№ 2024
гр. Бургас, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20252120103524 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр.
чл.79 от ЗЗД.
Производството е образувано по подадена искова молба от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ********** офис сграда Л*****, чрез процесуален
представител, против П. Д. Д. с адрес гр. Б**********.
Ищецът сочи, че на 23.08.2024 г. е подписано Приложение 1 към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.08.2024 г., сключен
между „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД и „ЮтеКредит
България“ ЕООД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
потребителски паричен кредит № ***** от 21.05.2022 г., сключен между
„ЮтеКредит България“ ЕООД и П. Д. Д. е прехвърлено в полза на ищцовото
дружество, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и
лихви. Твърди, че длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за
станалата продажба на вземането от името на „ЮтеКредит България“ ЕООД
чрез пълномощника си „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД.
Към исковата молба прилага и уведомително писмо за извършената цесия.
Твърди се, че процесното вземане произтича от сключен на 21.05.2022 г.
Договор за потребителски паричен кредит, сключен между „ЮтеКредит
България“ ЕООД и П. Д. Д.. Договарянето между страните се осъществило
чрез средствата за комуникация от разстояние, като договорът се сключвал във
формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и
правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на ЗПФУР,
ЗПУПС, ЗЕДЕП и ЗПК.
1
Съгласно сключения договор кредиторът предоставил кредит в размер
на 1000 лв., представляваща главница и чистата стойност на кредита.
Кредиторът превел средствата по банковата сметка на кредитополучателя.
Последният се задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно
с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита
били в размер на 1235, 66 лв. Между страните била уговорена и такса за
разглеждане на кредита в размер на 168 лв., която била включена в
уговорената сума. Договорната лихва по кредита била в размер на 67, 66 лв.
Кредитополучателят се задължил да върне сумите до 20.05.2023 г. на 12 броя
месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който бил посочен
падежа на всяка отделна вноска, като първите 11 вноски били в размер на 102,
98 лв. всяка, а последната вноска била изравнителна в размер на 102, 88 лв.
Срокът на договора изтекъл на 20.05.2023 г. с последната погасителна вноска
и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ответникът П.
Д. Д. с адрес гр. Б**********, дължи на ищеца по договор за потребителски
паричен кредит №***** от 21.05.2022 година, сключен с „Ютекредит
България“ ЕООД сумата 679, 12 лева, представляваща главница, както и
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане, както и за
присъждане на разноските, направени в исковото и заповедното производство,
за които вземания е издадена Заповед №**** от 01.04.2025 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№2372/2025 г. по описа на РС – Бургас. Претендират се и разноските,
направени в исковото и заповедното производство. Представят се писмени
доказателства.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
процесуалния представител на ответника, с който оспорва предявените искове
като неоснователни.
Не оспорва, че между страните е сключен описания в исковата молба
договор за потребителски паричен кредит при посочените от ищеца
параметри.
Сочи, че при тези условия и параметри, сключеният между страните
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК. В нарушение на императивните изисквания ГПР бил посочен
единствено като процент, а именно 49, 68 %. ГПР надхвърлял многократно
размера по закон, като следвало да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускането и управлението на кредита. Позовава се на
разпоредбите на чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Цитира практика на СЕС,
съгласно която общият размер на кредита не може да включва никоя от
сумите, включени в общите разходи по кредита за потребителя, като в
конкретния случай това изискване не било приложено от кредитора и таксата
за разглеждане в размер на 168 лв. била включена в стойността на кредита.
Тази такса е разход по кредита и следвало да бъде включена в общите разходи
2
по кредита, а не към общия му размер, което било допълнително основание за
обявяване на недействителност на процесния договор за кредит.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Прави доказателствени искания.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен Договор за потребителски кредит №***** от
21.05.2022 г. между „Ютекредит България“ ЕООД и П. Д. Д. с ЕГН
**********. Страните се уговорили кредиторът да предостави на
кредитополучателя паричен кредит в размер на 1000 лв. Бил уговорен
годишен лихвен процент в размер на 12, 27%. Договорът бил сключен за срок
от 12 месеца, изтичащ на 20.05.2023 г.
В чл.6 от договора било уговорено, че кредитополучателят дължи
еднократна такса за разглеждане в размер на 168, 00 лв., като тя се
възстановявала от кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно
приложения погасителен план. Годишният процент на разходите бил в размер
на 49, 68 %, като общата сума, дължима от потребителя била в размер на 1235,
66 лв., съгласно допусканията, описани в раздел шести от Общите условия.
Към договора за кредит са представени и погасителен план, както и
общите условия, приложими към него. Представен е и стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
По делото е представен договор за цесия, сключен на 23.08.2024 г.
между „Ютекредит“ ЕООД като цедент и „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД като цесионер, по силата на който договор вземането на „Ютекредит“
ЕООД, описано и в Приложение 1, било прехвърлено на цесионера.
