№ 15353
гр. С, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. Т.А
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20231110163299 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 2350 лева, с която сума ответникът се е обогатил
неоснователно.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът П. Г. П. и
ответницата Х. Г. П. са законни наследници на майка им С И Г., починала на
27.04.2023 г. Сочи се, че след смъртта си, наследодателката е оставила по
банковите си сметки, открити в ДСК и Прокредит, парични средства в размер
на 4 700 лева, които били получени от ответницата, поради което последната
се обогатила неоснователно с припадащия се на ищеца дял от наследството, а
именно ½ част от сумата, равняваща се на 2350 лева. Моли за уважаване на
иска. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Посочва, че по
банковата си сметка в ДСК, наследодателката им е получавала пенсията си, а
по банковата сметка в П Б, последната е заделила парични средства за
погребението си. Сочи се, че ответницата била упълномощена от
наследодателката да разполага с нейните парични средства по двете банкови
1
сметки, като в изпълнение на волята на общата им наследодателка,
ответницата сторила разноски за погребението. Излага твърдения, че
прехвърлила сумата от 2 000 евро от банковата сметка на майка си по своята
лична банкова сметка, която сума сред обмяна била в левово равностойност в
размер на 3 911 лева. Погребалната агенция издала фактура за сумата в размер
на 2 760 лева, като допълнително била заплатена на траурната агенция и в
деня на погребението сумата в размер на 1 650 лева, както и 360 лева за
свещеник. Посочва, че с наличните паричните средства по банковата сметка
на наследника в Б ДСК в размер на 400 лева на 27.04.2023 г. били заплатени
консумативни разходи в жилището, което последната обитавала, преди
смъртта си, заплатила разходи за гориво. Допълва, че с нейни лични средства
заплатила на 29.04.2023 г. сумата в размер на 531,04 лева, представляваща
задължения на наследодателя им за местен данък и такса смет. Излага
твърдения, че сторените от нея разходи надвишават наличните парични
средства по банковите сметки на наследодателката. Моли за отхвърляне на
исковете.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав,
като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от
фактическа и правна страна намира следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 37368/2023г. по описа на СРС, 126 състав, се
установява, че в полза на П. Г. П. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено ответницата да
заплати на ищеца суми, съответстващи на претендираните с исковата молба.
Заповедта е връчена лично на ответника, като в срока по чл. 414 ГПК е
постъпило възражение. Поради което с разпореждане съдът е дал указания по
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал.
4 ГПК П. П. е депозирала искова молба, поради което настоящото
производство е допустимо.
Предявени е иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
С разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД е предвидена възможност за
ангажиране отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за
сметка на другиго, като определените от законодателя граници на
отговорността са съизмерими с обогатяването, но до размера на обедняването.
2
Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т.4 и т.5 от
Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд, при
хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на
другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на
обедняването, като от значение е не причинната връзка между обедняването
на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или обща
група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването (Решение
№ 70 - 06.02.2025 г. по дело № 3128 – 2024 г. на ВКС).
Ето защо за да бъде уважен предявеният иск ищецът следва да установи,
че процесната сума е получена от ответника без основание и че тази сума му
се е следвала на него с оглед на дела му в наследството.
Не се спори по делото, а и се установява от писмените доказателства, че
ищецът и ответницата са единствени наследници на майка им С И Г.,
починала на 27.04.2023г.
По делото са приети извлечение от движения по банковите сметки на
името на С Г., открити в П Б и Б ДСК.
Видно от писмо с изх. № 457/28.02.2025г. на П Б ЕАД на името на С Г. са
открити две разплащателни сметки. Към 27.04.2023г. наличността в евровата
сметка е била 2100,59 евро или 4108,33 лева в едната, като видно от справката
на 02.05.2023г. е изтеглена сумата от 2000 евро от ответницата Х. П.. Към
27.04.2023г. наличността по левовата сметка е била 388,61 лева, като на
02.05.2023г. са изтеглени на банкомат 360 лева от нея.
Видно от писмо от Б ДСК за наличността и движението по банковата
сметка на С Г. към 27.04.2023г. наличността по сметката е била 408,41 лева,
като от извлечението се вижда, че с наличните пари са погасявани сметки към
Виваком, Софийска вода, сметки за ел.енергия, както и сметки за гориво и в
магазин К.
Горното се признава и от ответницата Х. П., която твърди, че
изтеглените суми е използвала за заплащането на погребението на общата
наследодателка.
Доколкото паричните влогове са част от наследствената маса, то ищецът
има право на половината от наличните парични суми към датата на откриване
на наследството – 27.04.2023г.
Направеното възражение от ответника за прихващане със сумата от 2385
3
лева, представляваща ½ от извършените разходи за погребение на общия
наследодател, както и за сумата от 265,52 лева, представляваща ½ от
извършените разходи за заплащане на данъци и такси смет за притежаваните
от наследодателката имоти, съдът намира за неоснователно.
