Р Е Ш Е Н И Е
Номер 73 Година 22.01.2021 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, ХVІ-ти състав, на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря:
С. А.
Прокурор:
Дарин Христов
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 2538 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по касационна жалба на С.А.Д. с ЕГН ********** *** против
решение № 1132/21.10.2020г., постановено по н.а.х.д. № 3527 по описа за 2020г.
на Районен съд Бургас. Решението се обжалва като неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Оспорва
съставомерността на констатираното деяние и счита, че следва да бъде приложен
чл.28 от ЗАНН и да се отмени решението и наказателното постановление.
Ответникът – ОД
на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, редовно уведомен, не изразява
становище по касационната жалба.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила на съдебния акт.
Административен
съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното
решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 19-0769-006868/26.03.2020г. издадено от
началника група към ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция, с което на С.Д.
за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. За да постанови решението, съдът е приел, че при съставяне на АУАН
и издаване на НП са спазени
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество е обоснован извод, че с
оглед установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства се
установява, че от обективна и
субективна страна водачът е осъществил състава на нарушение визиран в чл.140,
ал.1 от ЗДвП, тъй като е установен да управлява по пътищата, отворени за обществено ползване МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред. Съдът е преценил, че не са налице
предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“ по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Наложените наказания е намерил за правилно определени по вид и размер, в
съответствие с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, с оглед на което наказателното
постановление е потвърдено.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци,
като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Съдебното
решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на
административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия
съдебен състав.
От събраните
по делото доказателства се установява, че на посочената дата и място С.Д. е
установена от контролни длъжностни лица при ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна
полиция“ да управлява лек автомобил с рег.№ А3633КТ, за който не е изпълнила
задължението си да го регистрира в съответното поделение на „Пътна полиция“, в
двумесечен срок от придобиването му, в нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Автомобилът е придобит от Д. с договор за покупко-продажба на МПС на 13.09.2019г.,
като към момента на проверката – 01.12.2019г, същият не е пререгистриран в КАТ гр.Бургас
и е с прекратена служебна регистрация от 14.11.2019г. Нарушението е
квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП и за
извършването му Д. е санкционирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата
на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е
предвидена в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, съгласно
която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. В чл.143, ал.15 от ЗДвП е
предвидено, че се прекратява служебно регистрацията на регистрирано ППС на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си
да регистрира превозното средство.
С оглед
установената фактическа обстановка безспорно се установява, че Д. е било наясно
със задължението си да регистрира закупения автомобил, но не го е изпълнила, с
оглед на което регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от
административния орган на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Съгласно посочената
разпоредба, прекратяването на регистрацията се извършва с отбелязване в
автоматизираната информационна система, като не е предвидено задължението да се
уведомява новия собственик на автомобила, да се отнеме свидетелството за
регистрация и да се свалят регистрационните табели. Такива задължения не са
предвидени и в Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002г., изм., бр.67 от
2012г., бр.20 от 2018г.), за разлика от другите случаи на служебно прекратяване
на регистрацията.
Видно от
изложеното, служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП е законовата последица от неизпълнението на
задължението да се регистрира закупеният автомобил, в предвидените срокове. Ето
защо, Д., управлявайки собствения си автомобил, след като е знаела, че не е
изпълнила това си задължение, е била наясно с предвидените от закона последици.
Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете
нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл,
така и при непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай
разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма
на вината. В този смисъл, следва да се приеме, че касаторът е осъществил
състава на вмененото му нарушение на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и правилно
е ангажирана неговата административнонаказателната отговорност, на посоченото
основание. Да се приеме обратното би означавало да се толерира неправомерното
поведение на лицето и то да черпи права от него, което е недопустимо.
Правилно
районният съд е приел, че в случая не са налице и основания за квалифициране на
установеното нарушение като „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По
делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и
формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради
своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради
което правилно
наказващия орган и първоинстанционния съд не са приложили тази разпоредба.
С оглед изложеното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от изложеното
Административен съд гр.Бургас, ХVI-ти
състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 1132/21.10.2020г., постановено по н.а.х.д. № 3527 по описа за 2020г. на
Районен съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.