Приложено е и потвърждение на цесията, както и уведомление до Даниела Д.
Червенкова по чл.99 от ЗЗД. Приложени са пълномощни, по силата на които
цедентът упълномощава цесионера с правата да уведомява от негово име
всички длъжници за сключения Рамков договор за прехвърляне на вземания.
Към исковата молба е приложено уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания /цесия/ от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
до ответницата П. Д. Д..
По делото приета съдебно – счетоводна експертиза, съгласно която
сумата, предмет на процесния договор за кредит е усвоена в целия си размер
от 1000 лв. на 21.05.2022 г. С разписка за извършено плащане сумата била
преведена на ответницата. Размерът на неплатената главница по договора за
кредит била в размер на 679, 12 лв. Пламена Д. направила погашения в размер
на 482, 00 лв. по сметката на „Ютекредит“ ЕООД.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2372/2025 г. на БРС, на 01.04.2025 г. в
полза „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК: *********, е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника П. Д. Д.,
ЕГН **********, за следните суми: сума в размер от 679,12 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит №
3
*****/21.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
31.03.2025 год. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в
общ размер от 75 лева (сбор от 25 лева – платена държавна такса, и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение).
Препис от заповедта е бил връчен на длъжника, като срещу последната
било подадено възражение по чл.414 от ГПК, поради което с разпореждане е
указано на заявителя да предяви иск в едномесечен срок от получаване на
разпореждането на съда, в резултат на което е предявен настоящият иск.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва по пътя на пълното и
главно доказване да установи наличието на валидно възникнала облигационна
връзка между ответника и първоначалния кредитор - договор за
потребителски кредит, изпълнение на задълженията му по този договор,
включително предоставяне на кредитните суми, размера на претенцията си,
както и настъпване на падежа на задължението. Ищецът следва да докаже и
наличието на договор за цесия, както и това, че прехвърлянето на вземанията е
съобщено на длъжника.
Съдът намира, че по делото е установено, че сключването на процесния
Договор за потребителски паричен кредит №***** от 21.05.2022 г. между
„Ютекредит България“ ЕООД и П. Д. Д. с ЕГН **********. В случая
наличието на облигационно правоотношение не се оспорва от страните, а и
следва да се посочи, че е доказано получаването на заемната сума от ответната
страна. Това обстоятелство се установява от заключението по приетата по
делото съдебно – счетоводна експертиза, съгласно която именно заемната
сума от 1000 лв. е получена от ответницата. В тази връзка и се установява
изпълнение на задълженията на кредита, основното от което е именно да
предаде заемната сума на кредитополучателя.
Така сключеният договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закона за потребителския
кредит. Това е така поради обстоятелствата, че ответницата е физическо лице,
за което няма данни при сключването на процесния договор да е действала в
рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищецът е
търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на
потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е
действал в качеството на „търговец“, според легалната дефиниция, дадена в §
13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на „потребител“, според
легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Поради изложеното, в настоящия
случай е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от съда
служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния
договор.
Именно на база извършването на служебна проверка досежно наличието
на неравноправни клаузи в процесния договор, съдът установи, че не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Настоящият състав,
4
съобразявайки представените и приети по делото доказателства, приема, че
посоченият в договора за потребителски кредит годишен процент на разходите
в размер на 49, 68 % не отговаря на действителния такъв, доколкото в него не
са включени вземания, дължими от потребителя, които е следвало да бъдат
включени при определяне на коректния процент на годишния процент на
разходите. Това безспорно представлява заблуждаваща търговска практика.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно Решение на СЕС от
14.03.2024 г. по дело C‑714/22, член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни
услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му
за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума,
както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3,
буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
В настоящия случай, след анализ на уговореното от страните в чл.6.1 от
договора за потребителски кредит, може да се направи извод, че
начисляването на сумата в общ размер на 168, 00 лв., на практика
представлява такса във връзка с приоритетно отпускане на заемната сума или
е такава по чл.10а от ЗПК. По тези причини, същата сума следва да се включи
в ГПР при неговото изчисляване, съгласно чл.19, ал.3 от ЗПК /В същия смисъл
и цитираното по – горе Решение на СЕС от 14.03.2024 г. по дело C‑714/22,
както и съдебна практика на националните съдилища – напр. Решение № 616
от 24.06.2022 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 182/2022 г./. Съгласно
установената вече практика, когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в
член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна
на съответния потребител на предоставената в заем главница. Такава следва
да е последицата при въвеждането на потребителя в заблуждение досежно
действителните разходи, които същият следва да понесе във връзка със
сключения договор за потребителски кредит.
Нещо повече, настоящият състав намира, че е налице още едно
основание за недействителност на процесния договор за потребителски
кредит, поради противоречие на изискванията на ЗПК относно неговото
минимално необходимо съдържание.
