№ 15422
гр. София, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110172229 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответниците А. И. М. и М. И. А., дължат на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми:
А. И. М. - мораторна лихва върху главницата за ТЕ / 217,52 лева/ за периода от
15.08.2022г. до 18.07.2024 г. в размер на 40,89 лева, както и мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение /12,42 лева/ за периода от 15.08.2021г. до
18.07.2024 г. в размер на 3,08 лева, които касаят имот: апартамент № 86, находящ се в
гр. София, жк. „Люлин“, бл. ..., аб. № 151632 и за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 30.08.2024г. по ч.гр.д. № 46637/2024г. по описа на СРС,
81 състав.
М. И. А. - мораторна лихва върху главницата за ТЕ /217,52 лева/ за периода от
15.08.2022г. до 18.07.2024 г. в размер на 40,89 лева, както и мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение /12,42 лева/ за периода от 15.08.2021г. до
18.07.2024 г. в размер на 3,08 лева, , които касаят имот: апартамент № 86, находящ се в
гр. София, жк. „Люлин“, бл. ..., аб. № 151632 и за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 30.08.2024г. по ч.гр.д. № 46637/2024г. по описа на СРС,
81 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми.
Претендира разноски.
Ответникът М. И. А. е депозирала отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и
1
размер. Поддържа,че съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в
забава по отношение плащането на задълженията за главница за ТЕ след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. С оглед на изложеното счита, че
искът за мораторна лихва върху главницата за ТЕ е неоснователен. В допълнение
посочва, че фактурите са издавани на името на другия ответник, което е също
аргумент в подкрепа на извода за неоснователност на претенцията. Счита, че ищецът
няма право да претендира суми за дялово разпределение, доколкото услугата се
извършва от трето лице. Оспорва доказателствената стойност на представените по
делото договори с ЕС. Твърди, че в ОУ на ищеца не е предвидено начисляването на
лихви върху главницата за дялово разпределение. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира сторените разноски.
Ответникът А. И. М. А. е депозирала отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и
размер. Поддържа,че съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в
забава по отношение плащането на задълженията за главница за ТЕ след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. С оглед на изложеното счита, че
искът за мораторна лихва върху главницата за ТЕ е неоснователен. В допълнение
посочва, че фактурите са издавани на името на другия ответник, което е също
аргумент в подкрепа на извода за неоснователност на претенцията. Счита, че ищецът
няма право да претендира суми за дялово разпределение, доколкото услугата се
извършва от трето лице. Оспорва доказателствената стойност на представените по
делото договори с ЕС. Твърди, че в ОУ на ищеца не е предвидено начисляването на
лихви върху главницата за дялово разпределение. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира сторените разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца &. изразява становище за
основателност на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 46637/2024г. по описа
на СРС, 81 състав, по което на 30.08.2024г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу ответниците А. И. М. и М. И. А. за следните суми, които суми касаят
топлоснабден имот - апартамент № 86, находящ се в гр. София, жк. „Люлин“, бл. ...,
аб. № 151632:
За А. И. М.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021г.
до 30.04.2023 г. в размер на 217,52 лева (двеста и седемнадесет лева и 52 стотинки),
ведно със законна лихва за периода от 30.07.2024г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.08.2022г. до 18.07.2024 г. в размер на 40,89 лева
(четиридесет лева и 89 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение
от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 12,42 лева (дванадесет лева и 42 стотинки),
ведно със законна лихва за периода от 30.07.2024г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 18.07.2024 г. в размер на 3,08 лева (три
лева и 08 стотинки), държавна такса в размер на 12,50 лева (дванадесет лева и 50
стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 лева (двадесет и пет
лева).
За М. И. А.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021г.
до 30.04.2023 г. в размер на 217,52 лева (двеста и седемнадесет лева и 52 стотинки),
ведно със законна лихва за периода от 30.07.2024г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.08.2022г. до 18.07.2024 г. в размер на 40,89 лева
(четиридесет лева и 89 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение
от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 12,42 лева (дванадесет лева и 42 стотинки),
2
ведно със законна лихва за периода от 30.07.2024г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 18.07.2024 г. в размер на 3,08 лева (три
лева и 08 стотинки), държавна такса в размер на 12,50 лева (дванадесет лева и 50
стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 лева (двадесет и пет
лева).
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците редовно, които в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК са подали възражение срещу претендираните по отношение на
всеки от тях акцесорни вземания - мораторни лихви върху главниците за топлинна
енергия и дялово разпределение, съответно в указания му срок ищецът е предявил
настоящия иск за установяване на вземанията си в посочените размери, за които е
издадена заповедта.
За неоспорената част от вземанията по отношение на всеки от длъжниците А. И.
М. и М. И. А., а именно: за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от
01.05.2021г. до 30.04.2023 г. в размер на 217,52 лева, ведно със законна лихва за
периода от 30.07.2024г. до изплащане на вземането, цена на извършена услуга за
дялово разпределение от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 12,42 лева, ведно със
законна лихва за периода от 30.07.2024г. до изплащане на вземането, както и
пропорционално за дължимите разноски за сумата 31,50 лв., по делото е издаден
изпълнителен лист.
По предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на ищеца, одобрени
с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от
2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното
за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл.
32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020 г.
обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на
ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези
периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. С
оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид
3
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато
ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и като такива следва
да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат само ответниците. С оглед
изричната претенция и на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА ищецът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалните представители на ответниците адвокатски
възнаграждения за оказаната адвокатска помощ.
Ответникът А. И. М. е представлявана в настоящото производство от адв.
Стефан Стефанов, а ответникът М. И. А. от адв. М. Л., които са осъществявали
безплатна правна помощ по делото, които претендират възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1,т. 2 ЗА. Същите имат право на възнаграждение съобразно
отхвърлената част от искове на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, което определено по реда
на Наредба №1/2004г. /в редакцията към датата на сключване на представения по
делото договор за правна защита и съдействие от 23.01.2024г./ е в размер на 480,00 лв.,
която сума на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 ЗА следва
да бъде присъдена на адвокатите.
По отношение на разноските претендирани от адв. С. Д. и адв. М. Л. по ч.гр.д.
№ 46637/2024год. във връзка с оказана защита и съдействие по реда на чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗА , съдът приема, че защитата оказана в заповедното производство се свежда до
подаване на възражение по чл. 415 ГПК. Подаването на възражение в срока по чл. 414
ГПК е формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в
двустранно исково производство, а не е израз на материалноправна защита на
длъжника. Възражението по чл. 414 ГПК не се постановява в самостоятелно
състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното
право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да
изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Освобождавайки длъжника от
задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на
възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни
последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не
предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК .
Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за
материалното право (в този смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.
о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.). Да се приеме, че минимално дължимото адвокатско
възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е в размер на присъдения,
означава да се приравни по сложност извършването на това действие с депозирането
на отговор на искова молба и явяването на адвоката в открито съдебно заседание,
каквито действия биха били извършени от процесуалния представител при
прерастване на заповедното производство в състезателно исково производство.
В Наредба № 1/09.07.2004 г. не е определен минимален размер на адвокатско
възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу
издадена заповед за изпълнение, поради което възнаграждението, съобразно § 1 от
Допълнителните разпоредби на наредбата, следва да се определи по аналогия, като се
изходи от вида на процесуалното действие. Както се изясни, процесуалното действие
на адвоката се изразява в попълване на утвърден образец на възражение по чл. 414
ГПК , който се връчва на длъжника и съдържа указания за попълването му, поради
което това действие следва да се приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. /в редакцията към датата на сключване на договора
4
редакация ДВ бр. 88 от 4 Ноември 2022 г. / - изготвяне на книжа и молби, за което е
предвидено минимално възнаграждение в размер на 200 лева. В конкретния случай е
неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като същата може да се
отнесе в заповедното производство само към заявителя, не и към защитата на
длъжника срещу заповедта.
По гореизложените съображения този съдебен състав споделя разбирането, че
подаването на възражение по чл. 414 ГПК се приравнява като сложност на
процесуално действие по чл. 6, т. 5 НМРАВ и приема, че адвокатско възнаграждение
на длъжника се дължи, но размерът на му следва да се определи по посочената по-горе
норма, т. е. минималното адвокатско възнаграждение по заповедното производство за
подаване на възражение по чл. 414 от ГПК възлиза на сумата от 200 лева. В този
смисъл са Определение № 3262 от 10.10.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 3474/2017 г.
по описа на САС, Определение № 2530 от 23.09.2021 г. по ч. гр. д. № 7721/2021 г. по
описа на СГС, IV – "Е" въззивен състав, Определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр.
д. № 10816/2018 г. на СГС, Решение № 915 от 03.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016 г. по
описа на СГС, Решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. по описа на
СГС, Решение № 260510 от 12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. по описа на СГС,
Решение № 2 от 08.01.2021 г. по в. гр. д. № 597/2021 г. по описа на Софийски окръжен
съд). Предвид изложеното на адв. Д. и адв. Л. следва да се присъди възнаграждение в
размер на 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу А. И. М., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
149 ЗЕ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А. И. М. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумите, както следва: мораторна лихва
върху главницата за ТЕ /217,52 лева/ за периода от 15.08.2022г. до 18.07.2024 г. в
размер на 40,89 лева, както и мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение /12,42 лева/ за периода от 15.08.2021г. до 18.07.2024 г. в размер на 3,08
лева, които касаят имот: апартамент № 86, находящ се в гр. София, жк. „Люлин“, бл.
..., аб. № 151632.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу М. И. А., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.
149 ЗЕ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М. И. А. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумите, както следва: мораторна лихва
върху главницата за ТЕ /217,52 лева/ за периода от 15.08.2022г. до 18.07.2024 г. в
размер на 40,89 лева, както и мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение /12,42 лева/ за периода от 15.08.2021г. до 18.07.2024 г. в размер на 3,08
лева, които касаят имот: апартамент № 86, находящ се в гр. София, жк. „Люлин“, бл.
..., аб. № 151632.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗА вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА,
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ, на адв. С. С. С.,
сумата 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗА вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА,
5
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ, на адв. М. Л. Л.,
сумата 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство в исковото производство..
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗА вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА,
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ, на адв. С. Й. Д.,
сумата 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 46637/2024
год. по описа на СРС, 81с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗА вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА,
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ, на адв. М. Л. Л.,
сумата 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 46637/2024
год. по описа на СРС, 81с-в.
Решението е постановено при участието на "Нелбо“ АД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6