Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№      91                              16.03.2020 год.                                Димитровград

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Секретар :  Дарина Петрова

Прокурор :

като разгледа докладваното от съдията г.д. № 1598  по описа на съда за 2019г.,  за да се произнесе взе предвид следното :

              Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1  вр. чл.415 ал.1  от ГПК.

 

             ИЩЕЦЪТ – „Теленор България“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, р-н Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от управителя Д.К.К.твърди в депозираната искова молба, че на 21.10.16 г. между ответника и ищеца бил сключен Договор за мобилни услуги.Ответникът не  изпълнявал задълженията си по договора.

Образувано е ч.гр.д. № 1199/2019г. по описа на РС Димитровград. По делото е издадена заповед за изпълнение, връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което за „Теленор България" ЕАД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.

Моли съда да постановите съдебно решение, с което: да признае за установено, че „Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* има следните вземания срещу ответника Д.С.И., ЕГН ********** ***,  сумата в размер на 101.52 лева,  представляваща дължими и неплатени далекосъобщителни услуги за периода от 25.11.17г. до 24.3.18г., 256.05 лева-неустойка за предсрочно прекратяване на договора от 6.12.16г., предсрочно прекратен на 14.2.18г. и този от 10.6.17г., предсрочно прекратен на 14.2.18г.Да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата 143.85 лева-представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м.3.18г. до м.5.19г. по договор за лизинг от 10.6.17г.

Претендира разноски в настоящото производство.

 

В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422, вр. чл.79 от ЗЗД, предявяват настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.

По отношение на предявените искови претенции, съдът като взе предвид факта, че съобразно изискванията на чл.238 ал.1 от ГПК, по искане на ищеца, предвид и наличието на предпоставките в ГПК за постановяване на неприсъствено решение: на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание; искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съобщенията на ответника са връчени редовно, последният не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първо заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът намери, че следва да се произнесе с неприсъствено решение, без да мотивира същото по същество.

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да присъди разноските в заповедното производство. С процесната заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 205лв., представляваща направени по заповедното производство разноски за  държавна такса /25лв/ и  юрисконсултско възнаграждение /180лв/, поради което и по изложени по- горе съображения съдът намира, следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 205 лева, представляваща направени по заповедното производство разноски за  държавна такса и  адвокатско възнаграждение.

В настоящето производство по установителния иск по чл.415 ГПК ищецът е  поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ищецът е доказал разноски в общ размер на 305лв., представляващи  държавна такса-125 лева, адвокатско възнаграждение-180лв, които следва да му бъдат присъдени.  

Мотивиран от горното и на основание чл.239, вр.чл.238 от ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

         ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д.С.И., ЕГН ********** ***, че дължи изпълнение на парично задължение към „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район „******** 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представляван от Д.К.К. сумата от 101.52/сто и един лева и 52 ст./,  представляваща дължими и неплатени далекосъобщителни услуги за периода от 25.11.17г. до 24.3.18г., 256.05/двеста петдесет и шест лева и 5 ст./-неустойка за предсрочно прекратяване на договора от 6.12.16г., предсрочно прекратен на 14.2.18г. и този от 10.6.17г., предсрочно прекратен на 14.2.18г., сумата 143.85/сто четиридесет и три лева и 85 ст./, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м.3.18г. до м.5.19г. по договор за лизинг от 10.6.17г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 3.7.19 г. до окончателното изплащане на вземането.

             ОСЪЖДА Д.С.И., ЕГН ********** ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район „******** 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представляван от Д.К.К., сумата от 205/двеста и пет/ лева,, представляваща направени по заповедното производство разноски за  държавна такса /25лв/ и  юрисконсултско възнаграждение /180лв/ по ч.гр.д.№1199/19г. по описа на ДРС /разноски за  държавна такса и  адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА Д.С.И., ЕГН ********** ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район „*******“, Бизнес парк София, сграда 6, представляван от Д.К.К., сумата 305/триста и пет/ лева, представляваща направени в настоящето производство разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Да се връчи препис от решението на страните по делото, като на ответника се укажат правата му по чл.240 от ГПК.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете.

Съдебният акт е обявен на 16.03.2020 г.

Вярно с оригинала!

Секретар: Д.Петрова