Посоченият в договора годишен процент на разходите е определен
5
единствено като абсолютна процентна стойност – 49, 68 %, без взетите
предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР отразява общите разходи за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число и дължимите на посредниците
за сключването на договора/, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В Решението по дело C 42/15 Съдът на ЕС приема, че посочването на
годишния процент на разходите в договора за кредит е от съществено значение
в контекста на Директива 87/102, по – конкретно доколкото позволява на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение (пар. 67). За
неизпълнението на изискване, имащо съществено значение в контекста на
Директивата, кредитодателят може да бъде санкциониран съгласно
националната правна уредба със загубата на правото си на лихви и разноски.
Приема се, че такова съществено значение има изискването в договора за
кредит да се посочат данни като годишния процент на разходите по член 10,
параграф 2, буква ж) от Директивата (пар. 70 от Решението). Доколкото
непосочването в договора за кредит на тези данни би могло да попречи на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение, предвидената в
националната правна уредба санкция за кредитодателя, изразяваща се в загуба
на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита за пропорционална по
смисъла на чл. 23 от Директивата (пар. 71 от Решението). Това следва да се
отнася и до посочване на конкретната методика, при която е изчислен
посочения като сума годишен процент на разходите.
Подобен е изводът, изведен и в Решение № 50056 от 29.05.2023 г. на
ВКС по т. д. № 2024/2022 г., I т. о., ТК, където е прието, че са законосъобразни
изводите на въззивния съд по отношение на това, че договор за потребителски
кредит е недействителен, поради нарушаване на изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК.
По тези съображения, съдът намира, че на основание чл. 22 от ЗПК,
процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради
неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Съдът съобрази и постановеното в посоченото решение на ВКС, както и
в решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о
и решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о., че
при недействителност на договора, съгласно и разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в
производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД, съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД
и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
6
характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и
задължението за периодичност за връщането на сумата.
От приетото и неоспорено по делото заключение по съдебно –
счетоводната експертиза, както и от представените по делото писмени
доказателства, се установява, че усвоените суми по процесния договор за
потребителски кредит са в размер на 1000 лв. От експертизата се установява,
че от страна на кредитополучателят са извършени погасявания по кредита,
които са в общ размер от 482 лв., като с посочената сума следва да се
приспадне дължимия размер на главницата от 1000 лв., тоест искът се явява
основателен за сумата от 518, 00 лв., като за разликата до пълния претендират
размер от 679, 12 лв. за главницата, искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски, съразмерно на уважената част от иска. Общо
направените в заповедното и исковото производство разноски са в размер на
500 лв., от които 50 лв. за държавна такса за исковото и заповедното
производство, 400 лв. депозит за съдебно – счетоводна експертиза. Съдът
намира, че на основание чл.78, ал.8 от ГПК следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. за заповедното и 50 лв. за
исковото производство. На базата на изложеното, разноските следва да бъдат в
общ размер на 600 лв., като в тежест на ответницата следва да бъдат
възложени до размера от 361, 23 лв.
На ответницата също следва да се присъдят разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция, като е представен договор за правна
защита и съдействие, видно от което е уговорено възнаграждение за исковото
и заповедното производство при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Съгласно посочената разпоредба адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднени лица. Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. /Така и Определение № 88 от 9.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №
446/2022 г., IV г. о., ГК /. Изявлението за оказване на безплатна правна помощ
по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата обвързва съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за
уважаването му е: правната помощ по делото да е осъществена без данни за
договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2
ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна; липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В този
смисъл е и трайно формираната съдебна практика на ВКС по приложение на
чл. 38 от ЗА. /Така Определение № 78 от 4.03.2022 г. на ВКС по гр. д. №
7
4150/2021 г., IV г. о., ГК и др. /. Предвид това, искането за осъждане за
заплащане на адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено, но до
сумата от 159, 18 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска, вкл. и тази в
заповедното производство.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че П. Д. Д. с адрес гр.
Б**********, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********** офис сграда
Л*****, сумата от 518, 00 лева, представляваща незаплатената част от
главницата по Договор за потребителски кредит №***** от 21.05.2022 г.,
сключен между „Ютекредит България“ ЕООД и П. Д. Д. с ЕГН **********,
вземанията по които са цедирани на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.03.2025 г. до окончателното й изплащане, които вземания са част от
предмета на Заповед №**** от 01.04.2025 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2372/2025 г.
на Районен съд – Бургас, като в останалата му част ОТХВЪРЛЯ предявения
установителен иск за разликата до 679, 12 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК П. Д. Д. с адрес гр.
Б**********, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
********** офис сграда Л*****, сумата от общо 361, 23 лв., представляваща
направените в исковото и заповедното производство съдебно – деловодни
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв.
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ********** офис сграда Л*****, ДА
ЗАПЛАТИ на адв.Н. Р. от БАК, служебен номер **********, сумата от общо
159, 18 лв., представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ,
осъществена по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9