В закона липсва изрично регламентирано задължение за поемане на
разходите по погребението на едно лице. Това плащане представлява
изпълнение на нравствен дълг по смисъла на чл. 55, ал. 3 от ЗЗД и поради това
ответникът не може да иска връщане на даденото. Съгласно тълкуването на
закона, дадено в ППВС № 1/1979 г. съзнателното изпълнение на един
нравствен дълг съставлява основание на даденото и поради това връщането му
не може да се претендира, като нормата не намира приложение, когато за едно
лице съществува законово задължение да изпълни нещо, а изпълнението се
извършва от друго незадължено лице. Разходите за погребение обичайно се
поемат от най-близкия сродник, в случая ответницата, която по данни както на
страните, така и от свидетелските показания се е грижила изцяло за общия
наследодател. В този смисъл трайна е практиката на съдилищата, че разходите
за погребение не могат да бъдат свързани по никакъв начин с наследството,
тъй като то се открива в момента на смъртта на наследодателя. Последващи
откриването на наследството парични взаимоотношения, касателно сторен
разход след и по повод на смъртта на наследодателя, не са взаимоотношения
във връзка с дълг на наследствената маса и не се уреждат по правилото на чл.
60, ал.1 от ЗН. В този смисъл е Определение №171/26.03.2009г. по ч. гр. д. №
2105/2008 г. на ВКС, IV г. о. Разходите по погребение, кремация, поставяне на
паметник и др. помени и обреди не са пасив на наследствената маса и
разпределението им между наследниците не се извършва съобразно
наследствените им квоти.
На следващо място, неоснователно е и възражението на ответницата, че
с част от изтеглените парични средства са погасяване задължения на
починалата наследодателка за местни данъци и такси. Видно от представените
разписки от 29.04.2023г. ответницата е заплащала дължимите данъци и такси
за битови отпадъци за ап.10, находящ се в гр.С, ж.к. С, В-3, вх.А, ао.10, ет. 4,
както и за имот, находящ се в гр. С, ул. „71-ва, №6. Видно от представените
нотариален акт №14, том II, дело 108/1993г., както и от нотариален акт за
покупко-продажба на идеална част № 105/ том VII, дело 1157/2022г.,
4
ответницата е придобила изцяло собствеността върху апартамента, и 4/6
идеални части от поземления имот. Няма данни ищецът да притежава идеални
части от имота, поради което съдът намира, че същият не отговаря за
направените разходи за данъци и такси.
При това положение ищецът е доказал фактическият състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, а именно обедняване за сметка на
ответницата.
По отношения на неговия размер, доколкото се установи, че ответницата
е изтеглила, респ. е извършвала плащания с наличните парични средства в
банковите сметки на наследодателката в общ размер на 4680,01 лева, и
доколкото на основание чл.5 от ЗН двете страни наследяват равни дялове, то
искът е основателен за сумата от 2340 лева, като за горницата до пълния
претендиран размер от 2350 лева същият следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.
Ищецът е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева
и държавна такса 47 лева за исковото производство, както и държавна такса в
заповедно в размер на 47 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева. С оглед частичната основателност му се дължат разноски по 445 лева за
всяко от производствата.
Право на разноски има ответникът, който представил доказателство за
сторени разноски в размер на 500 лева адвокатско възнаграждение и 10 лева –
такси за съдебни удостоверения. Ищецът е направил възражение по чл. 78,
ал.5 ГПК за прекомерност, което съдът намира за неоснователно с оглед
правната и фактическа сложност на делото, броя заседания и материалния
интерес на същото. С оглед частичната неоснователност на иска, то в полза на
ответника се дължат разноски в размер на 30 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от П. Г. П., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ж.к. КС БЛ *** ВХ *** ЕТ *** АП ***,
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
5
основание чл. 59 вр. с чл. 86 ЗЗД, че Х. Г. П., ЕГН **********, адрес: гр. С,
ж.к. С, БЛ *** ЕТ *** АП ***, дължи на ищеца сумата от 2 340 лв. /две
хиляди триста и четиридесет/, с която ответницата неоснователно се е
обогатила, представляваща припадаща се на ищеца част от парична сума от
наследствената маса от наследството, оставено от майка му С И Г., починала
на 27.04.2023г., ведно със законната лихва за забава върху горната сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, за която сума има издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. №37368/2023г. по описа на СРС, като отхвърля иска за горницата
над уважения размер от 2 340 лв. до пълния заявен размер от 2 350 лв., ведно
със законна лихва за забава върху отхвърлената част.
ОСЪЖДА Х. Г. П., ЕГН **********, адрес: гр. С, ж.к. С, БЛ *** ЕТ ***
АП ***, да заплати на П. Г. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. КС БЛ
*** ВХ *** ЕТ *** АП ***, сумата от 445 лева разноски в исковото
производство и 445 лева, разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА П. Г. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. КС БЛ *** ВХ
*** ЕТ *** АП ***, да заплати на Х. Г. П., ЕГН **********, адрес: гр. С, ж.к.
С, БЛ *** ЕТ *** АП ***, сумата от 30 лева, разноски в исковото
производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6