване на тези нередовности са били указанията на
първоинстанционния съд, които не са изпълнени от заявителя в срока по чл.411, ал.2, т.1
ГПК.
Липсата на яснота в обстоятелствената част на подаденото заявление и в отправеното
искане, препятства защитата на длъжника в заповедното производство, както и изискуемата
проверка от съда за неравноправни клаузи по чл.411, ал.2, т.3 ГПК. Също така, би
затруднило евентуалното разглеждане на установителния иск за съществуване на вземането
по чл.422, ал.1 ГПК, доколкото предявеният иск следва да е идентичен на подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение.
2
В заключение, поради неотстраняване на нередовностите в подаденото заявление в
предоставения срок и съобразно дадените указания на заявителя, подаденото заявление
подлежи на отхвърляне съобразно чл.411, ал.2, т.1 ГПК.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното
разпореждане следва да се потвърди.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 22237/02.11.2021 г., по ч.гр.д. № 13684/2021г. по
описа на РС -Варна, 51-ви състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3