Определение по дело №334/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата си молба ищецът „К. Ф.” Е. гр.К. твърди, че на 01.06.2009 г. е сключен Договор № * за изпълнение на обществена поръчка между О. К. и ГД „Т." по силата на който гражданското дружество се е задължило да изпълни работа на обект: Инженеринг на улица, подземна инфраструктура и вертикална планировка в част от 256 кв. по кадастралната карта на гр.К.. Изпълнителят изпълнил задължението си към О. К., като извършените СМР били актувани съответно с Констативен протокол за извършена работа, протоколи за приемане на строежа. Формираното вземане на ГД „Т." било обективирано с две фактури: № 97/05.12.2011 г. и № 96/13.05.2011 г.,като задължението на О. К. по двете цитирани фактури възлизало на обща стойност 1 475 514.41 лева,представляващо остатък по тези фактури, като бил приспаднат внесения аванс по фактура 96/13.05.2011 г. Твърди се, че въпреки че ГД „Т." в качеството си на изпълнител бил изпълнил всички задължения по договора, О. К. не била изпълнила задължението си за заплащане на извършените СМР-та в определения в т.3.1 от договор за обществена поръчка срок. Извършените СМР-та били удостоверени с двустранно подписани Констативни протоколи (акт 19) за извършени и подлежащи на заплащане натурални видове СМР. Протоколите били комплектовани с подробни количествени сметки, актове за приемане на скрити работи, сертификати за закупените материали. За обемът на извършените СМР-та бил подписан протокол между възложителя, изпълнителя, строителен надзор и инвеститорски контрол. Твърди се в исковата молба, че обектът е въведен в експлоатация с Удостоверение 48/06.12.2011г., издадено от О. К.. Ищецът твърди също, че по силата на Договор за продажба на вземане от 18.05.2012 г. му било прехвърлено вземане на ГД „Т." към О. К. в размер на 795 516.47 лева, произтичащо от изпълнен от ГД „Т.” Договор №* за изпълнение на обществена поръчка на обект: Инженеринг на улица, подземна инфраструктура на вертикална планировка в част от кв.256 по кадастрална карта на гр.К. от 01.06.2009 г., като вземането е обективирано с фактура № 97/05.12.2011 г. и представлява част от цялото вземане по посочената фактура, което е в размер на 1 178 496.41 лева. Твърди, че с оглед сключения договор за цесия, О. К. дължи на ищеца сумата от 795 516.47 лева, както и лихва за забава върху тази сума в размер на 102 903.32 лева за периода от 06.02.2011 г. до 08.03.2013 г.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът О. К. не е подал писмен отговор, не е взел становище, не е направил възражение, не е оспорил истинността на представен документ, не е посочил и не е представил писмени доказателства. В съдебно заседание процесуалният представител на О. К. прави признание, че дължи на ищеца в пълен размер претендираните суми за главница и лихви.

Окръжният съд, въз основа на събраните по делото доказателства и направеното от ответника признание на предявените искове, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 01.06.2009 г. между О. К. и гражданско дружество „Т." гр.Х. е бил сключен Договор № * за изпълнение на обществена поръчка, по силата на който гражданското дружество се е задължило да изпълни работа на обект: Инженеринг на улица, подземна инфраструктура и вертикална планировка в част от 256 кв. по кадастралната карта на гр.К.. Изпълнителят изпълнил задължението си към О. К., като извършените СМР са актувани съответно с Констативен протокол за извършена работа и протоколи за приемане на строежа. Формираното вземане на ГД „Т." е обективирано с две фактури: № 97/05.12.2011 г. и № 96/13.05.2011 г.,като задължението на О. К. по двете цитирани фактури възлиза на обща стойност 1 475 514.41 лева,представляващо остатък по тези фактури, след приспадане на внесения аванс по фактура № 96/13.05.2011 г. За извършените строително – монтажни работи (СМР) са съставени и двустранно подписани Констативни протоколи (акт 19) за извършени и подлежащи на заплащане натурални видове СМР – констативен протокол № 1/05.05.2011 г. за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР и констативен протокол № 2/05.12.2011 г. за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР. Обектът – „Инженеринг на улица, подземна инфраструктура и вертикална планировка на комплекс „П.”, е въведен в експлоатация с Удостоверение 48 от 06.12.2011 г., издадено от О. К.. Независимо, че ГД „Т.", в качеството си на изпълнител, е изпълнил задълженията си по договора, О. К. не е изпълнила задължението си за заплащане на извършените СМР-та в определения в т.3.1 от договор за обществена поръчка срок.

С Договор за продажба на вземане от 18.05.2012 г., на ищеца – „К. Ф.” Е. гр.К., е прехвърлено вземане на ГД „Т." към О. К. в размер на 795 516.47 лева, произтичащо от изпълнен от ГД „Т.” Договор №* за изпълнение на обществена поръчка на обект: Инженеринг на улица, подземна инфраструктура на вертикална планировка в част от кв.256 по кадастрална Ûарта на гр.К. от 01.06.2009 г., което вземане е обективирано с фактура № 97/05.12.2011 г. и представлява част от цялото вземане по посочената фактура, което е в размер на 1 178 496.41 лева. С оглед сключения договор за цесия, О. К. дължи на ищеца сумата от 795 516.47 лева, както и лихва за забава върху тази сума в размер на 102 903.32 лева за периода от 06.02.2011 г. до 08.03.2013 г.

Настоящият състав счита, че в случая са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК: ответникът е признал иска, а ищецът моли съдебното дирене да бъде прекратено, като съдът постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл.237 от ГПК, а именно: признатото право, с оглед гореприетото, не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

Ето защо следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 795 516.47 лева, представляваща стойността на прехвърлено от ГД „Т.” гр. Х. вземане от О. К., произтичащо от Договор №*/ 01.06.2009 г. за изпълнение на обществена поръчка, обективирано с фактура № 97/ 05.12.2011 г. и представляващо част от цялото вземане по посочената фактура, което е в размер на 1 178 496.41 лева, както и сумата в размер на 102 903.32 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 795 516.47 лева, за периода от 06.12.2011 г. до 08.03.2013 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от 795 516.47 лева от датата на предявяване на иска – 08.03.2013 г., до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на делото, следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 116 586 лева, представляваща направени по делото разноски, от която 36 636 лева – държавна такса за предявените искове и 79 950 лева – изплатен адвокатски хонорар.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА О. К. да заплати на „К. Ф.” Е. със седалище и адрес на управление в гр.К., бУ.Б.” №*, ЕИК *, сумата в размер на 795 516.47 лева, представляваща стойността на прехвърлено от ГД „Т.” гр. Х. вземане от О. К., произтичащо от Договор №*/ 01.06.2009 г. за изпълнение на обществена поръчка, обективирано с фактура № 97/05.12.2011 г. и представляващо част от цялото вземане по посочената фактура, както и да заплати сумата в размер на 102 903.32 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 795 516.47 лева, за периода от 06.12.2011 г. до 08.03.2013 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от 795 516.47 лева, считано от 08.03.2013 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 116 586 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :