№ 211
гр. Перник, 26.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720105367 по описа за 2022 година
Предявени са искове от “Топлофикация - Перник” АД срещу Б. С. М., Е. Г. М. и Н. Г.
М. за установяване, че дължат, както следва:
-Б. С. М., в качеството й на наследник и съсобственик, сумата в размер на 1097,58
лв., представляваща 4/6 ид. част от общия дълг, от които главница в размер на 984,99 лв. за
периода 01.05.2020г. до 30.04.2021 г.,/за месеците-05.2020
г.,06.2020,07.2020,08.2020,09.2020,02.2021,03.2021,04.2021 г./, законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 112,59 лв. за периода 09.07.2020 г. до 22.06.2022 г., както и
законната лихва върху главницата от 984,99 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.
-Е. Г. М., в качеството му на наследник и съсобственик , сумата в размер на 274,39
лв., представляваща 1/6 ид. част от общия дълг, от които главница в размер на 246,24 лв. за
периода 01.05.2020г. до 30.04.2021 г.,/за месеците
05.2020г.,06.2020,07.2020,08.2020,09.2020,02.2021,03.2021,04.2021 г./ законна лихва за забава
на месечните плащания в размер на 28,15 лв. за периода 09.07.2020 г. до 22.06.2022 г., както
и законната лихва върху главницата от 246,24 лв.; считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.
- Н. Г. М., в качеството й на наследник и съсобственик, сумата в размер на 274,40 лв.,
представляваща 1/6 ид. част от общия дълг, от които главница в размер на 246,25 лв. за
периода 01.05.2020г. до 30.04.2021 г,/за месеците-05.2020
г.,06.2020,07.2020,08.2020,09.2020,02.2021,03.2021,04,2021/ законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 28,15 лв. за периода 09.07.2020 г. до 22.06.2022 г., както и
1
законната лихва върху главницата от 246,25 лв.; считано от датата на подаване на 1
заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.
Ответниците в законоустановения 1-месечен срок са подали писмен отговор, с който
възразява срещу редовността на ИМ, а по същество оспорва исковете по основание по
подробно изложени съображения. Изтъкват, че не дължат претендираните суми, тъй като не
се намират в договорни отношения с ищцовото дружество, не са собственици, не са и
ползватели на процесния имот по ИМ. Оспорват качеството на документ на представеното
от ищеца извлечение от сметка, тъй като не е подписан, с искане да не се приема като
доказателство по делото. Оспорва истинността на представените от ищеца документи, вкл. и
извлечение от сметка.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Съдът намира, че подадената ИМ е редовна съгласно изискването на чл. 127, ал. 1
ГПК. Ищецът е посочил всички фактически обстоятелства, които са от значение за
възникването, съществуването и изискуемостта на вземането и на които се основа искът, а
именно: че ответникът е ползвал, доставена от дружеството топлинна енергия, през
процесния период и не е погасил задължението си. Също така е описан и индивидуализиран
отоплявания обект, за който същата е ползвана. Елементите и съответно отделните суми, от
които е формирано общото вземане за топлинна енергия /за отопление на имот и на общите
части, отдадена от сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване/, включително и
цената за услугата дялово разпределение, видно от редица разпоредби на ЗЕ се включват в
родовото понятие “топлинна енергия”, и последното е част от основанието и петитума на
иска, а въпрос по същество е съответните елементи да бъдат установени. По същия начин
стои и въпросът за качеството на ответника като “клиент на ТЕ за битови нужди”, което е
посочено изрично в ИМ като твърдение на ищеца, а дали ответникът е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот е въпрос на легитимация, но
не на процесуална, както сочи ответникът, а на материална такава, т.е. това е въпрос по
същество.
Относно възражението за недопустимост на производството спрямо ответника Н. Г.
М.. Понятието „Обичайно местопребиваване“ по смисъла на закона се тълкува в смисъл, че
това местопребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция в
социалната и семейна среда, като за тази цел трябва по-специално да се вземат предвид
продължителността, редовността, и причините за престоя на територията на
държавата[1]членка, както и причините за преместването в тази държава, гражданството,
мястото и 2 условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните
и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава / Решение на Съда на
на ЕО, III-ти състав от 02.04.2009 г. по дело С-523/07 относно тълкуване на чл. 8 , пар. 1 от
Регламент № 2201/; Няма основания на понятието „Обичайно местопребиваване“ да се
придава различно значение в другите актове на общностното право от даденото от Съда на
ЕО тълкуване, а при действието на чл. 48, ал.7 КМПЧ –по смисъла на този кодекс под
2
обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е
установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от
регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това
място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален
характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му
да създаде такива връзки./това значение е приложимо и в българското право; от дадените с
посоченото решение на съда на ЕС насоки при определяне на обичайното местопребиваване
на физическите лица и съгласно дефиницията на чл. 48, ал.7 КМЧП следва, че то
представлява изцяло фактическа връзка на едно лице с територията на съответната държава.
Действително като настоящ адрес ответницата е вписала Великобритания, но по делото не са
ангажирани никакви доказателства, от които съдът да формира извод, че обичайното
местопребиваване на лицето в посочения по-горе смисъл е там, което да се явява пречка за
издаване на заповед за изпълнение спрямо нея. Същевременно лицето своевременно
организира защитата си, като лично е подало отговора, а при връчване на съобщенията не е
заявен отказ от нейната майка да получи и предаде същите. Смисълът на разпоредбата на чл.
411, ал.2, т.5 ГПК е да не се издава заповед срещу лице, което няма връзка с Р. България и не
би могло да защитава поради това правата си, какъвто настоящият случай не се установява
да е.
Установява се, че „Топлофикация Перник” АД е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответниците, отнасящо се за
вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. В тази връзка е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 4051 по описа за 2022 г. на
Пернишкия районен съд.
Представено е извлечение от вестник “Съперник”, от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един
местен ежедневник.
По делото е представен договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата
за държавните имоти от 26.12.1983 г., с който ответницата Б. С. М. и Г. Е.ев М., придобиват
собствеността върху апартамент № 9, ****, находящ се в гр. ****“.
Съгласно представено удостоверение за семейно положение, съпруг и деца Б. С. М. е
вдовица, като е имала сключен гражденски брак на **** г. с Г. Е.ев М..
Съгласно удостоверение за наследници на Г. Е.ев М., същият е починал на *** г. и
негови наследници са ответниците по делото- Б. М. - съпруга, Е. М. – син и Н. М. - дъщеря.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца за стойността на
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
3
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В тежест на ищеца е да установяви, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване
изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това
отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя
възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна
енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването
на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на
закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот,
както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От приложените писмени доказателства се установи, че ответниците са собственици
на процесния имот. Ответницата Б. С. М. и придобила в режим на СИО събоствеността
върху същия по време на брака си с Г. Е.ев Модел, спрямо който намира приложение пар. 4
от СК 2009 г. предвид датата на смъртта на съпруга. Притежаваните от нея права върху
апартамента са 4/6 ид.части, 1/6, от които придобити по силата на наследствено
правоприемство. На осн. чл. 5 ЗН, вр. с чл. 9 останалите ответници се легитимират с права
от по 1/ 6 ид. част върху имота.
Това води до извод, че между страните по делото е налице облигационна връзка по
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими
суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който
се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да
установи и размера на претендираната сума. По делото се установи, че до имота е доставяна
топлинна енергия на обща стойност 1477,48 лева за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1
от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни
4
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за
текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът
съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период,
размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че
обезщетението за забава е в размер на 168,89 лева за периода от 09.07.2020 г. до 22.06.2022
г.
Предвид изложеното исковите претенции се явяват доказани в пълен размер и следва
да се уважат.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на
исковите претенции.
Ищцовото дружество е направило разноски в исковото производство както следва:
32,93 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален
размер), т. е. общо 132,93 лева. В заповедното производство ищецът е направил разноски
както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 32,93 лева – държавна такса, т. е.
общо 82,93 лева. Ответниците следва да понесат отговорността за заплащане на посочените
разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. С. М., ЕГН **********, адрес гр. ****, ДЪЛЖИ на
“Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, сумата в размер на 1097,58 лева, представляваща
4/6 ид. част от общия дълг, от които главница в размер на 984,99 лв. за периода 01.05.2020г.
до 30.04.2021 г.,/за месеците-05.2020
г.,06.2020,07.2020,08.2020,09.2020,02.2021,03.2021,04.2021 г./, законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 112,59 лв. за периода 09.07.2020 г. до 22.06.2022 г., както и
законната лихва върху главницата от 984,99 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. Г. М., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на “Топлофикация –
Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република”, сумата в размер на 274,39 лв., представляваща 1/6 ид. част от
общия дълг, от които главница в размер на 246,24 лева за периода 01.05.2020г. до 30.04.2021
г.,/за месеците 05.2020г.,06.2020,07.2020,08.2020,09.2020,02.2021,03.2021,04.2021 г./ законна
5
лихва за забава на месечните плащания в размер на 28,15 лева за периода 09.07.2020 г. до
22.06.2022 г., както и законната лихва върху главницата от 246,24 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. Г. М., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на “Топлофикация –
Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република”, сумата в размер на 274,39 лв., представляваща 1/6 ид. част от
общия дълг, от които главница в размер на 246,24 лева за периода 01.05.2020г. до 30.04.2021
г.,/за месеците 05.2020г.,06.2020,07.2020,08.2020,09.2020,02.2021,03.2021,04.2021 г./ законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 28,15 лева за периода 09.07.2020 г. до
22.06.2022 г., както и законната лихва върху главницата от 246,24 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Б. С. М., ЕГН **********, Е. Г. М., ЕГН **********, Н. Г. М., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в
размер на 132,93 лева – разноски в исковото производство и 82,93 лева – разноски в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 04051 по
описа за 2022 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6