№ 212
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110107331 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран и с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу П.
Д. Б. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 1643,99 лв.,
представляваща стойност на незаплатената ТЕ доставена в имот, находящ се
на адрес: адрес, аб. № 101922 за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 24.01.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата от 223,10 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.02.2020
г. до 12.01.2023 г. по отношение на главницата за ТЕ; сумата от 35,33 лв.,
представляваща за стойността на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 24.01.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 6,05 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2020 г. до 12.01.2023 г. по
отношение на главницата за услугата дялово разпределение, за които суми е
била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3720/2023 г. по описа на СРС,
III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника, в качеството му на собственик/титуляр на вещно право на ползване
1
на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като той не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се
отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на
продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3720/2023 г. по описа на
СРС, 148 състав.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва иска частично, поради погасяването по давност на част от
задълженията. Оспорва задължението за мораторна лихва по отношение на
цената за дялово разпределение, доколкото за това задължение не е бил
предвиден срок.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е
да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на
облигационно правоотношение между страните през исковия период с
предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на
ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия
2
период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена
топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е
извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза
на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено
изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Страните по делото не спорят относно наличието на предпоставките
обуславящи основателността на исковата претенция, респ. с определението си
по чл. 140 ГПК съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване всички факти и обстоятелства, за
установяването на които ищецът е поискал допускането на СТЕ и ССЕ,
съответно проектът за доклад е приет за окончателен без възражения от
страните, съответно с отговора на исковата молба ответникът изрично е
заявил, че искът е частично основателен и че не оспорва обстоятелства, на
които се основава искът. С оглед на което съдът намира, че исковата претенция
е установена по своето основание.
Единственото оспорване на ответника е, че задълженията за периода от
01.05.2019 г. до 23.01.2020 г. са погасени по давност.
3
За периода от 24.01.2020 г. до 30.04.2022 г. вземането се признава.
По отношение възражение за изтекла погасителна давност:
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Настоящият иск се счита предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
24.01.2023 г.
В случая приложение намират Общи условия (ОУ), одобрени с Решение
№ ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР и тези, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Същевременно в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. срокът е спрял
да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
4
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 16.11.2019 г. (с
прибавяне на 69 дни, през които давност не е текла), са погасени по давност.
Като взе предвид заключението на назначената по делото ССЕ, съдът
намира, че непогасени по давност са вземанията за ТЕ на стойност 1508,25 лв.
за периода от 16.11.2019 г. до 30.04.2022 г. и мораторна лихва върху тази сума
в размер на 181,84 лв. за периода от 15.02.2020 г. до 12.01.2023 г.
По отношение на услугата за дялово разпределение и мораторна лихва
към нея:
По отношение на цената на услугата за дялово разпределение съдът
намира, че същата е дължима в цялост, тъй като представлява годишна такса и
нейната изискуемост е настъпила след края на отоплителни сезон. Общият
размер на дължимата цена за услугата дялово разпределение за исковия
период възлиза на сумата 30,42 лв.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от
клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
5
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване на
дължимостта на тази сума, се явява установен по основание. Установи се по
делото, че дяловото разпределение за исковия период е извършвано от „Техем
Сървисис“ ЕООД.
От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от
страните, което съдът намира за обективно компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установи, че стойността на извършена
услуга за дялово разпределение е в размер на 37,34 лв. за периода от
01.12.2019 г. до 30.04.2022 г. Доколкото ищецът претендира по-малка сума
следва да му се присъди именно тя.
Мораторна лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на
пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на
главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на
което ответникът изпада в забава след покана, каквато не се установява да е
била отправена до него.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер на 374,36 лв., от
които 38,17 лв. за ДТ и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство и 38,17 лв. за ДТ, 150,00 лв. за вещо лице и 100,00
лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото производтсво, от които на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК има право на 338,45 лв.
Ответникът претендира и доказва разноски в общ размер на 490,00 лв. за
адвокатско възнаграждение – в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
НМРАВ, с оглед на което и възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК се
явява неоснователно. От тази сума на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника следва да се присъди сумата от 47,00 лв.
Така мотивиран, Съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Д. Б., ЕГН ********** на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми, както следва:
сумата от 1508,25 лв., представляваща стойност на незаплатената ТЕ
доставена в имот, находящ се на адрес: адрес, аб. № 101922 за период от
16.11.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
24.01.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 181,84 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.02.2020 г. до 12.01.2023 г. по
отношение на главницата за ТЕ; сумата от 35,33 лв., представляваща за
стойността на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
24.01.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както
следва: за разликата над сумата от 1508,25 лв. до пълния претендиран размер
от 1643,99 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 15.11.2019 г., за разликата над сумата от 181,84 лв.
до пълния претендиран размер от 223,10 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за ТЕ, както и за сумата от 6,05 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 31.01.2020 г. до 12.01.2023 г. по отношение на
главницата за услугата дялово разпределение, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по ЧГД № 3720/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр.
с.
ОСЪЖДА П. Д. Б., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от
338,45 лв., представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на П. Д. Б., ЕГН ********** сумата от 47,00 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ООД,
ЕИК ********* – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
7
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8