Решение по дело №2825/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/.

Образувано е по жалба на „ЕС-АВЕНЮ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, представлявано от Т. А., чрез адв. С.Ж. от ВАК срещу Решение № рег. № 32-383830/09.11.2022г. към MRN 21BG002005065279R0/02.09.2021г. на Директора на ТД Митница Варна, с което е отказано приемането на митническата стойност на декларирани под № 1, 2 и 3 стоки. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, по съображения подробно изложени в жалбата; твърди, че решението няма мотиви, нито за наличието на съмнения относно стойността на стоката, нито аргументиран анализ защо не може да се приложи чл. 74 пар.2 б. „б“, „в“ и „г“ от МК. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата.Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за размера на платеното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение рег.№ 32-383830/09.11.2022г. Директорът на ТД Митница Варна е отказал да приеме митническата стойност на декларираната от жалбоподателя стойност в митническа декларация MRN 21BG002005065279R0/02.09.2021г. на стока под № 1, 2 и 3 и е определил нова митническа стойност, като въз основа на нея е определил задължения за данък върху добавената стойност в размер на 15 222.54лв. и след приспадане на заплатените от жалбоподателя държавни вземания е определил задължения за досъбиране в размер на 4 961.83лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

За да постанови този резултат, органът е приел, че са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност на процесната стока под № 1, 2 и 3, представляваща както следва : стока № 1 - „трикотажен плат съдържащ 8% прежди от еластомери, 30% памук, 62% синтетични влакна – 3243кг., деклариран код по Тарик **********, държава на произход Турция; стока № 2 – плат синтетика, съдържащ 85% или повече синтетични нишки – 4129кв.м., деклариран код по Тарик **********, държава на произход Турция и стока № 3 – килим 11461кв.м., деклариран код по Тарик **********, държава на произход Турция. Извършена е проверка на процесните стоки, като са взети и мостри от всяка. От дружеството са изискани допълнителни документи относно декларираната митническа стойност, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС)2015/2447. В определения от митническите органи срок, дружеството не е представило нови документи. Предвид това са предприети действия по линия на международното сътрудничество за проверка на представените търговски документи. От страна на турската митническа администрация са представени износна митническа декларация.

След извършен анализ на наличната информация в митническата информационна система за стоки с произход Турция, продадени или изнесени в ЕС в същото или приблизително същото време, на същото търговско равнище, от страна на органа е установено, че за стоки № 1, 2 и 3 са декларирани значително по-високи стойности на сходни стоки, които се различават от декларираните. За стока № 1 база за определяне на митническата стойност е МД с MRN 2BG003009127639R1/20.08.2021г.; за стока № 2 база за определяне на митническата стойност е МД с MRN 21BG00**********R7/19.06.2021г. и за стока № 3 база за определяне на митническата стойност е МД с MRN 21BG00**********R0/05.06.2021г.

Предвид факта, че дружеството не е оказало съдействие при извършената проверка на декларираната митническа стойност и не е представило допълнително документи, които да докажат, че посочената в приложената фактура стойност на процесните стоки е реално заплатената сума към турския контрагент, с оглед констатираните пропуски и непълноти на търговските документи, както и въз основа на анализа на митническата стойност на внесената стока, административният орган, съобразно Решение от 16.06.2016г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-291/2015г., отхвърля декларираната митническа стойност на стока № 1, 2 и 3, без да оспорва автентичността на фактурата, представена при вноса.

С писмо № 32-271155/15.08.2022г., дружеството е уведомено за мотивите, на които ще се основава решението за определяне на митническата стойност на стока № 1, 2 и 3 по МД MRN 21BG002005065279R0/02.09.2021г., по което не е постъпило становище.

Издаденото решение е връчено на дружеството на 23.11.2022г., а жалбата срещу него е депозирана на 06.12.2022г., в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане, като подадена от лице с правен интерес. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта дори да липсва искане за това.

За законосъобразността на акта, необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в писмена форма, съдържа всички необходими реквизити, поради което не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност.

Решението обаче е издадено при неправилно приложение на материалния закон. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009 година, Mitsui & Co. Deutschland, C256/07, EU:C:2008:580, т. 20; Решение от 15 юли 2010 година, Gaston Schul, С-354/09, EU:C:2010:439.

По правило и съгласно чл. 70 § 1 и 2 от Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза /Митнически кодекс/, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Митническия кодекс.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Митническия кодекс, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от Митническия кодекс при последователно прилагане на методите в чл. 74 § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74 § 1, митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74 § 3 от Митническия кодекс - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.

Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от Митническия кодекс, разпоредбата на чл. 140 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламен 2015/2447) дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 § 1 от Митническия кодекс, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140 § 2 от Регламент 2015/2447 за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена.

По делото, по искане на жалбоподателя, е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да установи платена ли е посочената във фактура № 367444/31.08.2021г. сума, както и налице ли е съответствие между платената цена на стоките и декларираната пред митническите органи стойност по процесната митническа декларация. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и възприето от съда като обективно и компетентно дадено се установява следното: задължението по фактура № 367444/31.08.2021г.е платено в брой в офис на доставчика в Турция, за което са издадени три броя разписки; задълженията по фактурата и МД са осчетоводени на датата на издаване на МД; при съпоставка на данните за платената цена на доставчика по фактура № 367444/31.08.2021г. е видно, че е налице съответствие между платената и подлежащата за плащане цена за стоките и декларираната стойност по процесната митническа декларация.

Липсата на договор, както и това, че плащането на стоките е извършено в брой не може да обоснове основателните съмнения, които да са повод да се пристъпи към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74 от МК.

Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя за това, че не са изложени никакви мотиви за това на какви основания е отхвърлена митническата стойност, определена по чл. 70 от МК. Установено е при извършената проверка по линия на международното сътрудничество, че декларираната стойност съответства на тази в износната декларация, която макар да не представлява пряко доказателство, заедно с другите писмени доказателства обосновава договорната стойност на внесените стоки.

Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, пар. 2, т. 4) и т. 14) и според тях в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

При липсата на каквито и да било доказателства, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане цена, както и при липсата на доказателства за извършени вносове, при същите търговски условия, на цена, по-ниска от декларираната от жалбоподателя, съдът намира, че митническите органи неправилно са пристъпили към определяне на митническа стойност.

По така изложените съображения съдът приема, че митническите органи неправилно са приложили чл. 140, вр. чл. 141 от Регламент 2015/2447, вр. чл. 74 § 2, буква б) от Митническия кодекс, поради което като не са приели декларираната договорна стойност на процесната стока № 1, 2 и 3 по МД MRN 21BG0020050765279R0/02.09.2021г., и са определили нова такава Директорът на Териториална дирекция Митница - Варна е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.

При този изход на спора на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на общо 1260лв., от които 50лв. – държавна такса за образуване на делото, 250лв. – възнаграждение за вещо лице и 960лв. адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в съответствие с размера по чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията след изменението й, когато е платено, съгласно представените с жалбата доказателства.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № рег. № 32-383830/09.11.2022г. към MRN 21BG002005065279R0/02.09.2021г. на Директора на ТД Митница Варна, с което е отказано приемането на митническата стойност на декларирани под № 1, 2 и 3 стоки.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „ЕС-Авеню“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Т. А. А., с адрес гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, ет. *, ап.* направените по делото разноски в размер на общо 1260лв./хиляда двеста и шестдесет/.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

	Председател: